ВИНСЪНТ
Почти загубата на Нова сигурно е поставила шибани неща в перспектива за него, защото се справяше адски добре с нея наоколо. Изглежда се беше примирил с факта, че тя е тук, за да остане. И макар да знаех, че той беше този, който искаше тя да се върне, беше ми казал, че иска да отиде да я вземе, не бях сигурен, че по онова време напълно разбираше какво означава това.
Но сега?
Главата му беше на сто процента в това, а нашата жена сияеше от вниманието, с което я обсипвахме. А Уокър се усмихваше малко повече, шегуваше се малко повече – просто беше все по-приятно момче за общуване.
Бях наистина шибано щастлив от това. Тези двамата можеха да се свържат един с друг и да докоснат душите си по начин, по който аз никога нямаше да мога. И това ме устройваше.
Просто исках да видя моите мъж и жена шибано щастливи.
– Църква в пет – изведнъж изръмжа Купър, докато се появяваше в коридора, сваляйки телефона от ухото си.
Майната му, това не звучеше добре.
Двамата с Уокър станахме от мястото, където седяхме с Нова. Сложих целувка в горната част на главата ѝ.
– Заедно с някоя от старите дами, ясно? – С това се запътих към параклиса, усещайки тревожния ѝ поглед върху гърба си.
Днешният ден трябваше да бъде ден за разпускане и да позволи на Нова наистина да опознае всички. Но ако клубните дела изискваха, се премествахме.
След като всички бяхме седнали на масата и вратите на параклиса бяха затворени, Купър започна църквата.
– Имам информация – каза ни той. – Логан ми се обади. Накарах го да провери всичко за нас.
Разбира се, че го беше направил. И имах чувството, че Логан щеше да го направи със или без заповедта на президента. Той разполагаше с инструменти, с които ние не разполагахме. Обикновено Логан се опитваше да държи отделно охранителната си фирма от клуба, но напоследък границата между двете все повече се размиваше.
– Той разполага с местоположението на всички камери и е хакнал системата им. Ако ще се месим, трябва да се намесим сега, докато никой не знае, че сме в техните глупости. – Кимнах в знак на съгласие. Уокър похърка до мен. – Искам да имам по една двойка от всяка страна на комплекса и искам да изненадам задниците им с изстрели, точно както те ни шибаха. Президентът да е тук жив – нареди той. – Искам да е в шибаното ми мазе.
– А останалите? – Попита Хален, като се облегна назад в стола си, изглеждайки прекалено развълнуван за тази глупост.
Човекът понякога беше откачен.
– Убийте ги всички – изръмжа Купър. – Не искам да остане нито един човек, който да диша, с изключение на онзи шибан президент. Ясно ли се изразих?
Всички дадохме утвърдителните си гласове.
– Трима мъже остават и се заемат с почистването. Логан се уверява, че полицията не е уведомена за тази гадост. – Логан беше шибан технически спец, затова и охранителният му бизнес се развиваше толкова добре. – Почистете мястото на инцидента – да не остане нищо, което да показва, че ние сме го направили, ясно?
Всички отново се съгласихме. Той кимна веднъж и започнахме да обсъждаме стратегията.
Бях готов да убия шибаните майки за това, което, по дяволите, се беше случило с Нова, а с един поглед към Уокър можех да кажа по тъмния, блестящ поглед в очите му, че и той беше повече от готов за това.
Заповядайте на шибаното кръвопролитие. Бях готов да си изцапам ръцете с червено.
Направих движение към Уолкър, за да му кажа, че влизам. Той кимна веднъж, с което ми даде знак, че ме подкрепя, и се промъкнахме през портата. Нямахме никакви цветове, клубните ни елеци се върнаха в клуба в апартамента на горния етаж. Всеки един от членовете беше облечен изцяло в черно с маски на лицата, за да не можем да бъдем разпознати.
Отправих два изстрела, потапяйки по един куршум в главата на всеки мъж, когато се обърнаха към нас. Парцелът с чакъл не помагаше много, тъй като камъните се движеха под ботушите ни, но Уокър и аз знаехме как да се ориентираме в тази глупост и работехме добре заедно.
Винаги сме го правили. Военното ни обучение никога не ни беше напускало и беше като втора природа да се движим по подобен терен. По дяволите, това беше едно от най-лесните неща, които бяхме правили.
Най-накрая звукът, който трябваше да чуя, срещна ушите ми. Разнесе се вик, а след това настъпи шибан хаос. Уокър и аз марширувахме през комплекса, избягвайки куршуми, докато преследвахме президента.
Уокър ми направи жест, докато се притискахме към една стена, за да не ни уцелят куршумите. Той посочи напред, където някой току-що бе подал глава зад ъгъла. Усмихнах се и ние паднахме ниско на пода, движейки се колкото се може по-бързо в клек, за да стигнем до шибаняка, който се криеше.
– Изненада, шибаняк – издишах, докато се изправях на крака, притискайки цевта на пистолета към тила му, когато се промъкнах зад него.
Той бързо пусна оръжието си и вдигна ръце. Уокър се движеше около мен, а на устните му се изписваше злобна усмивка.
– Наистина изненада – съгласи се Уокър. С това той заби приклада на пистолета си в корема на задника, а устните му се изкривиха от ръмжене. – Това е за това, че почти уби жената ми. – Той ме погледна. – Да го измъкнем оттук.
Без да мога да се сдържа, хванах Уокър за врата и притиснах устни към неговите.
– Обичам, когато се вбесяваш така.
Той само ми се усмихна.
Назад към част 11 Напред към част 13
