* * *
Те пристигнаха последни във Вълчата гора. Глутницата се беше събрала отдавна, беше се стоплила и сега се взираше зловещо в мрака с хищни жълти очи в очакване на командата на водача.
Когато майстор Викран излезе на поляната, върколаците почтително се отдръпнаха встрани, позволявайки на черния водач да заеме почетното си място. Те покорно навеждаха глави, с подвити опашки и оголени зъби, за да не го обидят с намек за евентуално предизвикателство. Затова и не забелязаха веднага, че след огромния вълк изпод един смърч излезе сребриста вълчица с ярколилава ивица на гръбнака. Едва когато вкусния ѝ аромат се разнесе из поляната, чувствителните им ноздри затрептяха.
“Айра?! – Върколаците вдигнаха глави в изумление. – Наистина ли си ти?!“
„Здравей, Керг. Здравей, Лес. Здравейте, Тор и Гес – усмихна се вълчицата. – Гриос, пак ли забрави да си срешеш косата преди разходката? Вок, какво стана с опашката ти? Кой се опита да я отхапе? Лорс, спри да се усмихваш, иначе ще си помисля, че се опитваш да ме изядеш…“
„Айра!“ – Извика цялата глутница в един глас, а лер Борже, който бе посрещнал появата на приятеля си с одобрение, се усмихна разбиращо.
„Е, здравей, красавице – изръмжа весело той, когато Айра се приближи. – Радвам се, че онзи безскрупулен маг най-сетне благоволи да те пусне от опеката си. Изглежда е решил, че след като е обявен за твой учител, има пълното право да ни лиши от такава прекрасна компания!“
Тя се изкашля смутено.
„Да, всъщност наскоро ми назначиха учител.“
„Официално, да. Но не съм се съмнявал, че той ще има такъв късмет. Дори бях започнал да ревнувам, можеш ли да повярваш?“
Сега Викран се закашля.
„Здравей, Вотр. Виждам, че най-накрая ти е дошло до гуша тези калпазани да пренебрегват правилата на срещата, нали?“
„Не ги пренебрегвам – изхърка лер Борже. – Просто малко мърморя. За нещо обаче си права: Продължавай да водиш глутницата и остави болния стар вълк да си почине.“
„На колко години си? – Усмихна се в отговор пазителя. – Когато едно трио успее да те свали, ще повярвам в тези глупости. Но дотогава не ми е жал. Не ми приличаш на старец.“
„Майната ти. Занимавай ги най-после!“
Майстор Викран изръмжа властно:
„Бягай! Във формация! До границите на Багряна и обратно! Имате двадесет минути!“
Виарите се намръщиха, но бързо се подредиха по реда на предимството и неохотно се оттеглиха: Заповедите са си заповеди. Въпреки че имаха време да се разтегнат, а и всички искаха да се пошегуват с младата, привлекателна вълчица, която не бяха виждали от месец. С човек не е същото. А когато до тях стоеше такова красиво момиче, всеки би изскочил от кожата си, за да привлече вниманието ѝ.
Предполагам, че все още не си е избрала партньор?
Три върколака минаха покрай нея и въздъхнаха тъжно.
„Учителю, може ли и аз да се възползвам?“ – Попита внезапно Айра.
„Къде?“ – Викран се обърна неразбиращо.
„С тях. Сам казахте, че трябва да тренирам.“
„Искаш да бягаш с глутницата?“ – Учуди се лер Борже.
„Да, лер. Мога ли?“
„Разбира се, момиче. Каквото пожелаеш. Тук няма никакви задръжки за теб.“
„Благодаря ви, лер – зарадва се Айра и с успокояващо кимване към черния мъж тръгна след развълнуваните обръщащи се вълци.“
Тя се престори, че не забелязва внезапно събудения им интерес, изпъчените рамене, издутите от важност гърди, показаните кътници, пухкавите опашки и месоядните погледи. Като държеше носа си строго на вятъра и не се разсейваше от възбуденото подсмърчане от всички страни, Айра уверено настигна Керг и, спазвайки строго калибрирана дистанция, се изравни с него.
„Здравей, сив. Защо си толкова мрачен?“
Керг, примигвайки, само въздъхна.
„Няма много неща, заради които да съм щастлив. Майстор Викран се върна, така че ще започне да ни гони. А ако го направи, няма да мога да спя отново. А ако не спя, на сутринта ще ръмжа. А ако ръмжа…“
„Някой със сигурност ще съобщи за това на майстор Викран и той отново ще те подгони – кимна Айра. – Това ми е познато. Къде е сестра ти?“
„Не знам – намръщи се Керг.“
„Но тя е тук?“
„Тя беше. Не е като да е под ударите на закона, така че никой не може да я накара да учи. Така че тя се скита, където си поиска, и прави каквото си поиска.“
„Това не те ли прави щастлив?“ – Уточни предпазливо Айра.
„Защо трябва да ме прави щастлив? – Изръмжа мрачно виара. – На границата всеки ден се случва демон знае какво, глутницата е в пълен безпорядък, постоянно се карат, съсипват си кожите един на друг… какво има да се радваш?“
„Тогава защо не спрете? Ти си младшия лидер, те ще те слушат.“
„Щяха, ако ставаше дума за нещо друго. Това е просто недоразумение.“
„А ти опита ли?“ – Попита подозрително вълчицата и той рязко отвърна поглед.
„Ами… Как да ти кажа… Ами, да. Освен…“
„Ке-е-ерг? – Айра се протегна с още по-голямо подозрение. – Защо мърмориш? Искаш да кажеш, че не са те послушали? Не са се подчинили на заповедта ти?!“
„Всъщност аз… Знаеш ли… – Големият вълк изведнъж се поколеба и замълча с наведени уши и нос почти до земята. – На Кеола не можеш да докажеш нищо. Тя е свикнала да се отнасят към нея по специален начин. Била е такава още от дете. А глутницата би направила всичко за нея. Така че да се противопоставя на една млада вълчица… Въпреки че ми е сестра… Не мисля, че е разумно“.
Вълчицата изведнъж замръзна и завъртя уши в шок.
„Какво! – Изръмжа тя с неподправена ярост. – Дори не си се опитал да я задържиш! Не си казал на глутницата да спре да ѝ се отдава?! Неразумно, казваш?! Разумно ли е да се биеш с Дакрал?! Разумно ли е да се подчиняваш на глупостите, които тя изисква от теб?! Разумно ли е да се превръщаш в мълчалив глупак, готов да разрушиш това, което е било изградено с толкова труд, заради някаква женска?!“
Той се обърна с досада.
„Ти не би разбрала.“
„Разбира се! Откъде да знам! – Айра изхърка гневно. – Аз не съм виар! Това, което не мога да разбера, е, че ти просто се страхуваш да не загубиш авторитета си!“
„Айра…“
„Какъв глупак си!“ – Вълчицата дръпна раздразнено опашката си и без да слуша повече оправдания, се изниза надалеч, придружена от разочарования вой на няколко десетки гласа.
„Каква глупост! – Помисли си гневно тя, връщайки се на поляната. – А аз си мислех, че той е по-уверен! Толкова много работих, за да накарам него и вампирите да престанат да се карат за всичко, а след месец… Лер Борже не може ли да го спре?“
Нетърпелива да поиска съвет, Айра се запъти през гората. Забързано обърна глава, търсейки могъщата фигура на водача. После видя Лер Борже, изтръпна невярващо, а след това застана сковано, а пред него стоеше изправена Кеола.