***
А аз съм на наносекунда от това да се кикотя като глупачка, затова започвам да го измъквам оттам. Докато този глас – който с удоволствие бих чула, четейки телефонния указател, ако някой все още използваше телефонен указател – не ме спира.
– Десет хиляди долара.
Обръщам се и навеждам глава.
Той пояснява.
– Прекарай нощта с мен и ще ти платя десет хиляди долара.
– За какво? – Смея се, защото той се шегува, нали?
– Леглото е празно и голямо. Да започнем оттам и да видим какво ще стане.
Поглеждам от него към Саймън – към двете момчета до вратата.
– Това шега ли е?
Той отпива още една глътка от плоската си манерка.
– Никога не се шегувам за пари или секс.
– Искаш да ми платиш десет хиляди долара, за да правя секс с теб?
– Повече от веднъж и в дузина различни пози. Бих могъл – той прави въздушни кавички – „да те ухажвам“, но това отнема време. – Той почуква по часовника си. „Ролекс“, диаманти и платина – около 130 000 долара. – А времето ми е крайно недостатъчно тези дни.
Подсмърчам, преодолявайки шока.
– Не спя с мъже за пари.
– Защо не?
– Защото не съм проститутка.
– Разбира се, че не си. Но ти си млада и красива, а аз съм красив и богат.
Това е силен аргумент.
Чакай-не-не, не е. Това е лош аргумент. Лош, мръсен, див!
Николас изглежда се наслаждава да ме гледа как го обмислям.
И, Боже, как го обмислям. Ще си го мисля повторно до най-малкия – и най-облекчения – детайл, след като те си отидат. Но ако оставим фантазиите настрана, аз просто не съм от момичетата, които биха си позволили подобно нещо в реалния живот.
– Не.
– Не? – Той изглежда истински шокиран. И разочарован.
– Не – повтарям аз. – Това би било погрешно.
Той търка пръст по долната си устна, като ме преценяваше. Говорейки за определяне на размера, той има страхотни пръсти. Дълги, с точната обиколка и с чисти, изрязани нокти. И странно, но в главата ми изниква Д-р Сюс – О, на какви места ще отидат тези пръсти.
Има нещо много сбъркано в мен.
– Имаш ли си гадже?
– Не.
– Лесбийка?
– Не.
– Тогава това е най-правилното нещо, което някога ще направиш.
Брадичката ми се повдига, а ръцете ми се кръстосват.
– Достойнството ми не е за продан.
Николас се навежда напред и ме поглъща с очи.
– Не искам да доближавам члена си до достойнството ти, любов. Искам да го поставя навсякъде другаде.
– Имаш ли отговор за всичко?
– Ето един отговор – двадесет хиляди долара.
Свята работа! Челюстта ми скърца и ако имаше мухи, щях да ги хвана всичките.
Тези великолепни очи се вглеждат дълбоко в моите, привличайки ме направо.
– Няма да съжаляваш, кълна се.
И сега мислите за парите – всички тези пари – засенчват мислите за целия секс. Нещата, които бих могла да направя с тези пари… да сменя бойлера, да намаля вноските по ипотеката, да отделя малко за обучението на Ели във втория семестър.
Господи, това е изкушаващо. Но след като парите изчезнат – а те щяха да изчезнат бързо – отражението ми в огледалото щеше да е все още там.
Щеше да ми се налага да го гледам всеки ден.
– Предполагам, че и двамата сме сгрешили. – Повдигам рамене. – Някои неща не се продават, на никаква цена.
Саймън ръкопляска.
– Добре за теб, скъпа. Оптимизмът побеждава. Между другото, този пай е фантастичен – казваш, че го правиш сама? Трябва да напишеш готварска книга.
Не му отговарям. Николас все още държи погледа ми – не мога да отвърна.
– Или може би просто се опитвам да купя нещо погрешно. Понякога кравата не се продава, но млякото невинаги трябва да е безплатно.
Добре, сега се вижда, че е пиян, защото това няма никакъв смисъл.
– Искаш ли да ми обясниш какво означава това?
Той се смее.
– Ами целувка?
Дъхът напуска дробовете ми с едно голямо свистене. А това, което казва след това, ме кара да се боря да го заместя.
– Ако скоро не опитам, ще полудея.
Никога не съм мислила много за устните си. Те са хубави, предполагам, естествено пухкави и розови – и използвам балсам за устни, с вкус на малина, понякога с масло от ший – по няколко пъти на ден.
– Пет хиляди долара.
Щях да го целуна и безплатно. Но има нещо вълнуващо – почти ласкателно, по един болен, извратен начин – в това той да направи предложението. Защото той иска това достатъчно силно, за да плати за него.
– Пет хиляди долара? За една целувка?
– Това казах.
– С език?
– Без него това не е истинска целувка.
Колебая се още миг.
Достатъчно дълго, за да може Николас да… развали всичко.
– Просто кажи „да“, любимецо. Очевидно имаш нужда от парите.
Задъхвам се, преди да успея да се спра. Не съм предполагала, че пет думи от непознат човек могат да наранят толкова много. Какъв пич.
Това са хиляди различни неща – унижението, че обстоятелствата са ми хвърлени в лицето, разочарованието, че този мъж – този прекрасен, съблазнителен мъж – ме смята за някакъв вид благотворителна кауза, срамът, който идва заедно с борбата. В един миг виждам кафенето от птичи поглед: изпадалата боя, счупената ключалка, износените столове и овехтелите завеси, които са престанали да бъдат шик преди години.
– За бога, Николас – казва Саймън.
Но той само ме гледа, чакайки, тези арогантни зелени очи светят от очакване. Така че аз му давам това, което чака.
– Ръцете под масата – нареждам аз.
Той се усмихва по-широко, прибира манерката в джоба си и прави каквото му е казано.
– Затвори очи.
– Харесвам жени, които не се страхуват да поемат отговорност.
– Край с говоренето. – Той е казал повече от достатъчно.
Навеждам се, като през цялото време държа очите си отворени, запомням всеки ъгъл на това лице, усещам топлия му дъх върху бузата си. Отблизо виждам сянката на брадичката му и само за секунда си позволявам да се замисля какво ли би било усещането да се докосне до корема ми, по бедрата ми – навсякъде.
После с едно движение вдигам чинията му – и разбивам ябълковия пай в глупавото му, красиво лице.
– Целуни това, задник.
Изправям се и удрям сметката в масата.
– Ето ви сметката, оставете парите на масата. Там е вратата – използвайте я, преди да се върна с бейзболната си бухалка и да ви покажа защо ме наричаха Бейб Руте.
Не се обръщам назад, докато крача към кухнята, но чувам мърморене.
– Добър пай.
И сякаш вече не знаех, сега съм сигурна в това: мъжете са гадни.
Назад към част 8 Напред към част 10
