Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 29

Епилог

– Днес говорих с Джереми. Той се справя чудесно в LSU и мисля, че се е запознал с едно момиче. По-голямата част от разговора ни беше за това колко е умна, колко е забавна и колко е хубава косата и. – Засмях се тихо, оставяйки есенния вятър да носи гласа ми.
– Той беше там, когато имах нужда от него. Ти щеше да се гордееш с това колко силен беше, когато вътрешно знаех, че се разпада. Винаги си казвал, че той е най-силния.
Усмихнах се, мислейки си за времето, когато и на двамата им бяха извадили мъдреците и Джош дни наред лежеше в леглото от болки, докато Джереми още на следващия ден започна футболна тренировка.
– Последния път, когато бях тук, бях в безпорядък. Ти току-що беше разбил света ми. Не можех да си представя как ще поема следващата глътка въздух без теб, още по-малко как ще живея цял живот сама. Тогава не разбрах писмото ти. Не мислех, че разбираш въздействието на случилото се. Как можеш да ми кажеш, че животът ще продължи и че трябва да продължа напред. За мен това беше неразбираемо. Ти беше моят свят, Джош. От времето, когато бях малка, до осемнайсетгодишната ми възраст. Всеки мой спомен от израстването ми е свързан с теб.
Бръкнах в джоба си и извадих писмото, което бях писала до късно снощи. Не можех да заспя, защото знаех, че днес ще се върна тук. Имах толкова много неща за казване и исках да ги кажа правилно.
– Този път ти написах писмо – обясних аз.
Отваряйки твърдата хартия, която бях откъснала от тетрадката си, осъзнах, че по това писмо няма петна от сълзи. Сълзите ми вече бяха изсъхнали. Бях намерила своя покой.

Скъпи Джош,

Благодаря ти, че ми подари най-невероятните спомени. Животът ми, докато растях, беше толкова пълен, защото ти беше в него. Да имам твоята любов и да те обичам винаги беше точно както трябва. Имаше смисъл. Ти беше моят дом. Когато бях с теб, знаех, че всичко ще бъде наред.
Ти изсушаваше сълзите ми, когато бях тъжна. Държеше ръката ми, когато погребвахме майка ми. Накара ме да се смея, когато светът изглеждаше, че се разпада. Ти беше всеки специален спомен, който едно момиче може да има. Първата целувка ще остане завинаги в мозъка ми. Беше толкова забавна, колкото и сладка.
Съвместният ни живот ме превърна в жената, в която се превърнах. Разбирам какво е чувството да бъдеш обичан и ценен, защото имах това с теб. Никога не съм се съмнявала в стойността си, защото ти ме научи, че съм достойна.
Когато ти каза, че един ден ще се излекувам, не вярвах, че това е възможно. Животът ми не можеше да мине без най-добрия ми приятел. В сърцето ми нямаше място за друг човек. Оказа се, че си бил прав. Винаги си бил прав. Намерих го. Той е невероятен. Той изобщо не е такъв, какъвто го бях планирала. Той не се вписва в перфектна опаковка. Успя да се промъкне в сърцето ми и да го превземе, преди да разбера какво се случва. Намерих онова щастие, за което ми казваше, че ще дойде. Отивам да живея този живот. Сигурна съм, че ще бъде по-диво пътуване, отколкото някога съм си представяла, и нямам търпение да го изживея. Сега той е моят дом. Винаги ще те обичам. Никога няма да те забравя. Но това е моето сбогуване. Преди не бях готова да те пусна да си отидеш. Сега мога да продължа напред. Споменът за теб винаги ще живее в сърцето ми.

С Любов,
Твоя Ева Блу

КРАЙ

Назад към част 28

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *