***
В класната стая цареше пълна бъркотия, когато звънецът удари и всички започнаха да се изнизват през вратата. Погледът ми се спря на Дарси, която тръгна към изхода заедно с Тори, и знанието, че вероятно няма да я видя отново до утре, ме накара да изпитам вътрешна празнина. Поколебах се още половин секунда, преди да взема безразсъдно решение и да се стрелна към нея, като улових китката и, преди да излезе през вратата.
– Мис Вега. Останете и ми помогнете да изчистя.
Очите ни се срещнаха, между нас имаше тайна, която говореше за онази целувка в басейна, за всички граници, които бяхме прекрачили и които все още искахме да прекрачим отново и отново. Тя кимна и аз я пуснах, докато тя се обърна към приятелите си, за да се сбогува, а аз се отдръпнах и се преборих с възела в стомаха си, който ми подсказваше, че това е опасна идея, като вместо това тръпката от нея победи, докато си осигурявах момент насаме с нея.
Вратата се затвори и се възцари тишина, когато останахме един с друг в класната стая.
Дарси прибра прасковата в джоба си, преди да вземе кошчето за боклук и да започне да чисти парченца плодове от дъската.
Наблюдавах всяко нейно движение и се вслушвах в трескавото биене на сърцето и, което се носеше до мен през тишината, а истината за този звук беше твърде показателна за това как я карах да се чувства.
Тогава защо не ме поглеждаш? Защо се преструваш, че наистина съм искал да останеш и да почистиш, когато знаеш, че мога да го направя за част от секундата?
– Не си отговорила на съобщението ми – казах аз.
– Това ли е новата ти фраза? – Попита тя лежерно, като постави кутията, но не се обърна към мен.
Светкавично се изстрелях зад нея, като сложих едната си ръка на гърлото и, а другата – на корема и, докато я придърпвах назад към гърдите си. Това нещо между нас излизаше извън контрол, знаех го. И може би само аз се чувствах безпомощен пред него, но когато кътниците ми докоснаха ухото ѝ и цялото и тяло потрепери от удоволствие, имах чувството, че греша в това отношение.
– От теб се очаква да отвърнеш на удара – изръмжах аз, чудейки се дали тя ще го направи.
– Ще го направя, ако се опиташ да ме ухапеш, но не това искаш.
Сърцето ми почти спря при тези думи, начинът, по който ме нарече шибаняк и ме изложи на разруха. Предполагам, че сега не криех точно намеренията си с нея, винаги флиртувах, винаги пристъпвах малко по-далеч от границата, очертана между нас.
Тя се завъртя в ръцете ми, погледна ме под миглите си и ме остави да се опияня от красотата ѝ и от това колко добре се чувстваше срещу мен.
– Дали е така? – Натисна тя.
Преглътнах, защото в гърлото ми се образува буца, а зелените и очи бяха толкова ярки, че сякаш светеха.
– Лунното затъмнение наближава. Всички феи се държат лудо, когато това се случи. Не могат да бъдат винена. – Усмивка затанцува по ъгълчетата на устата ми, а погледът и падна върху устните ми. Искаше ми се да я целуна още веднъж. Да забравя всичко, което бях казал преди за правилата, и последствията да са проклети.
– Това звучи като много удобно извинение за нарушаване на правилата – обвини тя, а очите и се стрелнаха към вратата и обратно. Надявах се, че не мисли да си тръгва. – А какво би си помислила приятелката ти? – Тя си придаде строго изражение, а в очите и танцуваше миг на болка, който ми беше адски интересен.
– Каква приятелка? – Попитах, запленен от червенината, която се надигаше по бузите ѝ, и от малките гневни бръчки, които се образуваха на веждите и.
– Франческа – каза тя и се опита да се отдалечи от мен, но аз я държах здраво.
Усмихнах се лукаво, защото ми харесваше да я виждам толкова разстроена.
– Ти ревнуваш.
Вдигнах я в миг на вампирска бързина и тя изтръпна, когато се обърнахме и я запратих на ръба на бюрото ми, точно там, където я бях искала хиляди пъти. Стъпих между коленете и, бедрата и се разтвориха за мен, докато дишането и се ускоряваше, и ми хрумнаха всякакви греховни идеи, които щяха да ме арестуват, ако някога ги изпълня. Дори това положение, в което се намирахме сега, можеше да ми донесе сериозни неприятности, ако ни видят, но опасността от това и безкрайното и изкушение бяха най-хубавото нещо, което бях изпитвал от толкова дълго време, че просто не можех да устоя.
– Тя не ми е приятелка. – Прокарах палеца си по копринено гладката кожа на вътрешната част на бедрото и. Във вените ми се запалиха искри от енергия, които ме накараха да се втвърдя за нея.
– Не е? – Попита тя и аз поклатих глава, а погледът ми падна надолу към мястото, където полата и се издигаше над меката бронзова кожа на бедрата и, към мястото, където пръстите ми лежаха върху плътта и.
Исках още, толкова много. Исках да я притисна на това бюро, да сваля бикините и от краката и да я разтворя широко за мен. Щях да прокарам устата си по цялата тази съвършена кожа и да разбера колко съм я намокрил, докато тя стенеше името ми. Истинското ми проклето име, а не професор, сър или дори Орион. Исках езикът и да се увие около името Ланс, докато вкусвах кулминацията ѝ и усещах как най-сетне ми се подчинява.
Примигнах от тази съвършено гнусна фантазия, като си спомних къде се намирам и колко рисковани са тези мисли. Защото мислите можеха да доведат до действия, ако и тя искаше това, ако беше готова да хвърли заровете с мен.
Погледнах към вратата с напрегната гримаса, всички причини, поради които трябва да спрем това, точно тук, подавайки се отново на главата ми.
– Трябва да вървиш – казах аз, а всъщност исках да кажа: „Остани тук с мен, Блу. Остани, докато не разберем защо продължаваме да се събираме така.“
Тя кимна, макар че през чертите и премина трептене на разочарование, докато се навеждаше напред, за да се изправи, но аз не помръднах, което означаваше, че тя е само по-близо до мен, отколкото беше преди, а сладкият и аромат се носеше до мен и караше гърлото ми да се свива от глад.
Ръката ми все още беше между бедрата ѝ и знаех, че ако ме насърчи с една дума, ще захвърля предпазливостта на вятъра и ще отприщя това желание в мен към нея. Щях да поискам това момиче, което преследваше сънищата ми толкова често, колкото и будната ми реалност. По-късно щях да разбера всичко останало, защото никога през живота си не бях искал нещо толкова силно и ми беше омръзнало да живея като зомби с изтръгнато от гърдите му сърце. Исках отново да почувствам нещо, дори ако беше егоистично и можеше да ми струва всичко.
Тя се притисна силно към гърдите ми и аз почти изстенах от това колко добре се оформяше към мен, като се оказах неспособен да помръдна, когато тя ме отблъсна.
– Това е лоша идея – предупреди тя, гласът и беше дрезгав, а очите и се втренчиха в моите.
Да, и също така е най-добрата, която някога съм имал.
Ръката и се спусна по гърдите ми, като не бързаше, докато мускулите ми се навиваха и огъваха под пръстите и, а гърлото ми се стегна, когато мълнията заби проход през всяка част от мен, която докосна.
– Сега ще си тръгна – каза тя слабо, като едва ли изобщо имаше предвид тези думи.
– Така ли? – Попитах, като свободната ми ръка се плъзна около талията ѝ и пръстите ми се свиха, притискайки я, докато пристъпвах по-напред между краката и. Толкова ми беше твърд за нея, че ако се приближа още малко, щеше да усети колко много ми влияе, колко шибано силно ме боли за нея.
– Трябва – каза тя, задъхана, докато ме гледаше с блясък на желание в очите си. – Да.
Въпреки това тя не помръдна, не се опита да ме отблъсне. Вместо това гърбът и се изви още малко и разстоянието се погълна, пръстите ми се плъзнаха малко по-нагоре между бедрата ѝ и тя ги разтвори по-широко за мен, без дори да осъзнава, че го прави.
Беше толкова привлекателна, всяка част от нея ме привличаше, сякаш беше инкубус, преместен в съвършеното ми желание. Тя трябваше да бъде мой съперник, но вместо това се превръщаше в моя зависимост. Това момиче с нейния обнадеждаващ плам за живот и интригата и за нашия свят на магията и възможностите, които и бяха откраднати. Исках отново да почувствам това, онази шибана жажда за живот, която толкова дълго време беше изгубена за мен. Тя го олицетворяваше, това същество, което сякаш беше създадено само от светлина, въпреки че животът и беше изпълнен с изпитания, но въпреки това не и беше откраднал това, както на мен. Тя беше по-силна от мен, държеше се за доброто, дори когато я заобикаляше само лошото. А аз, покрай звездите, бях лошото, което тя не заслужаваше, което можеше да и прецака всичко, и въпреки това продължавах да се стремя напред, да се опитвам жадно да взема парче от нея. Защото тя събуди нещо в мен, което ми липсваше, и тази част от мен молеше за още един ден на слънце.
Тя прехвърли ръката си върху бицепса ми и я остави да се разходи по набъбналите ми мускули чак до гърлото ми, което се размърда в отговор на докосването и. Стигна до извивката между шията и ухото ми, където кожата се срещаше с грубата брада, а докато го правеше, малка бръчка образуваше вдлъбнатина между очите и. Сякаш беше мислила да го направи и преди. Тя нежно прехапа устните си и тази гледка ме докара до ръба на лудостта, а желанието да скъся това разстояние между нас се превърна в плътска нужда.
– Ако не ме целунеш, ще полудея – казах и, гласът ми беше груб от похот, докато и давах да разбере, че съм само неин, ако ме иска, и в очите и блесна дилема, когато оставих това решение в нейни ръце.
На вратата се почука и Дарси се затъркаля назад по бюрото, за да се отдалечи от мен, като падна от другата му страна, а аз останах на място, знаейки, че мога да се движа със скоростта на светлината, ако се наложи. Вместо това стоях там, а гневът се разпалваше в мен и желанието да я грабна и да се хвърля през проклетия прозорец се появяваше в главата ми като безразсъдна малка воля, която ме подмамваше към сигурната ми гибел.
Блу оправи полата си, бузите и се зачервиха, докато се опитваше да скрие следите от това, което току-що бяхме правили, а аз най-накрая намерих разум да се изправя и да оправя вратовръзката си. Поех си спокойно дъх, докато се успокоявах, осъзнавайки, че пенисът ми е твърд като скала и че може да размахва червен флаг на всеки, който се кани да влезе в тази стая.
Прочистих гърлото си, направих единственото нещо, което можех да направя, и седнах на стола си.
– Влезте – извиках аз, като изравних гласа си, за да звуча отегчено, а не яростно възбудено от присъствието на моя ученичка в тази стая.
Вратата се отвори и директорката Нова влезе, като накара сърцето ми да забие силно. Молех се да не заподозре нищо и, за щастие, тя пренебрегна Блу, като вместо това очите и паднаха върху мен, а раменете ми спаднаха на косъм, когато не открих никакво обвинение в погледа и.
– Свиках среща на преподавателите в кабинета си за налагане на полицейския час. Учениците напълно го игнорират. Нямаш нищо против да се откажеш от обяда си, за да се явиш на нея, нали?
Челюстта ми тиктакаше, а отказът ми за миг легна на езика, но трябваше да измъкна Дарси оттук, преди върху нея да падне още внимание. Освен това Лайънъл винаги откриваше, когато не играех ролята си на послушен професор, а така поне можех да предложа по-строги наказания за учениците, които нарушават вечерния час, които след това да се забавлявам да прилагам.
– Много добре. Госпожица Вега тъкмо си тръгваше.
Нова кимна, като погледна Дарси с най-малък намек за признание, и аз бях благодарен, че нищо от това не биеше тревога. Нова беше подложена на голям стрес в момента, пресата и дишаше във врата заедно с FIB, за да получи изявления как „Зодиак“ ще защити учениците си от нови нападения на нимфи.
Тя кимна на Дарси, обърна се и побърза да излезе през вратата, а аз се преместих да я последвам, като повлякох Блу със себе си, притискайки ръка в основата на гръбнака и.
Искаше ми се да имам момент да кажа нещо, да обещая, че това не е приключило, защото ако не друго, сега бях по-вдъхновен от всякога да продължа да се боря за вниманието и, независимо колко безумно е това. Пръстите ми за миг закръжиха по гърба и, надявайки се, че вече е разбрала каква е позицията ми по всичко това. Защото, докато се изстрелвах от нея след Нова, знаех, че съм покварен от желанието си за Дарси Вега отвъд точката, от която няма връщане назад. И една дума от нейна страна щеше да предизвика афера между нас, за която бях готов да рискувам всичко.