МОНРО
Очите ми бяха вперени в Тейтъм, докато стояхме около нея, и на всички ни беше нужен момент, за да приемем това, което сме направили, преди някой да проговори отново.
– Сега сме кръвно свързани, петимата – мрачно каза Киян. – Това е връзка, силна като семейна. Дори по-силна.
Устните ми се отдръпнаха, когато погледа ми се спря на Сейнт. Синът на човека, чието семейство беше унищожило моето. Душевната ми причина да преследвам всичко, което имах в живота. Човекът, когото мразех от първия миг, в който го бях зърнал, дори и той да не го знаеше. Семейство? Това беше немислимо.
Но когато погледа ми отново намери този на Тейтъм, почти го почувствах. Онова желание да я защитя все още бушуваше в мен яростно.
Бях го направил за нея. За момичето, което нахлу в живота ми и го преобърна, накара ме да се съмнявам във всичко и ме накара да мисля и чувствам неща, на които бях започнал да вярвам, че дори не съм способен.
Имаше една-единствена причина, поради която просто бях прокарал острието между ребрата на насилника. И това беше тя.
Защото, колкото и налудничаво да звучеше дори за мен. Бях готов да убия за нея.
Само че не знаех какво, по дяволите, означава това до края на живота ми.
Блейк внезапно се придвижи напред, хвана главата на Тейтъм между ръцете си и придърпа челото ѝ към своето, докато изпускаше треперещ дъх. Тя се протегна, за да хване предмишниците му, докато очите ѝ трептяха и за най-странния момент ми се стори, че приема утеха от това същество, за което знаех, че работи неуморно, за да я унищожи.
– Благодаря ти – каза Тейтъм с груб глас. – На всички вас.
Никой от нас не каза нищо на това и аз се зачудих дали мълчаливите им отговори биха могли да бъдат същите като моите. Че не е нужно тя да ми благодари. Че ще го направя хиляди пъти и повече за нея. Да убивам за нея. Да изрисувам душата си в кръв за нея. Нямаше никакъв смисъл за мен, но беше вярно. Току-що го бях доказал. Дали и на тях им се искаше да го кажат? И дали мълчанието им беше виновно като моето? Дали се проклинаха, че не са били по-бързи. За това, че не и помогнаха по-рано. За това, че са позволили на онова гадно същество, което лежеше мъртво до нас, да се докосне до нея за една-единствена секунда?
Дали им се искаше тя да не им благодари и потъваха в нуждата да се извинят, че са закъснели толкова много. Почти твърде късно…
Не знаех, а с всичко, което разбирах за тях, исках сериозно да се усъмня в това. Но беше трудно да пренебрегна начина, по който тримата я гледаха. Трудно беше да се отрече дълбочината на тези погледи. Интензивността в погледа на всеки от тях.
И още по-трудно беше да пренебрегна връзката, с която тази тайна ни свързваше. Всички нас. Заедно.
Какво, по дяволите, означаваше това за мен?
– Съблечи се, сега – изръмжа Сейнт и погледа ми отново се насочи към него, докато Блейк освободи Тейтъм и тримата пазители на нощта моментално разкъсаха ризите, събуха маратонките и свалиха шортите. Тейтъм свали и часовниците от ръцете си, като ги захвърли заедно с дрехите ни.
– Всичко, освен бельото ти, бейби – каза Киян, протегна ръка, за да допре кокалчетата си до бузата на Тейтъм и накара вниманието ѝ да се насочи към него.
Погледът, който тя му хвърли, накара червата ми да се свият и да се изпишат по начин, по който дори не можех да се опитам да се преструвам, че не е ревност.
– Не можем да се занимаваме с тялото сега – добави Сейнт. – Ако ни няма още дълго, ще ни търсят. Трябва да се върнем там и да помогнем да се уверим, че всички тези маймуни са изчезнали завинаги.
Погледът ми падна върху тялото до нас и кръвта, която бавно се стичаше по пода. Дали Нощните пазители бяха правили това и преди? Знаеха ли точно как да се справят с тялото, защото имаха много практика?
– Сега, Наш! – Изръмжа Киан и когато очите ми се върнаха към него, стоящ там по боксерки, долових див страх в погледа му, който ме накара да не мисля така. Не, те не бяха убивали преди, но знаеха как да унищожават доказателства.
Всички стояха по бельо и ме чакаха, а ръцете на Тейтъм бяха кръстосани върху голите ѝ гърди, докато ме гледаше с отчаяно извинение, изписано върху красивите ѝ черти.
Бързо се съблякох от дрехите си, захвърлих ги заедно с останалите и пристъпих през локвата кръв, за да се присъединя към тях.
Блейк се пресегна да заключи портата, като се наведе да изключи и мобилния телефон на изнасилвача и ни потопи в тъмнина. Миг по-късно телефона на Киян освети пътя и той започна да тича по тунела към Храма.
Скоро излязохме на широко пространство, което беше превърнато във фитнес зала, и аз огледах най-модерното оборудване.
– Чакай тук, Тейтъм – заповяда Сейнт и тя остана неподвижна без думи, докато Нощните пазители тичаха нагоре по стълбите и се изгубиха от погледа.
Не ги последвах, а те не погледнаха назад.
Тейтъм се обърна и ме погледна, сините ѝ очи блестяха, докато тя си поемаше накъсано дъх.
– Толкова съжалявам – издиша тя, приближавайки се до мен, за да запази думите си насаме. Ръцете и коремът ѝ бяха покрити с кръв и в нея имаше дивашка красота, докато стоеше там само по бикини, с ръце, обвити около гърдите ѝ, омазани с кръвта на нападателя. Челюстта ѝ беше стегната и решителността в погледа ѝ ми даде да разбера, че не съжалява за това, което е трябвало да направи, нито за секунда. Тя беше въплъщение на воина, който отказваше да се огъне, независимо от това, което се хвърляше върху нея. И всеки път, когато падаше, ставаше по-силна.
– Аз съм този, който трябва да съжалява – изръмжах аз. – Ако просто бях стигнал до теб по-рано, след като се обади, аз…
– Но сега заради мен си обвързан с Нощните пазители за цял живот – възрази тя и погледа в очите ѝ говореше, че знае какво трябва да ми е струвало това, дори и да не разбираше напълно какво беше направило семейството на Сейнт с моето.
– Не заради теб – изръмжах аз. – А за теб. И бих го направил отново на мига.
От нея се изтръгна тихо хлипане и за миг в миглите ѝ се събраха сълзи, които знаех, че са изцяло за мен и нямат нищо общо с онзи шибаняк, когото бяхме оставили да изстине в катакомбите.
Тя се придвижи към мен толкова внезапно, че почти не разбрах какво се случва, когато падна на гърдите ми, ръцете ѝ ме обгърнаха, а голата ѝ плът се притисна към моята на толкова много места, че това ме завладя напълно.
Ръцете ми също я обгърнаха, като я придърпах по-близо, потънал в аромата ѝ и в изисканото усещане на кожата ѝ върху моята.
Не знаех как, по дяволите, ще се справим с всичко това сега, но знаех, че сме постъпили правилно. Всички ние. Дори Нощните пазители. И тази връзка между нас беше истинска, независимо дали ми харесваше или не.
Сейнт се появи отново внезапно, облечен в костюм, който изглеждаше почти същият като този, който носеше преди няколко минути.
В едната си ръка държеше юмрук с дрехи, а в другата – черна кофа с две плуващи в нея кърпи. Натрапчивият аромат на белина ни обля, докато той се приближаваше, оставяйки дрехите на стълбите, преди да се приближи към нас с кофата.
– Елате тук – каза той, очите му бяха насочени към Тейтъм, а тона му – почти мек.
Ако го притесняваше факта, че е намерил двама ни увити един около друг само по бельо, той не го спомена.
Тейтъм ме пусна и отиде при него, като този път не си направи труда да покрие гърдите си, докато той грабна кърпа и бързо започна да избърсва кръвта от кожата ѝ.
Взех собствената си кърпа от кофата, като принудих погледа си да се откъсне от тялото на Тейтъм, докато бързах да избърша кръвта и от себе си.
Сейнт старателно изчисти всяко петно кръв от кожата на Тейтъм. Погледът ѝ остана прикован в него, докато той движеше кърпата по цялата ѝ плът, а тя сякаш се бореше за подходящите думи, които да му предложи.
След като той приключи, тя потопи ръцете си направо в кофата и изми кръвта и от тях.
– Ето – каза Сейнт и се пресегна да ми подаде чифт сиви шорти и черна тениска, които изглеждаха почти точно като тези, които току-що бях съблякъл.
Облякох ги с благодарствено мърморене и той обърна внимание да облече следваща Тейтъм.
– Имах за теб същата дреха в черно – каза той, докато ѝ предлагаше подходящия клин и спортен сутиен. – Тази вечер е тъмно, никой не би трябвало да забележи, че сега не са същите.
– Благодаря. – Тя се облече бързо и се затичахме нагоре по стълбите, за да открием, че Киян и Блейк ни чакат, облечени в свежи версии на последните си тоалети.
– Все едно, че никога не се е случвало – каза мрачно Блейк, докато погледа му се плъзгаше по нас.
– Не знам дали бих казал това – изръмжа Киян и протегна ръка на Тейтъм, докато я дърпаше към вратата, където ни чакаха и свежи маратонки.
– Да вървим – заповяда Сейнт и кожата ми настръхна, когато насочи този тон към мен също толкова ясно, колкото и към останалите. Каквото и да означаваше тази връзка между нас, тя определено не включваше да изпълнявам заповеди от него.
Киян вдигна бейзболна бухалка от пода, а аз забелязах пистолет, затъкнат в задната част на шортите на Блейк. Сейнт не взе оръжие, но забелязах стар чук с нокти, който лежеше на плочника, и го грабнах, преди да последвам останалите в тъмното.
Далечни викове оцветиха въздуха някъде откъм портите и адреналина се вдигна в крайниците ми, докато завивахме към боя.
– Кои, по дяволите, си мислят, че са тези задници, които проникват тук и се опитват да ни окрадат? – Поисках с убийствен тон.
– Хайде да им покажем какво се случва, когато предизвикаш гнева на Нощните пазители – изръмжа Блейк.
Киян обхвана устата си с ръка и извика към небето, а гласа му отекна из цялата планина в смъртоносно обещание, което накара косъмчетата по тила ми да настръхнат. Това беше вик на ловец. И обещание за предстоящо насилие.
Сейнт се усмихна мрачно и започнахме да бягаме без повече думи, като четиримата заехме позиции около Тейтъм, без да е необходимо някой да го нарежда. Можеше да е съвпадение, но не ми се струваше така. Всички бяхме свързани с това нещо, което бяхме направили, но всъщност бяхме свързани с нещо много по-чисто от смъртта. Бяхме свързани с нея. Това момиче, което се бе появило от нищото и бе успяло да се домогне до покварените души на четири съкрушени чудовища.
И макар че можех да мразя това, което представляваха тези други чудовища, и всичко, което представляваха, все пак можех да оценя силата в тях. Всеки от нас беше способен на истинска жестокост, когато ставаше въпрос за защита на това, което ни принадлежи. А Тейтъм Ривърс беше наша. Бяхме го написали с кръв.