Глава 8
Събуждам се от слънцето, което прониква през покривния прозорец в луксозната ми спалня в пентхауса на Брадън. Странно, но се чувствам по-добре отпочинала от известно време насам. Бих могла да кажа, че е заради скъпия матрак. Мога да кажа, че е заради възглавницата, която сякаш се приспособява към врата и главата ми. Бих могла да кажа, че е от много други неща, които вероятно са изиграли роля.
В действителност? Това е големия факт, че преминах теста на Брадън.
Поне досега. Как се предполага, че ще преживея деня, без да говоря? Трябва да съм в състояние да отговоря на телефона, ако някой се обади с предложение. Предполагам, че мога да отговоря на всяко предложение с имейл.
Все пак трябва да се прибера вкъщи. Да помоля Кристофър да ме вземе, ще изисква гласа ми. Предполагам, че мога да използвам приложението Uber, но след като шофьора пристигне, вероятно ще трябва да говоря.
Трябва да измисля нещо. Трябва да спечеля.
Брадън още ли е тук? Честно казано, нямам представа. Телефонът ми седи на нощното шкафче, където го включих снощи. Вземам го, за да проверя часа и…
Върху кадифена кутия за бижута лежи бяла хартия.
Слагам телефона и разгръщам хартията.
Хубава работа, Скай. Можеш да говориш сега. Надявам се, че подаръка ти е харесал.
Брадън Усмихвам се. Както и подозирах, Брадън знаеше точно какво прави.
И аз успешно преминах теста му.
Очевидно съм заслужила и награда, макар че бележката му не я нарича награда. Той я нарече подарък, така че избирам да го възприемам като такъв. Просто подарък от един мъж за жената, която обича. Сърцето ми се разтуптява, когато вдигам кутията, галя кадифената ѝ текстура и я отварям.
Обеци! Задъхвам се от красотата им. Те са обикновени рубинени шипове, поставени в бяло злато, но чистотата им е превъзходна. Влюбвам се в тях веднага. Сдържани и елегантни са – нещо, което бих избрала за себе си.
Усмихвам се, когато ме обзема топлина. Брадън е избрал нещо, което е знаел, че ще ми хареса. С парите си е можел да купи и най-показното бижу, но той ми подари нещо красиво в своята простота.
Взирам се в тях за миг, за да оставя нещо да потъне в съзнанието ми.
Това е първия ми подарък от Брадън. Разбира се, той замени роклята на Теса, която беше съсипал, и ми построи прекрасна стая в дома си за мое ползване, но това…
Това е просто така и аз ги обичам още повече. Сложих ги набързо.
Брадън сигурно вече е в офиса си. В края на краищата той остави бележката и обеците някъде преди да се събудя.
Оглеждам красивата спалня. Той е планирал да ми попречи да говоря, затова ми е предоставил място, където мога да остана, без да използвам гласа си.
Хубава работа, Брадън.
Не мога да не добавя в главата си… И хубава работа, Скай.
Все още обаче имам проблем. Нямам сутиен или блуза. Спах в дрехите си от снощи, така че ставам, запътвам се към гардероба и го отварям.
Той е пълен с най-различни дрехи. Отново се усмихвам. Той е помислил за всичко.
Вземам бързо душ и се обличам с дънките от вчера и ризата от гардероба. След това слизам по стълбището, за да ме посрещнат Саша и моята очарователна Пени. Отдавам се на кучешките им целувки и поздравявам Аника, която бърше праха в хола. Надниквам в домашния офис на Брадън, но него го няма.
Търся. Искам лично да му благодаря за обеците. Предполагам, че ще трябва да се обадя по телефона. Тогава отивам в кухнята.
Мерилин избърсва плота на печката.
– Добро утро – казвам аз.
– Добро утро, госпожо Манинг. Какво мога да ви предложа за закуска тази сутрин?
– О, не знам.
– Господин Блек каза, че можете да си вземете каквото искате. – Тя се усмихва. – Мога да приготвя палачинки или гофрети. Дори имам пресни боровинки. Бекон, яйца, тост. Каквото пожелаете.
– Какво ще кажете за кафе?
– Имате го. Черно, нали?
– Точно така.
Тя поставя пред мен чаша с черно кафе и аз сядам на острова.
– Предполагам, че може би просто някакви бъркани яйца и парче препечен хляб.
– Сигурна ли сте? От тези боровинки ще станат страхотни палачинки.
– Не искам да ти създавам проблеми.
– Честно казано, не е проблем, госпожо Манинг.
– Скай, моля те.
– Добре, Скай. – Тя се усмихва.
И аз решавам, че харесвам Мерилин. Отначало не бях толкова сигурна. Но очевидно тя не се интересува от Брадън и той не се интересува от нея.
– Сериозно, само яйцата и препечения хляб. – Усмихвам се.
– Идват веднага.
Тогава влиза Кристофър.
– Останало ли е кафе, Мерилин?
– Разбира се. Ще ти донеса една чаша.
– Добро утро, госпожо Манинг – казва той.
– Скай – казвам категорично.
– Точно така, Скай. – Той се усмихва. – Ще имате ли нужда от превоз до вкъщи?
– Да, моля. Но чак след закуска.
– Мога ли да ти направя нещо, Кристофър? – Пита Мерилин.
– Всъщност, каквото и да правиш в момента, мирише чудесно.
– Бъркани яйца и препечен хляб за Скай. Не е проблем да добавя още няколко.
Тя изважда още две яйца от картонената кутия.
– Ще бъде чудесно. – Кристофър сяда до мен на острова. – Можем да тръгнем след закуска.
Отпивам глътка кафе.
– Звучи идеално. В колко часа Брадън си тръгна тази сутрин?
– Рано. Заведох го на летището.
Опитвам се да скрия изненадата си.
– Каза, че имал ранна среща.
– Има. В Лос Анджелис.
Отново прикривам изненадата си. Защо не е казал нищо? Мога да попитам Кристофър, но тогава ще стане ясно, че Брадън не ми е казал къде отива, а по някаква причина не искам Кристофър или Мерилин да знаят, че не съм посветена в местонахождението на Брадън.
– О – казвам аз.
– Той се връща този следобед. Този път всъщност лети с търговски самолет. Самолетът има някаква планова поддръжка.
Кимвам и отпивам още една глътка от кафето си. Брадън така или иначе не е казал нищо за тази вечер. Дали ще го видя? Нямам представа.
Брадън е гаджето ми – мъжа, когото обичам и който ме обича и който ми остави красив подарък тази сутрин – и все пак тези двама души знаят повече за него, отколкото аз. Повече за графика му, във всеки случай.
– Ще му се обадя по-късно. – Отхапвам яйце от чинията, която Мерилин е поставила пред мен.
Кристофър се усмихва, взима парче препечен хляб и отхапва.
Почиствам чинията си за показ, но яйцата и препеченият хляб, които миришеха толкова добре, докато се готвеха, имат вкус на дървени стърготини. Дори прекрасните рубинени шипове са тежки на ушите ми.
– Много ти благодаря, Мерилин. – Допирам салфетката до устните си и се изправям.
– Готова съм да тръгвам, Кристофър.
***
Макар че все още се дразня, че не знаех, че Брадън ще пътува за Лос Анджелис, след като се връщам в апартамента си, не мога да изтрия усмивката от лицето си. Да, доста съм доволна от себе си. Победих Брадън в собствената му игра. Знам обаче едно нещо.
Следващата игра ще бъде по-трудна.
Защо изобщо играем игри? Предполага се, че сме влюбени. Но не мога да отрека удоволствието, което изпитвам сега. Може би тази игра е част от него. И аз спечелих. Издържах теста му.
Грабвам телефона си, за да му благодаря за обеците, но получавам гласовата му поща.
Обадихте се на Брадън Блек. Моля, оставете съобщение и аз ще отговоря на обаждането ви възможно най-скоро.
– Здравей, Брадън – казвам в слушалката, като все още не мога да изтрия усмивката от устните си. – Това съм аз. Много ти благодаря за рубинените обеци. Обожавам ги. Всъщност ги нося точно сега. Перфектни са. Обадете ми се. Обичам те.
Стартирам компютъра си. Няколко нови имейла, откакто за последен път проверих телефона си.
Един от Юджини от „Сюзан Козметикс“.
Скай, здравей!
Можеш ли да летиш до Ню Йорк още следващата седмица? Кажи думата и ще ти изпратя билет за първа класа. Отделът за маркетинг на социалните медии е много развълнуван от възможността да се срещне лично с теб и да обсъдим това, което всички ние вярваме, че ще бъде полезно партньорство.
С уважение, Юджини
Брадън рядко прави планове с мен за ден, да не говорим за седмица, предварително.
Единственото изключение беше галата на оперната гилдия. Но… Той ми е гадже.
Ние сме заедно. Трябва ли да се консултирам с него, преди да приема поканата на Юджини?
От друга страна, това е работа. Сега това е моето препитание, а той не се е консултирал с мен, преди да отлети за Лос Анджелис тази сутрин.
Бързо набирам отговора на Юджини, който приема поканата. Електронният билет пристига в пощенската ми кутия няколко минути по-късно.
Не мога да не се усмихна. Правя снимки. Разбира се, повечето от тях са селфита, на които съм с оцветител за устни, но поне правя снимки и ми плащат за тях. Правя това, което обичам, а освен това имам време да правя снимки, които наистина ми харесват, тъй като вече не съм обвързана с ежедневна работа.
Имейлът ми звъни – от Тами от „Ню Ингланд Адвенчърс“. Подсмихвам се.
Скъпа Скай,
Оценяваме интереса ти да станеш говорител на нашата компания в социалните медии. За съжаление обаче трябва да отменим предложението си съгласно раздел 4А, точка 3 от договора, изпратен до вас.
С уважение, Тами Монро
Нищо, което не очаквах. По някакъв начин Адисън е разбрала за офертата ми от компанията и се вмъкна, за да ми я отнеме. Нямаше да ми платят много – далеч под това, което иска Адисън. Така че или получиха свеж приток на пари, или Адисън се съгласи да им правя промоции за жълти стотинки, както би казала тя.
Да, тя е толкова дребнава. Вече е дала да се разбере какво мисли за това, че съм станала инфлуенсър. Предполагам, че няма да спре скоро.
Брадън предложи да се погрижи за нея вместо мен, но аз му отказах. Ако ще го правя, ще го правя сама.
Ти си фр…
Телефонът прекъсва мислите ми. Не разпознавам номера.
– Ало?
– Това Скай Манинг ли е?
– Да, тя е.
– Страхотно. Добро утро, Скай. Казвам се Хедър Томас и съм управител на „Кристален гардероб Бостън“. За по-малко от двайсет и четири часа, откакто публикувахте в Инстаграм, че носите едно от нашите бюстиета, при нас дойдоха трийсет и пет души с молба да си купят такова.
– Господи. Радвам се, че публикацията е била полезна за бизнеса.
– И добра, и лоша за бизнеса. Сега нямаме наличности, но това никога не е лошо. Просто изпращаме клиенти към нашия онлайн магазин и ако нещата продължават да вървят с пълна сила, до вечерта ще изчерпим онлайн наличностите.
Не съм сигурна какво да кажа. За щастие Хедър продължава.
– Излишно е да казвам, че сме абсолютно развълнувани. Честно казано, нямах представа, че една публикация в Инстаграм може да направи толкова много.
– Радвам се, че сте щастливи.
– Чудесно, защото ще се радваме да направиш още един пост. Всъщност поредица от спонсорирани публикации, в които да носиш бюстие.
Устата ми се отваря. Вече нямам бюстие. Брадън го е нарязал на парчета.
– Добре… Защо да не се видим и да поговоря с теб за това, което търсиш? – И също така да намеря някакъв начин да ви кажа, че гаджето ми е унищожило дрехата.
– Това би било страхотно. Какво ще кажете за обяд днес?
Вече е почти единадесет. Обядът е след един час.
– Вечерята може би е по-подходяща за мен.
Само че Брадън може да очаква да вечеря с мен. Разбира се, той не е споменавал нищо за вечеря. В момента е в Лос Анджелис и макар Кристофър да каза, че ще се прибере следобед, може би не е взел предвид часовата разлика. Това е бизнес. Защо да не мога да вечерям с Хедър, за да обсъдим бизнеса?
– Вечерята би била страхотна – казва тя. – Ще направя резервация. Имаш ли някакви предпочитания?
– Не, ям почти всичко. Просто ми изпратете информацията по имейл и ще се срещнем. – Набързо ѝ давам имейл адреса си.
– Страхотно – казва тя. – Нямам търпение да се срещна с вас лично.
– Аз също нямам търпение – казвам. – Много ви благодаря за обаждането.
Приключвам разговора, като мислено се потупвам по гърба, че не съм използвала думата „страхотно“. Явно това е любимата дума на Хедър.
Плановете за вечеря са готови. Все пак едно момиче трябва да яде. А следващата седмица летя за Ню Йорк.
Всичко това е толкова невероятно. Само преди няколко седмици бях асистент на Адисън Еймс. Сега съм начинаеща инфлуенсърка в Инстаграм, а Брадън Блек е влюбен в мен.
Шибано нереално.
А сега какво да правя до вечерята? Преобличам се в тренировъчната си екипировка, вземам бутилка с вода и един от фотоапаратите си и отивам в студиото, за да направя бърз урок по йога. След това се разхождам из града в продължение на един час, за да правя снимки.
След това спирам за чаша кафе и сандвич, правя бърза публикация гратис и се обаждам на Теса.
– Шегуваш ли се с мен! – Развълнува се тя. – Ти ще правиш модели на дрехи в Инстаграм за „Кристален гардероб“.
– Не съм модел – казвам аз. – Искам да кажа, че няма да моделствам нищо твърде рисковано.
– Откъде знаеш? Може да искат от теб да моделстваш пастички и стрингс.
Не мога да се въздържа от бурен смях.
– Не мисля така.
– Ами ако искат точно това? Имаш страхотно тяло, Скай.
– Благодаря ти, но се съмнявам, че ще искат аматьор като мен.
– Ами ако искат точно това?
Прехапвам долната си устна.
– Не знам, Тес. Не мога да откажа пари точно сега.
– Като стана дума за пари, какво ще каже гаджето ти милиардер за това, че се излагаш пред целия свят на Инстаграм?
Тухла в корема. Бях толкова развълнувана от възможността, че не се замислих за чувствата на Брадън… Освен че си мислех, че си е негова проклета вина, че не е планирал вечеря с мен. Видя ли публикацията в Инстаграм? Затова ли отряза бюстието от мен?
Аз не споделям, Скай.
Макар че технически той никога не ми е казвал тези думи, съзнателно знам истината за тях.
Това включва ли и гледането? Той изпадна в конвулсия, когато ме откри с Питър Риърдън на галата на MAДД.
– Брадън не ме притежава – казвам аз.
– Брадън е почти толкова алфа, колкото можеш да получиш – казва Теса. – И не мога да се сетя за мъж, който би искал приятелката му да позира в социалните мрежи, облечена почти без нищо.
– Не е като да го правя, за да ме забележат – казвам аз. – Правя го, за да печеля пари.
Теса отново избухва в смях.
– Имаш ли представа какво каза току-що?
Тухла в корема отново.
– Да, имам. Може би трябва да се напоркам. – Смея се нервно на собствената си шега.
– Още по-добре, сигурна съм, че Брадън ще се радва да те бичува.
Настръхвам. Не съм казала на Теса за удоволствието на Брадън да доминира в спалнята. Защо тогава изказването ѝ е толкова пророческо?
Бетси. Бетси вероятно и е казала за вкусовете на Брадън.
– Скай? Загубих ли те?
– Не, аз съм тук. Ще ти кажа как ще мине срещата с Хедър.
– Къде е Брадън?
– Днес е в Лос Анджелис по работа.
– Това е добре за теб. Той дори не трябва да знае за твоята малката вечеря с „Кристален гардероб“.
Само че той трябва да се върне днес следобед. Но аз не казвам това на Теса.
– Предполагам, че е така – казвам накрая. – Трябва да бягам. Трябва да направя нещо представително от гардероба си за бизнес вечерята. И за една бизнес среща в Ню Йорк следващата седмица.
– От гардероба си? В Ню Йорк? Трябва да пазаруваме.
Теса е права. Нямам какво да облека в Ню Йорк. Носех дънки и блузи на работа с Адисън. А сега, когато работя за себе си? Нося каквото и да е. Малката черна рокля, която Брадън беше направил за мен, или черно кожено бюстие…
– Току-що ме изплаши до смърт – казвам и.
– Не се страхувай. Това е страхотно. Това е възможност да пазаруваш.
– Знаеш, че не съм такъв шопингхолик като теб.
– Ако се притесняваш за парите, не го прави. Аз съм най-добрата в намирането на изгодни сделки.
– Вярно. – С Теса разполагаме с почти еднакъв бюджет, а тя винаги изглежда като милион долара, когато е похарчила само стотина.
– Този уикенд – казва тя. – Ти си моя.
През телефона почти виждам как очите ѝ изпъкват в главата.
– Ще обиколим всички магазини, плюс Ross и T.J. Maxx.
Не искам да го правя, но се стъписвам. За Теса пазаруването е целодневно приключение, подобно на увеселителен парк. За мен? Това е като да седиш на лош филм.
С опипваща се половинка. И пуканки без достатъчно масло.
Теса се смее.
– Ще се забавляваме. Само си помисли за всички страхотни снимки, които можеш да направиш за публикациите си в социалните мрежи.
– Никоя компания няма да ми плати, за да публикувам, че си купувам евтини дрехи.
– Да, сигурно си права. – Тя отново се смее. – Но все пак ще се забавляваме. И ти гарантирам, че докато приключа с теб, ще бъдеш готова за Ню Йорк и не само.
– Чудесно. Това все още не ми помага тази вечер.
– Тази вечер е лесно. Облечи бюстието, което си купи в магазина.
Само че бюстието вече не съществува. Но аз не казвам на Теса. Това е твърде лично.
– Да, ще измисля нещо – казвам.
– Обади ми се след вечеря. Нямам търпение да разбера каква сделка ще ти предложат.
– Ще го направя.
Приключвам разговора, отивам до гардероба си и разглеждам висящите там дрехи.
Това ще отнеме известно време.
Назад към част 7 Напред към част 9
