Дракони. Древен, мистериозен народ, известен с яростната си борба за свобода, способен да изгори до основи, защитавайки съществуването на своята раса, основавайки изолирано селище в Желязната планина. И… изгубили крилата си. Мис Анабел Вайърти продължава да разследва напук на всички шансове. Тя няма представа какво ще означава битката между двата древни хищника за студентката на професор Стантън, чийто живот е прекъснат.
***
Каменният бастун се удари в пода, а церемониалмайсторът гръмогласно, с помощта на магия, обяви:
– Лорд и лейди Арнел!
„По дяволите!“ – Изпълнена с паника ругатня от мен.
„Куод пуритас!“ – заклинание за почистване от лорд Арнел.
И прахът, паяжините, гниенето на древните тайни проходи полетяха от дрехите ни като миналогодишни листа.
Погледнах към дракона. В уплашения ми поглед се четеше: „Не трябваше да завиваш надясно.“ В отнесения му, леден поглед се четеше: „Казах ти, че трябваше да тръгнем наляво.“ Така или иначе, този провал беше наш общ.
Блясъци на фотографски апарати, ръката ми, която тържествено се премества от дланта на лорд Арнел към сгъвката на лакътя му, още стотици блясъци на фотографски апарати, фокусирани върху годежния пръстен, и напразната надежда, че никой няма да ме разпознае под воала. Но надеждите са наистина напразни.
– Лейди Арнел-Вайърти, каква е връзката ви с процеса срещу Генверт?
– Лейди Анабел, наистина ли професор Стантън ви е дал всичките си научни открития?
– Как успяхте да се доберете до наследството на Стантън толкова успешно? Милейди, една дума! Една дума, милейди!
О, можех да кажа цяла фраза и тя щеше да бъде: „Успях да оцелея“, но останалото определено не беше късмет. Категорично не. Абсолютно не.
– Кордонът. Изведете журналистите! – ОрКолин се появи незабелязано, но тъкмо навреме – НакТард, ти командваш.
Личната гвардия на императора, позлатила церемониалните си доспехи, се справи с проблема светкавично. Вестникарите бяха изтласкани назад, вече не ни заслепяваха светкавици от фотографски прах, а стюардът се престори, че появата на гостите на императора направо от колоната е нормално явление, което по никакъв начин не е скандално и в нарушение на всички канони. Малкият паяк, изгонен от роклята ми заедно с паяжините и праха на изоставените тайни проходи, пропълзя набързо в пукнатината на самата колона, от която бяхме излезли с такъв оглушителен провал.
– Благодаря за воала. Вие бяхте прав, той наистина е изключително удобен.
– Винаги е удоволствие. – каза лорд Арнел със студена любезност.
Никога не съм се замисляла какво изпитват двама дуелисти, когато кръстосват мечове. Какви мисли минават през умовете им в момента, когато желязото звъни напрегнато? Какво сковава сърцата им – желанието за победа или предчувствието за поражение? Най-болезненото поражение, в случай че единият дуелист значително отстъпва на втория по сила, умения, способност да държи меч… Ние – отстъпваме. За първи път от първата ни среща с херцог Карио бяхме с една крачка назад.
Пълна крачка назад.
– Но все пак не трябваше да ме представяте като лейди Арнел. – казах тихо.
ОрКолин, който ни съпровождаше, използва момента, за да се изкаже:
– Бел, като мис Вайърти нямаше да имаш възможност да се появиш в императорския дворец.
Останах безмълвна, не желаейки да продължа дискусията.
Но лорд Арнел каза подигравателно:
– О, повярвайте ми, генерале, мис Вайърти несъмнено би намерила начин да влезе във всяко помещение, което ѝ е необходимо. Най-малкото по линия на персонал. Между другото, скъпа моя, освободих ви от длъжността помощник на градския архивар.
– По дяволите! – изругах на глас.
– Не беше трудно, – продължи спокойно лорд Арнел – трябваше само да вкарам в Кодекса на труда клауза, според която трябва да сте омъжена.
И аз спрях.
Не изглеждаше много достойно, като се има предвид, че бях спряла на прага на императорския дворец, но нервите ми бяха опънати.
– Мога ли да попитам, лорд Арнел, случайно ли въведохте клаузата за необходимостта от ергенство за младшите следователи?
Като ме погледна с ледена насмешка, градоначалникът на Уестърнадан отговори спокойно:
– Не.
После по устните му се плъзна усмивка и драконът добави:
– Крисчън любезно направи това за мен.
ОрКолин се обърна и спря, взирайки се в замръзналата мен. В далечината досадните вестникари се върнаха към мащабното изгаряне на фотографски прах и всичко около нас отново бе осветено от светкавици, основният ни враг бе пред нас, а аз… аз… аз…
– Аз не знам какво ще направя с вас, след като победя Карио. Наистина не знам, но повярвайте – на вас това няма да ви се размине!
И като вдигнах брадичката си, свих рамене, изправих гърба си до болка и информирах ОрКолин:
– Това е всичко, готова съм.
Сега съм наистина готова. Готова съм за абсолютно всичко.