ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ 2: БЕЗМИЛОСТНА ФЕЯ
ДАРИУС АЛТЕРНАТИВЕН ПОГЛЕД
СПОДЕЛЯНЕ НА ВЛАСТТА
ДАРИУС
Седях в стаята си с Ланс и гледах мача по питбол, като двамата се радвахме на любимия си отбор – „Звездните огньове“, докато те нахлуваха на терена. Земенрайдърът си проправяше път към ямата, а до края на рунда оставаха само три секунди и почти целият противников отбор се надпреварваше да се изпречи на пътя му.
Скочихме на крака, ревяхме окуражително към екрана, когато той накара земята пред себе си да се разкъса, отхвърли последните защитници настрани и хвърли леката въздушна топка към ямата, а на часовника оставаше само една секунда.
Цялата тълпа, която наблюдаваше на трибуните, затаи дъх, докато тя се издигаше към победата, и ние също, с широко отворени очи, докато чакахме да видим дали ще успее, преди да изтече последната секунда и рундът да бъде загубен.
Тя се заби в ямата точно когато таймерът изтече, и ние изкрещяхме радостта си от победата, докато бе обявено полувремето и празнуващите играчи започнаха да се отправят към съблекалните.
– Ебаси, обичам тази игра – обяви Ланс развълнувано, премести се до масичката за кафе, където бях сложил стек с бира за нас, и ми подхвърли една, докато отвиваше капачката на своята.
Но преди да успея да отворя своята, звънът на моя атлас отвлече вниманието ми и червата ми се свиха, когато забелязах името на обаждащия се.
Баща ми никога не се обаждаше без основателна причина. Само когато искаше да провери нещо или трябваше да направя нещо за него. Последното, което бях чул, беше, че тази вечер е останал в града, така че се надявах, че каквото и да е това, не засяга Ксавие или майка ни, но никога не можех да бъда сигурен какво може да е замислил.
– Татко – отсекох, докато отговарях на обаждането, а Ланс се стрелна през стаята, за да изключи звука на телевизора, докато отговарях.
– Отваряш ли изобщо пощата си? – Изрева баща ми, а тонът, който използваше, даваше да се разбере, че знае, че не го правя, и аз бързо прекосих стаята си, където все още бяха подредени купчините кореспонденция, които бях взел от офисите на Плутон тази сутрин. Не бях забелязал нищо от него сред писмата на феновете и молбите за интервюта, но бях разсеян и не бях погледнал писмата, което означаваше, че очевидно съм пропуснал каквото и да е било, за което той говореше.
Ланс се стрелна през стаята, преди да успея да стигна до купчината, и използва бързината си, за да прелисти купчината, преди да извади дебел плик с отпечатан адрес – който при по-внимателно вглеждане разбрах, че е изпратен от офиса на баща ми.
– Днес имах много работа – обясних аз, знаейки, че той няма да оцени празно извинение и търси само действия за поправяне на грешката.
– Колко трудно трябва да е да се разхождаш по цял ден из училището с приятелите си. Звездите само знаят какъв шок ще получиш, когато навлезеш в реалния свят и имаш отговорности, които наистина имат значение – отвърна той студено, давайки ми да разбера, че вече танцувам по линията на неговия нрав.
– Ще организираш парти? – Попитах, като издърпах първия лист хартия от писмото, който обясняваше какво се случва. Не знаех защо ще вдига такъв шум за нещо, на което присъстваше всяка втора седмица, но очите ми се разшириха, докато продължавах да чета, виждайки останалите инструкции, които ми беше изложил, със студен вид страх, кацнал в костите ми. Как, по дяволите, трябваше да направя това? – Татко – започнах аз, като протегнах писмото към Ланс, за да може и той да го прочете. – Вега няма да искат точно да…
– Наясно съм, че са изтърпели няколко шашми от теб и другите наследници, но тези усилия явно не са били достатъчни, за да ги накарат да се оттеглят от академията, и е време да използваме други методи. Трябва да ги огледам добре, да разбера с какво си имаме работа тук и да разработя правилната тактика, която да използвам срещу тях. Другите съветници също искат да ги разгледат по-ясно, а пресата задава въпроси защо тази среща още не се е състояла. Възлагам ти задачата да гарантираш, че те ще присъстват и ще бъдат облечени и ще се държат подобаващо. Не ме интересува какво ще ти е необходимо, за да постигнеш това, просто го направи.
– Но, татко…- Започнах, като се свих вътрешно, когато той ме прекъсна, гневът му беше ясен, тъй като губеше търпение към този разговор.
– Това беше заповед, а не молба, Дариус. Сутринта отново ще бъда вкъщи и очаквам да чуя от теб потвърждение за присъствието им, преди да закусвам с брат ти. Това не е прекалено много за искане нали?
Тънко завоалираната заплаха към Ксавие накара тънките косъмчета по тила ми да настръхнат, докато гневът се промъкваше през плътта ми.
– Ще се справя – уверих го, докато Ланс изви вежди към мен, извади още един плик и го разгледа.
– Погрижи се да го направиш. – Баща ми прекъсна разговора и аз агресивно хвърлих атласа си на леглото, а димът покри езика ми, докато се борех с гнева си.
– Е, поне не те е помолил да свалиш луната от небето и да я сложиш в буркан за него – сухо каза Ланс и ми подаде поканата, адресирана до близначките Вега, за да я видя, а аз я взех от него с раздразнено ръмжене.
– Той е невъзможен – измърморих аз. – Откакто тези момичета пристигнаха в училището, прекарвам всеки свободен момент в опити да ги изгоня, да ги накарам да ме намразят и като цяло да се държа като гадняр с тях, а сега той си мисли, че мога по магически начин да ги накарам да дойдат на някакво луксозно парти в дома ми. Да сложиш луната в буркан ми се струва по-просто от това в момента.
– Може и да имаш право; чух Тори да те нарича в класа люспест гущер петел, а Дарси добави, че главата ти е толкова надута, че скоро ще имаш проблеми с преминаването през вратите.
– Хубаво. Случайно да си им дал задържане за това, или…
– Не, смятах, че имат сериозни аргументи.
Избухнах в смях, но настроението ми моментално отново спадна, когато погледнах поканата, която държах.
– Има ли шанс да си чул нещо от Рокси, което да използвам, за да я накарам да се съгласи? – Попитах, а в главата ми се въртяха всички неща, които и бях направил и които щяха да направят тази задача невъзможна.
– Ами, очевидно има навика да пие прекалено много и да прави лоши избори с мъжете, с които се чука. Съмнявам се, че това е особено полезна информация, но предполагам, че можеш да опиташ да и донесеш една бира и да видиш дали ще помогне? – Той сви рамене, като изглеждаше, че намира положението ми за много по-забавно, отколкото беше.
– Чудесно. – Погледнах бирите за миг, после отхвърлих това, представяйки си мястото, на което щеше да ми каже да се махам, ако се появя с това жалко предложение. – Мисля, че просто ще я принудя да дойде.
– Това звучи така, сякаш ще мине ужасно – каза Ланс и се върна на дивана, като очите му отново се преместиха върху телевизора. – Но ти пожелавам късмет.
– Майната ти – извиках, докато се насочвах към вратата, искайки да се справя с това, преди да е свършило полувремето и да съм пропуснал нещо от играта.
– Не тази вечер, голямо момче – отвърна Ланс, докато дърпах вратата зад себе си, и се отправих надолу по стълбите към стаята на Рокси, чувствайки се така, сякаш се впускам в битка, вместо да разнасям проклетата покана за парти.