Глава 10
Седмицата, в коята се възстановявах, беше най-странната седмица в живота ми. През деня лежах до Стърлинг, моят бивш, когото бях глупаво целунала, докато и двамата се оправяхме в лечебното отделение на обществото, а през нощта… се измъквах, за да храня Лука. И двамата открихме, че се лекувам по-бързо и се чувствам по-добре с ежедневното хранене, за разлика от преди. Лив ми помагаше да се измъкна, под прикритието за разходка, която лекарите препоръчваха всеки ден, а Лука изскачаше от библиотека, книжарница или кафене и си вземаше нужното.
Почти не говорехме, аз не стенех, а той пиеше само от китката ми. Все още се чувствахме добре, но нещо се беше променило между нас. Сега това беше бизнес споразумение, както винаги е трябвало да бъде.
Сега, когато бях излекувана и се върнах на ловно дежурство, бях готова да убия някои демони и да живея живота си. Маз и останалата част от обществото бяха в повишена готовност след нападението на гала вечерта – край на ловуването сама. Всички бяхме по двойки. Лив и аз бяхме официални партньорки в лова, докато не получим информация кой е ръководил атаката и защо. Стърлинг се беше опитал да ме попита няколко пъти за вампира, който ме изнесе, и за двамата върколаци, които му бяха помогнали, но аз му казах, че не си спомням нищо и той се отказа.
Лив и аз отивахме на лов тази вечер с екип от други ловци, но трябваше да нахраня Лука, преди да тръгнем. Докато вървях по коридора, Маз се появи зад ъгъла.
– О, скъпа, толкова се радвам да те видя отново на крака. – Тя сияеше, очите ѝ се спряха върху кожените бижута на ръкавите, които носех почти постоянно. – Със сигурност харесваш тези гривни. Не разбирам модата на младите хора – добави тя.
Сърцето ми се ускори и избухнах в нервен смях.
– Е, познавате мен и Лив, обичаме да сме в крак с най-новите тенденции. Отивам да потичам и след това с нетърпение очаквам днешния лов.
Маз кимна, сключвайки ръце пред себе си.
– Пази се.
Докато минавах покрай нея, кълна се, че тя вдиша, сякаш се опитваше да подуши нещо върху мен. Добре… край на хапането на китките. Очевидно ставаше подозрително. Трябва да измисля нещо друго.
Отидох с колата си до апартамента на Лука и паркирах на две пресечки до местния парк, като тичах през останалата част от пътя, в случай че следят колата ми. Ако някой ме попиташе, карала съм до този парк, за да тичам, защото тук беше красиво. Когато стигнах до стълбите, почуках. Беше около 20 часа. и Лука щеше да е буден. Чувствах се странно да използвам ключа, особено след като каза, че съквартирантите му са се върнали в града.
Вратата се отвори и разкри висок, хилав мъж фея. Замръзнах, взирайки се в върховете на острите му уши, сърцето ми блъскаше в гърдите. Татуировките, които пълзяха по врата му, крещяха за опасност. Отстъпих няколко крачки назад и се зачудих дали съм пред правилния апартамент, но разпознах дивана зад него.
– Здравей, сладурано – измърка мъжът, русата му коса се спусна над очите му, докато плъзгаше поглед нагоре-надолу по тялото ми.
Пресегнах се зад гърба си и извадих пистолета, като го вдигнах пред него и го насочих право между очите му.
– Здрасти.
Веждите на пича докоснаха линията на косата му.
– По дяволите. Ти трябва да си Аспен.
Ухилих се, горда, че имам такава репутация тук.
– Бенет, предполагам? – Леко свалих пистолета. Лука ми разказа за неговия съквартирант, но беше пропуснал факта, че той е шибана фея!
– Здрасти – измърка една жена зад мен и аз се завъртях, издърпвайки глока си обратно и насочвайки го право към момичето.
Като видях кой е, се успокоих. Малко.
Изабела Дрейк беше дори по-красива на живо от снимките, които ни показаха в обществото.
Тя погледна пистолета в ръката ми и после Бенет. Дългата ѝ черна коса висеше на мастилено лъскави къдрици до кръста. Тя носеше черна кожена минипола и ярко розов дантелен топ с черен сутиен.
– Харесвам я. – Изабела се ухили, показвайки белите си остри зъби.
Лука мина покрай Бенет в коридора, протегна се и бутна ръката ми с пистолета надолу.
– Не се притеснявай. Осемдесет и девет процента съм сигурен, че тя няма да ни нарани.
Свалих пистолета и го прибрах в кобура, докато Лука вървеше към мен.
– Може ли да влезете вътре, дами? – Той погледна надолу по коридора, за да се увери, че никой от съседите не ни е забелязал.
– След теб – казах на Изабела.
Не заставах с гръб към това момиче. Не ме интересуваше дали е съквартирантка и братовчедка на Лука. Тя беше вампир, а аз не вярвах на нито един от тях.
Тя се ухили.
– Умно момиче. – След това тя грациозно размаха бедра, докато влизаше в апартамента, прокарвайки пръст по гърдите на Бенет, докато минаваше.
Чух, че междувидовото размножаване всъщност е възможно, но само с фея. Те имаха супер сперматозоиди или яйцеклетки или нещо, което се противопоставяше на цялата естествена физика и се раждаше дете, с гените на която и да е от расите. Имаше име за такива мутанти, но не можах да го запомня.
Влязох вътре и затворих вратата след себе си, като стоях с гръб към стената, за да мога да ги държа под око и тримата.
– Тя е хитра и е доста гореща – отбеляза Бенет. – Вярно ли е, че всички момичета от обществото на ловците са девствени?
Бузите ми пламнаха от срам, но преди да успея да му кажа да си затвори устата, Лука пристъпи пред мен.
– Брат, тя е забранена територия. Защо ти и Изи не отидете да гледате филм.
Бенет вдигна ръце в защита.
– Извинявам се.
Изабела поздрави братовчед си. – Елате при нас, когато приключите. По-късно ще се срещнем със Сейдж и Уолш на онзи купон.
Купон? Като парти ли? Замръзнах.
– Какъв купон?
Изабела изви горната си устна към мен и не каза нищо. Явно привързаността ѝ към мен се е изчерпала.
Завъртях очи, извадих телефона си и извиках информацията за гигантското вампирско парти, която бяхме получили и което щяхме да атакуваме тази вечер. Очите и на тримата се разшириха.
– Да, там е партито – каза тя.
Въздъхнах, вътрешният ми морален компас започна да се върти в кръг.
– Не отивайте там.
Лука пристъпи по-близо до мен, носейки миризмата на своя вкусен одеколон със себе си.
– Защо?
Вдигайки поглед към него, моментално съжалих. Беше толкова прекрасен, че наистина обърка мислите ми.
– Не отивай там – повторих, умолявайки го с очи. Не можех да му кажа нищо повече, без напълно да избера страна.
Той кимна веднъж.
– Ще отидем в Банг.
След това Изи и Бенет изчезнаха в апартамента, а аз стоях там неловко. Току-що ли ги предупредих, че ще нападнем купона? Ами ако се обади и каже на всичките си немъртви приятели да не ходят? Защо бях толкова глупава?
– Не казвай на никого… – Не знаех какво да кажа.
– Да кажа на някого какво? – изръмжа той. – Ти не си ми казала нищо. Нямаш доверие нито на мен, нито на приятелите ми. Това е ясно.
Харесвах флиртуващия Лука повече от задника Лука, но затова задникът Лука вероятно беше по-добър за мен. Изобщо не би трябвало да го харесвам.
Издишах шумно през зъбите си и прокарах пръсти през косата си.
– Уморена съм от това, Лука. Не искам да го правя повече.
– Нито аз – изстреля той в отговор, но можех да чуя тона в гласа му; той беше наранен от признанието ми.
Защо не можех да се обвържа с човек, който имаше пулс?
Сега се чувствах като задник. Беше извикал проклет хеликоптер, за да спаси живота ми, а приятелите му бяха наистина мили с мен, а аз просто се държах като кучка.
– Виж… – Потрих ръце, опитвайки се да намеря думите. – Това е наистина странно за мен. Аз… живях целия си живот, посветен на… – Гласът ми трепна. Чувствах се твърде уязвима дори да говоря за това на глас.
– Да убиваш моя вид?
Преглътнах трудно.
– Да. Убивайки твоя вид. Онези, които изнасилват, убиват и пият от хора като фонтани за газирани напитки – изстрелях аз.
Той кимна.
– Има много лоши свръхестествени същества, вампирите обикновено са най-лошите. Няма да отричам това, но има и много лоши хора.
В гърдите ми се настани облекчение, че признава подобно нещо и беше прав; списъкът с убийства и изнасилвания на хора беше доста дълъг. Пристъпи напред и се приближи до мен, гледайки ме право в очите.
– Но вампирите не са еднакви. Ние не сме създадени да изнасилваме и убиваме, ние също сме били хора някога, точно като вас, докато някой не ни е променил.
Осъзнаването на това, което току-що каза, ме удари като тухла в главата.
Лука Дрейк някога е бил човек… аз… никога не съм мислил за това по този начин.
– И не всички искаме този живот. Не и аз – добави той, а по лицето му премина мрак.
Мамка му!
Ами ако… ами ако някои от вампирите, които бях убила, са били насилствено променени? Против волята им? Никога дори не съм си мислила за това. На всички ни беше казано, че искат власт, пари и статус, така че те доброволно са се променили, особено тези от линията Дрейк.
Но какво, ако това не беше вярно…?
– Лука… Никога не съм мислил за това. Аз съм… – Плачеше ми се по някаква глупава причина.
– Наистина си наивна – каза той.
– Хей. – Протегнах се и ударих ръката му, само за да трепна, тъй като почти ми счупи пръстите. Беше направен от камък.
Той се ухили леко и Господ да ми помогне, беше толкова красив, когато се усмихна.
– Предпочитам да си наивна, отколкото безсърдечна кучка – каза той направо.
– Отиваш твърде далеч! – Този път, когато вдигнах ръката си, той я хвана във въздуха, дръпна ме напред, докато се препъвах към него, удряйки тялото си в неговото.
– А една наивна, опустошително секси жена с червена коса е моят криптонит – изсумтя той.
Цялата рационална мисъл напусна мозъка ми тогава, моята вяра, моите истини – те се стопиха заедно с решимостта ми. Тъй като бяхме толкова близки, имайки каквато и да беше тази връзка между нас, можех да го почувствам, сякаш наистина го чувствах. Физически, емоционално, духовно. Лука беше мил човек с добро сърце. Беше силен и твърд по краищата, но с мек център. Той беше… Потръпнах, дъхът ми се разля по лицето му, когато той вдиша.
Той се наведе напред и прошепна в ухото ми, китката ми все още беше нежно стисната между пръстите му.
– Мечтая да те вкуся.
Сърцето ми почти изскочи от гърдите ми в този момент, когато стомахът ми се сви.
– Вкусваш ме всяка вечер – казах задъхано, опитвайки се да възвърна самообладанието си.
– Нямам предвид твоята кръв. – Устните на Лука проследиха ушната ми мида и аз се притиснах по-близо до него. Бръкнах под ризата му със свободната си ръка и зарових ноктите си по гърба му.
Той изстена в ухото ми и в този момент исках да съблека всяка една дреха, която имах, и да му отдам девствеността си. Имала съм много горещи и тежки моменти със Стърлинг, но винаги съм успявала да спра нещата, преди да са станали твърде нажежени. Но с Лука всичките ми морални линии се размиха.
Телефонът ми избръмча и аз се дръпнах назад, изтръгвайки ръката си от ризата му, когато той пусна китката ми. Бузите ми се изчервиха, докато се задъхвах, а Лука ме наблюдаваше неподвижно от мястото си.
С треперещи пръсти извадих телефона си.
„Лив: Групата тръгва скоро. Къде си?“
„Аз: Ще бъда там след десет.“
Сложих телефона в страничния джоб на късите си шорти.
– Трябва да тръгвам – казах на Лука, опитвайки се да забравя факта, че почти го бях целунала.
Той кимна. Нещо се беше разтопило между нас, върнахме се на онова опасно място, където усетих, че имам мисли, които не би трябвало да имам за вампир.
Той протегна ръка, като поиска китката ми и аз поклатих глава.
– Става твърде очевидно. Трябва да го направим някъде… по-дискретно.
В ъгълчетата на устните на Лука се появи лукава усмивка.
– Обичам как се изчервяват хората. Това ми говори много.
Убий ме сега.
Извъртях очи.
– Млъкни. Имаш ли идеи? – Вдигнах ризата си, за да разкрия корема си. – Може би тук?
Усмивката на Лука избледня, очите му се затвориха наполовина.
– Колкото и да ми се иска да те ухапя там, имам нужда от добра вена.
Вярно. Вени. Къде имах добри…
Погледът ми се плъзна към неговия и го видях да гледа чатала ми. Пристъпи напред, протегна ръка и докосна леко вътрешната част на бедрото ми.
– Феморалната артерия е добра, ако… няма да се чувстваш твърде неудобно от тази опция.
Кълна се, че най-светлият розов тон оцвети бузите му.
– Сега ти се изчервяваш. – Не можах да сдържа усмивката си. Имах чувството, че съм го хванала.
Лука завъртя очи.
– О, моля те. Мога да бъда напълно професионалист по този въпрос.
Скръстих ръце.
– Добре. Аз също. Часовникът тиктака. Трябва да тръгвам. Така че нека направим това.
Дори когато го казах, нервите свиха стомаха ми. Добре, че бях с къси шорти или можеше да се наложи да се съблека.
Лука прочисти гърлото си, кимвайки.
– Искаш ли да отидем в стаята ми или…
Трепнах.
– Не, това би било странно.
– Точно. Тук, тогава. – Той посочи към хола.
Разтворих краката си, избутах дясното си бедро настрани, сякаш се отварях към него, и той падна на колене.
Света майка на вампирите… като го видях на колене пред мен, а аз с отворени крака, накара главата ми да плува от желание.
Игнорирай го, Аспен! Просто това е естественият им чар.
Той просто седеше там, на колене, втренчен в голото ми бедро.
– Лука?
Разтърсвайки се, той прочисти гърлото си.
– Съжалявам. Бях разсеян.
Протегна ръка, хвана задната част на бедрото ми с ръце и след това без предупреждение заби зъбите си във вътрешната част на бедрото ми. Стон се откъсна от гърлото ми, когато топлият му влажен език погали кожата ми и афродизиачните свойства на ухапването разкъсаха тялото ми.
Бях успяла да се сдържам, когато той се хранеше от мен, и той вземаше само това, от което се нуждаеше, така че беше сравнително бързо, но този път не можех да се сдържа – не исках. Заплетох пръсти в косата му, притискайки го по-силно в бедрото си, докато той стенеше одобрително. Вълни от удоволствие запълзяха по тялото ми, примесени с топлина и желание, заплашвайки да ме погълнат.
Питах се, какво е чувството за него.
Дишането ми излизаше на накъсани, кратки вдишвания, когато чух стъпки зад себе си.
– О, по дяволите – извика Бенет и Лука се откъсна от крака ми, облизайки устни.
– Не е това, което си мислиш. – Лука изглеждаше смутен, докато аз просто затворих очи, замръзнала от унижение и желаейки да изчезна.
– Готино е, брато. Вземи своето. – Почти можех да чуя усмивката в гласа на Бенет. Исках да умра. Стъпките се отдалечиха и аз останах там със затворени очи, все още надявайки се да изчезна.
Когато най-накрая ги отворих, забелязах, че Лука държи устата си, опитвайки се да не се разсмее. Когато ме видя, дръпна ръката си и избухна в неконтролиран смях.
– Това. Не. Беше. Странно – изръмжах аз, но не успях да задържа гнева на лицето си, когато гърдите му се разтресоха от смеха му. Смехът му беше толкова лек и свободен, че стомахът ми стана топъл, гледайки го такъв.
Ухилих се и се засмях леко.
– Добре, беше малко смешно, но се надявам никога повече да не видя този човек.
Лука се ухили със светнали от злоба очи.
– Той живее тук и е един от най-добрите ми приятели. Ще го виждаш през цялото време. – Той се засмя сияещо, белите му зъби бяха обагрени в розово от кръвта ми.
Преглътнах тежко при това твърдение. През цялото време. Като… просто щяхме да продължим и да правим това завинаги. Исках да се омъжа и да имам деца един ден, а не да бъда обвързана с тази … ситуация … за вечността. Това беше депресиращо, така че просто го натиснах дълбоко в моята част от мозъка ми за безпокойства-за-по-късно.
– Ами… – Дръпнах краищата на шортите си надолу, за да покрия следата от ухапване от вътрешната страна на бедрото. – Трябва да тръгвам.
Сега лицето на Лука беше маска на спокойствие. Сякаш, след като прояви малко радост, преди да осъзнае какво прави, набута всичко обратно в сприхавия си, секси, мълчалив вампирски вид.
– Честит лов. Не казвате ли това? – Гласът му беше лишен от емоции и не би трябвало да се чувствам виновна, но се чувствах. Преследвах приятелите му, семейството му.
– Всички, които ловим, имат доказани престъпления – напомних му.
– Добре – измърмори той. – Какво беше моето престъпление?
О, той искаше да говорим за това? Дори не исках да мисля за причината, поради която ми беше възложена задачата да го преследвам през първата нощ в Банг. Но ако той искаше да знае, тогава добре и аз също искам.
– Момичето, което си убил преди десет години. Завел си я на среща и си я обезкървил.
Той наклони глава назад и се изкикоти със саркастичен смях, от който ме побиха тръпки.
– Пълна и тотална измислица – категорично каза той.
Аз млъкнах.
– Не… не може да бъде… – Да не би да казваше, че шериф Бейкър греши? Че Маз греши?
Лука ме притисна:
– Добре, кога се е случило? Къде? Как се е казвала? Как е изглеждала? Имате ли моя ДНК проба?
Залитнах назад, изправена пред всички тези въпроси. Тъмна яма се отвори в мен и се страхувах, че ще падна и никога няма да изляза.
Какво ми казваше? Че той никога не е наранявал това момиче? Историята е измислена?
Лука поклати глава, лицето му омекна.
– По-добре тръгвай.
Кимнах, обърнах се и тръгнах към вратата. Когато сложих ръката си на бравата, нещо хрумна. Спомен.
– Лука, защо Сенчестата кръв те преследваше?
Сенчестата кръв бяха изпратени да убият Лука същата нощ, когато и аз. Съвпадение?
– Не съм сигурен, че си готова за този отговор, Аспен. – Гласът му дойде точно зад мен и поби тръпки по гърба ми.
Мисля, че беше прав. Мисля, че усещаше как стените, които бях изградила около себе си, бавно се рушат и не искаше да ги разбие. С кимване отворих вратата и излязох. Страхувам се да се върна утре. Страхувах се да се сблъскам с истина, която подозирах, че ще съсипе всичко, върху което бях изградила живота си.
Назад към част 10 Напред към част 12
