Ашър Сътън
Крясъците ме изтръгнаха от съня ми на следващата сутрин. Бях горе на тавана, но все още чувах думите, които се сипеха долу. Скочих от леглото, грабнах едни шорти, за да ги облека набързо, и изтичах надолу по стълбите колкото се може по-бързо. Чакахме нещата между Брент и Брей да се изострят и изглеждаше, че този момент е настъпил.
Спрях, когато завих зад ъгъла и влязох в кухнята. Брей замахна с ядосаното си ръмжене към мен.
– Върни се обратно на горния етаж. Нямаме нужда от съдия – изсумтя той, знаейки добре защо съм тук.
– По дяволите, не ти трябва – намеси се Далас. – Успокой ги, майната им. – Сега той ме гледаше.
– Или защо не ме оставите сам да се справя с това? Тоя шибаняк чукаше приятелката ми. Дикси скъса със Стийл, но не защото чукаше Ашър. Защото Ашър не би постъпил така със собствения си брат. – Тонът на Брент беше твърд, но спокоен. Беше ядосан, но не беше на ръба да удари някого.
– Не се притесняваме за теб. Това е лудия задник – каза Стийл, като погледна остро към Брей.
– Тя си тръгна. Тя си тръгна, по дяволите. Остави ни и двамата. Какво значение има това сега? Тя очевидно не изпитваше същите чувства като никой от нас – каза Брей без гнева, който очаквах да струи от думите му. Той звучеше кухо. Празен. Чувство, което разбирах твърде добре.
– Просто искам да знам защо? Нали не питам прекалено много, Брей? Не можеш ли дори да ми дадеш една шибана причина защо? – Брент вече се ядосваше.
Той бавно обърна поглед към близнака си, който просто отговори:
– Не.
– Ти, шибан задник – изръмжа Брент и се премести бързо. Беше почти отгоре на Брей, когато Стийл и Далас го хванаха за ръцете.
– Той вече е с черни очи и подут нос заради Ашър – каза Стийл, като го задържаше от Брей.
– Остави го при мен. Ще му дам един удар. След това ще отвърна на удара.
Просто гледах как се развива всичко това, без да съм сигурен дали това е техния бой, който трябва да завърши. Имаше болка и от двете страни. Те бяха по-близки от останалите. Имаха връзка, която никой от нас не притежаваше. Но това, което се беше случило със Скарлет, беше трудно да се преодолее.
– Просто взимаш каквото си поискаш, без да се интересуваш от никого, освен от себе си, а когато накрая нараниш хората, използваш темперамента си като извинение. Вдигаш скандал, когато не можеш да получиш това, което искаш.
Аз бях най-възрастния. Те чакаха от мен да бъда арбитър между тях. За да ги спра, когато нещата излязат извън контрол. Винаги съм го правил. Но това беше различно. Те вече бяха мъже, а не момчета.
– Остави Брент да се изясни. Това не е наша битка, която да спрем. Но ако ще се удряте един друг, изнесете го навън и извън кухнята на мама.
Брент се втурна покрай всички и отвори вратата на паравана.
– Тогава изкарай задника си навън – каза той, отправяйки предизвикателство към Брей.
Стийл и Далас ме погледнаха така, сякаш съм си изгубил ума. Обърнах се към тях и свих рамене.
– Това е техен бой. Те се нуждаят от това.
Брей беше на вратата, когато сложи ръка на екрана и погледна назад към Стийл, после към мен.
– След като всички се разправяме и се справяме с нещата, защо не кажеш на Стийл за това, че чукаш Дикси долу на езерото, откакто тя го напусна.
Обърнах се точно когато юмрука на Стийл срещна лицето ми.
– По-добре изнеси тази глупост навън – изрева Брей и изчезна през вратата.
– По дяволите – промълви Далас, докато следвах Брей навън. – Наистина ли ще се избиете един друг?
Никой не го погледна. Никой дори не потвърди въпроса му. Всички го чухме, но във въздуха имаше твърде много гняв, за да спрем нещо от него сега. Гледах как Брент се блъсна в Брей и те се търкулнаха по тревния хълм зад тях. След това се обърнах и погледнах към Стийл.
– Можеш да вземеш още един. След това аз получавам своя. Защото аз я имах първи. Тя беше моя, преди да стане твоя.
Стийл ме погледна.
– Ти разби сърцето и.
– А ти знаеш, че имах основателна причина.
Стийл се приближи до мен.
– Ние дори не сме правили секс.
– Добре.
Това беше всичко, което беше необходимо. Ръката на Стийл отново се свърза с челюстта ми и аз го оставих. Поех два удара, а след това просто се борих с него, докато не издъхна, избягвайки ударите му, доколкото можех. Той сложи ръце на коленете си и няколко мига се взираше в земята, преди да наклони глава назад и да ме погледне.
– Обичах я.
– Все още я обичам. Никога не съм спирал и ти го знаеше. Просто не ти пукаше.
Той изсумтя и отвърна поглед.
– Винаги си я искал. Тя беше на моята възраст. Твърде млада за теб, но тя винаги виждаше само теб.
– Не сме планирали това. Не можеш да планираш това, което сърцето ти иска.
Стийл се свлече и седна на земята. Изпъна краката си пред себе си и зае отпусната позиция.
– Майната му, ако знам това.
– Никога не съм я докосвал, когато ти беше с нея.
Той кимна.
– Знам.
Погледнах надолу по хълма, където хъркането и ударите все още изпълваха въздуха.
– Мислиш ли, че трябва да ги спрем? – Попита Стийл.
– Те ще се избият взаимно, мамка му – каза Далас, гледайки двама ни, сякаш сме загубили разсъдъка си. – Ако вие двамата сте готови, тогава ми помогнете да спася лицето на Брент, преди Брей да го е разбил. Всичко това заради проклетите жени. Господи, не може ли просто да си намерите други жени и да спрете да се влюбвате в едни и същи?
– Изчакай да се влюбиш – отвърна му Стийл.
Той поклати глава.
– Със сигурност няма да е Скарлет или Дикси. Мога да ти го обещая абсолютно сигурно.
Стийл се усмихна и аз разбрах, че всичко ще бъде наред. В крайна сметка. Може би не утре или следващата седмица, но един ден всичко това щеше да остане зад гърба ни. Един ден всички ще можем да бъдем щастливи един за друг.
– Хайде, да ги спрем. Не съм сигурен, че ще спрат сами – казах на Стийл, като се изправих.
– Крайно време е. Вие двамата направете няколко замаха, а после си поговорете, докато Брент го бият до смърт – каза Далас, тичайки надолу по хълма.
– Вдигайте си задниците от тревата и престанете с тези глупости. Няма да се занимавам с това. Това е нелепо и е загуба на време. Това момиче вече е избягало. Примирете се, и двамата – прозвуча гласа на мама над двора, докато стоеше с кошница, пълна с домати от градината.
И двамата спряха.
– Имам предвид това. Отидете да измиете кръвта – тя погледна към нас. – Всички вие. После се захващайте за работа. Няма да приготвям закуска за такива като тази група. Да се държат по такъв начин.
Брент и Брей не направиха нито крачка, за да продължат.
– Ами аз? Аз не съм се карал с никого. – Далас изглеждаше паникьосан от идеята да няма закуска.
– Сигурна съм, че си направил нещо, за да бъдеш наказан. Приготви си тост със сирене. Аз имам работа.
Тя не изчака да види дали сме направили каквото е казала. Тя просто знаеше, че ще го направим. Брент не изглеждаше толкова зле, колкото Далас беше сигурен, че ще изглежда. На мен ми изглеждаха еднакво пребити. Гневът и нараняването на Брент му бяха дали повече от борбата.
Раната им нямаше да се излекува скоро. Това, което Брей беше направил, не можеше да се прости лесно. На Брент щеше да му трябва много време.
Той погледна към Брей.
– Това не го прави нормално. – Това беше всичко, което каза, преди да се изкачи по хълма и да отиде до плевнята, за да се измие.
– Шибани жени – каза Далас и поклати глава.
Някой ден щеше да срещне такава, която да го накара да промени мнението си.
Не се измихме, нито пък се приготвихме за работа.
Сирената на линейката спря всички ни. Беше близо. Твърде близо.
Назад към част 45 Напред към част 47