ГЛАВА 13
– Да разговаряш с Аш? – Повтори Киев. – Но…
Тя се плъзна от леглото и се изправи, като се клатеше на слаби крака, преди да запази равновесие. Тялото я болеше от умора, но тя го пренебрегна. Това не можеше да чака.
– Знаеш ли къде е той? – Попита тя.
– Мисля, че е навън.
Тя мина покрай него и излезе в коридора. Киев се втурна след нея, но не се опита да я спре. Тя се втурна нагоре по стълбите, излезе от мазето и влезе в горния коридор, като почти се блъсна в Лекса, когато влезе през вратата в края.
– Пайпър, какво… – започна изненадано консулът.
– Не мога да говоря в момента – каза Пайпър бързо, без да забавя темпото. Лекса извика след нея, но тя не погледна назад. Единственото, за което можеше да мисли, беше да говори с Аш, да му разкаже за подозренията си и да види дали той ще се съгласи. Наистина се надяваше да не е съгласен.
Като отвори входната врата, тя излезе на стълбището. Огледа се наоколо и видя само изоставена улица, окъпана в светлината на залязващото слънце.
Киев спря до нея.
– Не съм сигурен къде…
Силно чуруликане ги накара да вдигнат очи. Две златни очи ги погледнаха от надвеса над вратата. Зви изсвири отново и наклони глава на една страна.
– Зви! – Възкликна Пайпър. – Къде е Аш?
Дракончето веднага скочи надолу и тръгна в бърз тръс. Пайпър побърза да я последва, докато Зви я водеше около църквата и в двора. Отвъд групичката прашни, борещи се за оцеляване дървета в задната част на парцела Аш и Лире седяха в сенките на един паднал дънер, заобиколени от рушащи се надгробни камъни. Те наблюдаваха приближаването на нея и Киев с въпросителни погледи.
– Здравей, Пайпър. Киев. – Намръщи се Лире на Пайпър. – Не трябва ли да си почиваш?
– Трябва да поговоря с теб – каза им тя.
Погледна към Аш, който не беше срещнал очите на Пайпър, откакто тя беше влязла.
– Не може ли да почака? Минаха само няколко часа. Всички са уморени и…
– Не искам да говорим за това – каза тя бързо. – Трябва да обсъдим нещо по-важно.
Погледът на Аш скочи към нейния, очите му бяха черни и измъчени.
– По-важно? – Повтори Лире недоверчиво. – Какво…
– Просто слушай. – Тя приклекна, така че да е на едно ниво с двете момчета, а Киев се извисяваше неловко зад нея. – Спомняш ли си как ви казах, че се сблъсках с един жътвар в гайското съоръжение във Феърглен?
Те кимнаха.
Тя направи жест към Киев зад себе си.
– Последната му мисия се объркала, докато събирал доклади от различни агенти на Хадес, включително и от един жътвар във Феърглен. Преди три седмици същият този жътвар имал изключително спешен доклад, който Киев трябвало да предаде – което беше по същото време, когато аз бях при гайците. Явно става дума за един и същи човек.
Аш и Лире отново кимнаха, макар че явно бяха объркани за какво говори тя.
Тя погледна зад гърба си към Киев.
– Колко време носеше съобщения за този агент?
– Около три години.
– Три години? – Повтори Лире, а веждите му се смръщиха.
– Ако приемем, че говорим за един и същи човек – каза Пайпър – това означава, че Самаел е имал шпионин сред гайците поне от три години. Защо?
Аш вдигна едното си рамо в полупоклащане.
– Самаел има агенти под прикритие, разположени в почти всяка група или организация на Земята, която би могла да бъде заплаха или инструмент. Разузнавателната му мрежа е огромна.
– Не мисля обаче, че е бил просто спящ – намеси се Киев. – Не знам много за него, но му носех поръчки всеки месец.
Аш се намръщи.
Пайпър притисна ръце.
– Можем да предположим, че тази къртица вероятно не е седял наоколо и не е наблюдавал гайците, нали? Тогава какво е правил, че е изисквал месечни доклади? – Тя погледна от Лире към Аш. – Напоследък гайците се сдобиват с всички тези високотехнологични магически оръжия и никой не знае откъде идват те.
Веждите на Аш се вдигнаха, когато разбра какво предполага тя. Лире само се намръщи към нея, очаквайки обяснение.
– Те не произвеждат тези оръжия сами, което означава, че някой ги доставя. Не мога да се сетя за нито една човешка организация, която да разполага с големи запаси от военно оборудване и въоръжена магия.
– Чакай – каза Лире, а в гласа му прозвуча тежък скептицизъм. – Искаш да кажеш, че според теб Самаел снабдява гайците? Защо, по дяволите, би го направил?
Лире не попита как Самаел е доставял оръжия, защото знаеше също толкова добре, колкото и останалите, че Самаел е повече от способен да спести някоя артилерия. Той не само имаше собствена армия – макар че колко съвременни технологии използват, тя не знаеше – но и притежаваше и контролираше най-голямата компания за демони в световете, която се специализираше в кръстосването на магии и технологии. Хризалис беше източникът на отвратителната яка, която едва не беше убила Аш в Асфодел, няколко заредени с магия ракетни бойни глави щяха да са лесна работа за тях.
– Гайците са антидемони – каза тя – така че очевидно Самаел не би трябвало да иска да им помага. Но напоследък те станаха и много антиконсулски настроени. Сега фамилията Ра контролира консулствата. Не е възможно Самаел да не е съгласен с това, че семейство Ра контролира тях, а оттам и префектите.
Аш барабанеше с пръсти по коленете си, очите му бяха устремени и самообвинението за предишния инцидент беше забравено.
– Гайците са почти обсебени от идеята да унищожат консулите, но това всъщност не съответства на идеалите им.
– Но пък съответства на интересите на Самаел – каза Пайпър.
– Няма как. – Лире погледна между тях, очаквайки някой от тях да се съгласи, че това е невъзможно.
– Знаем, че Самаел има поне една къртица в гайската организация – каза Аш. – Този агент може да е бил или да не е бил там в продължение на три години – макар че можем да предположим, че е бил – и е получавал чести съобщения. Знаем, че Самаел ще направи всичко възможно, за да подкопае семейството на Ра, но е невъзможно да знаем дали Самаел е наясно с проникването на Ра в консулствата. Познавайки го обаче, ще предположа, че е така.
Той бавно поклати глава.
– Самаел може да е използвал агентите си, за да повлияе на гайците да нападнат консулствата. Може би е решил тайно да им достави оръжия, за да се увери, че могат да свършат работата ефективно. Но ако е забил кукичките си толкова дълбоко в организацията, значи това е нещо, което е подготвял повече от три години и има много повече от една къртица, заровена в организацията. Той би трябвало да е работил по това поне толкова дълго, колкото Ра са разпространявали отровата си из консулствата.
– Ако е знаел, че Ра имат опора в консулствата – предположи Лире – той би искал да намери някакъв начин да балансира везните на властта. Щеше да се нуждае от собствена опозиция. Обаче – добави твърдо той – всичко това са само предположения. Базирате всички тези подозрения на един-единствен шпионин и много спекулации.
– Ами ако сме прави? – Попита Пайпър. – Някой могъщ подкрепя гайците и им осигурява оръжия, и наистина изглежда, че някой им влияе, за да унищожат консулствата. Човекът, който ги подкрепя, вероятно е същият, който им влияе. Ако този човек е Самаел…
– Дори ако Самаил ги снабдява и ги подтиква да унищожат консулствата – каза Лире – това е прекалено недалновидно от страна на Самаел – а военачалникът на Хадес винаги е играл на дълги обороти. Какво ще се случи, когато консулствата изчезнат и има тежко въоръжена организация, решена да изгони демоните от Земята, без да има кой да им се противопостави?
– Крайната цел на Самаел е да контролира Земята – мрачно каза Аш. – Ако той има твърд контрол над гайците, след като консулствата и префектите са извън пътя – а оттам и всякакъв вид властова база за семейство Ра, което да му се противопостави – той може да използва гайците както си иска, за да си осигури контрол.
По кожата ѝ прошумоляха тръпки, когато си спомни какво беше казал чичо Колдър за войната на изтощение между Подземния и Надземния свят.
– Ако гайците унищожат консулствата и префектите, това премахва опората на семейство Ра тук, нали? Не е ли безизходицата между Ра и Хадес единственото нещо, което защитава Земята в момента?
Аш кимна бавно.
– Освен ако семейство Ра няма силно присъствие някъде другаде, за което не знаем, Самаел не би имал особена съпротива срещу каквито и да е следващи стъпки, които планира. Не мисля, че Ра са заподозряли ръката на Самаел в гайците, но все пак ще направят каквото могат, за да елиминират всички заплахи за консулствата и префектите, за да защитят баланса на силите, който са установили.
Тежка тишина ги притисна. В продължение на десетилетия фамилиите Ра и Хадес бяха работили тайно, за да получат предимство, разчитайки на шпионаж, къртици, подкупи и скрити сили, за да маневрират на властови позиции. И двете фамилии знаеха, че ако направят открит ход, за да поемат контрола, другата фамилия веднага ще се противопостави. Докато семействата не желаеха да влизат в пряк конфликт помежду си, патовата ситуация ограничаваше щетите, които можеха да нанесат на Земята.
– Можем да обсъждаме логиката на тази теория, докато светът не рухне – каза накрая Лире – но тя все още е само предположение. Нямаме доказателства.
– Тогава трябва да се сдобием с доказателство – заяви Пайпър. – Не знам за вас, но аз мисля, че идеята, че Самаел дърпа конците на гайците, е твърде опасна, за да я пренебрегнем.
Аш и Лире си размениха погледи, но не се съгласиха с нея. Знаеха също толкова добре, колкото и тя, че ако са прави, планът на Самаел няма да завърши с унищожаването на консулствата от гайците. Може би гайците щяха да започнат да оказват натиск върху правителството в името на контрола над демоните, а може би направо щяха да нападнат правителството. Самаел щеше да е кукловодът зад всичко това и в крайна сметка можеше да започне да контролира Земята.
– И така, какво предлагаш за доказателство? – Попита я Лире.
– Трябва да разберем повече за доставчика на оръжия на гайците. Те никога не биха приели доставки от демон, но може би не са се вгледали достатъчно внимателно в доставчика си.
– Не забравяй къртицата – добави Киев иззад гърба ѝ, което я накара да започне да се изненадва, след като беше мълчал толкова дълго. – Той получава ежемесечни съобщения от Самаел.
– Вероятно ще има много отговори – каза Аш – ако приемем, че можем да измъкнем нещо от него.
Пайпър кимна.
– Ако разследването на техния доставчик или разкриването на шпионина подскаже на гайците за влиянието на Самаел, те ще го отрежат напълно. Може би дори ще се оттеглят за момента.
– Добре, знаем къде да намерим агента – каза Лире – но как да разберем повече за доставчика на гайците?
Пайпър издиша.
– Майка ми.
– Майка ти? – Повтори Лире, без да може да скрие отвращението в гласа си.
– Тя е член на Съвета, знаем къде да я намерим и аз ще мога да говоря с нея. Ако тя не знае нищо за доставчика на оръжия, ще знае как да се свърже с гайските лидери.
– Чакай, мислех, че Съветът се състои от гайските лидери.
– Те ръководят само гражданската страна, може да се каже. Чичо Колдър ми каза, че гайците са възникнали като военна група и че те са истинското ядро на организацията им. Това са лидерите, които ще трябва да отрежат Самаел, ако приемем, че сме прави. Те са и тези, които най-вероятно са под негово влияние.
– Ако успея да убедя майка си, че имаме основания да се притесняваме, тя би трябвало да знае каква да бъде следващата стъпка. Като изключим всичко останало, тя наистина вярва в мисията на гайците и ще направи всичко по силите си, за да се увери, че демонът не я разваля.
Лире кимна умно и се изправи, последвана от Аш.
– Добре тогава – решително каза инкубът. – Какво първо?
Пайпър също се изправи.
– Ще започна с разговор с баща ми. Ако той дойде с мен, за да говори с майка ми, това ще придаде повече авторитет на спора ни. Надявам се, че между дъщеря ѝ и бившия главен консул тя ще ни приеме сериозно. Не съм сигурна колко добре би изслушала само мен самата.
– Няма да сме ти от помощ в тази част – каза Лире. Устните му се изкривиха в опасен вид усмивка. – Но от друга страна, този жътвар…
– Да… – Пайпър тревожно премести тежестта си. Тя не искаше той, Аш и останалите да идват с нея. Щеше да е както преди – те да се излагат на опасност заради нея. Това беше нейната теория, така че тя трябваше да е тази, която да поеме риска, за да я докаже. Те трябваше да се върнат в скривалището, но да им каже да не идват щеше да е загуба на време. Щеше да се наложи да измисли начин да се справи сама.
Погледът на Аш се плъзна по нея, прогаряйки кожата ѝ. Подозираше, че той има доста добра представа за това, което си мисли – и не беше доволен от това.
Тя набързо прокара ръце по панталоните си, за да ги избърше.
– Ще отида да поговоря с баща ми сега и можем да продължим оттам.
Аш кимна. Пайпър тръгна обратно през дърветата и навлезе в празния двор. В корема ѝ танцуваше неприязън. Преди месеци, когато всичко това бе започнало, всички изисквания към нея бяха свързани с оцеляването – нейното и на баща ѝ. Всичко, което трябваше да направи, беше да защити Сахар, да спаси баща си и да изчисти името си. Никога не бе очаквала, че веригата от събития ще се разрасне толкова много. Никога не бе предполагала, че след няколко месеца съдбата на света ще лежи на раменете ѝ. Ако беше права, свободата и безопасността на всички на Земята бяха застрашени. Не можеше да допусне нейният свят да се превърне в продължение на Подземния свят.
Но ако беше права… имаше значителен шанс вече да е твърде късно.
Назад към част 13 Напред към част 15
