***
Когато се върнаха в хотелския апартамент на Джейк, беше вече късно.
Рейвън беше напълно изчерпана, въпреки вълнението, че отново е заедно с него. Събитията от последните няколко дни бяха взели своето и тя на практика беше ходещо зомби.
– Имам нужда от душ – каза тя – а след това мисля, че може би просто ще заспя. Добре ли е?
Джейк се засмя, грабна бутилка вино и си наля чаша. Все още беше изпълнен с енергия, тъй като шоуто имаше огромен успех, а феновете бяха полудели и го даряваха с овации след овации.
– Разбира се, че е добре – каза той. – Продължавай. – Той направи жест към спалнята. – Ако искаш, можеш да вземеш една тениска и чифт мои къси панталони, за да се преоблечеш след това.
– Благодаря – каза му Рейвън. Тя отиде в спалнята и намери чифт къси панталони и обикновена бяла тениска. Докато затваряше вратата на банята след себе си, тя не можеше да не поднесе тениската към лицето си и да не усети аромата му. Въпреки че беше чиста, тя все още усещаше миризмата му върху нея.
Беше такова облекчение да бъде с него точно сега, макар да знаеше, че никой не може да я защити истински от клуб „Алфа“.
Сигурна ли си в това? Може би Джейк би могъл да те защити, ако му се довериш.
Тя искаше да го направи, но друга част от нея не беше толкова сигурна. Джейк беше войник, и първия му инстинкт беше да нападне, както онзи ден в ресторанта или когато удари Кърт в челюстта за това, че я нарече с неприятно име.
Проблемът беше, че понякога нападението не беше решение. Клуб „Алфа“ беше огромна, могъща организация и те нямаше да се оттеглят, защото Джейк е пребил някого. А какво щеше да направи, когато тя му разкажеше за заплахите на Зик, за това, че Макс я е изхвърлил от колата?
Можеше да убие някого.
Наистина можеше да убие някого.
Рейвън не знаеше какво да прави. Със сигурност нямаше да подаде на клуб „Алфа“ информация за военната служба на Джейк или за това какво е правил в Афганистан. Нямаше да шпионира за тях. Но може би можеше да се преструва, да ги излъже, да ги задържи на разстояние за известно време, докато се появи някакво друго решение.
Знаеш, че това никога няма да проработи. Те няма да повярват, ще разберат, ако ги излъжеш.
Рейвън реши да спре да мисли и да се вманиачава какво да прави с клуб „Алфа“. Точно тогава това, от което се нуждаеше повече от всичко, беше да се отпусне, да вземе горещ душ и да заспи.
Може би на сутринта нещата ще бъдат по-ясни.
Влезе в парния, горещ душ и се наслади на водата, която се изливаше върху нея, масажирайки кожата ѝ, докато раменете ѝ се отпуснаха и цялото ѝ тяло се отпусна.
Беше започнала да си мие косата с шампоан, когато се чу шум. Някой отваряше вратата. Сърцето ѝ се сви в гърлото.
Ами ако някой наемен убиец от клуб „Алфа“ беше убил Джейк и сега идваше да убие нея?
– Ало? – Каза тя, като гласът ѝ леко трепереше.
– Здравей – гласът на Джейк се понесе към нея и отекна.
– Какво става? – Извика тя. – Всичко ли е наред?
– И аз имам нужда да си взема душ – каза той.
Сърцето на Рейвън отново се ускори, но този път по друга причина.
– Ще приключа след няколко минути.
– Добре – отвърна той, след което отиде до стъклената врата и я отвори, вече гол, силно мускулестото му тяло беше откровение за нея, когато влезе заедно с нея в парния душ.
– Това беше бързо – каза тя.
– Не исках да губя време.
– Или вода – усмихна се тя.
Джейк я погледна и кафявите му очи бяха напрегнати, докато разглеждаше тялото ѝ нагоре-надолу. От парата кожата му вече беше станала гладка и блестяща и Рейвън откри, че и тя е гладка между краката си.
Само като го гледаше, и се искаше да стене, искаше да свърши. Това беше ефекта, който Джейк Новак имаше върху нея.
Той се приближи до нея и голото му рамо докосна нейното, докато игриво се бореше за позиция под душа. Остави водата да се стича по него, като водопад падаше върху невероятното му тяло, а Рейвън можеше само да гледа.
Очите му бяха затворени и той изглеждаше като нещо от списание.
– Никога няма да забравя какво си направил за мен, Джейк – каза Рейвън.
Джейк отвори очи и тогава ръката му се протегна, обви се около тила ѝ и я придърпа към себе си.
Устата му отново беше върху нейната, само че сега нямаше нищо, което да разделя телата им. Нямаше дрехи, нямаше нищо между тях. Твърдият му вал се притискаше към корема ѝ, докато я целуваше. Тя прокара ръце по твърдите му гърди, после по корема му.
Накрая се осмели да докосне члена му с една трепереща ръка.
Той продължи да я целува, сега по-дълбоко, позволявайки ѝ да го гали нежно, и тя усети как твърдостта му се увеличава.
Докато галеше ствола му, тя ставаше все по-влажна.
Искам той да ме чука. Ще го приема в себе си тук и сега. Бих дала всичко, за да го имам точно в този момент.
Вместо това го поглаждаше по-бързо, ръката ѝ се плъзгаше надолу по вала към топките му, обработвайки корена му.
– Майната му, Рейвън – изсъска той. – По дяволите, искам те.
– Имам нужда от теб в мен – каза тя.
– Още не, твърде рано е – каза и той.
– Тогава в устата ми – помоли тя. – Позволи ми да те взема в устата си, Джейк.
Той не отговори, а тя поглаждаше по-настойчиво, знаейки, че съпротивата му се разпада. Тя не разбираше защо той толкова не желае да продължи с нея – от какво се страхува.
Имаше нещо общо с Пейтън, починалата му годеница. Тя беше сигурна в това, но причината вече нямаше значение.
Рейвън бавно падна на колене, като целуваше гърдите и корема му, продължавайки да гали твърдия му член. Накрая устата ѝ се изравни с вала му и той беше огромен, чудовищен в нейното виждане.
– Рейвън – каза той тихо. – Не си длъжна да го правиш.
– Да, длъжна съм – отвърна тя и тогава устата ѝ се озова върху главата му, поемайки го, разтягайки устни върху съвършенството му. Вкусът му беше приятен, леко солен, а възбудата от това, че го има в устата си, накара путката ѝ да започне да се свива и стяга.
Чувстваше се напълно жива, тялото ѝ беше влажно и пулсираше от знанието, което сякаш живееше в нея цяла вечност, но най-накрая се отключваше за първи път.
Рейвън се отърси от всичките си страхове, от цялата си несигурност и просто се наслаждаваше на удоволствието от този единствен момент, в който се отпускаше.
Тя започна да смуче члена на Джейк Новак, отначало бавно, но после придоби увереност, когато неговите стонове и хъркания ѝ подсказаха, че го прави правилно.
– Господи – каза той в един момент, когато тя успя да изпрати еректиралия му пенис чак в устата си, гъделичкайки задната част на дихателните ѝ пътища. Изненада се, че не се е задействал никакъв давещ рефлекс.
Оказва се, че имам талант, помисли си тя и се засмя вътрешно.
Рейвън започна да движи главата си все по-бързо и по-бързо, поемайки го в устата си и излизайки от нея, а устните ѝ засмукваха невъзможно твърдия му член.
Бедрата му започнаха да се движат в такт с всеки път, когато тя плъзгаше устните си надолу към долната част на вала му, насилвайки се още повече в устата ѝ.
И тогава той я хвана за главата, тъй като възбудата му най-накрая сякаш го завладя. Рейвън усети, че собствения му намаляващ контрол е прекъснал и животното в него е взело връх.
Той започна да се напъхва в устата ѝ отново и отново, държейки я за тила, а тя му позволяваше да го прави. Нямаше страх, въпреки че той бе поел изцяло контрола над ситуацията.
Харесваше ѝ да знае, че го възбужда.
Всъщност това я възбуждаше още повече и путката ѝ трепереше. Започна да използва собствените си пръсти, да си играе с клитора си, да го разтрива, докато Джейк я чукаше в устата.
– Ще свърша – каза и той.
Тя изстена дълбоко в гърлото си и нарочно плъзна устните си колкото се може по-надолу по него, създавайки възможно най-голямо засмукване. Рейвън не знаеше какво ще е усещането и малко се притесняваше, че няма да може да се справи с неговия оргазъм.
Но всичко беше твърде вълнуващо, за да се отдръпне сега.
Джейк се отпусна в устата ѝ, и то много. За много кратък миг Рейвън почувства паника, сякаш дихателните ѝ пътища бяха блокирани от течността и огромния му член, но после преглътна и пак преглътна и беше по-добре.
Част от спермата му се изля от устата ѝ, защото не можеше да поеме всичко.
Тялото на Джейк беше сковано и трепереше, докато той достигаше кулминацията.
– О, шибан ад – извика той и се разтрепери още по-силно. Краката му се превърнаха в камък, когато той направи няколко последни тласъка в устата ѝ и след това се отдръпна, дишайки тежко, сякаш току-що беше спринтирал.
– Никога не съм усещал нещо подобно – каза той. – О, Боже мой, Рейвън.
– Аз също – каза тя.
Това беше вярно по ред причини.
Назад към част 21 Напред към част 23