***
– Елате по-близо, лейди – заповяда тихо някой от публиката в тишината.
Айра бързо вдигна поглед: Говореше червенокосия магьосник. Този, който седеше недалеч от лер Оге.
Тя послушно направи три крачки напред и отново замръзна, без да знае дали това е достатъчно, за да смята нечия молба за изпълнена. Дори да беше сбъркала за разстоянието, мага не го показа по никакъв начин. Напротив, безразлично се обърна настрани и се отпусна тежко:
– И така, уважаеми лери, предлагам да считаме извънредното събрание на Завета за открито. Майстор Шериан, бихте ли ми направили една услуга?
Огненият, който изглеждаше малко познат на Айра, кимна и създаде купол на мълчанието, който покри стаята с гъста пелена.
– Мога ли и аз да участвам? – Западният елф проговори изведнъж и без да чака отговор, повтори движението на другия, като покри залата с второ, още по-мощно и сложно заклинание. – Обсъжданата тема е твърде деликатна, за да бъде напълно спокойна под един купол. Смятам, че е най-добре да се елиминират случайностите и да се остави важната информация на разположение единствено на присъстващите тук. Надявам се, че нямате нищо против?
Маговете си размениха бързи погледи, но никой не възрази и елфа, усмихвайки се доволно, отново зае позата си и взе медальона си.
– И така – прокашля се същия червенокос магьосник. – Не мисля, че трябва да ви напомням причината, поради която всички бяхме принудени да оставим настрана текущите си дела и да се заемем с обстоятелствата, довели до смъртта на нашия колега. На последното заседание уважаемия майстор Викран представи доста… Противоречива информация, коренно различна от данните, с които разполагаме, така че признавам, че дори на мен ми беше трудно да повярвам в нея. Въпреки това поради редица определени моменти никой от нас не може да подмине подобна информация. Ето защо мнозинството от гласовете реши да провери тези данни. И днес най-накрая дойде време да обобщим предварителните резултати. Лер Иверо Оге, бихте ли били така любезни да споделите резултатите?
Айра присви неспокойно очи, опитвайки се да разбере от лицето на Викран какво точно и доколко му е време да каже, но то беше непроницаемо и неестествено спокойно. Бойният маг не се отдръпна от стената, нито пък показа, че разговора има нещо общо с него. Не я погледна отново.
Междувременно Огнения маг се облегна на стола си и сдъвка замислено устните си, сякаш тишината изобщо не му беше неприятна.
– Майстор Викран каза истината – каза той накрая. – Камъните на истината потвърдиха, че онова, което той ни бе разкрил, наистина се е случило. Изкачих го три пъти по Стълбите на Дора и три пъти камъните показаха, че не е излъгал. Моля, разгледайте кристалите на паметта и се убедете сами.
Айра наблюдаваше как магьосника подава малките кристални топчета на колегите си, които всеки от тях стискаше в юмрук за няколко секунди, и прехапа устни.
Беше чувала за камъните на истината от Марсо – на пръв поглед обикновени черни камъни. Малки. Много леки. Но ако от устата на говорещия излезеше дума на неистина, камъка се оцветяваше в кървавочервено и отговаряше на лъжата с такъв мъчителен изблик на болка, че не всеки можеше да го понесе.
Но това бяха обикновени хора. Веднъж Марсо бе признал, че камъните на истината отслабват аурата. А този процес, дори без никакви лъжи, дава на изпитвания човек много неприятни усещания. Очевидно Викран бе преживял няколко трудни часа не толкова отдавна, докато строгия пиромаг го разпитваше за смъртта на лер Алварис.
Айра погледна тревожно към самотната сянка на стената, но Викран все още изглеждаше така, сякаш случващото се по никакъв начин не го засягаше.
Лер Иверо Оге мълчеше многозначително, давайки възможност на колегите си да обмислят откритията си. Но по лицата на маговете не се отразяваше нищо. Единствено Лер Шериан, който бе наложил купола на мълчанието, се направи на малко мрачен, а един от карашехите се загледа многозначително.
– Благодаря ви, лер – червенокосия маг наведе почтително глава. – Вярвам, че майстор Викран не ви е причинил неприятности?
– Напротив. Той с готовност отговори на всичките ми въпроси.
– Има ли нещо друго, което бихте искали да добавите?
– Не сега – изтънчено се намръщи Лер Оге.
– Добре. В такъв случай нека продължим. Майстор Шериан ан Ролио?
Айра помръдна.
Какво?! Той нарича този човек майстор?! Той е пазител?! Как се казва той? Шериан ан Ролио?! Той е… Но това е… Не, не може да бъде!
Тя се взираше в мъжа на средна възраст, когото едва сега започваше да разпознава истински. Гъстата му, леко къдрава руса коса, високото му чело, правия му нос с леко заострен връх, светлосивите му очи, които биха били идеални за искрящи кичури… Той се усмихна леко, кимна, за да покаже, че е готов да сподели мислите си, и лицето на Айра падна, когато най-сетне разбра защо Бриер така неохотно бе казал пълното си име. И защо толкова се забави да каже името на известния си и многоуважаван баща. Ако само беше разбрала по-рано за амбицията му да стане пазител… Всемогъщи! Този човек ли отговаря за Защитената гора?! Или по-скоро за техните човешки защитници?! Член на Завета на маговете… И баща на Бриер. Шериан ан Ролио.
Майстор Шериан, който подаде на Съвета няколко кристала, се облегна на плота и сплете пръсти.
– Както знаете, по решение на Конвента възложих на моите части задачата да проверят околностите на Защитената гора на територията под мой контрол…
Чудесно! Той е и водач на Лигерийската гвардия. Добре, че Бриер не се страхува да каже пълното си име. С такава информация ще го издирят. А когато се окаже, че и той е обучен от истински страж… Горкият Бриер! Нищо чудно, че е мълчал толкова дълго!
– И така – продължи баща му безгрижно. – Моите хора пътуваха до околностите на Гремарската котловина и потвърдиха рязкото повишаване на активността на немъртвите, настъпило в посочения от колегата ми период от време. Освен това проверихме и близките села, едно от които все още не го е забравило. Открихме пресни следи от два големи вълка, водещи на северозапад. Същите следи бяха забелязани и на границата на защитените гори край Петте бора.
– Това отговаря ли на историята на майстор Викран? – Каза деликатно червенокосия мъж, оставяйки кристала на паметта настрана.
– Напълно – отвърна лер ан Ролио с кикот. – С изключение на това, че нашия колега и неговата ученичка бяха взети за влюбена двойка в онова село.
Айра усети мимолетния поглед на западния елф, но се престори, че не забелязва снизходителната му усмивка.
– Кой е получил сигнала за смущение? – Изведнъж заговори източния елф.
– Трета връзка – отвърна майстор Шериан. – Те бяха най-близо до мястото и побързаха да отидат там веднага щом мрежите дадоха знак.
– Доколкото ни е известно, майстор Викран някога е бил смятан за дрейвър на тази връзка?
– Точно така.
– Мислите ли, майсторе, че това е нещо повече от съвпадение?
– Абсолютно не – спокойно отговори пазителя. – Всеки от връзката беше разпитан с помощта на камъка на истината. Материалите са в кристала. И всеки от тях се закле, че не е знаел за завръщането на майстор Викран.
– Дори майстор Совенар? – Попита лаконично елфа, като не бързаше да докосва кристала на паметта, и Айра изведнъж осъзна причината за настойчивото му разпитване. Совенар беше елф, нали? И то източен, който се бе съгласил да приеме ръката на западен полукръвен над него?
Майстор ан Ролио се усмихна.
– Да, лер Соитаре. В очакване на следващия ви въпрос трябва да добавя, че майстор Совенар също е разпитван с помощта на камъка.
– Той се съгласи доброволно? – Попита недоверчиво западния елф.
– Да, лер Виоран. Когато научи за какво е нужно.
Айра примигна от изненада: Уау! Значи този елф трябва много да вярва на своя дрейвър, за да бъде подложен на унизителна процедура на разпит. Да се доверява толкова много, че това беше просто невероятно. Устните на източния елф се стегнаха от досада! Не беше очаквал такава лоялност от своя събрат!
Мимолетна усмивка се плъзна по устните на Викран дер Солен: Той никога не се съмняваше в побратима си. Но Соитаре нямаше да го разбере – беше прекалено горд и надменен за това.
– Възможно ли е връзката да е объркала посочените следи с нечии други? – Отново се намеси лер Виоран.
– Искаш да кажеш – усмихна се тънко лер Шериан – че може да са се объркали и да не са разпознали своя дрейвър? Не, лер. Това би било невъзможно.
– Защо?
– Нима бихте сбъркали своя побратим?
Западният елф вдигна рамене и се обърна, без да има повече въпроси. Взе кристала на истината и уверено се запозна със съдържанието му.
– Колко далеч са минали по следата? – Един от южняците повиши глас. – Наистина ли е имало портал?
– Да – Ан Ролио погледна бързо към Айра. – Точно както беше казал майстор Викран. Точно три дни път, а той излизаше почти до защитната ивица от Иглика. Лилава, нека ви напомня. При това е просъществувал, ако се съди по остатъците от аурата, доста дълго време и е бил угасен не от Занд, както може да се очаква, а от майстора, който го е създал. Или по-скоро майсторката.
Сега всички гледаха към Айра. Остро, проницателно, много внимателно. Или не можеха да повярват, че тя е успяла да създаде такъв портал. Или може би бяха сигурни, че само стражите могат да извършват магии в Защитената гора. А елфите, които от векове са се грижили за тези гори и са ги отглеждали, не са ги познавали.
– Защо твоят народ е толкова сигурен, че тя е създала портала? – Попита тихо лер Иверо Оге, като остави настрана празния кристал.
Шериан ан Ролио отново се усмихна.
– Защото нямаше начин връзката да сбърка аурата на дрейвъра. А и остатъците, които бяха намерили, не му принадлежаха. Следователно те бяха остатъци от аурата на човека, който беше дошъл заедно с него.
– Колко сила според вас е необходима на един средностатистически маг, за да създаде такъв портал, лер?
– Много – призна пазителя. – Само трима от моите хора са способни на такова нещо.
– Значи дамата има рядка дарба? – Новият директор на Академията за висши изкуства продължи да прокарва своята линия.
– Точно така – съгласи се по принуда майстор Шериан.
– Тогава имам още един въпрос: Откриха ли вашите хора втора верига от следи, която да ни посочи времето, когато майстор Викран и неговата ученичка са напуснали Занд?
Лицето на пазителя едва доловимо се промени и той неохотно поклати глава.
– Не, лер.
– Това означава ли, че не можете да ни кажете колко време са прекарали на територията на Занд?
– Да, лер – Ан Ролио погледна виновно зад гърба си, но Викран отново не помръдна.
– Можем ли да кажем, че са напуснали Занд по стари следи?
– Не, не мисля – отговори мага още по-неохотно.
– Защо не? – Заинтересува се червенокосия мъж. – Не открихте ли пресни следи от аури?
– Мога да определя с точност до минута времето, когато майстор Викран е влязъл в Занд, но нямам информация кога и къде го е напуснал. Все пак моля Завета да вземе предвид факта, че следите горят няколко пъти по-бързо в непосредствена близост до игликата, отколкото където и да било другаде. Освен това не е възможно да се провери щателно цялата ѝ граница, защото няма да пусна хората си под вода, а на някои места е невъзможно да се доближим до нея на повече от триста крачки.
– Разбираме, майстор Шериан – кимна с глава лер Оге. – Но аз имам още два въпроса: Може ли майстор Викран и неговата ученичка да са напуснали околностите на Занд, без да влязат вътре?
– Не – категорично отговори мага. – Местоположението на потоците и остатъчните еманации от порталите ясно сочат посоката на границата. А портала е бил използван само веднъж – в Занд.
– С други думи, не се съмнявате във факта на пребиваването на вашия колега в Занд?
– Напълно съм сигурен, че майстор Викран е успял да премине границата. Следите го показват. Потвърждават го пристигналата на място връзка, които тя просто не е могла да пропусне, и камъните на истината, които потвърдиха думите на всички замесени мои подчинени. Но най-важното са остатъците от аурите и техните елементи върху шиповете на игликата. Събрал съм проби и съм готов да ги предоставя на всеки, който ги иска.
– Добре. Значи престоя на майстор Викран в Занд е свършен факт, който никой няма да оспори. Какво ще кажете, колеги? Прав ли съм? – Миг пауза. – Много добре. Тогава имам втори въпрос. Може да ви се стори странен, но въпреки това ще го задам. Кажете ми, лер… Вие сте носител на титлата Старши майстор-пазител от четиридесет години и знаете за Занд повече от всеки друг. Видял сте много, имал сте работа с много магове и знаете от първа ръка какво се случва с дарбата в близост до игликата. Кажете ни, майсторе: Възможно ли е да не сте открили никакви следи от нашия колега и неговата ученичка, защото те просто не са съществували?
Айра, осъзнала какво иска да каже директора, затаи дъх.
– Възможно ли е да не са се върнали през игликата, както първия път, а отново през портал? – Попита Лер Оге.