***
Илайджа погледна към Кейлин, после вдигна ръце и направи няколко крачки назад.
– Хей, не съм тук, за да създавам проблеми, сър. Аз просто…
– Какво просто ти? – Каза той, а Кейлийн сложи ръце на устата си. Никога не беше виждала баща си такъв. Беше напълно ядосан.
– Дойдох тук като приятел на Кейлин – каза Илайджа.
– Ти си нейният нов приятел? – Баща ѝ се засмя горчиво. – Това е чудесно. Разбира се, че съм облекчен.
– Би трябвало да сте облекчен – отвърна Илайджа. – Аз се грижа за нея.
– Не ме интересува нищо от това, което имаш да кажеш – отвърна баща ѝ, след което погледна към Кейлин. – Кейлин, хайде. – Той я насочи към колата.
– Татко, всичко е наред. Илайджа е мой приятел и е много добър. Нищо лошо не се случва – каза тя, като отчаяно се опитваше да не допусне цялото нещо да стане по-лошо, отколкото вече беше. – Просто се върни вкъщи, ще дойда след няколко минути.
Баща ѝ поклати глава.
– Не. – Гласът му се повиши. – Не. Не. – Той отново поклати глава. – Знаеш ли колко сме притеснени? Знаеш ли какво причинява поведението ти на майка ти? Спираш ли да мислиш поне за минута за някой друг, освен за себе си?
Сега той почти крещеше.
Илайджа застана между нас.
– Сега просто се успокойте – каза той. – Това става прекалено интензивно. Кейлин не е направила нищо лошо. Ние само си говорихме.
Баща ѝ погледна Илайджа.
– Не знам с кого си мислиш, че говориш – каза той. – Но аз не ставам прекалено интензивен. Аз съм баща на това младо момиче. Това означава, че ако реша, че тя трябва да се върне у дома, тогава тя трябва да се върне у дома. Няма да я оставя да стои на тъмна улица с някакъв пънкар…
– Татко, моля те – каза Кейлин.
Илайджа се засмя и обърна гръб на баща ѝ, като поклати глава.
– Забрави, не мога да говоря с този човек.
– Илайджа, не го слушай – каза тя. – Той само е разстроен и притеснен.
– Не, Илайджа, моля те, изслушай ме – каза баща ѝ. – Най-добре се качи в проклетия си пикап, паркиран пред къщата, която е моя собственост, и се върни там, откъдето си дошъл по дяволите.
– Татко, какво правиш? – Извика Кейлин. – Спри!
Сега майката на Кейлин слезе от колата. Беше облечена в халат и го дръпна плътно около себе си. Косата ѝ беше прибрана назад и изглеждаше напълно изтощена.
– Влизай в колата, веднага – каза тя.
– Не – отвърна Кейлин. – Аз съм възрастна.
– Тогава започни да се държиш като такава. Възрастните не бягат във Флорида. Възрастните не крадат коли и не се измъкват от къщи през нощта, за да се гушкат с някое непознато момче насред квартала!
Кейлин почти се засмя на термина „гушкат“, но се сдържа.
Илайджа отново поклати глава, а усмивката на лицето му беше очевидна.
Майката на Кейлин се обърна към него.
– Мислиш, че това е смешно?
Той я погледна.
– Не, госпожо – отвърна той, но тонът му не беше чак толкова уважителен.
– Не е смешно. Това е нашата дъщеря. И тя си има приятел, нали знаете.
Усмивката на Илайджа изчезна. Той погледна към Кейлин.
– Какъв? Приятел?
– Точно така. Не знам какво ти е казала, но се вижда с един прекрасен млад мъж в колежа. Чудя се какво ли би си помислил Джейсън, ако знаеше какво правиш зад гърба му, Кейлин.
Кейлин навела глава.
– Мамо, ти не знаеш за какво говориш, по дяволите.
Илайджа сгъна ръце.
– Може би съм луд, но съм почти сигурен, че Кейлийн вече не се вижда с Джейсън.
Лицето на майка ѝ беше рязко бяло, а зениците в очите ѝ бяха големи като въглени.
– Той истината ли казва? Ти излъга ли ме за Джейсън?
– Мамо, защо те е грижа толкова много за Джейсън? – Изкрещя Кейлин.
Майка ѝ се отдръпна. Тя се огледа нервно наоколо.
– Намали гласа си. Съседите…
– О, майната им на съседите! – Изкрещя Кейлин. – Единствената причина, поради която смятате, че Джейсън е толкова велик, е защото знаете, че има богато, влиятелно семейство и учи в Кеймбридж – продължи Кейлин, като едва успяваше да изкара думите, толкова беше разярена.
– Това не е вярно – каза майка ѝ.
– Но е вярно. Ти предполагаше, че е добър, както и аз, но той не беше добър. Той е шибано зло! Той е отвратителен, а Илайджа е мил и любезен, а ти приемаш най-лошото заради начина, по който се облича, и колата, която кара…
– Защо Джейсън е зло? За какво говориш? – Каза баща ѝ.
Тя се обърна към Илайджа и зарови лице в гърдите му, ридаейки. Беше толкова ядосана, наранена и отвратена от всичко. Усещаше как силните му, мощни ръце я обгръщат и я държат.
– За какво говори? – Каза майка ѝ, а гласът ѝ беше задушен от недоверие.
– Слушай – каза Илайджа, все още държейки Кейлин. – Дъщеря ти е преминала през много неща и предполагам, че все още не ти е казала за тях.
– А тя е казала на теб?
– Да, каза ми.
– Това е абсурдно – отвърна майката на Кейлин. – Моля те, пусни я сега.
– Може би е трябвало да ти каже какво е направил с нея онзи страхотен човек Джейсън – изплю се Илайджа. – Може би всички вие щяхте да сте много по-мили към нея. А може би не.
– Какво е направил той? Някой ще ни отговори ли?
– Това не е моя работа – каза Илайджа.
Кейлийн се завъртя, поглеждайки към родителите си.
– Джейсън ме изнасили. Ясно? Сега разбирате ли го?
Лицето на майка ѝ стана още по-бледо, ако това беше възможно. Тя заекваше.
– Това е безсмислено. Защо не си казала нищо? Защо се преструваше, че между вас двамата всичко е наред?
– Защото не исках да се занимавам с теб. Не мислех, че мога да ти се доверя.
– Е, не мога да кажа, че изпитвам различни чувства към теб – отвърна майка ѝ. – Досега всичко, което си направила, е да ни лъжеш. Откъде да знам, че това не е поредната лъжа?
Кейлин се канеше да отговори, но Илайджа излезе пред нея.
– Извинявай, но това, което каза преди малко, беше пълна глупост.
Изведнъж бащата на Кейлин нададе задушаващ вик и нападна Илайджа, нанасяйки му удари с двете си ръце. Илайджа лесно се измъкваше от неумелите опити на баща ѝ да го удари, като се провикваше и махаше. Баща ѝ се опита да го хване и Илайджа отново ловко се отмести, което накара баща ѝ да падне напред на колене.
Точно в този момент входната врата на близката къща се отвори широко и един глас извика към тях.
– Ще се обадя в полицията, ако не спрете да правите каквото и да е там!
Майката на Кейлин помагаше на баща ѝ да се изправи на крака.
Илайджа отново вдигна ръце нагоре.
– За мен това е достатъчно. Отивам си. – Той започна да се отдалечава. – Ще ти се обадя, Кейлин – каза ѝ той.
– Няма да се обадиш – изпищя му майка ѝ. – Не и се обаждай никога повече! Няма да ѝ позволим да говори с теб! Ти си злобен, гаден пънкар!
– Мамо, престани – каза Кейлин за кой ли път.
– Няма да се спра.
Сега Илайджа се отдалечаваше все повече и повече, вероятно се връщаше към пикапа си. Тя мразеше да го вижда да си отива. Беше като нож в сърцето ѝ. За пореден път се бе опитал да се застъпи за нея, само за да бъде посечен заради опита си.
Бащата на Кейлин си почистваше панталоните.
– Проклетият пънкар.
– Това момче е лоша новина – каза майка ѝ. – Какво парче работа.
Кейлин се взираше в далечината, докато Илайджа избледняваше в черната нощ. Тя беше празна отвътре.
– Качи се в колата, Кейлин. Сега – каза майка ѝ и посочи с пръст.
Кейлин се почувства потисната. Не ѝ оставаше енергия, която да изразходва, за да се бори. Бавно се върна към колата, въпреки че къщата им беше само на минута-две пеша. Щеше да се качи в колата, да я закарат до вкъщи, а после щяха да ѝ кажат каквото си поискат.
Тя нямаше да се бори. Беше ѝ омръзнало да се кара, беше ѝ омръзнало да губи.
Родителите на Кейлин се качиха отпред, а после тя отвори задната врата. Тъкмо се канеше да влезе вътре, когато на завоя на пътя се появиха чифт фарове. Кейлин стоеше и гледаше фаровете, докато колата се приближаваше.
Това беше пикапа на Илайджа. Част от нея възнамеряваше просто да стои там и да го гледа как си отива. Но друга част от нея имаше други идеи.
Изведнъж, без дори да се замисли, тя отскочи от колата на родителите си и му махна с ръка.
Той намали скоростта, а след това спря колата и свали прозореца си, когато тя се приближи до него.
– Чакай малко, Илайджа – каза тя, задъхана.
Той и се усмихна нежно.
– Не можех да остана наоколо, защото не мога да рискувам да ме арестуват отново – каза и той. – Но ще ти се обадя.
– Не – каза тя. – Няма да ми се обадиш.
Веждите му се повдигнаха.
– Защо не?
– Защото – каза тя – аз ще дойда с теб.
Изразът на лицето му беше почти комичен.
– Не съм сигурна, че знаеш в какво се забъркваш.
– Не ми пука – отвърна тя. – Знам само какво искам. – И тогава тя се затича към вратата откъм страната на пътника и се качи.
– Сигурна ли си? – Попита той, като онази лека усмивка отново се върна на лицето му.
– Сто процента.
– Добре – въздъхна той и я погледна отстрани, докато тя се плъзгаше на седалката до него и затваряше вратата. – Предполагам, че това наистина се случва.
– Страхуваш ли се? – Попита го тя.
Той се засмя, а след това включи на скорост и натисна газта. Пикапът изгори гума, докато се отдалечаваха от родителите ѝ.
– Аз не се страхувам – каза ѝ той. – Само не казвай, че не съм те предупредил.