***
Дванайсет полуголи мъже наблюдаваха всяко мое движение, откровено предизвикваха ужас, защото се чувствах сякаш съм в клетка с хищници. Гладни, опасни, непредсказуеми, неконтролируеми хищници. Не за първи път се чувствах по този начин, навремето с професор Стантън бяхме принудени да направим няколко етапа на трансформация, и то с много субекти, но това бяха трансформиращи, а аз винаги имах пред себе си дракон, способен да ме защити и да се противопостави на всякакъв брой трансформиращи. Сега беше малко по-различно – дракони отпред, дракон зад мен и аз, принудена да се спусна към тестовите обекти.
Групов сеанс на трансформация – повечето ми колеги щяха да сметнат това за невъзможно, невероятно, нереалистично. Повечето, но не и аз. Имах едно ясно изразено предимство: имунитет срещу драконовата магия и увереност, че постъпвам правилно.
Докато минавах покрай драконите, които седяха върху огромния основен камък, обърнах внимание на една много важна подробност – върху тях не трябваше да има нищо метално.
Нито злато, нито сребро, нито стомана, нито какъвто и да е вид желязо.
– Пръстен. – казах на един млад дракон, който седеше на третия ред.
Той мигновено го свали и го хвърли на един от стоящите до стената дракони, който вече беше претърпял трансформация.
– А ти си свали колана. – наредих на друг.
Лорд Арнел, Лорд Давернети и Гордън бяха доста особени – те се връщаха в човешка форма, запазвайки дрехите си, а както се оказа от опит, не всички бяха способни на такова нещо.
– Роджърс! – изкрещя Давернети.
И драконът неохотно се подчини.
Бяха нервни.
Всички. Непознатото винаги е плашещо, а те знаеха, че то може да причини не само добро – човешката глава на лорд Бастуа върху тялото на дракон беше плашеща. Е, не само те се чувстваха неудобно – аз също бях нервна. Дванайсет тестови обекта наведнъж, след всичко, което се бе случило днес, не се чувствах твърде уверена в способностите си, а трябваше да оставя настрана всички чужди мисли и да се събера. Издишах конвулсивно и се изкачих на основния камък, минах между напрегнатите дракони и реших, че е време да започна, нямаше смисъл да се бавя.
Слязох, върнах се на изходната си точка, изправих се пред онези, които щяха да изгубят лицата си, отворих тетрадката със собствените си бележки и казах нещо, което накара дори мен да потръпна:
– „Трансформацио“!
И подземието се разтресе с рев. И ревът на събуждащите се древни същества.
– „Потест“!
Лавина от сняг пада от тавана върху трансформиращите, а аз се увих треперещо в топлата пелена, оставена тук за мен.
Няколко мига, за да се опомнят драконите, и после отново:
– „Трансформацио“!
Дванайсет дракона наведнъж си беше предизвикателство и аз бях изцяло погълнат от процеса, като се опитвах да не се разсейвам с нищо друго, но моментът, в който Давернети беше заменен от лорд Арнел, го усетих почти физически. С някакво отстранено недоумение и изумление усетих лорд Арнел на вратата, на петдесет метра от мен, неохотното изправяне на лорд Давернети, това го видях, а останалото беше чисто на ръба на чувствата, които никога преди не бях изпитвала. Но драконите, тези, които сега бяха подложени на най-бруталната промяна, също усещаха притискащата атмосфера на властта и подземието стана по-тихо, много по-тихо.
Докато наблюдавах трансформацията, усещах и Арнел с шестото си чувство.
Начинът, по който влезе, начинът, по който навлезе дълбоко в подземието, начинът, по който облегна рамо на каменната стена. Усещах и спокойния му поглед. Странно усещане. Плашещо, непознато, напрегнато и странно. Имах чувството, че усещам всеки негов дъх, всяко негово вдишване. И усещах топлината му върху голата си кожа… О, Боже, сега, потопена в научния процес, не си позволявах да мисля за собственото си неприлично поведение, но какво щеше да се случи у дома? Какво щеше да се случи, когато мисис Макстън ме погледнеше? И как бих могла да я погледна обратно?!
За щастие в този момент имаше проблеми с един от драконите и аз се втурнах към него, прогонвайки по дяволите личните си мисли и съмнения – трансформацията изискваше абсолютна концентрация, пълна и абсолютна, нямах право на грешка.
Назад към част 24 Напред към част 26