***
– Сега ще ви науча как да направите онова контрацептивно заклинание за всичките ви палави забежки на „Затъмнението“ – гласът на Уошър се носеше до мен, докато пъхах атласа си в джоба и бутах вратата.
Уошър стоеше там с банан, притиснат до пазвата му, и го търкаше нагоре-надолу, докато целият клас гледаше в ужас.
Какво, по дяволите, си мислеше, че прави?
Тръгнах към него, изплювайки се с ръмжене.
– Вземи си секс играчките и се махай от класната стая. Посочих към различните вибратори и играчки, разположени по чиновете на учениците, и Уошър извъртя очи, докато се опитваше да ги събере.
– О, трябва да се отпуснеш, Ланс. Учениците ти ще се възползват от дългогодишния ми опит. Мога просто да свърша тук за теб.
– Вън – изръмжах аз и погледът ми намери Блу, която изглеждаше едновременно облекчена от завръщането ми и напълно разтревожена от учението на Уошър.
Сърцето ми туптеше от желание за бой, докато Уошър прибираше играчките си, и се зачудих дали не си струва да му нанеса побой, преди да си тръгне. Макар че последния път, когато се бях сбил с него, той се търкаше в мен при всеки удобен случай и сякаш се наслаждаваше на това, че го обстрелвам със силата си.
Най-накрая Уошър си тръгна с разочарование и издишвания се разнесоха из стаята, когато всички се освободиха от компанията му.
Захлопнах вратата зад него с изстрел на въздух и се обърнах към класа с дълбоко намръщен поглед.
– Върнах се, колкото се може по-бързо – въздъхнах. – Да преминем към това заклинание. – Вдигнах банана, който Уошър беше оставил на бюрото, като го държах пред себе си, никъде близо до проклетия си член. – Не позволявай на магията си да приеме каквато и да е форма. Особено ако имаш огън – предупредих и из стаята прозвуча нервен смях, но това не беше шега. Когато бях в „Зодиак“, едно хлапе беше изгорило целия си член, опитвайки се да направи контрацептивно заклинание, преди да го схване правилно. Неговия. Цял. Шибан. Член. След това му казваха Били БезКок. А той дори не се казваше Били, макар че, дявол да го вземе, ако сега си спомням истинското име на Били БезКок, то сякаш беше изгоряло от съществуване заедно с члена му.
– Изправете се пред Марс, ако сте момче, което е там… а Венера е там за момичетата. Посочих, знаейки наизуст посоките в тази стая, макар че учениците можеха да използват атласите си, ако им се налагаше да го проверят. – Направете магията си в такъв щит. – Оставих магията да се изплъзне от дланта ми и под нея се запали сияние, докато я прокарвах по банана. Лесно. Само че точно сега знаех, че няма да мине толкова лесно за тази група. Никога не се получаваше. – И готово. – Поставих банана обратно на бюрото си и сгънах ръце. – А сега опитайте вие.
И така хаосът започва.
Веднага погледнах Дарси, която с намръщена физиономия вдигна прасковата, и погледна към Тори за подкрепа, но тя беше притиснала чело към масата, явно все още потисната от махмурлука.
– Ооо, толкова е студена и приятна – въздъхна Тори.
– Трябва да хвърлиш щит върху прасковата – насърчи я Дарси, побутвайки я, но за мис Вега вече беше твърде късно. Не можах обаче да я накажа веднага, защото Тайлър изведнъж хвърли банана си в стегнати лиани, стискайки го в клещи, докато плодът изглеждаше така, сякаш е на път да се пукне. Лицето на Тайлър пребледня, а аз се стрелнах пред него, клатейки глава.
– Това е вид магия, която ще ти гарантира, че ще се озовеш в лазарета – казах аз.
– Помогни ми – изръмжа той отчаяно.
– Не оформяй магията. Не искаш твоят Елемент да бъде замесен, там се случват инциденти. – Изкушавах се да му разкажа за Били БезКок, но начинът, по който гледаше ужасено този банан, ме накара да го съжаля.
– Ето така – казах аз, взех плода и му го показах отново. Очите му просветнаха и той го взе обратно, опитвайки се отново, само че го обви в още повече лиани и накара част от банана да се изтласка през пукнатините в кората.
– Господине, моля ви, не позволявайте това да се случи с члена ми – помоли Тайлър.
– Просто продължавай да се упражняваш – настоях аз. – Никой няма да прави това заклинание върху себе си, докато не успеете да го направите върху плод – добавих гръмко към класа и всички бързо кимнаха.
Дарси започна да се смее, а аз се преборих с желанието да я погледна, защото този звук както винаги разпалваше топлината във вените ми.
– Сър? – Извика тя и аз погледнах, повдигайки вежди. – Може ли Тори да получи още една праскова?
Забелязах костилката в протегнатата длан на Тори и се зарадвах на възможността да я накарам да си плати за това, че се появи в клас с махмурлук. Насочих се към бюрото си, взех още една праскова и се стрелнах към бюрото на Тори с висока скорост.
– ЕТО ВИ, МИС ВЕГА! – Изръмжах, а тя покри цялата си глава с ръце, като се опитваше да ме заглуши.
– Защо? – Изстена тя.
Дарси избухна в смях от играта ми и аз и хвърлих едно намигване, без да мога да и устоя, когато тя се засмя заради мен. И сега имах пълното и внимание, щях да го задържа и да видя колко много мога да я накарам да се изчерви.
– Да го видим тогава – казах аз и усмивката на Блу изчезна точно така.
Прехапах вътрешната страна на бузата си, като гледах твърдо към нея, докато тя се местеше на мястото си, изглеждайки готова да откаже. Но аз нямаше да отстъпя по този въпрос. Тя щеше да хвърли контрацептивното заклинание пред мен и щяхме да видим дали ще успее да сдържи нервите си.
Тя въздъхна, сведе очи към прасковата си и изглеждаше така, сякаш обсъжда смисъла на живота.
Хайде тогава, Блу, спри да отлагаш.
Тя си пое дъх, задържа ръката си върху прасковата и затвори очи.
– Не си обърната към Венера – отбелязах аз и тя отново отвори очи, прехапала устни, докато ме гледаше. Харесваше ми да я виждам там долу, под мен, това ми даваше власт, която отиваше до главата ми, особено когато ме гледаше така.
– Точно така… да. – Тя вдигна звездната си карта на Атласа и се завъртя на стола си, като постави прасковата си на ръба на бюрото и отново задържа ръката си върху нея. Наблюдавах търпеливо, чудейки се дали ще вземе това достатъчно лесно, или е на път да изпрати този плод в задгробния живот.
Тя сви пръсти и прасковата се отлепи от бюрото, като въздухът избухна от дланта ѝ и тя се удари право в центъра на дъската, разпадайки се на каскада от оранжева пулпа.
– Упс – въздъхна тя, докато Тори се пропука до нея.
– О, Боже мой, Дарси, не опитвай това върху себе си – засмя се тя.
– Отново – заповядах аз, ускорих се до бюрото си, преди да се върна при нея и да сложа още една праскова. – Съсредоточи се.
Тя преглътна, докато ме гледаше, а аз наблюдавах как гърлото и се издига и спада, докато кътниците ми изтръпваха в устата.
– Можеш ли просто да отвърнеш поглед или нещо подобно? – Тя ме погледна назад и веждите ми се повдигнаха от изненада. Аз ли те притеснявам, Блу?
– Не, добре съм тук. – Усмихнах се жестоко, а тя стисна челюст, явно разочарована от мен. Обичах да я засягам по този начин, знаейки, че влизам под кожата и, може би дори толкова, колкото и тя под моята.
– Добре – каза тя, отдръпвайки раменете си назад, докато решителността изпълваше изражението и.
Това е то, Блу, захапи се. Покажи ми на какво си способна. Докажи ми правотата си.
Тя се съсредоточи още веднъж, очите и бяха приковани към прасковата, докато погледът ми остана твърдо върху лицето и.
В ръката и блесна светлина, която се спускаше около прасковата и за секунда си помислих, че вече я е уловила. После от дланта и избухна огън и разпадна цялата вещ.
Аз се засмях и потеглих да и донеса друга праскова, като същевременно подхвърлях още плодове на другите ученици, които бяха унищожили своите. Когато се върнах при нея, Диего изпрати банана си, който се изстреля от кожата и полетя над главата ми, но аз го игнорирах, съсредоточил се върху Блу.
Сложих ръце, като и направих жест да опита отново, а тя сведе очи към мен. Усетих как тя се вглежда, как търси причината, поради която се интересувам от нейния напредък, а не от този на някой друг, и когато започнах да се чудя и за това, осъзнах, че ще започна да привличам вниманието на другите ученици, ако не им помогна и на тях с това заклинание.
Оставих я да се упражнява и тръгнах да дам съвет на Илайджа Индъс, чийто банан капеше от косата му. Класът започна да постига истински напредък едва към края на урока, но най-накрая настъпи повратна точка, в която всеки успя да направи заклинанието поне веднъж.