Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 7

Глава 6

С плъзгащи се едно към друго бедра в неспокойно очакване, Ава беше сто процента сигурна, че няма нищо по-секси на планетата от това ръката на Сам да се търкаля върху презерватив. Големите ръце на работника, които току-що бе имала по себе си и вътре в себе си, обикаляха около дебелата му дължина, изглаждайки презерватива, докато не се разгъна до самия край.
И о, човече, той беше голям. И готов. И се катереше между краката ѝ, което след по-задълбочено обмисляне всъщност беше най-сексапилното нещо на планетата, а латексовото навиване беше на много близко второ място.
– Сигурна ли си за това, Ава? – Попита той, а изветрелите сини очи бяха насочени към нея.
– Не. Промених си мнението – отговори тя безмълвно, защото беше Сам и можеше. -Скучно ми е. Не съм впечатлена.
И тази усмивка, добре, този път наистина, беше най-секси. Особено когато се спусна към гърдите ѝ и започна да търка брадата си напред-назад по малката, чувствителна зона.
– Мисля, че си малка лъжкиня, Ава. – Устните му обхванаха стегнатата пъпка на зърното ѝ и той засмука, разшири целувката си и затегна по-силно, докато дълбокото придърпване се разпростря направо до центъра ѝ и тя извика, а бедрата ѝ се повдигнаха в нужда.
Промушвайки ръка между краката ѝ, Сам я притисна там, търкайки бавно в такт с мощните движения на устата си. Вкара пръста си вътре, галейки свръхчувствителните нерви, които я накараха да се задъха, когато в тялото ѝ се разнесоха шокове на удоволствие. Вкара още един пръст и декадентското разтягане я накара да поиска още. Той добави трети дебел пръст и Ава се побърка. Натискът беше твърде добър, твърде силен и – как изобщо беше възможно това? – вече отново се приближаваше към ръба. Малката ѝ ръка покриваше много по-голямата на Сам, докато той навлизаше и излизаше от нея.
– Сам, ще го направя – ти ме караш…
След това тези опипващи пръсти изчезнаха, заменени от главата на члена му, която се притискаше към отвора ѝ. Натискаше я плътно и широко. Твърдо.
О, Боже, голям.
Различен от пръстите му, по-интензивен. И натискът, когато я изпълни, я разтегна навсякъде едновременно. Не приличаше на нищо, което беше познавала досега. Накара я да се задъхва, да вика, докато удоволствието се увеличаваше с всеки нов сантиметър. И тогава той беше там. Дълбоко вътре.
Раят.
– Господи, Ава – изрече Сам над нея, а чертите му бяха твърди, докато се взираше в лицето ѝ. – Ти си толкова стегната. Толкова хубава.
– Ти… – започна тя, но думата беше едва издишана. Повече, отколкото можеше да иска от тяло, което в този момент беше изцяло заето от присъствието на Сам в него.
Очите му все още бяха втренчени в нейните, Сам бавно се отдръпна, отдръпна се почти до главата, а после стабилно потъна достатъчно дълбоко, за да изтласка отново дъха от дробовете ѝ.
Устните ѝ се разтвориха беззвучно, когато влажното триене срещу претоварените ѝ нерви заплаши да я изтласка отвъд предела. Да я отведе на място, което не познаваше.
Още едно мокро отстъпление и проникващ танц и ръцете на Ава се вкопчиха в раменете на Сам, а коленете ѝ се разшириха, доколкото можеше да го направи. Тя искаше още. Искаше всичко.
И когато Сам направи следващия си удар, той беше цялата дължина, давайки ѝ твърдото побутване на главата му в утробата ѝ, последвано от твърдата целувка на слабините му към центъра между краката ѝ. Тялото ѝ се вцепени, стисна се около него.
– Готова ли си да дойдеш с мен, Ава? – Попита той, а гласът му беше дълбок тътен, който тя усещаше по всички места, които докосваше.
Още едно стискане и ноздрите на Сам се разшириха, а мускулът на челюстта му затрепери.
Тя кимна, а думите бяха напълно непосилни за нея.
И това сигурно беше достатъчно за Сам, защото той разклати бедрата си, някак си промени точката на проникване и улови клитора ѝ между телата им по начин, който накара света на Ава да се разпадне. И тогава Сам се плъзгаше навътре и навън от нея, улавяйки този център на удоволствие на нервите с всеки удар, така че кулминацията ѝ се удари като разрушителна вълна, разбивайки се в нея отново и отново, продължавайки и продължавайки.
По челото на Сам, по шията и раменете му се появи пот. Дразнеше я, докато капките една след друга се търкаляха по мускулите, които се огъваха с всеки негов тласък. Тя не можеше да се съпротивлява. Наведе се, улови капката, която се търкаляше по средата на гърдите му, и остави солената есенция да избухне върху езика ѝ, докато Сам се блъскаше в тялото ѝ.
– Ебаси, Ава, това е толкова хубаво.
Тя отново го облизваше, въртейки език по гърдите му, наслаждавайки се на вкуса на този мъж, за когото бе фантазирала твърде много години, за да ги преброи. И тогава ръката на Сам беше зад гърба ѝ и той я издърпа нагоре, все още заровен до хълбока, докато седеше на колене. Бяха изправени, лице в лице, а силните ръце на Сам бяха здраво кацнали отстрани на дупето ѝ. Той я вдигна над члена си, давайки воля на гравитацията, докато тя се плъзгаше надолу, поемайки го дълбоко и силно отново и отново – докато не стигна дотам. Падаше през ръба, а ревът на Сам я следваше надолу.
А после останаха неподвижни, единственото движение беше повдигането и спадането на гърдите им, докато се гледаха в очите и се бореха за дъх. Сам все още беше в нея, но всичко беше приключило. И натискът, който сега се засилваше в нея, не беше от утробата ѝ. Беше в сърцето ѝ. Предателският орган, който заплашваше да се пръсне с всички думи, които никога не можеше да изрече, с емоциите, които не трябваше да изпитва, и със сълзите, които никога не можеше да позволи на Сам да види как пролива.
Дори сега те бяха твърде близо до повърхността за начина, по който Сам търсеше очите ѝ. Което означаваше, че колкото и да и се искаше да остане така с него за всяка секунда, която и даваше, тя трябваше да прекъсне връзката, и то бързо.

***

Сам все още смучеше въздух и се чудеше дали някога ще може да се движи отново, когато главата на Ава падна на рамото му. За миг си помисли, че тя иска да бъде прегърната. Да се гушне за малко. И той се съгласи с тази идея, като стегна ръце около стройното ѝ тяло. Но преди да успее да ги премести на леглото, ръцете ѝ се вдигнаха с половин удар върху гърдите му и, накланяйки се назад с доволна въздишка, тя му хвърли нахална усмивка.
– О, човече, имах нужда от това.
Веждите му се стрелнаха към тавана, когато Ава отскочи обратно на леглото и грабна изтъркания халат, който държеше закачен на таблата. Плъзгайки го, горещият ѝ фактор трябваше да се срине до нива на несексуалност, запазени за случайни скитници, само че не беше така. Тъмната ѝ коса беше разрошена, тази безумно мека уста беше подута от целувките му, а огромната хавлия наполовина висеше от едното рамо. Като прибавим към това и цепката, показваща почти престъпна част от бедрото, и врязания воал, където частите се пресичаха твърде ниско, Сам си мислеше, че никога повече няма да погледне този халат по същия начин.
Нито пък на Ава.
Не, задраскайте това. Беше видял една страна на Ава, която тя не му беше показвала досега. Но след тази вечер – по дяволите, след двайсет минути – нямаше да я погледне по-различно от преди.
Нямаше да си го позволи, защото го дължеше и на двамата.
– Да, Ава, аз също.
Тя извърна очи и го погледна с поглед, който заплашваше да му напомни колко дни са минали, откакто за последен път се е закачал. Но на него не му пукаше. Имаше предвид това. След начина, по който го беше натоварила на коктейла… щеше да е в лоша форма, ако не беше изпуснал малко пара.
Фактът, че трябваше да го направи с Ава – и че тя изглеждаше напълно невъзмутима от това, което бяха направили? Човек, тя беше твърде добра, за да е истина.
– Искаш ли да си взема душ? – попита той и се отправи към банята, за да се отърве от гумата.
Погледна към момичешкото пространство и с радост видя, че тя все още използва органайзера, който ѝ беше подарил миналата година, за всичките си луфи, соли, гелове и изобщо неща за баня. Само че когато очите му попаднаха на нещото с цветята за душ, изведнъж изобщо не се сети да се прибере. Мислеше за това да се изцапа отново. С Ава. С цветето за душ и с колкото се може повече от нейните внезапно напълнени с потенциал аксесоари за баня, които можеше да измисли как да донесе на партито.
– Душът е долу – обади се тя от спалнята, звучеше полуразсеяно и напълно незаинтересовано. – Аз ще си взема душ тук горе и ще се срещнем на дивана след двайсет минути.
Диванът. Където се излежаваха и гледаха филми, докато Ава не се умори и не го изгони. Само че сега той не мислеше да включи някое филмче, както бяха говорили по-рано. Мислеше си за Ава, наведена над подлакътника на дивана, с вдигнато сладко дупе, която го гледаше с очи, умоляващи за…
– Донеси закуски – добави тя и щракна с пръсти. – Хайде.
Закуски.
Точно така.
Сам се отърва от презерватива и се изми, като се смееше, докато клатеше глава.
Тя беше перфектна.

***

Боже, тя беше идиотка. Ава затвори вратата след Сам, свличайки се с гръб към масивните панели, докато не седна на пода, прегърнала коленете си.
Беше седяла тук и преди. Погледна часовника, давайки си пет минути да изплаче сърцето си, преди да се съвземе и да сложи маска, което никога не позволяваше на никого да види покрай нея. Лицето, което не се интересуваше от това коя кукла Барби е взел Сам след абитуриентския бал в гимназията или с кого се е забил под трибуните. Или че когато бяха останали само двамата да си говорят до късно през нощта с обсипаното със звезди небе над главата и колежанския живот, който нямаше да сподели с нея от другата страна на зората, след като се взираше в очите ѝ в продължение на сякаш цяла вечност, той я придърпа в прегръдка и ѝ каза, че адски ще му липсва.
Тази вечер нямаше да и трябват и пет минути. В края на краищата беше получила нещо, за което момичето, което беше в гимназията, би продало душата си. За една нощ беше опитала целувката на Сам, беше научила докосването му и беше чула собственото си име да се разнася по устните му, докато той намираше своето освобождение.
Сериозно, какво повече може да иска? Е, освен очевидното, разбира се – всички останали нощи и частта от сърцето му, която не биеше за нея. Но тя вече беше приела, че тези неща никога няма да бъдат нейни. Беше се примирила с това.
Тогава защо сълзите се лееха една след друга, докато петте минути ставаха четири? Четирите станаха три. Три станаха две. Две станаха едно и – е, времето ѝ беше изтекло и трябваше да скочи под душа, така че причините за това вече нямаха значение тази вечер.
Трябваше да покаже на Сам, че нищо не се е променило. Че е толкова добра в това да забрави това, което бяха направили, колкото и той.
Като избърса очите си със задните части на китките си, тя се изправи на крака, изправи рамене и написа на Сам да се увери, че е взел от коридора долу това, което е останало от бикините и роклята ѝ.

***

От апартамента си на долния етаж Сам се засмя на текста и погледна роклята, която беше оставил настрана, за да я занесе на химическо за Ава утре, преди да върне вниманието си към парчетата среднощна дантела, които все още бяха в ръката му. Господи, не можеше да повярва какво му е позволила да направи.
Но това беше Ава.
От деня, в който я срещна, тя му даваше всички неща, които той знаеше, че е по-добре да не иска. И нещо повече, тя го накара да се почувства така, сякаш е нормално да ги има.
Тя беше променила живота му.
Беше спасила живота му.
Ако не беше спрял да върви в онзи първи ден, преди двадесет години – Господи, дори и сега беше трудно да се мисли за това, но го имаше.
Ръцете му се пъхнаха в джобовете на дънките, които бяха с един сантиметър по-къси за него.
Един нервен поглед през рамо след друг.
Беше стигнал покрай моста до тротоара, който започваше там, и когато се огледа, преди да навлезе в завоя, черната пътека от другата страна все още беше празна зад него. Не можеше да чуе как старецът реве над шума на реката, но не беше сигурен, че ушите му наистина работят добре, затова продължаваше да проверява. Едва тогава маратонката му попадна на пукнатина на паважа, което му напомни, че трябва да гледа накъде отива. Да не поглежда назад, сякаш имаше нещо, от което се страхуваше. Сякаш имаше нещо, от което се опитваше да избяга. Сякаш имаше нещо, което някой друг можеше да иска да разгледа отблизо. Защото майка му все още не се беше върнала, така че той не можеше да допусне това да се случи.
Напред онова момче от по-горния клас на Майерс седеше с гръб към големия клен в двора им. Малката му сестра стоеше пред него, а тъмнокафявите ѝ коси се люлееха, докато риташе подметката на обувката му. Ръцете ѝ бяха скръстени, а лицето ѝ беше изкривено, сякаш беше смукала лимон или нещо подобно. Сякаш искаше да привлече вниманието на брат си, а той дори не вдигаше поглед от видеоиграта си.
– Форд… Форд… Форрд. Форд, Форд, ФордФордФордФорд, Форд!
– Престани, Ава.
– Мама каза, че трябва да играеш с мен. Тя каза да няма повече глупави видеоигри.
– Мама не казва „глупави“.
– Искам да играем на криеница.
– Иди да се скриеш. Ще те намеря.
Лицето ѝ светна и тя започна да бяга, само че после сигурно се замисли, защото се запъти обратно към голямото дърво.
– Ти не броиш – изпъшка тя, а юмруците ѝ се свиха направо отстрани, докато тропаше с крак. – Това е нова игра!
Устните на момичето – Ава – започнаха да треперят. Лицето ѝ стана цялото в червени петна, сякаш щеше да започне да ридае. И още по-лошо, очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи. Едва тогава тя вдигна поглед и сигурно го видя, защото не беше готова да плаче повече.
– Хей, познавам те. Ти си Сам Фароу. Ти си във втори клас при госпожа Глас. Аз съм в първи с мис Питърс. Откъде си дошъл? Къде са родителите ти? Ще играем на криеница – искаш ли да играеш?
Сам огледа спретнатия двор и къщата. Колите на улицата. Чистите прозорци и окосената трева. Кофите за боклук отстрани на къщата и мъжът, за когото реши, че вероятно е баща им, долу в края на алеята, който се навеждаше над няколко дървени греди, докато една красива жена, която вероятно беше майка им, се смееше с него.
Не му беше там мястото.
– Не, няма страшно – каза той и се поддаде на поредния поглед зад себе си. Все още нямаше никой там. Но стоенето наоколо го изнервяше.
Едва тогава Ава се приближи до него и той осъзна колко малка е тя. Знаеше, че е висок за възрастта си, но ако тя е само с година по-малка, трябва да е наистина малка за своята. Чудеше се дали някой я е притеснявал за това.
– Как се получи тази дупка в панталоните ти? Аз получих моята, когато паднах от колелото, но майка ми заши кръпка на нея – каза тя, като посочи голямата ягода на коляното на белите си дънки. – Вече не падам често. Не много. Преместихме се тук през лятото, но преди това живеехме в Айова, а после баща ми получи повишение и това беше добре, въпреки че трябваше да се преместим, защото сега имам по-голяма стая. Имаш собствена стая нали? Коя къща е твоята?
Сам примигна, защото никой не му говореше толкова много. После осъзна, че тя чака отговор. Вратът му се нагорещи и той не знаеше какво да каже.
Но тогава другото момче от Майерс се изправи от земята, като за момент забрави играта си.
– Ти живееш тук?
Сам пъхна ръце в джобовете си и кимна в посоката, от която беше дошъл. С един въпрос можеше да се справи.
– Надолу по пътя. От другата страна на реката. Последната къща. – Но после, понеже си помисли, че може да слязат там и това би било наистина лошо, добави: – Но баща ми работи по различно време, така че не обича да има компания.
Ава кимна, а после му посочи с малко пръстче.
– Тъй като за първи път си в нашата къща, а аз съм любезна домакиня, можеш да се скриеш пръв. Задният двор е в границите, но офисът на баща ми е забранен и ако се скриеш вътре, трябва да оставиш обувките си до вратата. Ще ти дам срок до шестдесет, като започвам от сега.
Със затворени очи Ава започна да брои на глас, но той не помръдна.
Ако Сам все още вървеше и баща му реши да отиде до магазина за алкохол, щеше да мине покрай него и да види. Но ако се криеше… ако беше отзад, или дори…
Едно обвинително кафяво око се взря в него.
– Защо не се криеш?
Форд се вгледа в сестра си.
– Защо надничаш, измамничка?
Тя си пое дъх и кръстоса ръце, като се наведе към брат си, сякаш не беше наполовина по-малка от него.
– Защото не те чух да тръгваш. Не съм измамила, Форд.
Сам вдигна ръце между тях и се накара да се усмихне, за да видят всички, че нещата са наред.
– Съжалявам, не бях готов. Започни отново и ще се скрием.
И той го направи. И баща му не го беше намерил, но Ава го беше намерила. И тя го беше харесала достатъчно, за да реши да го задържи през следващите двадесет години.
Но тази вечер… Ад. Това, което бяха направили тази вечер – това, което му беше дала тази вечер – той не знаеше дали е нещо, което е трябвало да му позволи, или не. Да, да, приятелството им беше солидно и бяха повече от добре, но фактът, че все още държеше остатъците от бикините ѝ в юмрука си, преструвайки се, че е на косъм дали да изхвърли доказателството, или да запази сувенира, когато знаеше точно накъде ще поеме – това не му се струваше добре и не беше сигурен защо.

Назад към част 6                                                          Напред към част 8

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *