***
Беше минал почти час, откакто се бях озовала прикована към леглото много по-здраво от белезници.
Моята вярна мисис Макстън седна на стола до мен.
Бетси също беше в спалнята на Арнел, но тя не беше свикнала да бездейства и след като си допи чая, започна да подрежда. Мисис Макстън, която наблюдаваше едновременно и почистването, и мен, записа точка по точка.
В този момент следните неща вече бяха на мястото си:
Прозорците не се мият с оцет.
Пердетата трябва да се перат правилно.
Тюлът трябва да се накисва в луга.
Прахосмукачката трябва да се прави внимателно.
Статуетки, фигурки, часовници, вази и други ценни предмети трябва да се почистват – праха не избира къде да се настани, върху скъпи вещи или върху евтини. Прахът обикновено е доста невзрачен и се утаява навсякъде.
Вярвам, че мисис Макстън се канеше да направи забележка на цялата местна прислуга. А тя се беше подготвила за това с вкус.
Аз бях заета да се настаня удобно на леглото, с три възглавници за опора, и да натрупам всички бележки и книги, които успях да намеря, а за съжаление не бях взела много със себе си.
Някъде в края на проклетия час лорд Арнел влезе в спалнята. Един камериер и двама лакеи се канеха да го последват, очевидно за да му помогнат да се облече, но един жест на дракона остави мъжете пред вратата. Стопанинът на къщата влезе мълчаливо в съблекалнята, като се опитваше да не гледа в моята посока, но не можеше да скрие усмивката си.
– О, по дяволите! – прошепнах веднага щом той влезе в съблекалнята.
– Ще си запишем това. – реши мисис Макстън и взе втория списък, който си водеше, да записвам гневните си забележки.
Това беше големия ни пропуск, защото лорд Арнел се върна толкова безшумно и бързо, че никой от нас не го забеляза навреме, и след като безсрамно отне от мисис Макстън списъка, който тя грижливо попълваше, ни остана само безсилното мълчание. Бетсалин обаче имаше изобретателността да счупи един от „ценните предмети“. Господи, в името на справедливостта, направи така, че тази счупена статуетка да е много, много, много скъпа!
– Хм, шести век преди Христа. – каза лорд Арнел с известна тъга.
Благодаря ти, Господи!
Бетси се отдръпна, загледана в парчетата, които наистина бяха много скъпи, но се страхувам, че развалянето на чуждата собственост достави на всички ни неизразимо удоволствие. И да – ние бяхме на границата на това да продължим.
Но ни най-малко не разстроен от случилото се, лорд Арнел дори прочете с известно удоволствие:
– Коментари на мис Вайърти: „Да бъде проклет“.
Коментар на изказването на уважаемата мисис Макстън: „Добавете към списъка с програми на Обществото „Смърт за всички дракони“. Коментар на изказването на уважаемата мис Вайърти: „Дяволите да го вземат“. Бележка от изказването на уважаемата мисис Макстън: „Вземете под внимание, намерете начин да одерете кожата на дракона, дори и само частично“.
– „Гаудете фламмае“! – казах опомняйки се.
И листа с бележките изгоря в ръцете на лорд Арнел.
Един подигравателен поглед към мен и един убийствен:
– Мис Вайърти, новото правило на тази къща е, че ви е забранено да използвате магии. „Реституцио дамнаторум“.
И след като възстанови от пепелта списъка с ругатни, дракона се оттегли предоволно в гардеробната. Една декоративна възглавница се блъсна във вратата, която се беше затворила зад него миг преди дракона наистина да я затвори. Но това, което се случи след това, беше, че мисис Макстън откъсна нов лист от тетрадката си и започна да пише нещо върху него.
– Какво правите? – попитах, страхувайки се от най-лошото.
Икономката ме погледна, после погледна листа пред себе си, черния оловен молив, който вече беше почернил пръстите на винаги спретнатата мисис Макстън, после отново към мен и каза това, което трябваше да се досетя преди това:
– Не знам.
Боже, дай ми сили.
Подадох купчината бележки и учебници на Бетси, която беше пристигнала, и щом тя излезе от главната спалня към моята, извиках силно:
– Лорд Арнел.
Драконът излезе от съблекалнята, завързвайки вратовръзката си на безупречно бялата риза, и попита:
– Да, мис Вайърти?
Нямах време да отговоря.
– Но защо вие сам го правите? Позволете ми да ви помогна. – възкликна мисис Макстън.
И тя побърза да помогне на джентълмена с вратовръзката.
През следващите трийсет секунди седях там и се опитвах да не се усмихвам, докато лорд Арнел ме гледаше с нарастващ гняв. Защото мисис Макстън можеше да връзва вратовръзка и го правеше по най-прекрасния начин, какъвто професор Стантън беше използвал в много случаи, но в този конкретен момент дори перфектно завързаната вратовръзка не можеше да прикрие черните следи по бялата му риза. Да, моята икономка умееше да си отмъщава по всякакъв начин.
– Благодаря ви. – каза лорд Арнел, докато се отдръпваше.
За съжаление Бетси вече беше прибрала учебниците и бележките, така че нямаше с какво да прикрия смеха си, затова трябваше да прехапя устни и да се опитам да сдържа неволното си веселие единствено заради безопасността на икономката.
– Мога да ви оправя косата. – невинно предложи мисис Макстън.
– Благодаря ви, не е необходимо. – сдържано каза лорд Арнел.
Той отиде в гардеробната, за да се преоблече.
– Точно така. – каза съвсем не услужливо достолепната икономка.
Когато дракона отново излезе от съблекалнята, той носеше нова риза и нова вратовръзка, вече завързана, както и безупречен камизол. Но освен всички тези признаци, че господаря определено е на път към двореца, той държеше в ръката си и едно наметало, тъмнокафяво, кожено, с много овехтял вид. По този начин можеше да се заключи, че след като посети двореца, лорд Арнел планира да посети някои не толкова безопасни места.
Но без да изказва предстоящите си планове, дракона каза, обръщайки се към мен:
– Анабел, можеш да напуснеш леглото ми, но при всеки признак на замайване, слабост или кръвотечение от носа, отново ще бъдеш на него.
Отговорът ми беше мълчание.
– Ще се върна късно, лягай си без мен. – добави той – Пожелавам ви прекрасна вечер.
– И на вас – благополучие. – казах снизходително.
Любезната усмивка не заблуди никого.
– Мисис Макстън ще продължи да записва всички ваши действия за мен. – хладнокръвно съобщи лорд Арнел – Бетсалин, ако ви се иска, може да счупите всичко.
– Благодаря ви.
Все още бях любезна.
– На сутринта, ако се държиш прилично, ще поговорим за отмяна на заклинанието. – реши да прояви още една любезност дракона.
– Ще го очаквам с нетърпение. – уверих го аз.
– Приятна вечер.
– Благополучие.
Заклинанието „Консилиум“ имаше едно много сериозно ограничение, за което студентите и преподавателите от Университета по магия добре знаеха, но лорд Арнел не беше нито от първите, нито от вторите, така че….
– Дами, отиваме в града. – обявих твърдо аз.
Бетси почти подскочи от радост, а мисис Макстън също се зарадва, но първо записа казаното от мен в тетрадката си. Всичко е наред, ще се справим с това.
Назад към част 11 Напред към част 13