Глава 26
Поглаждайки палците си по скулите ѝ, той поклати глава.
– Това си ти.
Ръцете ѝ се стегнаха върху китките му, а после плъзна едната си ръка обратно, за да обхванат тила му и да спуснат главата му. Собствените му ръце паднаха на кръста ѝ. Тя беше тази, която го целуваше, изследваше го, подканяше го.
Беше съблазняван много пъти през дългия си живот. Във всички случаи е знаел точно какво се случва, допускал е съблазняването като част от игра, в която и двете страни са били доволни. Това… той не го контролираше, беше неин инструмент, с който тя можеше да прави каквото си поиска. Треперейки, той се потопи в целувката, в усещането за ръката ѝ, която го галеше по тила, за играта на устата ѝ с неговата.
Устните ѝ се отделиха от неговите с мек, влажен звук, тя срещна погледа му, усмихна се с малка, лукава усмивка и го целуна отново, неговата висока, слаба и красива любовница. Той я придърпа толкова близо, че между тях нямаше дъх, а усещането за тялото ѝ, притиснато към неговото, превърна целувката в разтопена. Аш се задъха от твърдото доказателство за глада му, а свободната ѝ ръка се плъзна под ръба на тениската му, за да докосне кожата на кръста му.
Той изстена, искаше да моли за още.
– Бих могъл да свикна с това да правиш точно това, което искам. – Миглите ѝ се повдигнаха, устните ѝ се придвижиха към неговите, въздухът между тях се нажежи.
Той намери опора в нежната ѝ закачка.
– Смили се, шер. Аз съм само мъж, а ти си… ти. – От нищото го връхлетя отвратителна мисъл, която почти го постави на колене. – Аз ли съм единствения? Затова ли…
– Срещала съм и други, които не мога да прочета – каза тя, преди той да успее да довърши въпроса. – Малък процент от населението. – Всяка дума бе прекъсвана от целувка, сякаш вкуса му ѝ харесваше.
Харесваше му да го вкусва, да му се наслаждава, да го съблазнява по начин, по който не знаеше, че може да бъде съблазнен.
– Дори целунах някои от тях – от любопитство и защото всеки има нужда да бъде докосван. Дори и аз. – Още една целувка, похапване на долната му устна. – Но когато израснеш, осъзнавайки всяко докосване, е трудно да се отнасяш към секса като към обикновено физическо освобождаване.
Притежанието в сърцето на природата му чу декларацията, скрита в думите ѝ, и я сграбчи с алчни ръце. Но после тя отново го целуна и мислите му се разпиляха. Премествайки хватката си, за да обвие едната си ръка около тила ѝ, а другата – по долната част на гърба ѝ, той се отдаде на страстта, която винаги е била разпалена до червено между тях.
Дишането ѝ беше учестено, а сърдечният му ритъм – неравномерен, когато тя целуна пътя си по челюстта и надолу по гърлото му. Той сви ръка в косата ѝ, докато тя го облизваше, издаваше тих звук в гърлото си и го правеше отново. Тялото му се разтресе, бедрата му искаха да притиснат твърдия му член към нея. Стискайки тила му, тя повтори действието си, след което духна на място. Тръпки разтърсиха тялото му. Той дръпна главата ѝ, а устата им се срещна в голата нужда, която затвори нокти около сърцето му и го дръпна.
– Да вървим бавно – прошепна Аш, когато излязоха на въздух. – Искам да направя всяко палаво, мръсно нещо, което никога не съм правила. – Малката злобна усмивка се върна. – Някак си мисля, че знаеш няколко гряха, на които можеш да ме научиш.
Членът му сякаш щеше да се счупи, но той беше свикнал с разочарованието. Да бъде с всяка друга жена, след като я срещнеше, щеше да е предателство, независимо че по онова време бяха противници. Мъжът знаеше кога е намерил своята жена.
– Чаках години, за да си играя на учител с теб.
Хищен женски смях, пръстите ѝ обсебващи го.
Той ѝ даде целувката, която тя поиска, като в същото време свали ръката си, за да докосне дупето ѝ. Стенейки в целувката, тя се търкаше в него. Без да е глупав, той запази хватката си там, където беше, като стискаше и оформяше стегнатата плът, която искаше да захапе. Искаше също така да захапе вената на шията ѝ, в извивката на лакътя ѝ, на китката ѝ, на бедрото ѝ, поради далеч по-различна причина: жадуваше да пие от любовницата си, докато тя въздиша в оргазъм.
Не всеки вампир можеше да доставя удоволствие с ухапването си, но Джанвиер го правеше още от деня, в който се събуди като почти безсмъртен.
– Искам да те накарам да свършиш – каза той срещу влажната ѝ, набъбнала от целувката уста. – Искам да вкарам пръстите си в теб – гърдите се издигаха, устите се преплитаха – да помпам силно и дълбоко, мускуса ти да се носи декадентски във въздуха, а гърдите ти да са оголени, за да мога да ги хвана и оформя, както правя със задника ти.
– Боже – тя захапа долната му устна. – Обичам начина, по който говориш.
Разменяйки целувка за целувка, той изгуби думите си и потрепери, когато тя прокара зъби по врата му. Миг по-късно той рискува и като потопи глава, остърга своите по кожата ѝ. Ръката ѝ стисна тила му.
– Джанвиер.
– Гола и потна, захарче. Помниш ли? – Тогава ѝ беше казал, че ще се храни от нея, и напомнянето беше колкото за него, толкова и за нея. Зъбите го боляха, пенисът му беше камък, всяка клетка в тялото му гладуваше за вкуса на жената в ръцете му. Храненето от човешки донор никога не е било автоматично сексуално за него – а с нея не можеше да бъде нищо друго.
Очите му бяха сънливи, а Аш прокара нокти по кожата на гърба му.
– Давам ти разрешение.
Той замръзна, а кръвожадното същество в него се разкъсваше между желанието да се възползва от шанса и страха, който си беше представило за думите ѝ.
– Не е хубаво да си играеш с отчаян човек.
Греховен, интимен смях.
– Само едно вкусване – прошепна тя, устните ѝ бяха извити, а тялото ѝ – горещо до неговото, докато се издигаше на пръсти, за да се настани до напрягащата му се ерекция. – Достатъчно, за да те побъркам.
– Ще бъде мъчение – обвини той, борейки се да не я запрати на пода или на стената и да забие члена си в тясната, влажна прегръдка на тялото ѝ. – Нямам търпение.
Наведе глава към опияняващата ѝ усмивка, пулсът му заби толкова силно, че ревеше в ушите му, и облиза точката, където собствения ѝ пулс се забързваше под кожата. Нямаше да бърза, нямаше да я погълне. Трябваше да я изпие като рядка реколта, каквато беше тя, реколта, която беше негов личен резерв.
С едната си ръка се облегна на дупето ѝ, а другата заплете в косата ѝ. Притисна я до себе си и засмука мястото на шията ѝ, което накара зъбите му да се забият в долната му устна, а желанието беше почти непоносимо. Аш издаде много женствен звук и се размърда срещу него. Устата му се разтвори, а мозъка му заплашваше да направи късо съединение.
Захапа я, но не достатъчно, за да разкъса кожата, и попита отново, за да се увери, че тя е с него.
– Да? – Излезе като ръмжене, а глада напираше във вените му.
– Да.
Той заби зъбите си в плътта ѝ, усети как тя се дръпна срещу него, но нямаше съскане на болка, нищо, освен пулса ѝ, който излезе извън контрол. Дори вампирите, които не можеха да доставят удоволствие с ухапването си, имаха способността да притъпяват болката от влизането. Някои, разбира се, обичаха да карат да боли, а някои донори се наслаждаваха на острия ръб на болката. Джанвиер нямаше намерение да наранява своята Ашблейд; преди да се нахрани, той беше вкарал в тялото си наркотик, който естествено произвеждаше удоволствие.
Не много, само малко. Искаше тя да се пристрасти към него, а не към захапката му.
Тогава стана невъзможно да мисли. Вкусът ѝ му се стовари в главата, дивата жажда за кръв в него се разтресе от удоволствие, толкова силно, че заплашваше да го изпрати на колене. Искаше му се да се простре гол върху нея в пищно, удобно легло, да попива повече от час, да вкусва и целува любовницата си, докато движи бавно члена си във и от нея.
Искаше да пие и да пие.
Прекъсвайки контакта, преди алчността да е откраднала съзнанието му, да го е превърнала в чревоугодник, той облиза следите, като се увери, че те ще заздравеят достатъчно бавно, за да знаят другите, че тя е негова. Възбуден отново от тази мисъл, той облиза още веднъж, вените му бяха горещи и натежали, главата му бръмчеше.
– Ти си наркотик.
Задните ѝ части се свиха под натиска му, дъхът ѝ се разнесе.
– Господи, ти си силен.
Осъзнал, че я е довел до ръба на оргазма, той отново облиза следите.
– Трябва да те оставя да страдаш така, както аз ще страдам. – Въпреки заплахата си той премести телата им, така че бедрото му да е между нейните.
Подканяйки я да се качи на бедрото му и проклинайки дрехите им, той заби зъбите си в нея още веднъж. Увери се, че не я боли, но не вкара в нея съединението, което доставяше удоволствие.
Гърбът ѝ се изви от двойната вълна на усещането, викът ѝ разби сребро във въздуха.
Отдръпна зъбите си, преди да успее да вземе повече от това, което тя предлагаше, и облиза отново и отново раната, докато я люлееше към бедрото си. Ноктите ѝ се впиха в тила му и това накара дивото в него да оголи зъби от дълбоко удоволствие. Кръвожадният звяр се държеше за ноктите си, но това беше нормално. Той можеше да бъде търпелив сега, когато тя беше в ръцете му. Можеше да се преструва на разумен още известно време.
Отслабнала, когато последните вълни на екстаза я изцедиха докрай, Аш завъртя главата си… и целуна собствения му пулс, а ръцете ѝ се стегнаха около него. Ако още не ѝ се беше отдал, щеше да го направи в този миг. Придържайки я близо до себе си, той потъна в аромата ѝ, в топлината ѝ, в нея.
* * *
Ашуини и преди беше мислила за секс – той някак си доминираше в съзнанието в моменти, когато не ти се правеше, особено когато някакъв каджун със секс на крака продължаваше да флиртува с теб. Но единственото нещо, което никога не беше обмисляла, беше как би се чувствала, ако те държат… държат те с такава яростна преданост, че я усещаше в костите си.
– Не ме пускай – прошепна тя и гласът ѝ се пречупи. – Не ме пускай.
– Няма да го направя. – Вървейки назад и вземайки я със себе си в тиха демонстрация на сила, той ги повали на леглото. А след това затегна прегръдката си, пъхна едното си бедро между нейните и заключи тялото си около нейното.
Подпряла глава под брадичката му, тя погълна аромата му, топлината му и усети как нещата в нея се чупят и пречупват и знаеше, че никога повече няма да бъде същата.
– Не мисля, че все пак съм толкова твърда, Джанвиер. Не знам дали мога да продължа. – Със секса би се справила, но начина, по който той я държеше, я унищожаваше, заплашваше да я накара да наруши обещанието, което беше поискала от него.
Ръката на Джанвиер се извива над тила ѝ.
– Мога да те държа цяла вечност.
Затваряйки очи за този сладко-горчив обет, Ашуини просто лежеше, обвита в него, а когато съня дойде, тя заспа на по-топло и по-сигурно, отколкото някога е била. И все пак тъмнината се допираше до краищата на съзнанието ѝ, показвайки ѝ неща, които не искаше да знае, не искаше да вижда. Вампир с кожа с нюанс по-тъмна от нейната и ярки черни очи, с бръсната черна козя брадичка, съчетана с коса, сплетена плътно до черепа, използваше камшик върху бялата, бяла кожа на жена, която крещеше, а по гърдите и корема ѝ се появяваха рани.
Два удара разкъсаха кожата и извлякоха мазни капки кръв.
И все пак, когато вампира използва дръжката на камшика, за да я насили, писъка на жената беше на оргазъм. С тежки клепачи след това тя го молеше да я освободи от оковите. Той се засмя, даде ѝ това, което искаше… и тя се свлече в краката му, молейки да му достави удоволствие.
– Господине, моля.
Отново се засмя, сложи обутия си крак на рамото ѝ и я избута на пода, където премести крака си върху гърлото ѝ и я задържа, докато целуваше златокосо момиче със зрели млади гърди и невинност в очите. Не можеше да е на повече от шестнайсет години и носеше само кожата си и фина златна верижка около бедрата си. Затворил ръка около гърлото ѝ, черноокият мъж започна да я стиска.
Лицето на момичето порозовя, после почервеня, а очите ѝ се наляха с кръв. Когато в последна паника тя се отскубна от ръката му, той се усмихна, целуна я и продължи да стиска. Твърде скоро тя увисна в ръцете му и той използва хватката си за гърлото ѝ, за да я хвърли на леглото с черни чаршафи в центъра на стаята. Като свали крака си от жената на пода, той я накара да я разтвори, след което използва устата ѝ с жестока липса на внимание, преди да я ритне в ребрата.
Тя се сви на кълбо, очите ѝ бяха влажни и боготворящи, но той я пренебрегна в полза на, безжизненото момиче на леглото. Покривайки я с тялото си, той започна да се храни, като гърлото му се движеше с дълги, дълбоки движения… а бедрата му по начин, който говореше, че не само се храни.
– Не! – Събуждайки се от писъка, Ашуини грабна телефона на Джанвиер, който той беше оставил на нощното шкафче. – Обади се на Трейс – каза тя на Джанвиер, който се беше събудил, когато тя го направи. – Разбери какво е направил Халил с момичето.
Джанвиер не я попита, а просто се обади.
– Адел вече беше влязла в стаята, след като охраната я предупреди – каза той, след като разговора приключи, с мрачни черти. – Момичето е живо. Едва. Трейс казва, че е на двайсет и е редовна посетителка на „Маска“, изключително популярна заради илюзията, която създава, че е още по-млада.
Сърцето туптеше, а кожата беше влажна, но въпреки това Ашуини не се откъсна от страната на Джанвиер, чиято ръка я обгръщаше, а нейната – него.
– Знаеше ли, че ще бъде удушена почти до смърт, а след това сексуално използвана, когато влезе в онази стая с Халил?
– Той я е използвал по подобен начин и преди. – Джанвиер върна телефона си, движенията му бяха отривисти, гласът му – груб. – Нямам нищо против възрастните, които избират да си играят по ръба на сексуалността, но в минали времена, когато нравите са били различни, Халил се е насочвал към истински невинни.
Ашуини долови в тона на Джанвиер смразяващ гняв, който рядко чуваше.
– Ти познаваше някого, когото е наранил.
– Момиче от Байоу, може би четиринайсетгодишно и възхитено от богатия вампир, който прояви интерес към нея. Шест месеца след като тя избяга от дома си, за да бъде с него, гадината я върна, с кухи очи, пристрастена към опиума и разбита отвътре. – Гласът му се разтрепери. – Година след като се удави, баща ѝ ми каза, че Халил е казал, че тя е боклук, който си струва малко забавление, но не и да се пази.
– Гадняр. – Свивайки очи, тя се съсредоточи върху това, което Джанвиер си беше спомнил. – Използвал ли е конкретно думата „боклук“?
– Или нещо много подобно. – Джанвиер отново се обгърна изцяло около нея. – Но не бих повярвал изцяло на това, шер. Има твърде много стари вампири, които гледат на хората като на вещи за еднократна употреба… Но Халил има жестокостта да направи това, което направи с Фелисити, и богатството и опита да прикрие смъртоносните си извращения. Ще се уверя, че той е под постоянно наблюдение.
– Може би дори нямаме нужда от шпиони – промълви Ашуини. – Изглежда, че имам пряк канал за наблюдение на живота му, благодарение на едно просто докосване до кожата му. – Тя удари главата си в гръдната му кост. – Нямам нищо против сексуалните сънища – но защо не мога да имам сексуални сънища, които не карат кръвта ми да се смразява и ръката ми да търси за пистолет?
Джанвиер отпусна тила ѝ и се премести леко, докато се озова върху нея. Целувката му беше влажна, тежестта на тялото му – вкусна, а кожата му – толкова гореща, че кръвта ѝ се възпламени.
– Не съм мечтател за секс, но може би този беден каджун ще ти свърши работа като заместител?
Ашуини се престори, че го обмисля.
– Ще се получи още по-добре, ако свалиш тениската си.
Джанвиер се подчини. Разпъвайки се върху нея, той каза:
– Бих казал същото. – Това беше предизвикателство.
Без да иска да прекъсне серията си, в която нито веднъж не беше отказвала някое от предизвикателствата му, Ашуини успя да съблече тениската си. Остана облечена в сутиен с деми чашки в черно на точки с красиви жълти детайли по краищата. Когато той се намръщи и нежно прокара пръст по белега ѝ, тя каза:
– Не боли, а вампира, който го е направил, е мъртъв.
Намръщената физиономия на Джанвиер се превърна в брутално доволна усмивка.
– Чу ли как главата му отскочи по стълбите? Туп, туп, туп, туп.
Смеейки се на разговора, който само двамата щяха да водят в леглото, тя посегна назад и разкопча сутиена.
Не беше съвсем сигурна как се е озовал извън нея. Спомняше си само как Джанвиер се спускаше над нея, а после се целуваха, докосваха, шепнеха си и се докарваха до лудост. Той опипваше гърдите ѝ с тъпо притежание, хапеше и смучеше. Тя прокарваше нокти по гърба му и засмукваше следа на гърлото му, което го накара да разклати члена си към срастването на бедрата ѝ и да я нарече вещица.
Смехът премина в стон, когато той направи нещо много палаво, включващо зъбите му и зърното ѝ, тя захапа бицепса му. Той ѝ отвърна, като издуха хладен дъх върху мокрото ѝ от целувки зърно, дразнейки я, докато тя не обърна позите им и не направи същото с него, а солта и мъжествеността му бяха новия ѝ любим десерт.
Дънките ѝ останаха на мястото си. Неговите също.
Но и двамата бяха изпотени и задоволени, когато заспаха отново.
Този път тя си почиваше в спокойна топлина, а виденията бяха победени поне за една нощ.
Назад към част 27 Напред към част 29
