Глава 23
Холи се доверяваше на малко хора. И не можеше да види, че някой от тях ще я предаде.
– Кой?
– Дейвид Шен.
Холи сви устни.
– Този слабак? Трябваше да се досетя. – Той беше грешка в периода, в който тя се бореше жестоко, за да се придържа към нормалността. Разбира се, Дейвид не знаеше истината за прехода ѝ в пропитите с кръв ръце на Юръм. Животът му щеше да бъде загубен, ако му беше казала; беше му предала същата история, която беше предала на семейството си.
Дейвид е бил изискан и изтънчен и е бил съгласен да се среща с вампир. Това му даваше известна популярност в приятелския му кръг, съставен от колеги финансови съветници и други самодоволни копелета. Той обаче нямаше смелостта да се справи с това да се събуди пет пъти подред с приятелката си, която се взира в югуларната му вена.
Не беше като да го е ухапала.
– Какво ти е казал този „слабак“ за Холи? – Тонът на Венъм не беше загрял, формата му беше на хищник, който следи плячката си, но още не е готов да нанесе удар.
Дори Холи трябваше да признае, че се справяше добре със задачата да бъде студено ужасяващ.
– Господин Шен ме информира, че Холи е неуспешен опит за Създаване и че е под надзора на Кулата само поради необходимостта да се уверя, че не е застрашена да изпадне в кръвожадност. – Уолтър отново внимателно отпи от кръвта в ръката си. – Не си опитала ликьора си, скъпа моя.
Холи наклони чашата, погледна изумително тъмнорозовия цвят, който се вихреше в кристала. Беше красив, нямаше съмнение в това. А що се отнася до вкуса. …първата глътка я накара да въздъхне тихо.
– Определено е напитка, която можеш да използваш, за да съблазниш приятелките си. – Холи беше израснала в космополитен град, изпълнен както със смъртни, така и с безсмъртни; беше видяла, че любовта има аспекти, сложни като кристала на ликьорната ѝ чаша – не можеше да се приеме, че мъжа винаги предпочита жена или че стабилната и обвързваща връзка може да включва само двама души.
Въпреки това една от черно-белите снимки на стената изобразяваше Уолтър с ръка около жена, като държанието му беше открито собственическо. Като се има предвид начина, по който беше избрал да се облича и да обзавежда дома си по модата на друго място и време, брокера ѝ се стори мъж, който е много твърд в своите наклонности и желания. За Уолтър Батърсби това щяха да бъдат жени.
Сега очите му се изпълниха с радост, която беше в противоречие със страха, който го обвиваше.
– Това е добре да се знае. – Отпи още една глътка от собствената си напитка по избор. – Перфидният Дейвид също така ме накара да вярвам, че на Кулата няма да ѝ пука много, ако просто изчезнеш – заемала си „много повече честотна лента“ – неговите думи по избор – отколкото е оправдано.
– Задник – промълви Холи, без да е изненадана… но все пак наранена. Мислеше си, че някога е обичала Дейвид, достатъчно, за да оправдае прекомерното му его и манията му за богатство и статус. Едва след като връзката им потъна в пламъци, тя осъзна, че всичко е било изградено върху отчаяното ѝ желание да бъде „нормална“.
Тя не беше обичала Дейвид, а идеята за него: нормален, смъртен, човек.
Така че не, техния романс не беше голям, но да говори за нея като за еднократна употреба? Кой човек е правил това?
– Мислех си същото – промърмори Уолтър. – Страхувам се, че необичайно малките ти зъби придадоха тежест на думите му.
– Ти, разбира се – каза Венъм – не се довери само на думите на един слабак и безверник.
– Не, наистина – каза Уолтър, когато Холи долови острия ръб на отвращението в хладното изказване на Венъм. – Говорих с онези, които преследват сенките, където Холи работи, и всички бяха на мнение, че тя не е вампир създаден по свой избор. – Гневът озари изражението му, докато той връщаше вниманието си към Холи. – Хората казваха, че обстоятелствата на твоето Създаване са те накарали да бъдеш гневна и трудна за контролиране, особено след като тези обстоятелства са те поставили извън структурата на Договора. Била си дразнеща за Кулата.
Ако само този човек знаеше колко много би дала, за да бъде на стандартен договор.
В този миг телефона на Венъм завибрира. Уолтър Батърсби остана неподвижен.
Изваждайки телефона, Венъм сканира съобщението, след което го прибра обратно във вътрешния джоб на сакото си.
– И така. – Уолтър сложи чашата си. – Приключиха ли годините ми на живот?
– Изглежда, че ти предстои отсрочка за изпълнение на присъдата. – Допивайки чашата с кръв, която Уолтър му беше дал, Венъм се изправи на крака и протегна ръка към Холи.
Тя я прие, защото… защото, след като чу какво беше казал Дейвид за нея, имаше нужда да не се чувства като чудовище и Венъм направи това за нея. Топли и силни, пръстите му се сключиха върху дланта ѝ.
– Въпреки това – продължи той, без да я погледне – сега работиш за Кулата по въпроса за наградата за Холи.
– Разбира се. – Уолтър се изправи на крака и се поклони със старовремска куртоазия. – Ще предам всяка информация, която стигне до мен, макар че е малко вероятно клиента да се свърже с мен сега, когато моята роля в това е приключила.
– Това е дълга игра, Уолтър. Изиграй я добре. – Предупреждението беше ясно.
Венъм не проговори повече, докато не се озоваха в асансьора.
– Ти си уникална, котенце. Кулата те смята за много неща, но единственото, което не си, е за еднократна употреба.
Тя стисна силно ръката му, докато гърлото ѝ се сгъстяваше. Не можеше да говори, докато не се качиха в колата. И тогава не заговори по темата за Дейвид и неговото мнение за нейната стойност.
– Хареса Уолтър Батърсби, нали?
– Винаги съм имал слабост към хитреците на този свят. – Той натисна педала на газта, като ги изкара от улицата и стресна шофьорите на лъскавите черни градски коли, които обикаляха тази част на града.
Холи се засмя, а в кръвта ѝ се появи радост.
Усмихвайки се, Венъм хвърли слънчевите си очила в скута ѝ… без да забавя ход. Скоростта му беше смъртоносна, а рефлексите му – безумни. Както и показа, когато внезапно спря колата пред една пешеходна пътека, където бездомник буташе насреща си количка. Предпазният колан на Холи я беше придърпал безопасно на място, но сърцето ѝ туптеше с бас.
– Как изобщо го видя?
– Мислиш ли, че щях да шофирам по този път, ако не можех? – Той потегли веднага щом мъжа бе преминал безопасно.
Холи изкрещя и това беше звук от чисто вълнение. Пътищата бяха по-тихи по това време на нощта, но с оглед на това, че Ню Йорк е град, обичан и от нощни птици, и от безсмъртни, и от смъртни, те определено не бяха празни. И все пак Венъм накара колата си да тече като течност покрай всички възможни препятствия, докато не си помисли, че ако някой гледаше отгоре, колата му щеше да изглежда като светкавична ивица на фона на черния асфалт.
Тъкмо бяха навлезли в участък от пътя, който по чудо беше празен, когато Венъм спря напълно. Тя понечи да го попита защо… и с ъгълчето на окото си зърна ярко червен пламък. Ферарито на Дмитрий, ниско разположен криволичещ тигър, седеше от другата страна на прозореца на пътника. Косата на Дмитрий беше разрошена от вятъра и той се смееше, а усмихнатата Онър махаше на Холи от пътническата седалка. Холи махна в отговор, учудена от тази страна на Дмитрий.
Той изглеждаше… млад.
Без предупреждение Венъм запали двигателя и те потеглиха, а Дмитрий се носеше покрай тях. Холи възкликна, когато двата автомобила, създадени за скорост, се спуснаха по правата с безумна скорост. Водите на Ийст Ривър се втурнаха към тях.
Венъм зави наляво и се насочи към пътя, който минаваше успоредно на водата.
Тук движението беше по-интензивно, но това не спря нито Венъм, нито Дмитрий. Те се промъкнаха през трафика, сякаш той не съществуваше. В периферното си зрение зърна светкавица от горещо червено, преди Венъм да се изтегли напред и другият автомобил да изчезне.
– Ти печелиш!
– Дмитрий е бърз, но не е гадняр. – С дива усмивка, а собствената му коса се развяваше назад от вятъра, след като спусна прозореца, той посочи нагоре, без да губи контрол над автомобила. – Погледни надясно и нагоре.
Тогава тя видя, че в играта има и трети играч. Крила от блестящо синьо, обточени със сребро, се носеха над водата заедно с тях, а скоростта на Илиум във въздуха беше нещо красиво.
– Как може да се справи?
– Той е най-бързия ангел в града, а вероятно и един от най-бързите в света. – Венъм профуча покрай един тромав транспортьор на хора, плъзна се пред един седан, после се върна в другата лента толкова бързо, че тя не беше сигурна дали другите шофьори дори са го видели.
Червеното ферари на Дмитрий се появи зад тях секунда по-късно. Лидерът на Седемте тръгна да изпреварва, но Венъм блокира всяко негово движение. Междувременно Илиум поддържаше темпото, докато двата автомобила навлизаха в поредния завой, който заплашваше да завърти Бугатито.
Но силите на въртящия момент не спечелиха срещу управлението на Венъм и те се откъснаха като ракета. По целия път обратно към дома, където спря автомобила си пред самата кула. Дмитрий спря два удара на сърцето по-късно, като погледна през отворения прозорец на колата си. Усмивката му беше също толкова неукротима, колкото и тази на Венъм, а когато Илиум се приземи между двете коли, той завърши триединството на красивите, опасни мъже.
Пръстите на Венъм докоснаха тила на Холи, ръката му се протегна и се подпря на облегалката на седалката ѝ, докато той се навеждаше, за да говори с останалите. Внезапно, остро сексуално съзнание премина през тялото ѝ, а малките косъмчета по ръцете ѝ се изправиха. Мислеше си, че го е уловила навреме, но ръката на Венъм се сви около тила ѝ.
Той нежно разтърка пръстите си по свръхчувствителната ѝ кожа.
Тя не можеше да го погледне, сърцето ѝ биеше толкова силно в гърдите, че едва чуваше разговора, който водеха останалите. Чу как Илиум се смее, видя ръката на Онър на бузата на Дмитрий, когато обърна лицето му към своето за целувка, видя как Илиум и Венъм се удрят с юмруци. И усети как пръстите на Венъм докосват кожата ѝ с бавно, ритмично движение, което стигна право до сърцето ѝ.
– … утре.
Тя долови последната дума, преди Дмитрий да се отдръпне, за да заобиколи автомобила си и да слезе в гаража на кулата. Секунда по-късно Илиум се издигна под порива на вятъра, който отвя косата ѝ от лицето.
– Коте. – Това беше течна съблазън. – Това е адреналина. Кръвта ти се раздвижва.
Като се насили да го погледне, Холи си пое дъх. Очите му блестяха със същата атавистична сексуална топлина, която изгаряше в нея.
– Защо не? – Прошепна тя. – Бил ли си някога с жена, която дори малко да прилича на теб?
– Ти си коте – каза той, но не свали ръката си от тила ѝ. – Аз не чукам бебета.
– И аз вече не чукам никого. – Тя се вгледа в тези диви очи без страх. – Твърде много се страхувам, че ще убия смъртни, и се ужасявам, че ще потопя вампирите в ужасяваща болка. – Всичко, което щеше да е необходимо, беше една-единствена драскотина от зъбите ѝ.
– Ти си в безопасност – каза тя, завъртя се на мястото си и се придвижи с инстинктивна бързина, за да забие ръка в косата му. – Искаш ме. – Той не правеше нищо, за да скрие реакцията си.
– На сутринта ще съжаляваш за това. – Той издърпа ръката ѝ от косата си, а хватката му върху тила ѝ се затегна, докато я влачеше по средата на централната конзола. – Аз също не се занимавам с връзки. Ти си котенце за връзки.
Холи искаше да изплюе саркастична реплика, но той ѝ запуши устата с истината. Въпреки ужасяващата лудост, която все повече се разрастваше в нея, тя все още жадуваше за нормален живот. Тя беше момичето, което беше израснало, планирайки сватбата си, момичето, което си играеше на къщичка с куклите си. Юръм беше променил пътя на живота ѝ, но не беше променил основното ѝ сърце.
– Това – каза тя, прокарвайки пръст по устните си – не означава, че искам да изградя връзка с теб. – Венъм беше твърде опасен за нейното спокойствие; той виждаше твърде дълбоко, разбираше я по начин, по който тя самата не разбираше. – Искам само да почеша един лош физически сърбеж.
– Това мога да направя. – Пусна я обратно на седалката, завъртя автомобила и потегли далеч от кулата. Тя не го попита къде отиват – явно не в леглото, където можеше да задоволи жаждата ниско в тялото си, наедряло, горещо и готово.
Той спря колата близо до Сентръл парк, точно когато тя беше приключила със свалянето на суичъра си в напразен опит да се разхлади. Излезе от колата, свали сакото си и го хвърли вътре, после разкопча ръкавите на ризата си и ги нави нагоре. След което събу обувките и чорапите си и ги сложи в колата.
След това се наведе близо до нея и прошепна:
– Бягай, коте.
Кръвта на Холи се втурна към повърхността на кожата ѝ. Тя се движеше, преди съзнателно да е решила да го направи, най-първичната част от нея взе превес. Знаеше, че той ще я изпревари. Това щеше да направи преследването по-интересно.
Втурна се в парка с цялата си свръхестествена скорост и правеше неща, на които до този момент не вярваше, че е способна – катереше се по дървета и слизаше по други, за да обърка следите, движеше се в тъмнината, сякаш това беше нейния свят. Когато видя блестящите прозорци на сградите, които гледаха към парка, тя оголи зъби и се зачуди дали хората вътре имат представа за смъртоносните хищници, които дебнат отдолу.
Накрая тя стана неподвижна и мълчалива, свивайки се неподвижно като змията, която живееше в очите на Венъм.
Той я намери, но тя беше очаквала това. След като се позиционира на едно дърво, тя скочи върху гърба му, повали го на земята и вкара отровата си в рамото му през ризата. Изчезна, преди той да се преобърне, но беше достатъчно близо, за да го чуе да се смее. Нечовешки отговор.
Но нито един от тях не беше съвсем нормален.
Предавайки се на другостта в себе си, тя тичаше, сякаш дърветата не съществуваха, движейки се около и през стволовете по начини, които не бяха възможни с човешката анатомия. Зъбчатите крила вътре в нея се забиваха и забиваха в кожата ѝ, а болката беше постоянна. Не можеше да лети, както искаше другостта, но можеше да тича, а тичането… надбягването отново напомпваше тялото ѝ с адреналин.
Безумието се беше наситило. Засега.
Три минути по-късно се свлече на земята, тялото ѝ се просна върху тъмната трева, тя отново остана неподвижна… и Венъм мина точно покрай нея. Устните ѝ се извиха, в червата ѝ се настани дълбоко щастие, което не можеше да обясни. Тя изчака неподвижно поне десет минути, без да изпитва ни най-малко неудобство, преди да потегли нагоре и да се върне в обратната посока.
Те си играеха в тъмния като нощ парк, сякаш беше детска площадка. Всеки път, когато Холи се оказваше близо до групи вампири, които също използваха парка – или до странни, смели хора – тя се отклоняваше. Това беше частна игра. Беше тичала на пълни обороти поне пет минути, когато Венъм се появи от нищото пред нея.
Нямаше никакъв шанс да спре.
Ръцете му я обгърнаха и той я повали на земята с едно движение.
Назад ктм част 23 Напред към част 25
