Глава 24
Мариус Вандерфилд излезе от вратите на Кралския магистериум и тръгна бавно покрай великолепната антична сграда, с множество огромни колони украсени с изящна мазилка и прекрасни витражи прозорци. Тук, в самия център на Тритория, всичко беше красиво, всичко радваше окото. Топлинни генератори затопляха улиците, отблъсквайки зимата и позволяващи да се наслаждаваш на обстановката. Мариус погледна към небето и трепна, чудейки се дали си струваше да продължи разходката, или да се отбие в предпочитания си ресторант, където сервират любимата му черна риба с бял боб придружена с бутилка прекрасно светло прасковено вино. Но в този момент мислите му бяха прекъснати от познат женски глас.
– Г-н Вандерфилд!
– Алисия? – Повдигна изненадано вежди Мариус, гледайки грациозното момиче облечено в модно леко палто и закачлива шапка. – Не си ли в Академията скъпа?
– Чаках вас сър… – красавицата се огледа плахо. – Трябва да говоря с вас, г-н Вандерфилд…. отнася се за сина ви. Аз… притеснявам се за Аш.
– Това е добре, всяка жена трябва да се грижи за съпруга си. – Каза строго кралския съветник с поучителен тон. – Вие сте почти съпрузи. Слушам те внимателно, Алисия.
– Не бих искала да се разбира за нашия разговор… – скромно погледна надолу момичето, стискайки нервно дръжката на чантичката си с тънките си пръсти. Мариус я погледна строго и се засмя почти звучно, извади чадъра си и го отвори.
– Приближи се… не бих искал да се намокриш, скъпа Алисия. Както виждаш дори най-силните магии не могат да удържат времето. И дори снежната буря на тази улица да става само на дъжд, също е доста неприятно, нали така? Мисля, че трябва да повдигна този въпрос в Магистериума! – Алисия кимна послушно с глава в знак на съгласие и пристъпи под черния купол. Тя се усмихна изненадано, когато след миг мокрия чадър, стана прозрачен, като същевременно направи хората стоящи под него, невидими.
– Ах, скриващ чадър! Невероятна вещ!
– И така… какво се е случило със сина ми, Алисия? – Попита строго Мариус и я погледна изпитателно. Момичето оправи русите си къдрици и погледна струйките дъжд, които се стичаха наоколо по невидимия купол
– Ще бъда честна с вас, г-н Вандерфилд. Бракът ни с Аш е отдавна решен. И аз очаквам с голямо нетърпение да ви нарека свой роднина. Но нещо ужасно се случва с Аш напоследък! Хората в академията говорят ужасни неща за него. За… за това, че Аш губи своя потенциал и магията си! Че е болен! И самия той наистина е променен. Аш вече почти не говори с мен, не отговаря на въпросите ми и най възмутителното е… – Алисия вдигна умоляващ просълзен поглед към мрачния Мариус, като притисна длани към лицето си. – Най-лошото е, че се е увлякъл по чистачката си!
– Алисия, ти си умно момиче. – Вандерфилд старши си позволи снизходителна усмивка. – Но трябва да разбереш, че сина ми е още млад и буен… трябва да му дадеш възможността да осъзнае, че точно ти си най-добрия избор за него…
– Но вие не разбирате! – Лиса прекъсна кралския съветник, а той се намръщи. – Извинете, но аз съм много притеснена. И се страхувам, че е много по-сериозно отколкото предполагам! Трябва да се намесите сър! Ето… трябва да чуете това. – Алисия отвори чантичката си и извади една обеца. Върху сребриста кърпичка потрепваше обецата от диамантената капчица. Съветникът протегна длан взе я и присви очи взирайки се в дълбочината на прозрачния камък. А там вътре се виждаха нечии размити силуети.
– Това наистина ли е капан за мисли? – Учуди се заклинателя. – Даа… и е изработка на Шарлот Берфлот, съпруга на самия Фердион. Много рядък и ценен предмет. В семействата на основателите, подобни реликви са ревностно пазени, свойствата им са удивителни.
– Моля ви сър, чуйте това… – изправи глава момичето. – Камъкът е запазил няколко от мислите на обекта който я е докоснал. Най-силните му и най-ярки мисли! Тези, които ме притесняват най-много и не ми дават покой. Не разбирам всичко, но това, което чух, ме обезпокои много.
– Добре… да чуем… – съветника на краля внимателно взе обицата и закрепи сребърната закопчалка на ухото си.
Привидно простия артефакт прониза кожата му с мощно чувство на омагьосване. Беше тихо първите няколко мига. И тогава го удари нечия чужда мисъл, ярка, болезнена, гореща.
„Тина, Тина, Тина!“
„Шибан потенциал…“
„Какво… зелен сектор? Всички да вървят в бездната!“
„Ще я убия!“
„По-добре е да умрат!“
„Lastfata. Lastfata. Мразя я тази lastfata!!!“
Очите на Мариус Вандерфилд почерняха. Той трескаво дръпна яката на безупречната си снежнобяла риза, трескаво разкопча златните копчета, опитвайки се да диша по добре.
– Тина Адърли е чистачка от Котловината, господин Вандерфилд, не разбирам. Как е успяла да попадне във ВСА! Безпринципна и арогантна особа. Отначало тя се опита да съблазнява Аш… а сега се е залепила за Рийвс Клифорд. Но за мое голямо съжаление, вашия син… е увлечен от нея. Длъжен сте да спрете това! – Изрече със студен глас русата красавица.
Тя гледаше спокойно, а в очите ѝ нямаше вълнение, само недоволство. Бегла мисъл пробяга в съзнанието на Мариус, че е преценил правилно наследницата от Хилшърс. – Това момиче няма да изпусне своето току така.
– Вярно, не разбрах какво е lastfata. Странна дума, никога не съм я чувала… а вие, г-н Вандерфилд? – Мариус свали камъка от ухото си и го върна на собственика му. И тогава рязко затвори чадъра си с трясък. Момичето потрепна от водните пръски.
– Понякога капаните за мисли изкривяват думите на чароит, това е опасността от такива артефакти. Връщай се в академията, Алисия… – нареди строго съветника. И погледна студено в очите на бъдещата си роднини. – Правилно си постъпила, като си дошла при мен. Но си дръж устата затворена… и никому ни дума. – Каза бавно и със леден застрашителен тон Мариус.
– Можете да ми вярвате, ние сме почти едно семейство. Радвам се че ви видях г-н Вандерфилд. – Кимна студентката и с мила усмивка се отправи към паркирания си наблизо мобил. Услужливият шофьор бързо отворил вратата на момичето и тя влезе.
Мариус гледаше след нея намръщено. Вече не му се искаше да вечеря. Думите, прозвучали от диамантената капка, обезсърчиха желанието му да се наслади на вкусната храна. Не знаеше все още значението на всичко това, но беше сигурен, че е само въпрос на време да узнае някаква тъмна тайна.
Артефактите на Шарлот Берфлот никога не грешат…
Назад към част 23 Напред към част 25
