Глава 24
Ако не знаех, че се намирам в частен самолет, щях да съм сигурна, че съм в луксозен апартамент. Разбира се, много тесен луксозен апартамент, но все пак луксозен апартамент.
Легло. Този самолет има легло. Полетът до Ню Йорк не отнема много време, така че се съмнявам, че ще го използваме, но все пак се намира там. Перфектно приготвено, готово да бъде разхвърляно.
Смея се на себе си. Дали с Брадън ще се присъединим към клуба на високите мили?
Колко други жени са се присъединили към клуба на високите мили благодарение на това легло?
Изтривам тази мисъл от съзнанието си. Това пътуване вече ме изнервя. Не е нужно да мисля за всички други жени, които Брадън е спал в този самолет.
– Добре дошли на борда, г-н Блек. – Русата стюардеса се усмихва. – И вие също, госпожо Манинг.
Брадън кимва.
– Благодаря ти, Робин.
Аз просто се усмихвам леко и следвам Брадън на борда. Той ме отвежда до две широки кожени седалки, които правят първата класа на всяка друга авиокомпания да изглежда като трета.
Той ми прави жест и аз заемам мястото по-близо до прозореца. Той сяда до мен.
– Имам страхотен екипаж – казва той. – Те се грижат за всички нужди.
– Пилотът също ли е рус? – Не мога да не попитам.
– Пилотът е петдесет и пет годишен мъж ветеран – казва той делово.
– Искаш ли нещо за пиене?
– Посред нощ е.
– Така е. Това не означава, че не можеш да си жадна.
Той е прав, разбира се. И аз съм малко жадна.
– Само малко вода.
Той прави жест към Робин, която стои до друга стюардеса, тази с гарвановочерна коса и изгарящи тъмни очи.
– Две бутилки вода.
– Веднага идвам.
Обръщам очи.
– Нещо нередно? – Пита Брадън.
– Как може да са толкова бодри в един часа сутринта?
– Плащат им много добре, за да са на разположение по всяко време.
Мога да си представя. Но не го казвам. Робин ми носи вода, а аз ѝ благодаря и отпивам дълга глътка.
– Полетът е кратък – казва Брадън – но щом наберем височина, ще можеш да си легнеш. Робин и Дани ще се погрижат за нуждите ти. Опитай се да поспиш малко.
– Може би – отговарям аз.
Той взема ръката ми и разтрива палеца си в дланта ми.
– Скай, аз също не планирах да прекарам тази нощ по този начин.
– Разбирам.
Думите ми не са лъжа. Разбирам. Дори разбирам защо трябваше да дойда с теб.
– Нямах време да опаковам нищо – казвам.
– Не е нужно да се притесняваш за това. Ще ти донеса всичко, от което имаш нужда за срещата в понеделник.
– Но новия фотоапарат. Той все още е при мен и исках да го взема, за да направя снимки на града.
– Това няма да е единственото ни пътуване до Ню Йорк – казва той.
Кимвам. Той е прав и част от мен подскача вътрешно при мисълта за още много пътувания с Брадън. Що се отнася до гардероба ми? Със сигурност ще бъда облечена до девет за срещата си. По-добре, отколкото бих била, ако носех собствения си гардероб.
Още една загуба на контрол.
Контролът ми бързо се превръща в илюзия.
Подобно на отражението ми в огледалото, той е само двуизмерен образ на това, което съм в действителност.
Може би е време. Време е наистина да се отпусна.
Подигравам се тихо. Не разсъждавам трезво. Все пак е средата на нощта.
И все пак… Не мога да отрека, че идеята не е толкова обезпокоителна, колкото някога.
Бях обсебена от това какво мога да загубя, но какво мога да спечеля?
Брадън седи до мен, заровил вниманието си в лаптопа си. Всичко е делово, Брадън Блек. И ми просветва.
Брадън управлява живота си така, както управлява бизнеса си. Всичко е под негов контрол по всяко време.
Дори аз.
Това е, което в крайна сметка иска, и ако не му го дам, той лесно може да намери някой, който ще го направи.
Той не е неговия баща. Няма да се задоволи с опортюнистичен ученик, който го използва като стълба. Не, Брадън иска предизвикателство. Той възприема целия си живот като предизвикателство и процъфтява в него.
Ти си предизвикателство, Скай.
Колко пъти е казвал тези думи?
Брадън е от хората, които се изправят пред всяко предизвикателство и след това побеждават всяко от тях.
Така ли ме вижда той? Като поредната бизнес сделка? Предизвикателна бизнес сделка, разбира се, но все пак просто бизнес сделка?
Дали просто му харесва преследването? Ако му дам всичко, което поиска, ще му омръзне ли? Ще намери ли друго предизвикателство?
Не. Той процъфтява, когато печели. Той процъфтява в преодоляването на всяко предизвикателство и в изграждането на своя бизнес. Може ли изобщо да се нарече бизнес в този момент? Или вече е империя?
А ако е империя, той вече не е главен изпълнителен директор. Той е шибан крал.
Аз ли съм просто още една бизнес сделка, която трябва да се договори, докато той получи това, което иска? Още един съюз, който трябва да се създаде?
Брадън Блек винаги получава това, което иска.
Дори посред шибаната нощ Брадън получава това, което иска. Дори ако съм само аз в частния му самолет.
Обръщам се към него.
– Брадън?
Той не вдига поглед от компютъра си.
– Да?
– Кажи ми какво се случва със сделката.
– Няма да ти е интересно.
– Нямаше да питам, ако не се интересувах.
– Ти си фотограф, Скай.
– Да. Аз съм фотографка – фотографка, която се опитва да започне собствен бизнес. Разбира се, че се интересувам от това, което правиш.
– Нямам време.
– Имаме един час във въздуха.
Той въздъхва.
– И виждаш, че съм онлайн, занимавам се с това.
– Нямаш две минути, за да ми обясниш какво се случва?
– Дори не бих могъл да започна да обяснявам това за две минути. Става дума за сложни преговори по договор с трима различни дистрибутори в Китай и Япония. Ако не успея да се справя с това през следващите дванайсет часа, вероятно ще съм на път за Китай. Бих искал да избегна това, ако е възможно.
– Защо? Не искаш ли да видиш Китай?
– Да видя Китай не е въпроса. Обичам да съм на родна земя. Това е като да имаш предимство на домашното поле.
Предимството на домашното поле. Още едно средство за контрол.
– Това има смисъл. Разбирам.
Тогава той ме поглежда. Посреща погледа ми и наистина ме гледа.
– Благодаря ти, Скай.
– За какво?
– За това, че ме чу. За това, че най-накрая ме чу.
И в тази част от секундата аз го разбирам.
Получавам Брадън Блек.
Той е майстор на контрола във всички аспекти на живота си. Взискателен и прецизен е, но също така е любящ и романтичен. Но освен всичко това той е човек точно като мен – човек, който иска да бъде чут.
Той е Брадън и ме обича.
Искам да му угодя.
И страха ми да не загубя контрол намалява.
Назад към част 23 Напред към част 25
