Георги Александров – Морето на Сълзите ЧАСТ 2

Георги Александров – Морето на Сълзите

Един завладяващ разказ, любезно предоставен на сайта ни от неговият автор.

 

ЕПИЛОГ

Настъплението на Обединената армия бе така мащабно както никога досега. Въпреки всичките си магии , въпреки зомбитата, въпреки горещините на пустинята – шаманът не можеше да устои срещу настъплението. Обединената армия губеше много бойци, но не се предаваше, а продължава да настъпва. В рая на седмицата пред тях се изправи Черната Кула, кдето се намираше шамана.
– Ето я – извика Сик’Хак – след мен. Да я превземем и да се разправим с шамана веднъж завинаги.
И в този момент получи силен удар по главата.
Той се свести свести се тъмно подземие. Крайниците му бяха стегнати от здрави въжета. Голям огън гореше до него, на висок черен каменен олтар.
– Най-накрая си с нас друже – казва му един познат глас. Т’хор Аоб!
– От доста време те наблюдавам – обявява шаманът – ти си в основата на първия ми провал. О, знам какво те вбеси а тогава. Причината не бе така наречената ти благочестивост, а момичето, което ти отнех… но и аз научих нещо от теб. Ти ме изпрати на смърт в Пустинята, но не пожела да си изцапаш ръцете…е, аз станах по-силен и по-твърд…. а също и по умен.
Той щракна с пръсти и от сенките се показа Ко’Най.
-Вярвам, че познаваш моя помощник – обяви Т’хор Аоб.
– Ко’Най! как посмя да ме предадеш! Аз ти повярвах – извика Сик’хак!
Шаманът се изсмива високо – О, ти грешиш, това вече не е Ко’Най а само останка от него..той е напълно лишен от разум и се подчинява на Оро, срещу когото ти така стръвно се бореше… както и всички които паднаха в неизвестните си гробове…
-Ко’Най! Мия ‘Хара! Действайте! Заемете се с жертвоприношението! Една жена се присъедини към Ко’Най. Те тръгна към Сик’Хак.
-НЕ! Изкрещя той и с последни сили се изви и се хвърли в близкия огън, запален до олтара. Той заблиза лицето му, кожата му замириса на пърлено и…..
…………………………………………………………………
Сих’Хак се събуди в леглото си! Студена пот течеше от него.
-Какъв ужасен кошмар – казва си той – добре, че бе само сън.
Излиза навън от шатрата, за да се разсее чрез хладния въздух…..
и бе обграден от хората на Ко’Най, които държаха копия. – Радвам се да те видя Сик’Хак – каза той, но усмивката му бе студена…а очите му нямаха зеници

 

КРАЙ НА ТРЕТА ЧАСТ

Назад към част 1

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *