Т.О. Смит – ВИНСЪНТ ЧАСТ 13

ВИНСЪНТ

Уокър и аз изскочихме от джипа едновременно. Хален излезе веднага след нас. Погледнах Уокър.
– Качи Нова на горния етаж – наредих аз. – Тя няма нужда да вижда това.
Той кимна веднъж и се насочи към вътрешността. Двамата с Хален грабнахме президента отзад. Той вече се беше събудил и водеше адска борба, като се опитваше да се измъкне от хватката ни. Хален изохка и изведнъж спря.
– Ако не спреш да мърдаш – изръмжа Хален в гневното, зачервено лице на мъжа – ще те убия, по дяволите, сам.
Президентът се опита да каже нещо, но то беше заглушено от парцала в устата му. Заедно успяхме да го вкараме в клуба и да слезем в мазето. Двамата с Хален го свалихме на циментовия под и той изстена от болка, като се претърколи настрани.
Купър слизаше по стълбите, а очите му бяха насочени към президента.
– Добре, добре, добре. Мислех, че съм приключил с вас, кучи синове, още преди години. – Той ме погледна. – Махни парцала.
Направих каквото ми нареди, като хвърлих кърпата на пода, преди да се отдръпна. Купър грабна една бухалка от стената.
– Приличаш точно на баща си, момче.
Мъжът само му се изсмя. Останах безмълвен, застанал до Хален, докато наблюдавахме как се развива сцената пред нас. Купър потупа бухалката по бедрото си.
– Джонсън е успял да запази съществуването ти в строга тайна, дори и след смъртта си – разсъждаваше Купър. – Кажи ми, момче; какво, по дяволите, си мислеше, че ще се случи, когато стреля по сградата ми и едва не уби една от жените?
Мъжът само стисна зъби, отказвайки да отговори. Купър сви рамене.
– За мен няма никакво значение дали ще отговориш на въпросите ми, или не.
С това Купър замахна с бухалката надолу и първият от многото писъци отекна в мазето.
След като гледах как Купър бие задника до неузнаваемост и как го маркира след това, имах твърде много натрупана енергия в себе си. Виждайки това гадно нещо, ме сърбеше да направя същото, но той беше единственият, когото бяхме запазили жив.
Нова вдигна поглед, когато влязох в стаята. Очите ѝ ме проследиха.
И някак си знаеше.
Без да каже нито дума, тя стана от леглото и издърпа голямата тениска, която носеше, през главата си. Изръмжах тихо, а ръцете ми се свиха в юмруци отстрани. Циците ѝ бяха големи и тежки, молеха ме да ги докосна.
Тя закачи палците си в бикините и бавно ги плъзна надолу, като погледът ѝ не се откъсваше от моя.
– Не се страхувам от теб, Винсънт. – Срамежлива усмивка изкриви устните ѝ. – Направи най-лошото.
Погледнах към Уокър. Той знаеше как мога да се държа. Познаваше грубостта на докосването ми, когато се чувствах нестабилен.
Той ми кимна веднъж. Това беше целият сигнал, от който се нуждаех, за да знам, че може да се справи с каквото и да ѝ поднеса.
Хванах я за косата и я завъртях с лице към леглото. Уокър хвана ръцете ѝ и ги закотви за леглото от двете ѝ страни, докато дърпах бедрата ѝ назад, принуждавайки я да сключи перфектен, деветдесетградусов ъгъл.
И тогава бях вътре в нея. Тя вече беше мокра за мен. Изстенах от това усещане и се наведох над нея, като хванах циците ѝ в ръцете си. Дърпах стегнатите ѝ зърна, докато нахлувах в нея, чукайки я силно и бързо. Тя хленчеше името ми, а дъхът ѝ идваше на кратки, бързи издишвания, докато опустошавах сладката ѝ путка.
Уокър продължаваше да я държи притисната, но с другата си ръка извади члена си от дънките и започна да се гали, а зениците му почти се бяха пръснали, докато ме гледаше как чукам нашата жена.
И това ме накара да се преобърна през ръба на здравия разум.
Хванах бедрата ѝ толкова здраво, че знаех, че ще нанеса синини по плътта ѝ, и я чуках, докато по лицето ѝ не потекоха сълзи.
Но дори тогава тя молеше за още.
И аз ѝ го дадох.
Уокър най-накрая я пусна, а тя стисна юмруци и остана на мястото си.
– Какво… ах, ебаси – изсъсках, когато Уокър се премести зад мен, избутвайки ме малко напред.
Продължих да наказвам сладката путка на Нова, докато Уокър втриваше лубрикант в задника ми. И тогава той потъна в мен. Не можах да помогна на въздишката, която се изтръгна от устните ми, а след това изстенах – дълго и силно – докато Уокър започна да ме чука по същия начин, по който чуках Нова.
Изревах, когато свърших, а погледът ми за момент се замъгли. Единственото нещо, което ми попречи да смачкам Нова, беше ръката на Уокър, увита около мен, а ръката му – върху гърдите ми, точно над бързо биещото ми сърце.
– Движи се, момиченце – изръмжа Уокър зад гърба ми.
С хленчене Нова се измъкна отдолу. Уокър засмука леко ушната ми мида, докато големите очи на Нова се втренчиха в моите, в погледа ѝ нямаше нищо друго освен похот и любов към нас, докато гледаше как нашият мъж ме чука.
– Изяж я. Тя го заслужава след начина, по който току-що я чука – изръмжа Уокър в ухото ми.
Сигурен съм, че нямаше нужда да ми се казва два пъти. Разтворих белите ѝ бедра и я прободох с език, докато Уокър ме наказваше отзад.
Когато приключихме с Уокър, Нова вече беше мъртва на краката си. Тя все още трепереше, докато я къпехме под душа. И накрая загуби съзнание, докато чакахме Уокър да приключи с къпането, за да я подсушим и да я сложим да си легне.
Бедната ни жена дори не помръдна, докато маневрирахме и я подсушавахме. Тя хъркаше, а устните ѝ бяха меко разтворени.
Беше наистина шибано очарователна.
Уокър се наведе над Нова, която беше притисната между телата ни, и ме целуна.
– Понякога си мисля, че трябва да се притеснявам за това колко се възбуждаш, когато виждаш насилствени гадости – усмихна се той – но от друга страна, ще пропуснем един горещ като ебане секс.
Прокарах ръка по извивката на талията на Нова.
– Мислиш ли, че се справи добре?
Уокър изхърка.
– Мале, ако не беше на ръба на припадъка, съм сигурен, че все още щеше да моли за още.
Стиснах ръката си около нея. Бяхме имали късмет, че срещнахме Нова, а аз имах достатъчно късмет, че Уокър искаше тя да бъде част от живота ни.
Тя означаваше целия шибан свят за мен – за толкова кратко време беше станала толкова много за мен. Никога не исках да я оставя да си отиде. Бих се борил като дявол, за да я задържа при себе си.
Не са много жените, които биха се справили с чудовището, в което можех да се превърна. Но Нова? Можех да кажа, че тя жадуваше за чудовището, което живееше в мен.
И това ме докосна по начин, на който само Уокър някога е бил способен да го направи.
Беше останала с нас за вечността и се надявах, че е адски готова за това.

Назад към част 12                                                    Напред към част 14

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!