Глава 17
Страйкър изръмжа от възмущение, когато се озова в тронната зала на Унищожителката.
– Бях толкова близо до това да ги убия. Защо ме спря!
Демонът Сабина все още го държеше.
За кой ли път Кседрикс не беше в стаята с майка му, но Страйкър нямаше време да размишлява къде се намира демона. Мислите му бяха твърде погълнати от омраза и досада.
Майка му седеше на шезлонга си напълно уравновесена, сякаш държеше съд и току-що не беше унищожила всичките им години на внимателно планиране.
– Не повишавай глас пред мен, Страйкериус. Няма да приема неподчинение.
Той се насили да изравни гласа си, дори докато кръвта му кипеше от ярост.
– Защо се намеси?
Тя придърпа черната си възглавница в скута си и си поигра с едно ъгълче от нея.
– Не можеш да спечелиш срещу Електи. Казах ти го.
– Можех да го победя – настоя Страйкър. Никой не можеше да го спре. Беше сигурен в това.
– Не, не би могъл – каза тя твърдо. Тя отново сведе поглед и прокара елегантно ръка по черния сатен. – Няма по-страшна болка от това син да предаде каузата ти, нали, Страйкериус? Даваш им всичко, а те слушат ли? Не. А уважават ли те? Не. Вместо това разкъсват сърцето ти и плюят върху добротата, която би проявил към тях.
Страйкър стисна очи, докато тя изричаше същите мисли, които бяха в него. Беше дал на Уриан всичко, а сина му му се бе отплатил с толкова дълбоко предателство, че му бяха нужни дни, за да се справи с него.
Част от него мразеше Аполими за това, че му е казала истината. Другата част ѝ благодари.
Никога не е бил от хората, които притискат змия до гърдите си.
Страйкър никога нямаше да направи на майка си това, което беше направено на него.
– Ще те слушам, майко.
Тя притисна възглавницата до гърдите си и въздъхна уморено.
– Добре.
– И какво ще правим сега?
Тя го погледна с малка, красива усмивка. Когато говореше, думите ѝ бяха прости, но тона ѝ беше чисто зъл.
– Ще чакаме.
***
Улф седна на дивана, а Касандра беше до него. Ерик спеше спокойно в прегръдките на майка си, без да обръща внимание на насилието и смъртта, които се бяха случили тази вечер.
Забравил, че света, който бебето току-що опознаваше, почти беше свършил.
Откакто се бяха върнали у дома, Улф отказваше да изпусне от погледа си някой от тях.
Крис помагаше на Талон да превърже ръката си, която беше разкъсана от един от даймоните. Юлиан седеше с леден компрес на тила си, докато Кириан изливаше пероксид върху окървавените си кокалчета в една купа.
Зарек стоеше като статуя до стената край коридора, който водеше към кухнята. Само той изглеждаше невредим от боя.
– Знаеш ли – каза Кириан, като направи достатъчно дълга пауза, за да съска, докато наливаше алкохол върху пероксида. – Битките бяха много по-лесни, когато бях безсмъртен.
Талон изхърка.
– Аз все още съм безсмъртен и съм доста наранен. Това беше адски труден бой.
Телефонът иззвъня.
Крис стана, за да отговори.
– Дано това да не е Страйкър – каза Касандра задъхано.
Не беше. Беше баща ѝ.
Крис ѝ подаде телефона и ръката ѝ се разтрепери.
– Татко? Добре ли си?
Улф я притисна до гърдите си, докато тя плачеше и говори няколко минути,след което сложи слушалката.
– Това беше, което ти каза – издиша тя пред Улф. – Те никога не са го имали. Страйкър беше използвал същия трик, за да те накара да напуснеш града, който използва върху мен, за да отвори вратата на апартамента. Проклет да е този гад!
Телефонът иззвъня отново.
– Какво има? Пълнолуние?
– Да – казаха всички мъже едновременно.
– О. – Крис отговори на обаждането,след което го предаде на Кириан.
– Ало? – Каза Кириан. – О, здравей, мила. Не, добре съм. – Той се сви леко. – Не, ловът беше добър. Ще… Е… ще се приберем утре.
Той направи пауза, след което погледна към Юлиан.
– Каква рана на главата? – Той се сви още повече. – Не, кажи на Грейс, че Юлиан е добре, има само малка подутина. Всички сме добре.
Улф се засмя на начина, по който бившия нощен ловец се гърчеше.
– Да, добре, ще го направя. Също те обичам. Довиждане. – Кириън затвори слушалката и остави погледа си да обходи всички.
– Господи, никога не се женете за медиум. – Той погледна към Талон, после към Юлиан. – Момчета, ние сме толкова прецакани. Жените знаят, че не сме ходили на лов.
Зарек издаде груб звук при това.
– Как мислиш? Кой идиот е измислил тази лъжа?
– Не съм идиот – изсумтя Талон. – И не е като да съм излъгал. Просто премълчах какво точно ловуваме и къде го правим.
Зарек отново издаде звук на несъгласие.
– Като че ли съпругите ви не знаят по-добре? – Той погледна към Кириан. – Кога за последен път господин Армани е ловувал на нещо, на което не е имало етикет с цена? След това погледа му се насочи към Юлиан. – А и мокасините и панталоните са перфектен камуфлаж.
– Замълчи, Зарек – изсумтя Талон.
Когато Зарек отвори уста, за да отвърне, на вратата се почука.
Мърморейки, Крис отиде да я отвори и пусна Ахерон и Уриан в стаята. Улф се изправи на крака, когато те влязоха.
Уриан изглеждаше зле. Беше блед, а дрехите му все още бяха покрити с кръв. Но най-лошото беше сдържаната ярост и болка в бледите му очи.
Улф не знаеше какво да каже на човека. Беше загубил всичко и не беше спечелил нищо.
– Започнахме да се тревожим за теб, Аш – каза Кириан.
– Аз не се притеснявах – каза Зарек. – Но сега, когато си тук, имаш ли нужда от мен за нещо друго?
– Не, Зи – каза Аш тихо. – Благодаря, че дойде.
Зарек наклони глава.
– Всеки път, когато искаш да ти помогна да разкъсаш нещо, просто ми се обади. Но в бъдеще можеш ли да избереш по-топло място, където да го направим? – Зарек излезе светкавично от стаята, преди някой да успее да отговори.
– Знаеш ли – каза Талон. – Наистина ме вбесява, че сега той е бог.
– Само гледай да не го ядосаш – предупреди Аш. – Иначе може да те превърне в жаба.
– Той не би посмял.
Кириън изхърка.
– Говорим за Зарек, нали?
– О, да – каза Талон. – Няма значение.
Кириан се изправи със стенание.
– Е, тъй като съм един от малкото неммъртви в стаята, мисля, че ще се насоча към леглото и ще си почина.
Талон размърда превързаната си ръка.
– Спането ми звучи като план.
Крис хвърли медицинските материали обратно в пластмасовата кутия.
– Хайде, момчета, ще ви покажа къде можете да спите.
Касандра се изправи заедно с Ерик. – Предполагам, че трябва…
– Чакай – каза Уриан и я спря.
Улф се напрегна, когато даймона се приближи до съпругата и сина му. Аш сложи ръка на ръката му, за да го предпази от намеса.
– Мога ли да го подържа? – Попита Уриан.
И Касандра, и Улф се намръщиха. Преди това Уриан едва бе погледнал бебето.
Касандра погледна към Аш, който кимна.
С неохота тя му предаде Ерик. Беше очевидно, че Уриан никога преди не е държал бебе.
Касандра сложи ръцете си върху неговите и му показа как да подпира главата на Ерик и да го държи така, че да не го нарани.
– Ти си толкова крехък – въздъхна Уриан към бебето, което го гледаше мило. – И все пак си още жив, докато моята Фийби не е.
Улф направи крачка напред. Аш затегна хватката си.
– Ще останеш ли и ще пазиш ли семейството си? – Попита тихо Ахерон.
– Семейството ми е мъртво – изръмжа Уриан, хвърляйки разгорещен поглед към Аш.
– Не, Уриан, не е така. Кръвта на Фийби е в това бебе. Ерик носи нейното безсмъртие със себе си.
Уриан затвори очи, сякаш да чуе тези думи беше повече, отколкото можеше да понесе.
– Тя обичаше това бебе – каза той след кратко време. – Можех да разбера колко много искаше да има свое, когато говореше за него. Само съжалявам, че не можах да и го дам.
– Ти и даде всичко останало, Уриан – каза Касандра, а собствените и очи се напълниха със сълзи, докато говореше за сестра си. – Тя знаеше това и те обичаше за него.
Уриан обгърна Касандра с ръка и я придърпа към себе си. Той положи глава на рамото ѝ и тихо заплака. Касандра се присъедини към него, като най-накрая даде воля на болката, която и тя бе сдържала.
Улф се почувства неудобно от тяхната скръб. Касандра беше толкова невероятно силна. Той също усещаше загубата на Фийби, но не толкова, колкото двамата.
Но твърде скоро щеше да познае мъката на Уриан.
След известно време Уриан я пусна и ѝ подаде Ерик.
– Няма да позволя бебето ти да умре, Касандра. Кълна се в това. Никой никога няма да го нарани. Не и докато съм жив.
Касандра го целуна по бузата.
– Благодаря ти.
Уриан кимна и се отдръпна от нея.
– Какъв съюз, а? – Каза Улф, след като Касандра ги напусна. – Нощен ловец и спатия се обединяват, за да пазят аполит. Кой би могъл да си представи?
– Любовта прави странни съжителства – каза Аш.
– Аз мислех, че това е политика.
– И двете.
Уриан сгъна ръце на гърдите си.
– Ще имаш ли нещо против, ако преспя в лодкостоянката?
– Разбира се – каза Улф, защото знаеше, че Уриан иска да бъде на място, където има спомени за Фийби.
– Смятай, че е твоя, докато искаш.
Уриан се изнесе от къщата като безмълвен призрак.
– Това ли трябва да очаквам? – Попита Улф Аш.
– Животът е гоблен, изтъкан от решенията, които вземаме.
– Не ми разправяй тези псевдо квазипсихобъбриви глупости, Аш. Уморен съм, надраха ми задника, все още се притеснявам за Касандра, Ерик и Крис и наистина се чувствам гадно. Само веднъж за цяла вечност, отговори на един шибан въпрос.
Очите на Аш светнаха в червено толкова бързо, че за миг Улф си помисли, че може да си го е въобразил.
– Няма да се бъркам в свободната воля или съдбата, Улф. Нито за теб, нито за каквото и да било. Няма сила на тази земя или отвъд нея, която да ме накара да направя такова нещо.
– Какво общо има това с Касандра?
– Всичко. Дали тя ще живее, или ще умре, зависи от това какво ще направите или няма да направите вие двамата.
– Какво означава това?
Той беше напълно неподготвен за следващото изказване на Аш.
– Ако искаш да спасиш живота ѝ, трябва да свържеш жизнената ѝ сила с твоята.
Това не звучеше твърде трудно. За първи път от месеци насам той почувства някаква надежда.
– Чудесно. Има ли някакъв шанс да ми подскажеш как да го направя?
– Ти се храниш от нея, а тя от теб.
Чувство на ужас сви стомаха на Улф. – Как се храня?
Вихрените сребърни очи на Аш срещнаха неговите и погледа в тях смрази Улф до дъното на душата му. – Ти вече знаеш този отговор. Това е първата мисъл, която ти мина през ума току-що.
Колко мразеше, когато Ахерон правеше това.
– Имаш ли представа колко отвратителна е за мен мисълта за пиене на кръв?
Ахерон сви рамене.
– Всъщност не е толкова лошо.
Думите зашеметиха Улф.
– Извинявай?
Ахерон не уточни.
– Всичко зависи от теб, викинг. Ще опиташ ли поне да го направиш?
Това, което предложи атланта, беше невъзможно.
– Тя няма кътници.
– Ще ги има, ако се наложи.
– Сигурен ли си?
Аш кимна.
– Това е много просто и все пак не е. Ти пиеш от нейния врат, а тя пие от твоя.
Древният нощен ловец беше прав. Отначало звучеше толкова просто. Но можеха ли двамата с Касандра наистина да го направят, след като всичко, в което вярваха, го забраняваше?
– Дали кръвта ми няма да я убие? Мислех, че кръвта на нощен ловец…
– Ти не си нощен ловец, Улф. Не наистина. Ти никога не си умирал. Винаги си бил различен от останалите.
Улф изхърка насмешливо.
– За пореден път ми казваш нещо, което би трябвало да ми е станало известно още преди години. Благодаря, Аш.
– Нещата винаги ни се дават, когато имаме нужда от тях.
– Това изобщо не е вярно – каза Улф.
– Всъщност е така. Просто трябва да решиш дали си достатъчно силен, достатъчно смел, за да го грабнеш и да го направиш свое.
Обикновено Улф не би имал никакво съмнение в силата или смелостта си.
Но това…
Това изискваше и двамата.
И изискваше много вяра, която Улф вече не беше сигурен, че има.
Касандра седеше в зашеметяващо мълчание, след като Улф ѝ каза за възможния изход.
– Сигурен ли си, че ще се получи?
Улф си пое дълбоко дъх.
– Вече не знам в какво да вярвам, но ако има шанс, не трябва ли да опитаме?
Касандра отговори:
– И сигурен ли си, че този Ахерон не се опитва да ме убие?
Улф ѝ предложи малка усмивка и се въздържа да не се засмее на идеята. – Това вероятно е единственото нещо, в което съм сигурен. Доверявам се на Аш, поне през по-голямата част от времето.
– Добре, тогава нека го направим.
Улф сбърчи вежди.
– Сигурна ли си?
Тя кимна.
– Добре тогава. – Той се премести, за да застане точно пред нея. Тя наклони глава настрани и отметна косата си от врата.
Улф сложи ръце на кръста ѝ.
Той се поколеба.
– Е? – Подкани го тя.
Той отвори уста и постави устни върху топлата кожа на шията ѝ. Улф затвори очи, докато усещаше пулса на сърцето ѝ във вената, а той галеше кожата ѝ със зъби.
Ммм, тя имаше приятен вкус. Харесваше му начина, по който кожата ѝ дразнеше устните му.
Касандра обгърна с ръце тила му.
– Хммм – въздъхна тя – от теб ме побиват тръпки.
Тялото му избухна от думите ѝ и от образа, който си представи, че е гола в ръцете му.
Захапа я…
Той добави натиск със зъби.
Тя затегна хватката си в косата му.
Направи го!
– Не мога – каза той и се отдръпна. – Аз не съм даймон или аполит.
Тя го погледна изпод миглите си.
– Сега разбираш какво имах предвид, когато ти казах, че не мога да премина.
Да, той разбра.
Но докато никой от двамата не пожелаеше да го направи, Касандра беше обречена да умре.