***
Отначало всичко беше замъглено, а после петната от форми се сляха в нещо, което приличаше на човешки лица, гледащи я.
Черните им усти се отваряха и затваряха, но отначало тя чуваше само бръмчене.
В известен смисъл беше приятно. Имаше едно спокойно усещане, че не знаеш кой или какво е нещото.
Но после човешките лица станаха още по-ясни и Рейвън осъзна, че лежи на земята, по гръб.
Джейк, мениджърът му Кърт и още един мъж се взираха в нея.
– Рейвън? – Каза мъжа. – Рейвън? Той щракна с пръсти първо в горния ляв ъгъл на зрителното ѝ поле, а след това в долния десен ъгъл.
– Тя следи, тя следи – каза Джейк и въздъхна с облекчение.
Кърт се изправи, като поклати глава.
– Това са просто глупости на кралицата на драмата, Джейк,
и това е последното нещо, от което се нуждаем в момента.
Джейк беше коленичил над нея, но погледна към Кърт.
– Кажи още една такава дума и ще видиш какво ще стане. – Мускулът на челюстта му потрепна.
– Спокойно – каза Кърт. – Аз не съм я нападнал.
– Сигурен ли си в това? – Гласът на Джейк беше нервен.
– Ей, да ти еба майката – отвърна Кърт.
– Рейвън, аз съм доктор Фелпс – каза непознатия. – Аз съм един от медицинския персонал тук, в шоуто. Чуваш ли ме?
Рейвън кимна.
– Чувствам се по-добре. Сигурно съм загубила съзнание.
Лекарят ѝ помогна да седне и след това измери жизнените ѝ показатели. Провери очите ѝ, главата ѝ за следи от травма, а след това ѝ зададе няколко основни въпроса, свързани с паметта. Когато приключи, той се обърна към Джейк.
– Тя изглежда добре. Винаги можем да я заведем в спешното и да направим няколко скенера, за да изключим нещо, което може да сме пропуснали.
Джейк погледна Рейвън с дълбока загриженост.
– Мисля, че трябва да те прегледаме, за да сме сигурни.
– Не съм си ударила главата – каза му тя. – Освен ако не съм си ударила главата, когато съм припаднала.
– Не, аз те хванах – каза той. – Лека си като перце. – Устата му се сви в нещо, което почти приличаше на усмивка.
– Много съжалявам – каза тя. – Трябва вече да се прибера вкъщи и да ви оставя всички да се върнете на работа.
– Можем да помолим няколко членове на екипа да я заведат у дома – каза Кърт.
– Ако искаш, ще поставим някого пред сградата ѝ. Само за да сме сигурни.
– Не – каза му Джейк. – Няма да я изпускам от поглед отново.
Докторът изглеждаше неловко.
– Ще изляза и ще ви оставя да поговорите помежду си.
Той излезе от стаята, докато Джейк помогна на Рейвън да седне на дивана. Тя се чувстваше добре, стоеше стабилно на краката си. Но Джейк се държеше с нея така, сякаш беше направена от порцелан.
Междувременно Кърт я гледаше с едва потиснато презрение, което беляза чертите му.
– Братко, трябва да изнесем представление. Има разпродадена публика, която чака да излезеш и да им сринеш краката. Трябва да се справим добре тази вечер.
– Да, наясно съм с това – каза му Джейк. – Но в този момент наистина не може да ми пука за концерта.
Лицето на Кърт стана толкова червено, че беше почти лилаво.
– Не ти пука? Шегуваш ли се с мен в момента? Имаш ли представа какво ни костваха твоите лудории през последните няколко седмици?
Джейк се обърна от Рейвън към Кърт.
– Ако имаш нещо, което искаш да изкараш от гърдите си – каза му Джейк – тогава давай и го направи. Изглежда имаш много мнения за мен.
Гърдите на Кърт се издухаха.
– Аз съм най-добрият ти приятел. Преминал съм с теб през неща, през които никой не е преминавал. А ти си мислиш, че можеш да се държиш с мен, сякаш съм ти прислужник или личен асистент.
– Ти работиш за мен – каза му Джейк и се приближи. – Не забравяй мястото си, Кърт.
– Единственият път, в който някога се съмняваш в лоялността ми, е когато тя е наоколо – отвърна той, сочейки към Рейвън.
– Знам, че не я харесваш – каза Джейк. – И разбирам, че не я одобряваш. Но знаеш ли какво? Вече не ми пука какво мислиш.
– Добре, тогава съсипвай кариерата си. Захвърли всичко за някаква авантюра с проститутка…
Джейк го удари.
Ударът беше толкова бърз, че Рейвън дори не го видя.
В един момент Кърт говореше, а в следващия беше паднал назад, в стената, и се беше свлякъл на пода. Беше зашеметен, разтриваше челюстта си и се опитваше да се изправи, но губеше равновесие.
– Ти ме удари – каза той, а гласът му издаваше шока му.
– Наречи я още веднъж така и ще го направя отново – отвърна Джейк студено, заставайки над него.
– Ти ме удари – повтори Кърт.
– Джейк, моля те – каза Рейвън. Тя стана от дивана. – Не му се карай заради мен.
Джейк се обърна и я погледна, кафявите му очи горяха.
– Отсега нататък ще те защитавам – каза той. – Трябваше да знам по-добре, отколкото да те изпускам от поглед.
Кърт отново стоеше, все още разтриваше челюстта си, но очите му бяха ясни.
– Ако не ми вярваш, тогава просто ме уволни вече. Не ме дръж на работа по задължение.
Джейк отвори и затвори ръката си, като я свиваше, сякаш го болеше.
– Не те държа на работа по задължение, но трябва да запомниш едно нещо. Аз ръководя това шоу, а не ти. Не някой друг.
Кърт кимна.
– Добре, разбирам. Ясно и категорично.
– За съжаление отменяме шоуто тази вечер – каза му Джейк. – Трябва да бъда с Рейвън. Не мога да продължа.
Рейвън не можеше да повярва на ушите си.
– Джейк, какво правиш?
Той я погледна.
– За първи път от много време насам си изяснявам приоритетите.
– Не можеш да отмениш това шоу – каза Рейвън. – Кърт е прав за това.
– Няма да изляза и да направя шоу, знаейки, че може да имаш проблеми, че може все още да си наранена. Няма да мога да живея със себе си, ако позволя да ти се случи нещо друго.
– Добре съм – каза тя. Отчасти това беше лъжа, но достатъчно вярна. – Кълна ти се, че ще бъда добре, докато ти изпълняваш.
Кърт просто стоеше и ги гледаше, а изражението му беше неразгадаемо.
– Мога да кажа, че нещо не е наред – каза Джейк, като я наблюдаваше внимателно. – Кажи ми какво е то. Наранена ли си и просто не си го признаваш?
Тя се опита да се засмее.
– Разбира се, че съм разтърсена. Но физически съм повече от добре. Кълна се.
Той я гледа дълго време.
– Но ако се чувстваш странно. Ако нещо ти се стори странно или започнеш да изпитваш силно главоболие, каквото и да било – тогава трябва да кажеш на лекаря.
– Ще го направя – обеща тя.
Кърт тръгна да излиза от стаята и докато минаваше покрай Рейвън, ѝ хвърли страничен поглед, в който прозираше омраза.
Ако погледа можеше да убива, сега щях да съм мъртва – помисли си тя.
Кърт излезе от стаята, затваряйки тихо вратата, и тогава Джейк и Рейвън останаха сами заедно.
– Джейк, съжалявам, че прекъснах шоуто ти – каза тя.
– Майната му на шоуто – отвърна той, а после скъси разстоянието помежду им, устните му бяха върху нейните и той я държеше около кръста. Ръцете му я обгръщаха защитно, а топлината на тялото му я обгръщаше като пашкул.
Меките, но твърди устни на Джейк се притиснаха към устните ѝ, а после той леко засмука горната ѝ устна, преди езикът му най-накрая да се плъзне в устата ѝ. Тя усещаше глада му, докато тялото му се втвърдяваше в отговор на нейното тяло.
Тя се разтопи в ръцете му, отпусна се, плувайки в желанието му, попивайки силната му, мъжка енергия. Усещаше мириса му, вкуса му и на това място беше в истинска безопасност, независимо от всичко останало.
Но ти не си в истинска безопасност – каза едно гласче, нарушавайки сигурността на това, което Джейк беше създал.
Отново лъжеш Джейк. И двамата сте в опасност.
Рейвън прекъсна целувката.
– Съжалявам – прошепна тя. – Просто… всичко това е много, за да го приема точно сега.
Джейк прокара ръка през косата ѝ, от което я побиха тръпки.
– Искам да гледаш шоуто от кулисите – каза той. – Ще можеш да стоиш точно до сцената и да ме виждаш как играя, а по-важното е, че ще мога да те наблюдавам и аз.
– Сигурен ли си, че няма да те разсейвам?
– Не, ти ще отвличаш вниманието – каза той. – Добре дошло разсейване. – И тогава той ѝ се усмихна, а очите му ѝ казаха, че това, което Зик беше намекнал, е много вярно.
Джейк не е престанал да се интересува от нея. Нито за миг.