***
В момента, в който пристигнаха в изгорелия корпус на семейната ѝ къща, Рейвън беше изчерпана емоционално.
Беше наблюдавала как Джейк се обажда на целия си екип, за да ги информира, че Кърт вече не е част от компанията. Беше видяла болката, изписана на лицето му, докато обясняваше, че Кърт е нарушил доверието му, и беше слушала поражението в гласа на Джейк, който се беше свързал с адвоката на компанията и му беше казал, че всички счетоводни книги трябва да бъдат проверени в случай на измама.
В същото време беше изпълнена с ужас в очакване на това каква ще е сцената в стария ѝ дом.
А тя беше точно толкова лоша, колкото се беше опасявала.
Къщата представляваше почерняла, изгоряла черупка. Беше изцяло и напълно разрушена и все още имаше полицейски и пожарни коли по цялата улица, когато тя и Джейк пристигнаха с малкия си автопарк за охрана.
Когато слязоха от колата, намериха майка ѝ, брат ѝ и баща ѝ сгушени един в друг, изглеждащи отчаяно уморени. Лицето на баща ѝ беше издължено и бледо, докато седеше в инвалидната си количка и се взираше в останките от стария си живот.
Години и години история, изчезнали в един миг, и Рейвън знаеше, че отчасти е виновна за това.
Когато родителите ѝ я видяха, лицата им веднага се сгромолясаха в маски на скръб и облекчение, а майка ѝ падна в прегръдките ѝ и заплака.
– Всичко си отиде, всичко си отиде – заплака майка ѝ, притиснала лицето си към гърдите на Рейвън.
Рейвън я успокои, като прошепна в ухото на майка си, че всичко ще бъде наред. Отдалеч тя чуваше как Джейк говори с Дани и баща ѝ. Гласът на Джейк беше възвърнал силата и увереността си.
Докато прегръщаше скърбящата си майка, Рейвън чуваше как Джейк оставя настрана собствената си тъга и болка, за да бъде силен за нея и семейството ѝ.
Сърцето ѝ се развълнува, когато осъзна мащаба на самоотвержеността на Джейк. Тя не би го обвинила, че е захвърлил настрана нея и всички проблеми, които идваха заедно с нея.
Клуб „Алфа“, Кърт и всички заплахи за препитанието на Джейк наистина произтичаха най-вече от връзката му с нея.
И все пак той стоеше до нея, дори и сега, когато бизнеса и животът му бяха на ръба на скалата.
– Ще се погрижим за това – каза Джейк на Дани, когато Рейвън най-сетне се откъсна от майка си.
Дани изглеждаше скептичен.
– Не виждам какво можеш да направиш по въпроса. Къщата ни вече я няма.
– Започнах да правя приготовления – каза Джейк. – Поставям охраната си на пълен работен ден. Те ще придружават трима ви за известно време.
– Охрана? – Изненада се майката на Рейвън.
Джейк се обърна към нея.
– Този пожар не беше случайност.
Рейвън видя как лицето на баща ѝ загуби още повече цвят.
– Искаш да кажеш, че някой умишлено е подпалил този пожар? – Каза той.
– Да – каза му Джейк. – Точно това казвам.
– И защо някой би го направил? – Попита Дани, като погледна към Рейвън, сякаш всичко беше по нейна вина и той го знаеше, без дори да е задал въпроса.
– Това е сложно – каза му Джейк.
– Мисля, че заслужаваме отговор – отвърна Дани.
Джейк беше прям и честен, очите му бяха непоколебими пред агресията на брат ѝ.
– Наистина заслужавате отговор, но точно сега не мога да ви го дам. Това, което мога да направя, е да се уверя, че сте защитени по най-добрия начин оттук нататък. Затова екипа ми за сигурност ще следи за нещата за момента. А и имам човек, който търси подходящо място за вас тримата, където да живеете в краткосрочен план.
– Джейк – изпъшка Рейвън. – Това е твърде много. Не можеш…
– Мога и ще го направя – каза и Джейк спокойно. – Семейството ви ще има повече от подходящо място за живеене и то ще бъде напълно сигурно – каза той.
– А какво ще правите вие двамата? – Попита бащата на Рейвън, гласът му беше слаб, а бузите му – зачервени, докато говореше. – Предполагам, че вие двамата сте изправени пред най-голям риск от всички нас.
– Аз също ще се справя и с това – отговори Джейк.
– Тя е наша дъщеря – каза баща ѝ и седна напред в инвалидната си количка. – Трябва да знаем…
– Повярвайте ми – каза му Джейк с твърд глас.
Баща ѝ дълго го гледаше, после кимна и очите му се преместиха върху Рейвън. Той се усмихна слабо, сякаш беше видял нещо в Джейк и го одобряваше.
– Грижете се за себе си – беше всичко, което и каза.
Тя отиде при него, наведе се и го прегърна. Той миришеше слабо на Old Spice афтършейв, който винаги носеше, но под това се криеше ароматът на възраст и болест. Здравето му се беше развалило и това най-ново развитие на нещата не му помагаше.
– Татко, ти също трябва да се грижиш за себе си – каза му тя.
– Винаги го правя – засмя се той, а после започна да кашля тежко.
Рейвън се отдръпна от баща си. Дани вече я наблюдаваше.
– И така, къде ще отидете вие двамата? – Попита, почти като обвинение Дани.
– Не знам.
Дани се усмихна и погледна към небето, което беше тежко и сиво.
– Както искаш, Рейвън. Предполагам, че не ми дължиш никакви обяснения.
– Ще се свържем с теб, Дани. Засега просто остави хората на Джейк да се погрижат за нещата за известно време.
Дани сви рамене.
– Защо не? Нямам никакъв избор. Загубихме всичко в онзи пожар. Всичко е изчезнало.
– Ще отнеме време – каза Джейк – но тези неща могат да се поправят. Не е непоправимо.
– Виждаш ли нашата къща? – Дани се обърна и посочи.
– Виждал съм и много по-лоши неща – каза Джейк и тонът му стана по-остър. – И съм виждал семейства, които оцеляват и процъфтяват след трагедията. Ние ще се погрижим вие да сте едно от тези семейства.
Двамата се втренчиха в себе си, сякаш участваха в някакво невидимо противоборство.
Накрая Дани сведе поглед.
– Каквото кажеш, Джейк – промълви той.
– За съжаление не можем да останем по-дълго – каза Джейк на всички. Той хвана ръката на Рейвън и я стисна силно. – Тръгваме си и отиваме някъде, където да се усамотим за известно време, но обещавам на всички ви, че ситуацията ще бъде овладяна в кратки срокове.
Дани наблюдаваше говоренето на Джейк със забулени, недоверчиви очи.
– Тогава очакваме завръщането ви.
Екипът по сигурността вече ги беше обградил.
– Господине – обърна се към Дани един по-дребен мъж с посивели мустаци. – Бихме искали вие, майка ви и баща ви да дойдете с нас.
– Защо имам чувството, че аз съм този, който е извършил престъпление? – Каза Дани, като застава зад инвалидната количка на баща си и започва да я бута.
– Ще помоля едно от моите момчета да го бута – каза ръководителя на екипа по сигурността.
– Не, аз оставам при баща си – изръмжа Дани. Той погледна гневно към Рейвън, а след това цялата група започна да се отдалечава, към автопарка от коли, който ги очакваше.
– Къде отиват? – Попита Рейвън Джейк.
– На сигурно място – каза и Джейк.
– А ние? Не трябва ли да отидем с тях?
– Не – каза той. – Хайде. – Той я издърпа внимателно обратно към колата, където ги чакаше шофьора.
Върнаха се вътре и затвориха вратата.
– Джейк, не трябва ли поне да ми кажеш какъв е плана? Нямам представа какво се случва.
– Повярвай ми – каза той и се вгледа в очите ѝ. – Ще ми се довериш ли, Рейвън?
– Разбира се – прошепна тя.
Всичко в нея беше напрегнато от страх, тъга и ужас, но и от възхищение от начина, по който Джейк Новак бе поел отговорност и най-накрая бе показал истинските си чувства.
Може би всичко това си струва, помисли си тя, засрамена от себе си, че е толкова щастлива, колкото беше, насред този хаос и трагедия.
Но може би всичко ще се окаже наред. Може би в крайна сметка всички ние ще бъдем по-близки заради това.
Назад към част 4 Напред към част 6