ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ 4: ПРИНЦЕСА НА СЕНКИТЕ
ДАРИУС АЛТЕРНАТИВНА ПОЗИЦИЯ
БЛЕСТЯЩИТЕ ИЗВОРИ
ДАРИУС
Цяла нощ лежах в леглото си с Роксания Вега, свита в ръцете ми, с глава на гърдите ми, с крак, извит върху моя, и със сърце, което биеше по множество причини.
Звукът на часовника в ъгъла на стаята ми правеше компания до малките часове, а възелът на съжалението и това, което трябваше да призная, че прилича на самоомраза, се трупаше с всяка изминала секунда.
Чувствах се като чувал с лайна. Но сега наистина не можех да направя нищо по въпроса. Статията беше излязла. Нямаше връщане назад, нямаше да променя решението си. Този миг с нея в ръцете ми беше откраднат и знаех, че тя ще ме намрази още повече, когато разбере в какво съм участвал снощи. И все пак не можех да се накарам да я събудя и да го призная. Не можех дори да се накарам да стана от леглото и да я оставя да спи спокойно без мен.
Бях напълно безпомощен пред собственото си предстоящо унищожение и бях твърде егоистичен, за да се откажа от тези откраднати часове с нея, преди то да ме е застигнало.
Рокси промърмори нещо сънливо и се придвижи към мен, като ръката ми се плъзна от гърба и към извивката на дупето, докато тя преместваше бедрата си и кракът и се допираше до моя.
В гърдите ми прозвуча тихо ръмжене, докато пенисът ми пулсираше от желание, а разгорещената ми кръв се вълнуваше припряно, както беше от първия момент, когато и позволих да ме свали в леглото до себе си.
Да лежиш до нея по този начин беше особен вид мъчение. Тялото ми болеше за нея така, както никога досега не беше боледувало за никоя друга жена. Умът ми се прехвърли от съжалението за това, което бях направил, в царството на мръсните фантазии за всички начини, по които исках да я съсипя отново и отново, докато лежах там с нея. Бях си представял, че я имам в леглото си твърде често, бях си доставял удоволствие с мисълта за нея всеки шибан ден от толкова дълго време, че бях изгубил бройката. Тя беше моята забранена мания, моето тайно желание и единственото нещо, което знаех, че никога не бих могъл дори да се опитам да взема за свое. И все пак бях тук, пенисът ми беше твърд в панталоните, тялото ми болеше, а аз толкова ясно съзнавах, че вероятно можех да си спомня всяка нейна глътка въздух от момента, в който я бях привлякъл в прегръдките си по този начин.
Ако не знаех, че не е така, щях да се закълна, че това момиче е най-могъщата сирена, на която някога съм попадал, а ефектът, който имаше върху мен, изглеждаше магически и неестествен, да не говорим за това, че беше напълно невъзможно да му се устои.
Тя отново промърмори нещо и аз преглътнах силно, ръката ми се премести върху косата и, пръстите ми я прокараха и главата ми се завъртя, за да мога да я целуна.
– Какво е? – Попитах с тих тон, без да съм сигурен дали наистина се е събудила, или не.
Тя се премести отново, ръката и се опъна на ребрата ми, докосването предизвика още по-голяма нужда в плътта ми, докато тя се настани удобно, кракът и се изви през мен по-здраво, сякаш се опитваше да се приближи до мен, въпреки че вече бяхме преплетени.
Тя не каза нищо, отдръпвайки се в съня, а аз изпуснах дълъг дъх, кожата ми се нагорещи, докато емоциите ми се плъзгаха в магията ми и огънят се извиваше в мен.
Мускулите ми се отпуснаха, докато държах вниманието си приковано към този момент, към усещането да я държа в ръцете си и към дълбокото задоволство, което намирах там с нея.
Нямаше смисъл. Всъщност вероятно трябваше да съм по-подозрителен към него. Но докато тъмнината се притискаше около нас и аз държах погледа си прикован върху малкото, което можех да видя от спящото и лице, докато я държах там, почувствах нещо, което обикновено е много трудно постижимо; мир.
Въпреки всички борещи се съжаления и разочарования, които изпитвах, се оставих да падна в магията на този момент, хватката ми върху нея се затегна, а очите ми се затвориха. Позволих на съня да ме завладее, наслаждавайки се на преструвката, че тя е моя, знаейки, че това никога няма да се доближи до истината.
***
Усетих как тя се отдалечава от мен, когато утрото най-накрая дойде, за да си върне откраднатия миг, и прехапах езика си, за да се сдържа да не изстена.
Знаех какво ще донесе тази сутрин, разкриването на истината и връщането на омразата, която тя изпитваше толкова много към мен. Беше нежелана агония, а миналата нощ вече започваше да ми се струва като някакъв луд, красив сън, въпреки че още дори не бях отворил очи.
Прехвърлих няколкото възможности, които имах сега. Можех да я оставя да си тръгне, да открие статията за себе си и да си спомни точно коя е тя и защо ме мрази. А трябваше да искам това. Трябваше да се вълнувам да видя падението и, да се радвам на унижението, което щеше да и бъде наложено, и да се надявам, че това най-накрая ще пречупи онова непокорство, което ми създаваше толкова много шибани проблеми.
Но вместо това езикът ми се сгъсти с извинение, което почти се изкушавах да изрека, думите на обяснението се оформяха на устните ми, докато се чудех дали това, че и казвам и се опитвам да изразя съжалението си за това, което бяхме направили, ще направи нещо, за да намали интензивността на това, което тя със сигурност щеше да изпитва към мен след това.
Нима си бях загубил ума? Наистина ли толкова много копнеех за докосването на Вега, че обмислях просто да изричам извинения и да моля за прошка за плана, за който бях готов едва вчера?
Трябваше тя и сестра и да се подчинят. Баща ми нямаше да позволи това да продължи още дълго. В известен смисъл беше доброта от нас да ги пречупим, вместо той сам да го направи. Знаех това. Вярвах напълно в това. Тогава защо се вълнувах толкова много от осъзнаването, че след това тя вече няма да ме погледне така, както снощи?
Чувах я как се върти, усещах движенията и по леглото, където го разтърсваше малко. Разполагах с малко повече от секунди, за да реша какво да направя и как да се справя с тази каша, в която се бях забъркал, но единственото, за което можех да мисля, беше да я издърпам обратно в прегръдките си и да открадна целувка, която и двамата знаехме, че не заслужавам.
Отворих очи и я погледнах в мъгливата светлина на утрото, която проникваше през оранжевите прозорци и я правеше да изглежда като от сън, дори и със заплетената и коса и смачканата рокля от снощи, която прилепваше към фигурата и. Исках я. Ебаси, исках я, както никога досега не бях искал нищо, и все пак знаех, че в това няма смисъл.
Откъснах очи от нея, за да се вгледам в това, което правеше, и в гърдите ми се загнезди студено, режещо усещане, когато осъзнах, че е отворила чекмеджето на нощното ми шкафче, стиснала в пръстите си писмо, което нямаше право да чете.
Пулсът ми започна да се учестява от нещо твърде близко до страха, знаейки какво вижда тя и мразейки начина, по който се отлепваше слой от плътта ми, за да може тя да го зърне толкова лесно.
Списъкът с благотворителните организации, на които бях дарил средства напоследък, на практика беше признание за мръсната, прецакана истина за това, което се случваше зад затворените врати на имението „Акрукс“, и се чувствах окървавен и разкрит от начина, по който тя ги четеше, сякаш имаше някакво право да знае какво съм се опитал да направя, за да помогна на други семейства като моето, хора, които можеха да имат някакъв шанс наистина да избегнат съдбата си, за разлика от майка ми, брат ми и мен.
Защо бях толкова глупав?
Какво, по дяволите, ме накара да повярвам дори за секунда, че тя е дошла тук заради мен, че може би наистина иска да прекара време с мен?
Наистина ли цяла нощ се борих със себе си за действията си спрямо нея като шибан глупак, когато тя през цялото време планираше точно това? Да дойде тук и да прерови вещите ми, докато спя, да издири тайни и да се опита да ги използва срещу мен?
Срамът, срамът, отхвърлянето и яростта – всичко това премина през мен толкова бързо, че се изгубих още преди да имам време да обмисля действията си.
– Какво, по дяволите, правиш? – Изригнах, а ръката ми се затвори около китката и с железен захват, принуждавайки я да пусне страниците, които четеше, докато тя се задъхваше от тревога.
Рокси се опита да издърпа ръката си от хватката ми, като се премести назад и се извъртя, за да ме погледне със смесица от емоции на лицето си, които приличаха само на още лъжи.
– Ау – изсъска тя, посрещайки яростния ми поглед, без да помръдне, и само ме разгневи още повече. – Пусни ме, нараняваш ме.
– Затова ли остана тук снощи? – Изригнах, държейки я, докато виждах как в зелените и очи проблясва желанието да избяга, знаейки, че тя предпочита да го направи, отколкото да признае истината за това защо е останала тук. – За да можеш да се ровиш в нещата ми, докато спя?
Бях толкова глупав. Как можех да вярвам в нещо друго, освен в това? Толкова ли бях отчаян от нейното внимание, че се оставих да бъда заслепен от истината за това коя е тя толкова лесно? Наистина ли се бях опитал да се убедя, че тя може да е способна да види нещо друго освен враг, когато ме погледне?
– Какво? Не! – Задъха се тя, поклати глава и накара все още оцветените си в цветовете на дъгата къдрици да подскачат, докато лъжеше. – Търсех болкоуспокояващи за махмурлука си и…
– Какво, по дяволите, е болкоуспокояващо? – Попитах, а веждите ми се смръщиха, докато тя само ми намигаше, уловена в лъжите си и изричаше глупости, сякаш сериозно си мислеше, че ще повярвам на всичко, което сега се изливаше от отровните и устни.
– Това е смъртно – промълви тя, без дори да си направи труда да се опита да измисли по-добра лъжа, докато дърпаше ръката си, опитвайки се да избяга за пореден път.
– Глупости – изръмжах, погледът ми падна върху документите, които бяха разпръснати по килима, онова разкривено чувство нахлу по цялата ми кожа, когато осъзнах, че не само съм бил достатъчно глупав, за да я допусна толкова близо до себе си, но и че тя е успяла да постигне това, което е искала в тази измама. Можеше да използва намерената информация, за да продаде история за мен, да намекне за всякакви неща за баща ми и начина, по който семейството ми живее, които биха могли да опетнят репутацията му, дори и да нямаше доказателства за нищо от това. Но той щеше да знае. Нямаше да му е нужно много, за да провери сметките ми и да види истината зад тези дарения. Щеше да види тази слабост в мен, мекотата, и щеше да ме накаже за това. По-лошото е, че щеше да накаже и тях, майка ми и брат ми, които щяха да поемат тежестта на гнева му, както правеха твърде често, и всичко това, защото бях позволил на желанието си да чукам това момиче да ме превърне в глупак.
– Трябваше да знам, че няма да прекарваш времето си с мен без мотив.
Майната му, тези думи всъщност се изкривиха в мен като острие, което се вряза в органите ми, реалността колко глупав бях, си пробиваше път през мен, докато се борех с чувството, което се надигаше в гърдите ми, отказвайки да призная, че е нещо друго освен гняв към себе си заради това колко лесно тя се беше сближила с мен.
– Не съм имала мотив – изригна Рокси, имайки смелостта да ме погледне, докато все още носеше онази малка рокля, седеше в леглото ми и изглеждаше като капан, създаден изцяло, за да ме улови. Сега всичко ми беше прекалено ясно. Защо изведнъж започна да се държи по начина, по който се държеше снощи? Защо да отиде на басейна и да се преструва, че е преодоляла онова, което и бях направил там, защо да ми се усмихва и да се смее и да ме докосва, сякаш не съм карал кожата и да настръхва и не ме е мразила с онази интензивност, която бе доказвала твърде често? Защото знаеше какво прави. Искаше да намери нещо, което да обърне срещу мен, искаше да отвърне на удара, а аз бях просто идиотът, който не беше разбрал, че го разиграват.
– Ти си този, който ме помоли да се върна тук – продължи тя, като все още се опитваше да ме измами. – Не исках да гледам нито едно от шибаните ти неща. Аз просто…
– Сигурно трябваше да ме изчукаш, ако искаше да ме измориш достатъчно, за да ти се размине тази гадост – казах хладнокръвно, като и се изсмях, сякаш не бях изкушен точно от това, сякаш не я желаех безкрайно от месеци насам, сякаш не бих се поддал на авансите и, ако тя правеше дори най-малките от тях.
Хватката ми за ръката и се затегна, докато тя ме гледаше, а истината беше толкова ясна сега и режеше толкова дълбоко. Болеше ме много повече, отколкото би трябвало да е възможно, но аз погребах тази болка, заключих я и я принудих да слезе право надолу, докато вече дори не я усещах и в мен не остана нищо друго освен студена, твърда ярост, докато се взирах право в нея, виждайки я най-сетне.
– Ти ме нараняваш – каза тя, тонът и беше горчив, а лекото свиване на устните и ми подсказваше, че не ме смята за по-добър от мъжа, който ме беше отгледал, смятайки, че съм способен да направя много повече от това да я държа прекалено здраво.
Ръката ми се освободи от нея и аз отблъснах ръката и от себе си, като хапката на това обвинение потъна дълбоко, докато собствените ми страхове за моята природа се отразяваха в зениците и. Желанието ми да докажа, че не съм като него, като я пусна, се обърна срещу нея, тъй като тя загуби равновесие от внезапното ми действие и едва не падна от леглото, а сърцето ми се разтуптя от желанието да се протегна и да я закрепя.
Свих юмрук, докато се съпротивлявах на желанието, сигурен, че тя просто се опитва да ме изиграе отново, търсейки да изглежда слаба, така че решимостта ми да се пропука. Но сега вече бях видял истината. Знаех играта ѝ и можех да разбера кой е бил целта и.
Рокси се отдръпна от мен, не сякаш се страхуваше, а сякаш се опитваше да постави дистанция между нас, в случай че реши да ме удари със силата си. Зениците и потъмняха до сажди, докато призоваваше сенките, а челюстта ми се размърда, докато собствената ми сила преминаваше през крайниците ми, готова да се защитя, ако тя се поддаде на тъмните пориви, които виждах да танцуват в очите и.
Погледът ми се прикова към нея, докато тя стигаше до вратата и хващаше дръжката зад гърба си. Тя щеше да си тръгне. И щеше да си мисли, че е успяла да ме манипулира и да ме изиграе, когато го направи, но майната му. Ако наистина си мислеше, че е намерила начин да прониже почернялото ми сърце, тогава имаше нужда да ми напомни, че нямам такова, особено що се отнася до нея.
– Не ме търси следващия път, когато се напиеш твърде много, за да се погрижиш за себе си – казах горчиво, намръщих и се, сякаш ме отвращаваше, докато се опитвах да се преборя с чувството в гърдите си, което ме караше да бъда наполовина убеден, че кървя точно там, в проклетите и крака.
Нямаше обаче да и позволя да повярва в разказа си. Отказах му. Не ме интересуваше дали аз бях този, който я бе потърсил, защото сега знаех, че тя през цялото време се е опитвала да ме примами. Перфектен капан за един арогантен дракон. Но сега всичко излезе наяве.
– Майната ти – изсъска тя и нещо в очите и се впи в мен дори по-дълбоко от осъзнаването, че си е играла с мен, кратък момент на сурова болка, който изглеждаше толкова истински, че почти му повярвах.
Но преди да успея да и кажа още нещо, тя затръшна вратата между нас и ме остави да се взирам в нея след нея.
По някакво чудо успях да размахам пръсти и да щракна балонче за заглушаване на звука половин секунда преди да ми се изплъзне яростен рев и да скоча от леглото. Плътта ми трепереше от желание да се преместя и за миг бях пред вратата, като я ударих с юмрук толкова силно, че в средата и се разцепи огромна пукнатина.
Обърнах поглед към останалата част от стаята, а желанието ми да разбия, разкъсам и унищожа всяко шибано нещо в нея ме връхлетя, когато погледът ми се промени и се озовах в рептилоидните очи на моя Дракон.
Това момиче. Това шибано момиче.
Никога през живота си не бях срещал човек, който да ме разгневи така, както тя. Никога през живота си не бях срещал някой, който да ме вбесява, да ме дразни и да ме мрази. Тя извади на показ всички емоции в мен, които толкова упорито се борех да скрия, после ги прогонваше с малко повече от усмивка, а сега виждах какво е това – шибана игра. Тя ме дърпаше като куче на каишка, изкушаваше ме да се приближа, докато през цялото време се стремеше да ми забие нож в шибания гръб.
Е, шегата щеше да е за нея, когато прочете тази проклета статия днес.
Свалих пижамата и боксерките си, запътих се към прозореца и го отворих, преди да скоча в небето и да се преместя на мига.
Драконът ми се изтръгна от кожата ми, златни люспи замениха плътта, която цяла нощ беше притискала легналото тяло на онази шибана принцеса от Вега, и ми подариха възможността да излее яростта си на небето.
От челюстта ми се издигаше огън, докато се втурвах към облаците, а ревът ми беше достатъчно силен, за да разтресе прозорците на Дом Огън, докато се отдавах на звяра. Позволих на гнева, яда, болката и яростта да се изсипят от душата ми, докато препусках по небето, оставяйки Роксания Вега колкото се може по-назад и изтласквайки всяка мисъл от снощи от черепа си, докато не остана нищо друго освен студената, твърда дистанция, която трябваше да изпитвам към нея.
Тя беше проблем, от който трябваше да се отърва. Нищо повече. И нямаше да се върна в стаята си, докато не се убедя в това достатъчно твърдо, за да се изправя отново пред нея.
Назад към част 12 Напред към част 14