***
Искаше той да я целуне. Искаше да усети ръцете му около себе си, гърдите му да се притискат към нейните. Но и нещо я плашеше. То беше толкова силно и почти я завладяваше, сякаш можеше да се удави – да загуби напълно себе си.
Тя погледна през прозореца на пътника към къщата на родителите си.
– Повече няма да те наричам момиченце – каза той тихо.
Тя издиша бавно.
– Не ме интересува това.
– Стана странно – каза той. – Сякаш се издигна стена.
Тя го погледна, вглеждайки се в него. Беше се облегнал и отпуснал на шофьорската седалка, а силната му челюст изпъкваше, докато я гледаше. Чувстваше се привлечена от него, но и ужасена отвсякъде.
– Съжалявам, че се държа странно – каза му тя. – Последните няколко дни бяха толкова луди и имам чувството, че може би полудявам.
– Не се побъркваш. Вероятно просто си уморена и психически изтощена. Трябва да спреш да се опитваш да разбереш всичко – каза и той. – Нещата ще се оправят.
Сега тя наистина го погледна.
– Ами ако не стане?
– Просто се оправят. Всичко се решава от само себе си, по един или друг начин. – Той внезапно се усмихна. – Погледни мен. Бях в затвора и изглеждаше, че ще изхвърлят ключа. Няколко часа по-късно излязох свободен като птица.
Бърза искра на неудовлетвореност стисна стомаха ѝ.
– Това не се случи просто така – каза тя.
Изражението му стана озадачено.
– Какво трябва да означава това?
– Означава, че си излязъл, защото направих всичко възможно, за да те измъкна.
Веднага съжали, че го е казала.
Очите на Илайджа се стесниха.
– Какво направи, Кейлин?
Ръцете ѝ се стиснаха една в друга, пръстите ѝ се изкривиха, докато мислеше как да го каже, без да го разстрои.
– Четох малко в интернет за нарушенията на предсрочното освобождаване и всичко останало.
– Да… – той избърса с ръка устата си. – И?
– И разбрах, че ако Джейсън повдигне обвинение срещу теб, определено ще трябва да останеш в затвора. Затова се обадих на Джейсън…
Илайджа затвори очи и притисна ръце към волана.
– Ти му се обади? – Когато отвори очи и я погледна отново, Кейлин беше зашеметена от интензивността в тъмните му очи.
– Трябваше да го разубедя да не повдига обвинения – каза тя почти шепнешком.
– Защо? Защо имаш да му казваш нещо?
– Защото. Не исках да те вкара в затвора.
Той я гледаше, сякаш напълно не вярваше на думите ѝ.
– Кейлин, няма как да е оттеглил обвиненията само за да бъде мило момче.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Не, той не го е направил просто за да бъде мил. Казах му, че ще оттегля обвиненията срещу него, ако той оттегли тези срещу теб.
Илайджа сложи ръка на лицето си и изстена.
– Не, не, не.
Тя протегна ръка и докосна рамото му, а той изведнъж отвори вратата на колата и излезе. Преди тя да се усети, Илайджа беше започнал да върви по улицата, далеч от пикапа.
Вървеше бързо, като че ли се опитваше да се отдалечи от нея. Кейлин излезе и се затича след него.
– Къде отиваш? – Извика тя.
– Не мога да повярвам, че си го направила, по дяволите – изкрещя той през рамо към нея.
– Илайджа – изкрещя тя, дишайки тежко, докато се приближаваше към него. – Спри да вървиш толкова бързо. Спри се.
– Сигурно искаш да ме накараш да отида и да убия този мръсник – изкрещя той.
Тя хвана гърба на палтото му и той се завъртя върху нея.
– Илайджа…
Той я хвана за раменете, не силно, но ръцете му се усещаха твърди и силни срещу нея. Той се взираше в очите ѝ, устните му бяха близо до нейните.
– Бих предпочел да изкарам пет години, отколкото да те оставя да поемеш вината за мен.
– Не съм поел вината.
– Ти го направи. Ти оттегли обвиненията срещу човека, който те е изнасилил. – Лицето му се промени към отвращение. – Сега на това животно ще му се размине, че те е наранило. Или поне си мисли, че ще успее. – Очите му се замъглиха, тъй като изглеждаше, че обмисля всичко това.
– Илайджа, не можеш да направиш нищо друго, за да нараниш Джейсън. Знам, че си ядосан, но всичко е приключило.
Той все още държеше раменете ѝ. Лицето му се приближи, толкова близо, че тя усети дъха му, кожата му и почти можеше да се втренчи в тъмните му очи.
– Как мога да му позволя да те нарани? Бих убил, за да те защитя.
– Не искам да убиваш заради мен. Аз съм добре.
– Дали си? – Каза той. – Наистина ли?
Тя кимна.
– Сега съм – каза тя тихо.
И тогава той я целуна. Ръцете му се преместиха от раменете ѝ, за да обхванат лицето ѝ, докато нежно докосваше устните си до нейните.
Устните на Илайджа бяха най-меките, които някога беше усещала. Бяха като кадифе, меки, топли и настоятелни, но не прекалено агресивни. Отначало изглеждаше щастлив да я целува нежно, докато ръцете му галеха бузите ѝ, а след това едната му ръка се премести на тила ѝ.
Целувката изведнъж стана по-интензивна, тъй като той я придърпа по-близо до себе си. Нощта около нея се почувства напълно красива и тя си каза, че ще помни този момент завинаги, до деня на смъртта си и след това.
Той се откъсна за миг и я погледна.
Тя се усмихна.
– Чаках това – каза му тя.
Устните му се свиха в лека усмивка.
– Чакала си, а?
– Да.
– Какво друго чакаш?
Тя облиза устните си.
– Не мога да кажа точно сега.
– Не можеш или не искаш?
– И двете.
Той се засмя, след което се наведе и започна да я целува отново, този път с по-голям акцент. Езикът му навлезе в устата ѝ и тя усети вкуса на мента, а тялото ѝ потръпна от усещането, че той е срещу нея, че усеща кожата му и знае, че той я иска.
Не би си помислила, че е възможно да го желае сексуално, да го моли да и направи още толкова много, не толкова скоро след това, което Джейсън беше направил с нея.
Но истината беше, че искаше. Тялото ѝ откликваше, всичко в нея откликваше, без да се интересува от това, което беше преживяла, нито от съмненията и притесненията ѝ.
Тялото ѝ сякаш изискваше много повече от обикновена целувка.
Всичко се чувстваше стегнато и готово, чакаше като навита пружина и всичко, от което се нуждаеше, беше Илайджа да завърти ключа и…
Тя изстена, докато езикът му бавно си проправяше път в устата ѝ и излизаше от нея, а ръцете ѝ се спуснаха по дължината на гърдите му до твърдия му корем.
Стори ѝ се, че стоят на улицата, едва когато чу колата да спира зад тях и усети как фаровете ги осветяват. Тя се обърна към ослепителната светлина.
– О, съжалявам – изкрещя тя и се отдръпна от пътя, към бордюра.
Илайджа се придвижи с нея.
Колата бавно пропълзя няколко метра напред, но не се движеше много бързо. Когато фаровете се размиха от погледа ѝ, Кейлин изведнъж осъзна чия е колата.
– О, по дяволите – каза тя под носа си.
Илайджа я погледна.
– Какво? Кой е това?
– Родителите ми – каза тя. Стомахът ѝ се сви от ужас.
Колата отново спря и вратата се отвори. Баща ѝ излезе пръв и беше ясно, че се е облякъл набързо. Носеше дънки и потник, а косата му беше разбъркана. Той примигна предупредително към Илайджа.
– Любезно се отдръпни от дъщеря ми – каза той гръмко, а гласът му беше дрезгав от напрежение.