***
Като се отърсих от най-лошото си лошо настроение, се върнах в стаята си, изкъпах се и се облякох за деня на уроците в академичната си униформа, вече бях закъснял много повече от обикновено за обяда. Несъмнено всички наследници щяха да ме разпитат къде съм била и на закуска, но се оказа, че не желая да им кажа с кого съм делил едно легло, не на последно място защото това щеше да доведе до куп неточни обвинения за това какво сме правили в това легло, а Макс вероятно щеше да може да прочете всяко прецакано желание и хапка отхвърляне, които тя беше оставила върху мен.
По-добре да не казвам нищо и да продължа да пазя чувствата си към Рокси Вега за себе си в цялата им прецакана прелест.
Най-сетне избутах вратата на „Кълбото“ и се отправих към червения диван, където другите наследници вече седяха и ме чакаха, а вълнението на Сет беше осезаемо, тъй като той почти подскачаше на мястото си, вперил очи в нещо в другия край на стаята.
Проследих погледа му и се почувствах като ударен, когато погледът ми попадна върху Рокси. Тя седеше изправена на стола си, а пръстите и стискаха атласа толкова силно, че имаше опасност да се счупи, без дори да забележи какво прави с него. Нямаше никакво съмнение какво чете – статията, отпечатана в „Небесни времена“.
Изглеждаше дяволски ядосана, челюстта и скърцаше, докато говореше с приятелите си и Дарси, а топлината на практика се излъчваше от нея и за момент се зачудих дали няма да изгуби контрол над формата на Ордена си.
Ъгълчето на устните ми се изкриви от задоволство при гледката на разтреперването и. Това беше най-малкото, което заслужаваше след онова, което се опита да сътвори в стаята ми, ровейки се в нещата ми, но дори и да се опитвах да се чувствам добре заради това, в корема ми се настани тежест. Спомних си начина, по който се държеше с мен снощи, часовете, които бях откраднал в нейната компания, когато тя се държеше толкова различно. Почти си бях позволил да повярвам в един различен разказ за нас двамата. Такъв, за който бях толкова глупав, че го желаех, и въпреки това не можех да спра да го искам едновременно.
Макс се наведе напред, когато се приближих.
– Почти пропусна представлението – порица той и Сет посочи другия край на стаята, насочвайки вниманието ми отново към Вега.
Обърнах се, за да погледна, откривайки Рокси, която вече ме гледаше, погледите ни се свързаха и чук ме удари точно в центъра на гърдите ми, когато възприех омразата и отвращението на лицето и. Беше зашеметяваща в яростта си, огънят на Ордена пламтеше в зелените и очи и въпреки че знаех колко е прецакано, не можех да не се насладя на усещането от вниманието и към мен по този начин. Просто исках вниманието и по всякакъв начин да го получа и дори омразата и си струваше гнева в очите и, само за да знам, че съм в главата ѝ и в ума и. Това беше най-малкото, което тя заслужаваше за това, че поглъщаше мислите ми.
Предложих и мрачна усмивка, за да знае, че съм част от това, и да запечата спомена за опита ми да го отменя. Сега това вече нямаше значение. След гадостите, които извърши снощи, работейки, за да ме накара да сваля гарда около нея, за да може да се рови в нещата ми, нямаше да си позволя да изпитвам вина за участието си в това.
– Дай ми да го видя. Оставих Атласа си да се зарежда в стаята ми – казах, паднах тежко на дивана и протегнах ръка, докато Макс ми подаваше Атласа си с вече отворено на екрана копие на вестника.
– Къде си бил? – Попита Кейлъб и аз погледнах нагоре, за да го открия да изглежда не особено щастлив, устните му бяха обърнати надолу, което беше доста необичайно за него.
– В леглото. След това отидох да се поразтъпча – казах, без да лъжа, но и без да му казвам истината.
– Коя беше тя? – Попита Макс, в очите му се появи многозначителен поглед, но аз го пренебрегнах, като захлопнах умствените си стени колкото се може по-силно, за да не го допусна в шибаната си глава, и вместо това хвърлих поглед към вестника.
– О, мои звезди – издиша развълнувано Сет. – Мисля, че току-що видях как малкото сърце на Дарси се пречупи на две. Мислиш ли, че мога да се приближа, за да мога да оближа вкуса му от въздуха?
– Просто се наслаждавай на шоуто – каза Макс и го побутна, за да го накара да остане на мястото си.
– Усети ли го поне? – Изстреля го Сет. – Кажи ми как се чувстваше, Макс, кажи ми колко много я болеше.
Думите им отпаднаха от мен, докато насочвах вниманието си към статията на първа страница, която беше отпечатана за близначките Вега, като всякакъв вид удоволствие, което се опитвах да изпитам от падението им заради това, се вкисваше, докато разглеждах различните снимки, които бяха отпечатани покрай нея.
Рокси беше там, танцуваше по бельо, а множество мъже я заобикаляха, ръцете им бяха върху плътта и, телата им бяха притиснати към нейните, а похотта в очите им ме караше да искам да издиря всеки един от тях и да ги изтръгна от шибаните им лица.
Димът се търкаляше по езика ми, докато се принуждавах да чета думите, които вървяха към проклетите снимки, опитвайки се поне да видя това ясно, да разбера дали ще е достатъчно, за да ги съсипя, да ги принудя най-сетне да се подчинят.
Слуховете за нестабилността и сексуалната зависимост на близначките Вега се потвърдиха.
От Гас Вулпекулар
Тази вечер се потвърдиха съобщенията, че завръщането на Гуендалина (Дарси) и Роксания (Тори) Вега е било помрачено от истината за техните умствени недостатъци.
Въпреки че по-рано тази година феите на Солария се зарадваха на завръщането на изгубените кралски особи, оказва се, че пристигането им може да не е нищо повече от появата на две увредени и нестабилни момичета.
На приложените снимки и кадри ще видите, че Гвендалина наистина е убедена, че може да разговаря с неодушевени предмети. Очевидци твърдят, че са я чули да предлага на несъществуващ гарван прасенце, а в друг момент се е опитала да купи на невидима врана папийонка. До края на вечерта тя се впуска в разгорещен спор с един камък, който според нея откраднал сомбрерото ѝ и се опитала да запали въображаемото същество.
Междувременно на още кадри от същото парти се вижда как Роксания (Тори) Вега се гаври с двама от шестимата мъже, които е завела в стаята си същата вечер. Макар че полиаморията е широко приета сред върколаците и другите стадни ордени в нашето общество, тази постоянна смяна на сексуалните партньори и съобщенията за това, че тя изисква безумно скандални действия от мъжете, които съблазнява, под заплахата, че ще използва кралското си име, за да ги оклевети, ако не участват, са повече от ненормални.
Челюстта ми се счупи, докато се принуждавах да гледам видеоклиповете, а топлината се надигаше в мен като в пещ, докато понасях толкова, колкото можех да понеса. Рокси изглеждаше като проклета богиня, която привличаше простосмъртните към себе си с лекота, както дишането, докато танцуваше по начин, близък до порнографския.
Щеше да ми се наложи да ударя някого. Най-вероятно първо онова шибано хлапе с шапката и Джъстин Мастърс, защото начинът, по който я докосваха, ме караше да искам да кастрирам и двамата и да изложа топките им в шибаната си съкровищница, сякаш са едни от най-ценните ми притежания.
Усещах как Макс ме гледа любопитно, докато малко от яростта ми се промъкваше покрай психическите ми стени, затова вместо това отворих видеото на Дарси, опитвайки се поне да изпитам удоволствие от това да я гледам как разговаря с въображаема врана, но и това не помогна.
– Тори изпитва всякаква сърдечна болка – каза Макс, като вдигна вниманието ми от статията и принуди главата ми да погледне Рокси. За някакъв глупав миг се зачудих дали няма да я намеря да ме погледне обратно и дали каквото и да усети от нея, няма да проникне и в моята душа.
Но тя не ни гледаше. Погледът и беше вперен в сестра и, докато Дарси не сваляше очи от масата между тях, мърморейки нещо, което изглежда предизвикваше реакцията, която Макс усещаше.
– Това ги разкъсва – изсъска Сет радостно. – Погледни ги. Дарси няма да издържи с нея – тя се предава. Работи, маймуни, шибано работи!
Кейлъб запази пълно мълчание по цялата случка и аз се зачудих дали все още е недоволен от нея. В крайна сметка не искаше да го прави, но винаги ни подкрепяше, когато сме го превъзхождали в някое решение.
– Защо имаш физиономия като на ударен задник? – Изстрелях се към него, чудейки се дали да не го подтикна към бой, за да изкарам малко от тази енергия от крайниците си. Все още планирах да избия лайната от всеки шибаняк, който беше танцувал с Рокси миналата вечер, но никой от тях нямаше да може да ми даде истински бой. Освен това той също беше танцувал с нея и колкото и да си повтарях, че не ми пука за това, трябваше да призная, че все пак щях да изпитам известно удоволствие да му ударя едно хубаво лице за това.
– Тори го изостави – подсмръкна Сет и въпреки всичко в гърдите ми се развърза възел, който безкрайно подобри настроението ми при това просто твърдение.
– Майната му – изръмжа Кейлъб. – Тя не ме е захвърлила – както тя ясно посочи, на първо място никога не сме били заедно; така че това дори не беше раздяла. Просто вече не се закачаме.
Смехът избухна от мен, преди да успея да се спра, вбесеният поглед на лицето му даваше повече от ясно да се разбере, че е недоволен от този развой на събитията, и въпреки че знаех, че съм кретен, че се смея на положението му, не можех да се сдържа.
– Заради статията ли? – Попитах, като хвърлих „Атлас“ на масичката пред нас, за да не се налага повече да гледам шибаното нещо.
– Не, беше преди да види това – каза Сет и стрелна Кал с поглед, който се оказа някъде между съчувствие и справедливост. – Вероятно така е по-добре. Да спиш с врага никога нямаше да завърши щастливо.
– Прав е – съгласи се Макс, а Кейлъб се ухили.
– Не съм търсил брак – изсумтя той. – Просто ми харесваше начинът, по който тя се държеше с мен. Тя не е простосмъртна фенгърла или желаеща да стане госпожа Алтаир. Освен това е секси и се чука като езичник, така че…
– Никой не иска да чува за сексуалния ти живот, Кейлъб – изръмжах аз, което накара и тримата да вперят изненадано очи в мен.
– О…кей – каза Сет и стрелна Макс с поглед, който беше изцяло драматичен. – Е, въпросната Вега току-що се изниза от стаята, така че както и да го погледнеш, изглежда, че има доста гаден ден.
Очите ми се насочиха към вратата, точно когато Рокси се измъкваше от нея, и аз гледах как тя бавно се затваря зад нея, нелепото желание да тръгна след нея ме изпълни и от устните ми се измъкна пушек.
Дарси се изтласка от мястото си и тръгна в посока, противоположна на тази на сестра си, като избра друг изход и остави приятелите им да седят около обичайната си маса и да изглеждат напълно несигурни какво да правят. Повече от няколко омразни погледа бяха хвърлени в наша посока и аз се принудих да се отпусна на стола си, оставяйки ги да мислят, че се наслаждавам на тази победа, дори и да има кисел вкус на езика ми.
Все пак сега нямаше значение. Това беше начинът, по който се играеха тези игри. Ние бяхме политици преди всичко друго и трябваше да поддържаме подкрепата на хората, за да можем да управляваме така, както те заслужават. Две момичета, израснали в царството на смъртните, никога нямаше да могат да направят това. Те не знаеха и най-малката част от това, което щеше да им е необходимо, за да управляват това кралство, и наша отговорност беше да гарантираме, че Солария никога няма да попадне в техните некомпетентни ръце.
– Вие, скандалджии! – Изкрещя Джералдин и аз въздъхнах, като отпуснах глава на облегалката си, а очите ми се насочиха към нея, докато тя прекосяваше стаята към нас, размахвайки пръст, докато значката и на В.С.О. блестеше ярко на гърдите и. – Вие, безскрупулни глупаци!
– Какво става, Джери? – Попита леко Макс, отпивайки глътка от кафето си, сякаш нямаше представа какво я е вбесило, като същевременно ми напомни, че днес още не съм ял, докато побутваше чинията от обяда си настрани с пръст по ръба на масата.
– Не се преструвай на невинен пред мен, досадна баракуда, ти добре знаеш причината за презрението ми и ниската ти тактика няма да убеди никого в нищо. Моите дами са родени за власт, достойнството и красотата им блестят твърде ярко, за да бъдат някога опетнени от някакви жалки лъжи.
– Тори не изглеждаше толкова достойно, когато прегръщаше половината от мъжете на дансинга – отбеляза Сет с подигравателна усмивка, а Джералдин изпищя в знак на несъгласие.
– Ако моята дама желае да изрази сексуалността си и свободата на плътта си, тогава ще го направи! Готварската тенджера е черна при теб, Сет Капела – добре известно е, че си потапял дългия си шерман в повече храсти и храсталаци, отколкото която и да е фея би могла лесно да преброи. Разликата е просто в това, че никой не би желал да види образи, в които ти се гавриш с когото и да било, и те да се запечатат в очите му за вечни времена.
– Чакай, искаш да кажеш, че не смяташ, че някой би искал да види снимки на мен и моята глутница, докъто се гавря с тях? – Попита Сет, изглеждайки все така скандализиран, докато я зяпаше.
– Разбира се, че не биха. Ето защо никога не е отпечатвана подобна история – звездите знаят, че няма да е трудно да се сдобият с кадри, на които ти се гърчиш с нещо като некастриран мут, какъвто си.
Устните на Сет се разтвориха от възмущение, но преди да успее да измисли нещо, което да каже на това, вратите се отвориха и Кайли се вмъкна в стаята с Маргьорит до себе си, а групата им от фенки беше твърдо по петите им и всичките им погледи веднага се насочиха към нас.
– Сет Капела – изръмжа Кайли и тръгна към нас с намерение, но когато погледнах назад към Сет, го открих, че е станал от мястото си и е прескочил облегалката на дивана.
– Току-що се сетих, че трябва да бъда някъде – каза той. – Но бих могъл да направя цяло състояние, като продавам кадри от нещата, които върша със стадото си, Грус. Цяло състояние.
Джералдин се изсмя на твърдението му.
– По-скоро бих гледала как Грифон се влюбва в бисквитена торта, отколкото да изтърпя гледката на потните ти задни части, които се опитват да орат тревата.
Макс се ухили и аз се улових, преди да се присъединя към него, но Сет само я погледна, докато бързаше да избяга, преди Кайли да ни достигне, и взе вратата, която Дарси беше използвала от другата страна на стаята.
– Това ли е всичко, което имаш? – Попитах безстрастно Джералдин. – Да поставяш под съмнение вероятността някой да иска да си купи нашите секс касети?
Устните на Джералдин се изтъниха и тя посочи към мен.
– Не се интересувам от такова нещо. Но истината е, че видеоклипът, в който моята дама танцува със свободата на обилната луна и с избора си на подходящи ухажори, получи над един милион коментара за една нощ – истинската реалност е, че дребнавите ви игрички винаги ще се обърнат срещу вас като такива, защото колкото и да се опитвате да ги обрисувате, истинските кралици винаги ще блестят по-ярко от четирите забравени торбички, които просто имат нужда да избършат ботушите на нашето кралство.
Джералдин се обърна и се отдалечи, без да изчака какъвто и да е отговор на това, а в гърлото ми се надигна ръмжене, докато поглеждах към статията, която все още беше отворена в „Атласът на Макс“, а няколкото повече от благодарни коментара от страна на Феи за начина, по който изглежда Рокси, или за желанието да и помогнат със сексуалната и зависимост накараха кръвта ми да се разгорещи отново.
– Ей, не бях приключил с теб – изръмжа Макс, изправи се на крака и се втурна след Джералдин, но аз не можах да събера сили да се присъединя към него. Клубът на В.С.О. така или иначе всички бяха напушени. Нямаше да си губя дъха в опити да споря с тях.
Кал сякаш беше съгласен с мен по този въпрос и беше свалил вбесения си вид, но виждах, че това е прикритие, маската, която винаги слагаше, когато трябваше да се появяваме официално.
– Добре ли си? – Попитах го, като пуснах около нас балон за заглушаване и направих опит да бъда достоен приятел въпреки личните си чувства към него и Рокси, които прекратиха споразумението си.
Той ми се усмихна съсипано.
– Не е като да е щяло да продължи дълго, нали? – Каза той, отклонявайки вниманието си. – Ние не можем да си позволим лукса да изберем когото и да било за себе си.
– Ммм – съгласих се аз, като мисълта ми се върна към непривлекателната перспектива за бъдещето с годеницата ми и настроението ми се влоши още повече.
– Защо изглеждаш толкова вбесен? – Добави той.
Замислих се дали да не му кажа истината, но щях да предположа, че да призная, че съм държала Рокси в леглото си цяла нощ, точно преди да прекъсне връзката си с него, не е това, което би искал да чуе. Тя не беше негова, никога не е била, но това не означаваше, че трябва да сипвам сол в раните му.
– Просто поставям под съмнение всичките си житейски избори – свих рамене аз. – И се надявам, че това ще е достатъчно, за да се сложи край на гадостите с Вега. Трябва да продължа напред с проклетия си живот. – Прокарах ръка по лицето си, чудейки се дали наистина имам някаква надежда за това, докато Роксания продължаваше да се движи напред-назад из съзнанието ми при всяка възможност.
– Тогава нищо прекалено драматично – подигра се той и аз се разсмях.
– Къде е Сет? – Излая Кайли, спря пред нас и сложи ръце на хълбоците си, като ме погледна в търсене на отговор.
Изправих се, като разтворих заобикалящия ни балон за заглушаване, и я погледнах надолу, напомняйки и с кого точно говори, тъй като беше принудена да наклони брадичката си назад, за да задържи погледа ми.
– Какво беше това? – Попитах с нисък тон, а гърлото и се размърда, докато малката и група последователи се отдръпна зад нея.
– Аз… просто трябва да говоря с него – каза тя, като борбата излизаше от нея. – Той ми дължи обяснение и си помислих, че ти може би знаеш…
– Приличам ли на негов секретар? – Попитах.
Кайли бързо поклати глава и аз цъкнах, като се опитах да я заобиколя, но Маргьорит ми препречи пътя, преди да успея да си тръгна.
– Здравей, бейби – каза тя, като прехапа долната си устна и ме погледна с надежда. – Мислех си, че можем да отидем някъде и… да си поговорим?
Погледът в очите и подсказваше, че предлага да направим нещо съвсем различно от това да говорим с уста, но въпреки дълбоко изрязаното си деколте и перфектно гримирания си външен вид не предизвика дори трепване на интерес у мен. Рокси Вега се напъха в съзнанието ми мигновено и аз се поколебах за миг, докато в гърлото ми се надигна ръмжене. Проклетият ми член щеше да падне от липса на употреба, ако продължаваше да настоява да не проявява интерес към никой друг освен към нея, но не можех да си помогна. Не знаех дали предизвикателството, което представляваше тя, начинът, по който разпалваше толкова яростни емоции в мен толкова лесно, или просто това, че бях завладян от нуждата да я принудя да се подчини, а мисълта да направя това с тялото си беше някак си дори по-съблазнителна от мисълта да го направя по какъвто и да е друг начин.
Вероятно трябваше да приема предложението на Маргьорит, да я заведа някъде и да и позволя да получи от мен това, което иска, като същевременно я използвам, за да изтласкам категорично от съзнанието си мислите за Рокси Вега, но в тази идея нямаше нищо привлекателно.
– Не – казах пренебрежително, заобиколих я и поклатих брадичка към изхода, докато срещах тъмносиния поглед на Кейлъб. Той кимна в знак на съгласие и се изстреля, преди Кайли да успее да го притесни с въпросите си за Сет, а аз се отправих към вратата, без да се обръщам назад.