Глава 4
Последните два месеца в този апартамент с Мак ме накараха още по-решително да си намеря ново жилище. Всяко място трябваше да е по-добро от това. Без Брайън, който организираше партита, в комплекса беше по-тихо. Това обаче не оправяше местоположението или удобствата – които бяха гадни и нулеви.
Бях направил грешката да отида на среща с момиче от първия етаж. Тя изглеждаше мила и интелигентна. Беше и двете неща. Излязохме два пъти. Първия път, защото си мислех, че може да ни хареса. Втория път, защото исках да се уверя, че съм толкова отегчен, колкото си спомням. Нямаше нищо. Никаква искра. Бях сигурен, че и тя е почувствала неловкостта. Въпреки това тъжната усмивка, с която ме даряваше всеки път, когато минавах покрай нея или я заговарях, ме накара да си помисля, че не е смятала срещите ни за лоши. Някой ден щеше да се уреди. Летвата ѝ не беше много висока, ако беше щастлива, след като излизаше с мен. Исках да спра да се сблъсквам с нея и съжалявах, че не съм опитал да се срещам отново. Тя беше още една причина да се махна от това място.
Без да говоря с Мак за това, започнах да търся квартири. Познавах брат си достатъчно добре, за да знам, че ако намеря някое място, което мога да му покажа, преди да говоря с него за преместването, ще бъде по-лесно. Той нямаше да иска да се мъчи да търси. Можех да премахна това.
В продължение на две седмици бях проверил четири различни места. Най-скъпото от четирите беше любимото ми, но най-малкото. Фитнес залата и басейнът в комплекса ме убедиха. Спалните в апартамента обаче можеха да бъдат гардероби. Знаех, че Мак няма да се откаже от пространство заради фитнес зала и басейн. Щеше да ми каже, че му стига фитнес залата, в която ходеше в момента.
Вчера бях чул за една историческа сграда, която някакъв човек бил купил и превърнал в апартаменти. Хари, едно от момчетата в нашата пожарна, каза, че е бил изпратен за проверка на противопожарните норми и че мястото е невероятно. Било реставрирано, за да изглежда така, както е изглеждало през 20-те години на миналия век, когато е било построено. Собственикът вече живеел там и възнамерявал да отдаде под наем другите два етажа. От описанието му на сградата вече се досещах, че цената на наличните апартаменти няма да е постижима за нас, но бях любопитен. Хари беше казал, че мястото звучи като нещо от „Великият Гетсби“.
Не намерих нищо в интернет за мястото, което се отдава под наем, а пред сградата нямаше табела, че има свободни апартаменти. Паркирах пред зданието и се загледах, като разглеждах архитектурата и улицата. Вече ми харесваше уединеният район, в който беше закътано. Все още в града, но сякаш имаше уединение. Тъй като навън нямаше паркирана друга кола, се съмнявах, че ако позвъня на звънеца на входната врата, ще получа отговор.
Точно преди да се откажа и да потегля, до мен спря черен Range Rover. Прозорците бяха затъмнени толкова тъмно, че не можах да видя шофьора. Изчаках и видях как от автомобила излезе човек на моята възраст. Можеше да е синът на собственика. С кола като тази можеше да е и наемател или някой друг, който се интересува от това място. Старият ми Форд F150, който ми струваше повече за ремонт, отколкото струваше, не принадлежеше на това място. Нуждата от ново превозно средство беше нещо, върху което щях да се съсредоточа, след като ни преместя от тази адска дупка.
Човекът се намръщи, докато ме изучаваше и стоеше пред джипа си, сякаш чакаше обяснение защо съм тук. Позицията му не ми хареса. Изглеждаше раздразнен. Можех да си тръгна, но тогава това можеше да е единственият ми шанс да разбера как да се свържа със собственика, като изсмуквах неприязънта си към човека, отворих вратата и излязох.
Очаквах: „Мога ли да ви помогна?“ или някакъв друг въпрос от него, но той не каза нищо. След няколко секунди разбрах, че чака аз да говоря. Не ми се искаше да се обяснявам на този човек. Така или иначе щеше да ми се наложи да го направя.
– Здравейте, аз съм Марти Оливър. – Пристъпих по-близо до него, като протегнах ръка за поздрав.
Момчето я погледна и за момент не бях сигурен дали ще я стисне. Но след един неловък момент той разтвори ръце от гърдите си и с едно разтърсване стисна здраво ръката ми. Но изобщо не предложи името си или нещо друго. Все още ме изучаваше.
– Едно от момчетата от пожарната ми каза за това място. Той инспектира и даде одобрението на противопожарните правила. Търся собственика. – Не обясних, че искам да го наема. Това не беше работа на този човек. Може би, ако той смяташе, че има проблем с безопасността, можех да получа от него номера на собственика. Можех да се изплъзна от това.
Мръщенето му се задълбочи.
– Инспекцията се размина без проблеми – каза накрая той, сякаш самият той се беше справил с Хари.
Прочистих гърлото си.
– Е, да, но се надявах да мога да говоря със собственика. Знаете ли как мога да се свържа с него?
Човекът кимна само веднъж.
– Да. С какво мога да ви помогна? – Отговори той.
Беше мой ред да се намръщя. Объркан, отне ми миг, преди думите му бавно да започнат да придобиват смисъл. Той беше собственикът?
– Вие сте собственик на зданието? – Опитах се да не позволя на изненадата си да прозвучи в гласа ми, но все пак се промъкна. Не можех да си помогна.
– Да. – Но той не каза нищо повече.
– Добре, чудесно, хм, бях любопитен за апартаментите. С брат ми си търсим ново жилище. – Досега не бях направил добро впечатление. Ако този човек се дразнеше, че съм изненадан, че е собственик на жилището, тогава се съмнявах, че дори ще успея да го видя вътре. Още по-малко да стигна до частта, в която ще обсъждаме цената.
– Вие сте пожарникар? – Попита той вместо това.
– Да – отвърнах аз с бързо кимване.
– Брат ти с какво се занимава?
Това беше интервю. Това беше добре. Той не ми отказваше.
– Все още завършва образованието си по бизнес, но управлява клуб в центъра на града. Занимава се със специалните събития и служителите. The Skyline – обясних аз, като се опитвах да не звуча прекалено притеснено.
– По-млад от теб? – Попита той.
– Близнак. Идентичен – отвърнах аз.
Той се засмя и поклати глава, сякаш казаното от мен беше шега.
– Имам долния етаж готов за отдаване под наем. Ще изисквам и двамата да подпишете едногодишен договор за наем и да предоставите поне три препоръки.
Той не каза нищо за цената и това ме изнерви. Кимнах.
– Разумно.
– Натам – каза той и се обърна, за да тръгне към входните врати. Той извади ключ и отключи вратата. Последвах го мълчаливо вътре и разгледах стълбището и полилея. Това беше повече от шикозно. Нямаше как да си го позволим.
Той направи знак към вратата вдясно от нас.
– Това е апартаментът на първия етаж. На втория етаж има такъв, който ще наемат съвсем скоро. Все още има нужда от още няколко довършителни работи. Третият етаж е мой.
Загледах се във вратата, чудейки се дали трябва да я отворя и да разгледам апартамента, или да продължа разговора ни тук. Този човек не беше много полезен.
– Отиди да огледаш – каза той накрая.
– Благодаря – казах аз и бързо се насочих към вратата. Преди да отворя вратата, се обърнах, за да го погледна. – Не споменахте цена. Трябваше да знам дали имам шанс да си позволя това място, преди да вляза през вратата. Вече знаех, че ще го искам.
– Вие сте пожарникар в град Савана. – Звучеше като въпрос, но може би беше констатация.
Кимнах.
– В очакване на среща с брат ви и, разбира се, препоръки и за двама ви, вярвам, че можем да се споразумеем за цена, която да е достъпна за вас.
Намръщих се, защото не бях сигурен какво, по дяволите, означаваше всичко това. Взирах се в него, без да помръдна.
– Оценявам работата ви – каза той.
– Благодаря ви – беше всичко, което се сетих да кажа.
Назад към част 4 Напред към част 6