ЛИРЕ
По средата на площада Лире можеше само да гледа как Бастиан забива сабята си в гърдите на Мийзис, забивайки острието между ребрата му. С едно завъртане на острието си нимфата можеше да убие Мийзис.
– Грифони! – Изкрещя той, като използва магия, за да усили гласа си над бурята. – Спрете или принца ви ще умре!
Сблъсъкът на оръжията спря, когато грифоните от целия площад се откъснаха от противниците си и се обърнаха, за да видят своя принц на колене, с вражеско острие в плътта.
– Свалете оръжията си – нареди Бастиан.
Грифоните се поколебаха. Никой не помръдна. Лире не помръдна, а Клио приседна до него с ужас, изписан на лицето ѝ.
– Предайте се или той ще умре! – Изкрещя Бастиан яростно.
– Убий ме – изръмжа Мийзис с вдигната брадичка, въпреки че мечът между ребрата му прорязваше раната с всяко движение на ръката на Бастиан. – Ти се биеш като страхливец и трябва да ме убиеш като страхливец.
– Свалете оръжията си! – Заповяда Бастиан отново, като вкара меча си по-дълбоко. Мийзис стисна челюст, сухожилията на шията му рязко изпъкнаха, но той не издаде нито звук.
Войниците на грифона стояха мълчаливо с оръжия в ръце и чакаха.
Бастиан се поколеба, без да знае какво да направи. Стиснал зъби, той погледна надолу към принца Ра, чиито гърди бяха изпъстрени с кръв.
– Какво ще реши това, Бастиан?
Непознатият глас се носеше по площада и се издигаше над шума на бурята. Главата на Бастиан се завъртя.
От сенките край наблюдателната кула една по-възрастна нимфа пристъпи през отломките от дупката, която Лире беше пробил в основата на кулата. Екип от нимфи в униформата на кралската гвардия го последва. Тиха вълна от движение премина през всички нимфи и химери на площада.
Новопристигналата нимфа направи малък жест. Кралските му стражи спряха, като се отдръпнаха, докато той бавно се приближаваше към Бастиан.
– Дали убийството на невъоръжения им принц ще всее страх в сърцата на грифоните? – Крал Рувин попита сина си. – Или ще превърне омразата им в още по-голяма сила? Дали убийството на Мийзис ще впечатли кралицата на Ра с твоята сила, или ще ѝ покаже твоето малодушие?
– Малодушие? – Изпю се Бастиан. Беше се отказал от заклинанието си за усилване, но ръмженето му все пак се носеше над вятъра. – Как смееш да ме наричаш страхливец. Ти си безгръбначната марионетка, която задоволява всяко тяхно искане, откакто си заел трона!
Той направи силен жест към града, като дръпна меча в гърдите на Мийзис. Раменете на грифона се свиха, а главата му за пръв път падна напред.
– Какво друго можеш да наречеш това, освен малодушие? – Бастиан се разгневи. – Кралят на нимфите, който се втурва към град Ра в момента, в който принца им щракне с пръсти, отчаян да ги моли за прошка!
Щитът от мехурчета, обграждащ Лире и Клио, избледня. Докато Бастиан ръмжеше срещу Рувин, Клио се впусна в движение, промъквайки се между неподвижните войници към баща си и брат си. Лире се изправи наполовина, но не посмя да се приближи. Бастиан виждаше в него заплаха, но може би, само може би, нямаше да забележи Клио.
– Тук съм, за да спася мира, доколкото мога – каза спокойно Рувин. – Нима не разбираш защо?
– Трябваше да стоиш настрана от пътя ми, старче. – Бастиан погледна надолу към увисналия грифон, хванат на острието му. – Аз вече спечелих. Ще убия принца им, ще изравня със земята най-укрепения им граничен град и ще се погрижа кралицата им да знае с какво точно си има работа. И ще го направя отново и отново, докато не се освободим от контрола им.
– Не, Бастиан – тъжно каза Рувин и се приближи. – Ще убиеш принца им, ще разгневиш населението на този град и ще гледаш как избиват хората ти, дори ако трябва да се бият до последния мъж, жена и дете. Ще разгневиш кралицата им и тя ще стовари цялата мощ на кралството си върху нашия народ.
– Тя няма да ни нападне. Имам оръжие, което тя не може да…
В ръката на Рувин проблесна зелена светлина. Светкавичното му хвърляне удари Бастиан, като го повали назад. Сабята му се освободи от гърдите на Мийзис.
Клио се изстреля между две забравили химери. Взривът ѝ удари Бастиан в ръката, изтръгвайки сабята от дръжката му. Когато Рувин застана пред Мийзис, Клио се хвърли към грифона и го избута с рамо, докато той рухна. Тя притисна ръка към гърдите му, а под пръстите ѝ заискри лечебна магия.
С яростен вик Бастиан вдигна ръка и заклинанието се оформи. Рувин пристъпи напред, а контразаклинанието му разтвори заклинанието на Бастиан в момента, в който то напусна ръката му. Двамата се изправиха един срещу друг в проливния дъжд, а зелената магия премина през ръцете им.
– Престани, Бастиан – помоли го Рувин. – Предай се, преди да загинат още хора.
Бастиан се поколеба, а по ръцете му затрептя огненозелена светлина. Той се вгледа в баща си, само в баща си, после бавно спусна ръце.
– Не съм приключил. Може да загубя уважението ти, може да загубя семейството си, може да загубя трона си, но няма да спра, докато не освободя Ирида от сянката на Ра.
– Бастиан. – Гласът на Рувин се пречупи от скръб.
Принцът на нимфите се отдръпна, лицето му беше бледо, а устните – стиснати.
– Всичко, което правя, го правя за нашия народ, дори и да не го виждаш още.
Той се обърна към баща си и вдигна ръка, за да даде команда на хората си.
С пукот, който разби въздуха, от небето изскочи пламтяща мълния и удари върха на кулата. Ударът разтърси земята и накара половината демони на площада да паднат на колене.
Върхът на кулата се срути.
Огромни скални късове се затъркаляха към плочите, на които Клио подпираше Мийзис, Рувин беше пред тях, а Бастиан стоеше на няколко дълги крачки от тях.
Имаше само един момент да действа.
В мига преди смъртоносният бараж да удари земята, Бастиан скочи на безопасно място. В същия миг ръцете на Рувин се вдигнаха. Заклинанието му удари Клио и Мийзис, като ги отхвърли далеч от кулата.
Камъкът се разби в площада. Осколките рикошираха във всички посоки, удряха се в демони и се разбиваха в плочите. Отломките се блъскаха силно, но Лире едва ги забеляза, докато тичаше към Клио, просната до Мийзис.
Над утихващата ярост на падащите камъни се извиси вой – мъчителен вик на отрицание. Без да осъзнава кръвта, която се стичаше по лицето му от раната на скалпа, Бастиан се запъти към купчината скали.
– Не! – Изкрещя той дрезгаво.
Клио вдигна глава, когато Лире спря до нея и Мийз.
– Татко! – Бастиан хвана косата си с две ръце, сякаш искаше да я изтръгне. – Татко!
Гласът му се пречупи и той падна на колене. Бодигардовете на Рувин, които послушно чакаха до кулата, докато той се изправяше срещу сина си, отчаяно ровеха в развалините, а лицата им се изкривяваха от безмълвен ужас.
Устата на Клио се отвори, а объркването се превърна в неверие.
– Татко? – Прошепна тя.
Дълбок, бумтящ пукот разтърси кулата. Пукнатината се промъкна нагоре по стената ѝ, като се движеше от грубата дупка в дъното до разрушения връх. Камъкът заскърца зловещо и цялата конструкция се разтресе.
Стражевата кула започна да се срутва с раздиращ ушите рев.
Лире хвана верижката около врата на Клио. Докато другите демони бягаха пеша или с крила, той задейства куполния щит. Той избликна и се втвърди около него, нея и Мийз точно преди тежестта на кулата да се стовари върху тях.
Той инстинктивно се сви, когато камъкът се удари в преградата. Светещите руни вибрираха зловещо, но щитът издържа. Скалите се търкаляха покрай тях, продължавайки и продължавайки, докато накрая настъпи тишина. От едната страна на бариерата се бе натрупала купчина отломки.
Клио се изправи. Лире се извърна и забеляза проблясък на зелена светлина – Бастиан разпръсна собствения си купол, копиран от откраднатата верига на Лире. Скалата рухна в пролуката и принца се пребори да се освободи. Той погледна Клио и Лире, а лицето му беше измъчено.
После се обърна и побягна в дъжда и праха.
Преди Лире да разбере какво прави, Клио разпръсна щита му. Тя се втурна в лабиринта от отломки, преследвайки изчезващата сянка на полубрат си.
С ръка, притисната към ребрата му, Лирe се втурна след нея. Той вече беше изгубил Бастиан от поглед в тъмнината, но аспера на Клио не беше толкова ограничен. Тя побягна без колебание, а Лире се втурна след нея. Поглеждайки назад, той зърна Мийзис сред скалните отломки, когато до него кацна опинари с криле, извити защитно над господаря му.
Оставил принца на произвола на съдбата, Лире се съсредоточи върху Клио, която преследваше брат си в бурята.
Назад към част 22 Напред към част 24
