***
– Как да се изразя! – замислено каза мистър Уолън – Не всяко семейство може да си позволи да даде на дъщеря си прилично образование, а за необразованата девойка е по-трудно да си намери добър партньор. Но един навременен слух и ситуацията на брачния пазар моментално се променя, и то в посока на тези, които се възползват.
– Напълно съм съгласна с вас. – потвърди мисис Макстън – Но каква е ползата за онези, които разпространяват легендата за пробуждането на кръвта?
– Никаква – казах аз – и затова има такива, които не искат никакво пробуждане на кръвта.
– И те не са мъжете. – мрачно обобщи мистър Уолън.
Кимнах и цитирах думите на професор Стантън:
„Има цяла мрежа от онези, които се противопоставят на събуждането на кръвната памет, затова, щом се озовете в града, ще откриете, че драконовите девойки често раждат дълго преди брака.“
Бетси дояде сандвича си и попита тихо:
– Следващото?
Всички я погледнаха по начин, който накара прислужницата да се стресне, но тя беше съвсем права да продължа.
– Лорд Гордън съобщи много. – казах аз, като отново отметнах непокорната си коса назад – Именно той ми каза, че в Града на драконите управляват жени.
И цялото ми домакинство ме гледаше с пълно недоумение.
Е, аз им разказах историята на лорд Гордън:
– Три неоспорими факта. Първият беше, че бащите основатели на Уестърнадан са се самоубили, за да отнесат страшната тайна в гроба, но съпругите им са останали.
Бетси потръпна, но останалите ме гледаха с цялото внимание, което можеха да съберат.
– Второ, – продължих аз – в Уестърнадан има цяло тайно общество, създадено с единствената цел да омъжи всеки пълнолетен дракон.
Мисис Макстън кимна неволно, а мъжете се намръщиха, но фактът си остана факт – той съществуваше и ние бяхме изправени пред него.
– Трето, – мразех да го казвам, но нямах избор – пистолетът, с който мистър Тойт се опита да ме убие, принадлежи на Трейън Арнел, най-малката дъщеря на Белатрикс Стантън-Арнел.
– Хиляда мъртви дяволи! – прокле мистър Онър.
И дори мисис Макстън не го дръпна назад, никой не каза нищо повече.
– И има още нещо, – отново поставих ледените си пръсти на слепоочията си – има нещо, което пренебрегвах, а не трябваше да го правя. Всички сте виждали онова тъмносиньо сияние, което идваше от мен, нали?
И Бетси изпусна сандвича си.
– Какво означава всичко това? – попита хрипливо мистър Илнър.
– Това не беше моя сила, а магията на лорд Арнел. – казах аз, като издържах на няколко неодобрителни погледа.
Те мълчаха за момент, след което мистър Уолън попита:
– Вие несъзнателно ли я използвахте?
– Не съм я използвала! – отговорих възмутено.
Но дори не в това беше въпросът:
– Аз бих могла да я използвам. – ето какво се наложи да кажа на домашните си – При желание и дори без него, аз бих могла да я използвам, но имам принципи.
– А дракониците нямат. – каза тихо мисис Макстън.
И се обърна към мистър Уолън:
– Напомни ми колко пъти професор Стантън се е озовавал в леглото, след като е бил посетен от лейди Алисент Арнел?
Тиха ругатня и дрезгав отговор:
– Всеки път. Обяснихме си го с темперамента и ненаситността на драконите в леглото.
– Спомням си! – каза мисис Макстън хладнокръвно, с един тон, който показваше, че подобни подробности не бива да се обсъждат в мое присъствие.
И се страхувам, че се съгласих с нея, защото не исках да знам. Бях ядосана на професор Стантън, че пренебрегнах такъв принцип като „за мъртвите или добро, или нищо“. И до ден днешен, въпреки че отдавна бях приела собствената си съдба, се чувствах предадена. Наистина, просто предадена.
– Лорд Гордън каза още нещо. – обърнах се от миналото към настоящето – Каза, че с идването на власт на лорд Арнел и пълната подкрепа на лорд Давернети за него, драконците са изгубили някои позиции. Изгубили, но не се примирили със загубата.
Посочих книгите, поставени до основния камък.
– Продажбата на деца беше начин на препитание. Не е трудно да се досетиш кой е плащал. – потръпнах при осъзнаването, че търговията с роби, и то с деца, се извършва в нашата съвременност, когато цивилизацията сякаш отдавна е възтържествувала – Дамите имат пълен контрол и върху браковете – лорд Гордън все още не се е оженил по една-единствена причина – майка му е била против, а в сплотеното женско драконово общество на Уестърнадан никое момиче няма да приеме предложението на джентълмен, чиято майка не е дала съгласие за брак.
– А какво става с любовта? – попита объркано Бетси.
Иска ми се да имах нейната наивност и животът щеше да е много по-лесен.
Но както се оказа, мисис Макстън имаше най-малко наивност от всички.
– Любовта е тази, която ти дава сила. – уверено каза икономката.
– Мис Вайърти засия от момента, в който лорд Арнел показа чувствата си към нея. Но ние изобщо не бяхме наясно какво означава това, но дракониците определено са наясно с подобни особености.
О, колко много не исках този разговор да се сведе до обсъждане на мен и отношенията ми с лорд Арнел.
– Да обобщим! – реши мистър Уолън, като забеляза нервността ми и нежеланието ми да повдигна темата за лорд Арнел – И така, Арнел и Давернети, и двамата загубили родителите си, прекарват част от живота си извън териториите на Желязната планина.
– Съгласен съм. – подкрепи го мистър Онър – Давернети, както си спомняме, се е прочул с издирването и разследването на престъпленията на магове от старата школа. Арнел вероятно също не е останал встрани от събитията.
Мистър Уолън кимна.
– Можем да предположим, – намеси се в разговора мистър Илнър – че Арнел е прекарал част от младостта си в столицата, поне организацията на транспортните услуги и правилата за такситата са същите като в столицата.
– Напълно възможно е. – съгласи се мисис Макстън – Освен това, за разлика от лорд Гордън, лорд Арнел, доколкото виждах, беше по-склонен към патриархалната система на обществото и беше свикнал да взема решения, без да се консултира с жените.
– Дори не се съобразява с техните мнения и желания. – добави мистър Уолън.
– И тогава те се съгласяват да си сътрудничат с херцог Карио! – възкликна Бетси.
И ние всички кимнахме – Бетси беше права.
– Мисля, че от известно време те се опитват да решат проблема със собствените си сили. – каза мисис Макстън – Продажбата на децата и сътрудничеството с имперските власти – това също беше вид заговор.
– Но времето минавало и Арнел и Давернети се измъквали от отговорност като вода от гърба на гъска. – каза мистър Илнър и се усмихна – Чувал съм, че, дори игнорирали приеми и балове без угризения.
– И точно тогава се появил Карио. – каза замислено мистър Уолън.
Всички кимнахме замислено – всичко имаше смисъл.
– Четиристотин живота, – мисис Макстън взе чаша чай от подноса – но не мога да разбера как са се съгласили да платят подобна цена.
Това беше нещо, което и аз не можех да разбера, но:
– Лорд Гордън каза, че лейди Белатрикс има много дъщери, а старата лейди Арнел има много, много внучки и правнучки. И всичко това е едно изключително сплотено семейство, което копнее само за едно: свобода от лорд Арнел.
– Тогава виждам, – въздъхна тежко мисис Макстън – че предвид броя на извънбрачните момичета, дракониците са планирали да се измъкнат. Но не са успели.
– Да, – кимнах аз – не се е получило.
Нужни са много емоционални сътресения, за да се преобрази един дракон, а Лаура Енсан определено беше планирала да убие момичетата на Арнел от самото начало. И все пак, дори след като осъзнали, че ситуацията излиза извън контрол, никой от тях не е направил нещо наистина ефективно.
И тогава Бетси каза:
– Това, което не разбирам, е дали лорд Арнел е знаел за заговорите на дамите или какво?
Е, аз не знаех отговора. Нито пък мисис Макстън. Мистър Илнър вдигна рамене. Мистър Онър замълча.
Но мистър Уолън каза замислено:
– Вероятно е знаел, но се е отнасял към това като към женска прищявка, като към клюките и слуховете. Добре възпитаните джентълмени се отнасят снизходително към слабостите на дамите, като ги третират по същия начин, по който майките третират детските лудории, не повече.
И уви, след като се замислих, аз стигнах до същото заключение.
„Възникна огромен проблем, Анабел, ние сме децата на новото поколение. Знаем, че в същността си сме зверове, но… дори частичната асимилация в човешкото общество, която, между другото, нашите предци също са се опитвали да предотвратят с всички сили, не е довела до най-добрите последици – не сме били способни да убиваме жени, старци и деца.“ – смисълът на тези думи достигна до мен едва сега.
– Те подценяват своите дами – казах аз с известно затруднение – и съвсем напразно. Драконовите жени са способни на много неща и не само го знаят, но и умеят да използват способностите си, дори когато са под магията на дълбок сън.
Добросърдечната Бетси тихо попита:
– Можеш ли да спасиш лорд Гордън?
„Кой от тях?“ – мина през ума ми.
Назад към част 11 Напред към част 13