***
– Дванадесети. – каза тихо лорд Арнел, приближи се и преметна наметалото си през раменете ми.
Стоях с наведена назад глава и гледах към небето, а дванадесетият дракон разперваше криле, закривайки част от небето и тези, които вече бяха излетели към облаците. Дванадесетият беше малко затруднен – беше твърде слаб, за да се преобрази сам, и твърде пристрастен към силни алкохолни напитки, за да контролира достатъчно съзнанието си. Но аз се бях справила и с него, а сега стоях там и се чувствах като река, която е пресъхнала.
– Чай? – предложи лорд Арнел.
Той протегна чинийка и чаша, която беше с аромат на бергамот и розмарин. Мисис Макавърт ми го беше донесла преди часове и лорд Арнел търпеливо го беше затоплял няколко пъти.
– Благодаря ви. – оставих чинийката за него и притиснах топлата чаша към треперещите си ледени длани.
– Съжалявам, че трябваше да те подложа на такова изпитание. – каза тихо драконът.
Поглеждайки през рамо, нервно отбелязах:
– Присъствието ви е истинското изпитание за мен. С всичко останало се справям доста добре!
Той остана безмълвен.
– Трябва да се прибирам. – напомних му очевидното.
– Към ловната къща? – а това е удар, който не очаквах да дойде.
Обърнах се, погледнах в черните очи на черния дракон и проговорих:
– Жестоко, безмилостно, подло и вярно в стила на дракона, но все пак сте направили нещо подобно… няма значение. Ще бъда благодарна, ако не се виждаме повече.
И като върнах чашата в чинийката ѝ, побързах да изляза от подземието, без да поглеждам назад към мъжа, който беше впил поглед в гърба ми.
Но не знаех, че най-лошото предстои.
***
С безкрайно чувство за собственото си безсилие аз се взирах в черния дракон, който прорязваше облаците с най-безпогрешното намерение да ме напусне.
– Мис Вайърти, приготвила съм баня. – каза една от прислужниците на Арнел.
– Мис Вайърти, закуска. – каза друга, малко заеквайки.
– И леглото ви е готово. – това е третата, името ѝ не ми беше известно.
И нито едно от съобщенията не ме зарадва изобщо.
– Изпратих съобщение на мисис Макстън. – единствената, която ме зарадва, беше мисис МакАвърт – А лорд Арнел е напуснал имението, което означава, че доброто ви име и репутация не са застрашени. Не е нужно да сте толкова… притеснена.
– Благодаря ви. – казах с тих глас, гледайки през прозореца със същото мрачно изражение.
Имаше една подробност във всичко това, която унищожаваше всякакви топли чувства към дракона – магически създадената верига водеше от ръката ми до пръстен, разположен близо до леглото, което прислужницата любезно ми беше постлала.
– „Деструй“! – петнадесетият или шестнадесетият опит да унищожа оковите не доведе до нищо.
Погледнах веригата, погледнаха я прислужниците, дори самата мисис МакАвърт я погледна, но уви, веригата си оставаше напълно неумолима и отказваше да бъде унищожена.
– Сигурна съм, че има някакво обяснение. – каза икономката в поредния си опит да оправдае господаря си.
– Със сигурност има! – възкликнах с ентусиазъм, какъвто изобщо не бях изпитвала – Иска ми се само да знам какво е то!
Отпуснах се на стола си с приглушен стон, защото Арнел вече се беше скрил в облаците, така че беше безсмислено да се взирам в небето.
Намиращите се в спалнята момичета ме поглеждаха скришом, а погледите им неизменно бяха насочени към веригата, която беше по-болезнена за гордостта ми от факта, че Арнел ме беше заключил в имението си.
Единственото нещо, което ме успокояваше, беше, че драконът не ме беше завлякъл в имението си, а ме беше внесъл, използвайки левитацията и уникалната си способност да разбива и поправя счупени стени, така че те да останат сякаш невредими. Но цялото ми спокойствие беше разрушено от една тиха забележка на младата прислужница:
– Какво обяснение може да има… това е съседната спалня на господарската… – тя не довърши, а спря под свирепия поглед на мисис МакАвърт.
Но икономката на Арнел трябваше да ми отговори, тъй като беше затворила прислужницата с поглед. И мисис МакАвърт отговори:
– Много съжалявам, мис Вайърти.
Останах безмълвна, като се мъчех да сдържа гнева си.
Спалнята, съседна на неговата спалня! О, лорд Арнел можеше да избяга от имението си колкото си иска гордо, можеше никога повече да не е тук, но… позицията на спалнята, отредена за мен, беше твърде очевидна индикация за моето положение и едва ли дори изчезването на лорд-градоначалника на Уестърнадан щеше да има някакъв ефект върху разрухата, в която се бе превърнала репутацията ми.
– Мис Вайърти – нежно ме повика мисис МакАвърт – простете ми, че задавам въпрос, който може да ви се стори глупав и неуместен, но… бих искала да разбера сама, каква е била импулсивната постъпка на лорд Арнел, а аз… не я очаквах и не мога да разбера какво го е разярило толкова. Вие…
– Отказах да стана негова съпруга. – отговорих ѝ доста рязко, прекъсвайки несвързаната реч на шокираната икономка.
В следващия миг тишината в спалнята на господарката на имението Арнел стана наистина гробна.
– Вие… – измърмори шокирано мисис МакАвърт – вие отказахте? Но защо? – попита тя. Но в стаята, украсена със снежнобели завеси, кристални полилеи и златотъкан килим, несъмнено безумно скъпи, такъв въпрос можеше да се прочете в очите на всички присъстващи.
С конвулсивна въздишка погледнах укорително мисис МакАвърт, вдигнах ръка, показвайки веригата, която ме приковаваше към стената, и с ярост, която беше по-скоро изпълнена с безсилие и гняв, казах тихо:
– И вие ме питате защо?!
Всички проследиха веригата до осветителното тяло в стената до леглото и отвърнаха поглед от мен.
Едва след няколко мига на шок прислужниците отново надигнаха глас.
– Баня? – напомни ми първата от тях.
– Закуска? – каза втората.
– Може би някакви успокоителни капки? – предложи третата.
– Отрова би било добре. – казах мрачно.
Мисис МакАвърт, осъзна, че от това няма да излезе нищо добро, направи жест всички да ни напуснат, после премести втория стол по-близо до мен, седна до мен, взе дланта ми в силните си, твърди ръце и каза твърдо :
– Мис Вайърти, осъзнавам, че положението, в което се намирате, не е приятно. Но може би нещо се е случило, което е принудило лорд Арнел да действа… по този начин. И… можем да поговорим за това.
Да поговорим? Погледнах внушителната жена с интелигентно, строго лице и разбиращи очи и с цялото си отчаяние осъзнах, че в момента имам нужда от съвсем друга жена. И за предпочитане мисис Еньо с ридикюл и чугунен тиган.
Назад към част 25 Напред към част 27