ГЛАВА 18
Лежах будна в леглото през нощта, а мислите ми за сън бяха далеч от съзнанието ми, докато се опитвах да осмисля всичко, което се беше случило. Изминалата седмица беше толкова нереална, че беше почти непосилна. Това, което беше започнало като неумело блъскане по главата при Уоли, се беше превърнало в нещо много повече и аз се мъчех да проумея развоя на събитията.
Как толкова бързо се е променило толкова много?
Искаше ми се да мога да поговоря с Алисън за това, но тя не беше вкъщи. По-рано следобед тя ми изпрати съобщение, че двамата с Джереми са се помирили и ще излязат вечерта. Беше доста след полунощ и не очаквах тя да се върне скоро.
Отказах се от опитите да заспя, станах от леглото и отидох в кухнята. Може би ако изпия чаша вино, нервите ми ще се успокоят и ще мога да заспя.
Когато се върнах в стаята си, отидох до стереоуредбата и я включих. Започнах да бъркам в селекцията на радиостанциите в търсене на песен, която да ми хареса, когато си спомних за музиката, която Александър беше заредил в телефона ми. Не мислех ясно, когато той ме попита дали я слушам, ума ми беше твърде съсредоточен върху ръцете му, които работеха по тялото ми. Сега се чудех каква ли музика е включена в него.
Защо ме попита дали съм я слушала?
Вдигнах телефона и отворих музикалната папка.
Уау! Тук трябва да има поне хиляда песни.
Имаше няколко изпълнители, които разпознах, но за повечето от тях не бях чувала. Той беше разделил музиката на три различни плейлисти. Първия беше озаглавен „Убеждаване“, втория – „Предаване“, а последния се казваше „Контрол“.
От любопитство избрах първия списък за изпълнение и включих телефона в докинг станцията за високоговорители на стереоуредбата. През високоговорителите зазвуча мека мелодия на китара и аз веднага разпознах, че това е изпълнителя, на когото Александър се беше натъкнал във Венеция.
Докато оставях нежните ноти да преминават през мен, ме връхлитаха спомени от последните два дни. Александър беше опасен за мен; знаех това почти от самото начало. Опитът ми или липсата на такъв определено щеше да бъде проблем. Учех се бързо, но метода на учене в движение нямаше да проработи в тази ситуация. Ако исках да се занимавам с това, първо трябваше да установя някои основни правила.
Отпих от виното си и се замислих за споразуменията за неразкриване на информация, които някои от другите му жени са поискали да подпише. Беше ми любопитно какво всъщност включват тези споразумения.
Може би трябва да изготвя неофициален договор, за да се уверя, че сме на една и съща вълна.
Поставянето на няколко собствени условия може да ми помогне да се защитя, както и да разбера ясно на какво точно иска да се подчиня. Не трябваше да е нещо екстравагантно, а само неофициални насоки, с които и двамата да сме съгласни. Погледнах към дигиталния будилник на нощното ми шкафче.
– Е, няма по-подходящо време от сегашното. – Казах си на глас, като реших да направя списък, докато мислите ми са все още свежи, въпреки късния час.
Намръщих се, когато погледнах почти празната си чаша с вино, и се върнах в кухнята, за да долея.
Нощта ще е дълга – трябва просто да взема бутилката.
Върнах се в спалнята с бутилка и чаша в ръка и превключих музиката на следващия плейлист на Александър. Веднага разпознах грубите китарни акорди.
О, по дяволите. Не тази песен.
По гръбнака ми настръхнаха ледени тръпки, а песента ме накара да си спомня за сръчните пръсти на Александър между бедрата ми. Веднага усетих леко раздвижване дълбоко в корема си.
Оставих песента да звучи, извадих лаптопа си, отворих празен документ и разсеяно се замислих каква музика може да има в плейлиста „Контрол“ на Александър. Вероятно не исках да знам. Поне не точно сега. Ако първите две ме накараха да се почувствам разгорещена и притеснена, можех само да си представя какво щеше да ми причини последната.
Опитах се да заглуша музиката и се замислих откъде да започна да пиша. Един списък с точки би трябвало да е достатъчен. Не беше нужно да е нещо фантастично, а работата в Търнинг Стоун изглеждаше най-логичното място, откъдето да започна. Това беше просто.
Пръстите ми започнаха да се движат по клавишите, бързайки първо да се справят с лесната част.
Изисквания за работа
Ще работя за „Търнинг Стоун Реклама“ и ще следвам ограниченото описание на работата, което ми беше представено в кафенето. Допълнителни очаквания за работата могат да бъдат обсъдени и договорени на по-късна дата.
Възможностите за пенсиониране и обезщетенията са предпоставка да приема работа.
Заплатата ще бъде определена, но трябва да надвишава настоящата заплата в Уоли с минимум 50 процента.
В случай че трудовото ми правоотношение бъде прекратено поради личните ни отношения, трябва да бъде определен пакет за обезщетение.
Направих пауза върху последните две точки, без да искам да звуча прекалено самонадеяно. Наистина очаквах с нетърпение да работя в избраната от мен област, но имах и сметки за плащане. Само след миг колебание реших да го оставя така. Ако това щеше да е проблем, тогава с Александър можехме да се пазарим за него, когато дойдеше времето.
Преминах към следващата част от споразумението ни.
Как да го озаглавя
Тази част от списъка определено ще бъде по-сложна. Спрях се на първото нещо, което ми дойде наум, и започнах да пиша отново.
Извънкласни дейности
Ексклузивност – няма да сме обвързани, както при запознанствата. Въпреки това настоявам да не спиш с други хора, докато си с мен.
Мога да идвам и да си тръгвам, както си поискам – нямаш право да контролираш живота ми. Ти си мой шеф само на работното място. Това е само бизнес споразумение. Сексът е допълнителен бонус.
Намръщих се на последната точка.
Когато се изразявам така, наистина звуча като проститутка.
Не се задържах твърде дълго върху тази мисъл, иначе рискувах да зачеркна цялата идея да спя с Александър. Фактът, че изобщо записвах всичко това на хартия, беше нелеп, но въпреки това продължих да пиша.
Не приемам никаква форма на контрол на раждаемостта, но съм съгласна да се погрижа за това възможно най-скоро.
Тестването за полово предавани болести е задължително. Ще ви предоставя лекарски доклад, че съм чиста. Очаквам от вас да направите същото.
Презервативи: Докато не започна да взимам хапчета и докато не получа чиста здравна бележка и за двама ни, трябва да се позват презервативи.
Разясненията за моята роля като „подчинена“ могат да бъдат изложени в полето по-долу.
Направих куп празни редове под заглавието „Очакванията на Александър“, после седнах и препрочетох написаното. Почуках с пръст по брадичката си и се опитах да се сетя за нещо друго, което да включа в списъка. Мислех, че това, което бях измислила, е доста ясно. Беше меко казано отговорно и би трябвало да е достатъчно добро начало. Трябваше само да очертае конкретните си изисквания.
Надявам се, че няма да поиска да тичам наоколо с костюм на прислужница. Това би било странно.
Засмях се на себе си, натиснах бутона за запазване и затворих лаптопа.
Обърнах се на леглото и се загледах в тавана. Музиката се беше сменила и започна да звучи още една от секси мелодиите на Александър.
Боже – каква беше тази музика?
Това ме караше да се притеснявам. Неспокойна. И нямах търпение да прегледам списъка си с Александър, а очакването ме убиваше.
Защо трябва да изчаквам до утре?
Може би виното беше решаващо за мен. Или може би музиката му. Така или иначе, това нямаше значение. Знаех, че го искам.
Сега.
Отидох и взех телефона си от докинг станцията, заглушавайки музиката, за да мога да му изпратя текстово съобщение.
Днес
1:28 ч.
Аз: Взех решението си. Просто трябва да се съгласиш с моите условия.
Телефонът ми се обади почти веднага с неговия отговор. Погледнах часовника. Беше един и тридесет сутринта. Изненадах се, че отговори веднага, но се зарадвах, че все още е буден.
Не бих могла да планирам това по-съвършено, ако се опитах.
1:31 ч.
Александър:
Какви са твоите условия?
1:32 ч.
Аз:
Искам да се срещнем.
1:34 ч.
Александър:
Утре вечер в 7 часа.
1:35 ч.
Аз:
Не искам да чакам. Ела в апартамента ми сега.
1:36 ч.
Александър:
Не. Късно е.
Е, това не беше ли гадно… Сега искам парче от г-н Опасно-любезен.
Отидох да напиша отговора си и установих, че се затруднявам да пиша правилно. Дори автоматичната корекция на правописа не разпознаваше грешките ми. Погледнах към празната бутилка вино на нощното ми шкафче.
Господи – наистина съм пияна.
Трябваше да знам по-добре. Знаех, че съм лека и че две чаши вино обикновено са моят лимит.
Кой, по дяволите, се напива сам?
Върнах вниманието си към телефона и сега съжалявах, че не бях изчакала до сутринта, за да му пиша. Той беше прав. Срещата утре щеше да е по-добра. Беше късно и трябваше да си лягам пияна. Изхвърлих първия план през прозореца и вместо това се съсредоточих върху план Б.
1:43 ч.
Аз:
Добре. Тогава утре. Къде да се срещнем?
1:45 ч.
Александър: Ще накарам Хейл да те вземе. Можеш да дойдеш отново при мен.
1:46 ч.
Аз:
Добре – до скоро.
1:48 ч.
Александър:
Не ме разочаровай.
1:50 ч.
Аз:
Не се притеснявайте, г-н Опасно-любопитен. Няма да го направя.
1:50 ч.
Александър:
???
О, сега вече го направи, глупава лисице.
Искаше ми се да има начин да отменя тази глупава, измислена дума. Опитвах се да измисля как да отговоря, когато телефона започна да вибрира в ръката ми. Името на Александър Стоун изскочи на дисплея на повикващия.
Глупости! Той се обажда – какво сега?
Обхвана ме чиста паника, докато гледах звънящия телефон и се опитвах да реша дали да отговоря. Да говоря с Александър нямаше да е много умно, особено като се има предвид сегашното ми душевно състояние. Бях прекалила с виното в организма си.
Телефонът продължаваше да звъни, докато се опитвах да взема решение. Не ми се струваше, че мога да се справя с него точно в този момент. Но после се замислих. Може би бих могла.
Добре, Стоун. Време е да се позабавляваме малко с теб.
На устните ми се появи лукава усмивка, докато плъзгах пръст по сензорния екран на телефона.
– Здравей, секси – мърморех аз.
– Кристина? – Попита той колебливо.
– Да.
– Къде си?
– Аз съм си вкъщи, съвсем сама – казах му, като се опитвах да не разбърквам думите си.
– Добре ли си… Ах, добре ли си?
– О, можех да бъда и по-добре. Но тази вечер някой ме отхвърли – казах с най-добрия си надут глас.
– Пила ли си?
– О, хайде сега! Кой пие сам, ти, глупако?
– Хм. Звучиш… Странно.
По дяволите
Мислех, че си върша добре работата.
– Това не е моя грешка. Ти ме подлудяваш, Александър Стоун.
– Да, а? – Попита той.
– О, да. Ти си толкова мистериииозен… Мистериозен. – Затрудних се да изкарам думата.
Бележка към себе си – използвай малки думи още сега.
Той мълчеше от другата страна на линията. На заден план се чуваше трафика и аз разсеяно се запитах къде ли е по това време на нощта.
– Още ли си там? – Попитах го.
– Аз съм тук, Кристина – отвърна той търпеливо. Говореше ми като на дете и това беше досадно.
– Защо ме побъркваш толкова?
– Повярвайте ми, мис Коул. „Лудост“ дори не описва нещата, които правите с мен.
– Харесва ми, когато ме наричаш „мис Коул“. Толкова е правилно, но в същото време и толкова горещо.
– Не съм сигурен как да ти отговоря в момента. Обикновено си много по-сдържана.
– Ти ме караш да се държа така – казах му. Помислих си за моите малки приятели ангел и дявол. Дяволът имаше същата палава усмивка като Александър. – Ти… Ти си опасен за мен. Като дявола, постоянно ме изкушаваш.
– О, наистина? А ти ангел ли си?
– Всъщност… Хм, да. Аз съм ангел – казах уверено, изразявайки внезапното си откровение. – Но вие, господине – вие сте онзи досаден малък дявол на рамото ми, който заглушава предупрежденията на моя ангел.
– За какво, по дяволите, говориш, Кристина?
– Знаеш ли – под… Подсъзнание. Доброто срещу злото. Като в анимационните филми.
За момент настъпи тишина, след което линията внезапно замлъкна.
Ооо, какъв празник. Тъкмо започвах да се забавлявам и аз. О, добре.
Знаех, че на сутринта вероятно ще се намразя, но не ми пукаше особено. В този момент си представях Александър като моя малък дявол и кожата ми започна да изтръпва от спомените за ръката му, която ме шляпаше по дупето.
Трябваше да го подтикна повече тази вечер. Знам, че щеше да ме прецака, ако имах представа какво правя. Но не – трябваше да бъда доброто малко момиченце, което бях, и си тръгнах, когато той ме освободи.
Трябва да помоля Алисън да ми даде някои насоки как да бъда по-агресивна с мъжете.
Върнах се в стаята си и включих телефона обратно в докинг станцията. Засмях се с глас, когато започна да свири „Sweater Weather“.
– Обожавам тази песен! – Изкрещях в празната спалня.
И това беше секси песен. Танцувах из стаята си, без да ми пука, че вероятно изглеждам като идиот. Чувствах се добре. Накара ме да се замисля какво ли би било с Александър – да го усетя в себе си за първи път. При тази мисъл ме побиха тръпки на очакване.
Потънала в собствените си малки сексуални фантазии, едно силно почукване на вратата на апартамента ми ме накара да изскоча от кожата си, прекъсвайки соловия танц, който бях танцувала.
– Кристина! Отвори – чу се гласа на Александър през вратата.
О. Боже. Мой. Той е тук. В апартамента ми?
Тръгнах към вратата толкова бързо, колкото позволяваше пияното ми състояние, като по пътя се блъсках в половината мебели. Отворих вратата и там стоеше той. Гладно поглъщах всеки прекрасен секси сантиметър от него.
– Чукам от пет минути. Защо не отговори по-рано? – Поиска той.
– Е, и аз те поздравявам – казах, като го гледах нагоре-надолу. Отидох да се облегна на рамката на вратата, но я пропуснах напълно и едва не паднах. Александър ме хвана за ръката, за да ме стабилизира. Той ме прегледа бързо, а на красивото му лице се появи бръчка.
– Ти си пияна – каза той с очевидно раздразнение.
– Може би малко. Как изобщо стигна дотук толкова бързо?
– Ако беше обърнала внимание по-рано, щеше да знаеш, че не живея далеч оттук.
– Е, това не е ли просто удобно? Искаш ли да си вземем по едно бързо? – Попитах внушително.
– Не – каза той твърдо и мина покрай мен, за да влезе в апартамента ми. Той обикаляше апартамента, отваряше врати и надничаше в стаите. – Защо, по дяволите, си пияна, Кристина? – Изсумтя той през рамо.
– Само за да ми крещиш ли, дойде тук, Стоун?
– Дойдох да се уверя, че си добре, и да те сложа да спиш – каза той.
Тонът му беше толкова строг и това беше пълна възбуда. Искаше ми се да се нахвърля върху него и да се гавря с тялото му, точно както той направи с мен в пентхауса.
Беше сменил дрехите си от по-рано и вече не носеше дънки и риза. Сега беше с анцуг и тениска. Погледнах еластичния колан около бедрата му и си помислих колко лесно щеше да е да смъкна панталоните точно до коленете му.
– О, можеш да ме сложиш да спя добре. Но само ако ще се присъединиш към мен – предложих съблазнително, когато той се върна на мястото, където стоях.
– Къде е съквартирантката ти? – Попита той, без да обръща внимание на намеците ми.
– Тя не е вкъщи. Сигурно е тръгнала да прави горещ секс с гаджето си. – Приближих ръцете си до бедрата му и се опитах да ги вкарам в еластичната материя около талията му.
– Така ли е? – Той внимателно махна ръцете ми и ме обърна към коридора, който водеше към спалните.
Искам само да го докосна. Защо е толкова труден?
– Да, да. Но очевидно тя е единствената – казах разочаровано. – Моята вагина просто събира паяжини. С изключение на по-рано тази вечер. Ти успя да премахнеш част от тях за мен. Искаш ли да премахнеш още няколко? – Попитах го, опитвайки се да хвърля най-добрия поглед, който можех да събера, докато ме водеше към спалнята ми.
– Чувам, че слушаш музиката, която заредих на телефона ти. Вероятно това не беше много добра идея тази вечер – каза той и се пресегна към стереоуредбата, за да я изключи.
– Защо не?
– Очевидно списъка ми с „Убеждаване“ е проработил. Заедно с бутилка вино – добави той, посочвайки празната бутилка на нощното ми шкафче. Изражението му беше забавно, докато обръщаше одеялата на леглото ми.
– Знаеш ли… Мисля, че си прав. Това е мръсен трик, който ми изигра, Стоун. Да използваш музиката, за да ме убедиш…
– Качи се в леглото, ангелче. Трябва да спиш.
– Не ми отговори преди. Ще си легнеш ли с мен?
– Не, Кристина. Няма да си легна с теб.
– Защо не? Не ти ли харесва секс в нетрезво състояние? – Надувам се. Стаята започна да се накланя малко.
Може би ще е по-добре, ако си легна.
Влезнах в леглото, не много грациозно, и го изчаках да ме покрие.
– Не искам да съм с теб така. Във всеки случай не днес. – Той се наведе и ме целуна нежно по челото. – Не се притеснявай. Ще те имам утре вечер. Обещавам.
Той загърна одеялата около мен и се отдалечи, за да изгаси светлината в спалнята. Не исках той да си тръгва. Обеща, че ще ме вземе утре, но о, колко много го исках точно в този момент. Затворих очи, като исках той да изпълзи в леглото до мен.
Може би, когато ги отворя, той ще бъде тук с мен.
Това беше последната ми мисъл, докато тъмнината ме потапяше в безпаметен сън.