***
Вече имахме цяла армия от фенки и момчета, които ни дебнеха, съставена от хората, които бяха успели да останат през препълнения с ужас терен или се бяха появили, когато новината за появата ни се разпространи из кампуса, както винаги. Имаше цяла плеяда от тях, които мигаха с очи, размахваха мускули и се опитваха да направят всичко, което могат, за да привлекат вниманието на един от Наследниците, който един ден щеше да управлява цялото това кралство.
Бях роден и отгледан за това и имах представа какво ще бъде за нас, когато се появим на бял свят както трябва след Пробуждането си, но реалността на това, което имахме тук, не беше нещо, за което някой от нас можеше да се подготви.
През годините след ранното ни Пробуждане четиримата бяхме обучавани на частно място, далеч от всички останали. Бяхме получили всички основни уроци, които щяха да се преподават през първата година и след това, и бяхме получили допълнителни уроци по всички бойни неща, за да сме сигурни, че ще можем да превземем това място с щурм, щом пристигнем. И ние го направихме, а след това и още нещо. Просто не бяхме напълно подготвени за това какво щеше да бъде да се озовем на това място, далеч от защитата на родителите ни и сред непознати феи. Беше потискащо, постоянното внимание, момичетата и момчетата, които се хвърляха към нас през цялото време, искаха да бъдат наши приятели или нещо повече, изобщо всичко, просто искаха да се привържат към нас по всякакъв начин.
А ние се възползвахме максимално от това при всеки удобен случай.
Дори не можех да вляза в стая, без да се образува опашка от феи, които да ми предложат кръвта си. И щеше да е шибано грубо да откажа.
Глутницата на Сет се беше появила и се задържаше наблизо, опитвайки се да се доближи до него, както правеха през повечето време, наблюдавайки го, чакайки вниманието му да се насочи към тях. Той се усмихна, докато погледът му минаваше по тях, хвърляйки им разгорещен поглед, който ме накара да бъда сигурен, че мисли с пениса си, докато разглеждаше всеки от тях на свой ред.
– Ще дам урок на тази луда роялистка – изръмжа Макс, а водната магия заля ръцете му, докато я насочваше към себе си и отмиваше калта в пристъп на ярост.
Имаше куп феи, които всячески се опитваха да не се смеят, но аз не си направих труда да скрия забавлението си, тъй като се разсмях гръмко, стрелнах се настрани, докато той пръскаше вода по мой адрес в раздразнение, и спрях да седна на един перваз до Сет, където веднага пуснах ръка около раменете му, докато и той се смееше.
– Искаш ли да ти помогна в лова, братко? – Попитах, когато Макс приключи с почистването и се обърна да последва Джералдин.
– Не – отвърна той с яростно ръмжене.
– Изпрати ни снимка, ако успее отново да те покрие с лайна, да? – Обади се Сет след него, докато тръгваше, и той ни погледна през рамо, преди да изчезне по скалистата пътека, по която беше поела Джералдин.
– Е, това беше твърде лесно – въздъхна Дариус, докато се придвижваше към нас, с още едно питие в ръка, което му беше дала червенокосата, а тя се доближи до нас с обнадеждаващо изражение на лицето, докато го чукаше с очи толкова графично, че трябваше да отвърна поглед от порнографския и поглед. – Надявах се на истинска битка тази вечер.
– Кървавата луна и теб те направи гладен? – Подразних го, усмихвайки му се, докато наблюдавах пулса на врата му.
– Кога не съм гладен за битка? – Подхвърли той, като погледна настрани от нас с надежда, сякаш смяташе, че може да се появи достоен противник.
Но вместо някой да пристъпи напред, предизвикателният му поглед бе посрещнат само с наведени глави и подчинение наоколо и той въздъхна разочаровано.
– Ще ти набия задника, ако си жаден за бой? – Предложих, като му показах кътниците си, докато той отново ме погледна, а зениците му се промениха в рептилоидните прорези на драконовата му форма.
– Ела да тичаш с нас, Алфа – помоли едно момиче, преди Дариус да приеме предизвикателството ми, и ние се огледахме в Сет, докато всичките му другари по глутница започнаха да подскачат при тази идея, а от устните им се изтръгнаха вопли, които отекнаха из всички извори и накараха кожата ми да настръхне.
Сет наклони глава назад, за да погледне към луната, и аз наблюдавах как чертите му светнаха при идеята, макар че ни погледна колебливо, сякаш се разкъсваше между това да бяга с рода си или да остане с нас.
– Какво ще кажете да потичаме всички? – Предложих. – Една обиколка около терена, после обратно тук за бой, парти и каквото още ни хрумне.
– Този път наистина ли ще тичаш с нас? – Попита Сет, като ме гледаше подозрително. – Защото последния път, когато дойде да тичаш с моята глутница, просто се изстреля, за да се изпикаеш, и ме остави в тъмното.
Подсмръкнах, защото това беше точна оценка, след което протегнах ръка към него.
– Кълна се, че този път няма да се измъкна, за да си легна – обещах и Сет се усмихна широко, преди да удари ръката си в моята и между дланите ни се разнесе плясък на магия, тъй като сделката беше сключена.
Сет се обърна, за да изреве към глутницата си, и всички се зарадваха, като закимаха силно и набързо съблякоха дрехите си, докато се подготвяха за смяна.
Дариус също се съблече, като подхвърли питието си на червенокосата, която изглеждаше така, сякаш имаше опасност да се разпадне по пода. Обърна и гръб, преди да свали панталоните си и да се премести толкова внезапно, че няколко феи изкрещяха.
Все пак не всеки ден се случваше да видиш десеттонен дракон да се появи пред теб, а Дариус беше красив златен звяр, когато беше в преместената си форма.
Той излетя с плясък на мощните си криле и рев, достатъчно силен, за да накара скалите около нас да вибрират. След това Сет се премести, скочи напред и се приземи на четири огромни, бели лапи във вълчата си форма и изрева силно, докато цялата му глутница се премести на гърба му, а те тръгнаха по скалистата пътека, която водеше към Огнената територия на изток от Трептящите извори.
Погледнах към червенокосата, която зяпаше след тях, а устата и висеше отворена от страхопочитание, и се плъзнах по-близо до нея, докато зъбите ми се забиваха.
– Ей, Мардж? – Попитах, като я накарах да се обърне и да ме погледне.
– Аз съм Ер, всъщност Маргьорит – поправи се тя и аз кимнах, сякаш ми пукаше за това.
– Точно така. Да. Мислех си, че можеш да ми дадеш едно питие?
Тя ми намигна, после кимна и се запъти към масата с напитките, сякаш преследвах шибан сервитьор, а аз въздъхнах, като се стрелнах след нея, грабнах китката ѝ и я захапах, преди още да е успяла да ме погледне отново. Луната ме правеше адски ненаситен тази вечер и аз изръмжах, докато пиех от нея, а безвкусицата на кръвта и дори не се доближаваше до това да задоволи нуждите ми. Покрай звездите, това беше скучно. Вкусът и беше скучен като на хладка вода от локва.
– О, съжалявам – изпъшка тя. – Не разбрах, че имаш предвид…
Прекъснах я, като я пуснах, отблъснах ръката и обратно и устоях на желанието да избърша устата си с обратната страна на ръката си. Погледът ми се премести към пътя, по който беше поел Сет, споменът за опияняващата му кръв, която се плъзгаше по гърлото ми, обикаляше в съзнанието ми и аз изръмжах, докато се готвех да преследвам това, за което наистина жадувах.
– Ще кажеш ли на Дариус, че те храня?- Обади се Мардж, докато се отдалечавах от нея. – За да знае колко съм готова да направя каквото мога, за да подкрепя всички наследници.
– Точно така, да – съгласих се пренебрежително, забравяйки за какво се бях съгласил, още преди тя да е приключила да говори, и когато тя започна да говори за това, да съм кажел добра дума за нея в мисията и да смуче пениса на най-добрия ми приятел, аз се изстрелях. Тя можеше да се закълне във вярност на члена на Дариус, ако искаше. Той обаче имаше цяла глутница момичета, които вече го бяха направили, така че нямаше да си губя времето да и обещавам да го насоча конкретно към нея. Кой знаеше, можеше да се изкуши по нейния път, ако тя положи достатъчно усилия, но тази глупост нямаше нищо общо с мен.
Изстрелях се далеч от скучната и кръв и отчаяните и думи, тичайки след виещата вълча глутница с максимална скорост, докато нощният въздух галеше къдриците ми, а възторгът от темпото караше сърцето ми да буйства.
Обхванах устата си с ръце и изревах към кървавата луна, а отговорът на Сет дойде отпред, преди да подпали цялата глутница.
Профучах между косматите тела на вълците, смеейки се, тъй като смесицата от алкохол и адреналин накара сърцето ми да забие в дива мелодия, проправяйки си път към Сет, за да мога да тичам до него.
Дариус ревеше, докато се носеше напред-назад над нас, и всички ние викахме до него, докато се втурвахме през кампуса в прилив от зверове с целия свят в краката ни.
Сет побутна голямата си вълча муцуна към мен, докато тичахме заедно, и сърцето ми се разтуптя от чистото щастие, което изпитвах само в компанията на най-добрите си приятели.
Бягахме така повече от час и когато най-накрая отново наближихме „Блестящите извори“, аз ги изпреварих, съблякох дрехите си и взех бутилка водка, преди да се затичам към най-големия отопляем басейн в самото сърце на изворите.
Точно преди голият ми задник да се гмурне във водата, едно размазано движение ме накара да спра и кътниците ми изскочиха навън, когато се озовах лице в лице с Ланс Орион в неговия професорски костюм, който изръмжа право срещу мен, също с извадени кътници.
– Петдесет точки от Тера за това, че си показваш члена на учител, Алтаир – изсумтя той, носът му се набръчка, докато ме гледаше, а аз му отвръщах с поглед.
– А какво губиш за това, че си показал члена си на бъдещия си владетел? – Отговорих язвително, като вдигнах бутилката водка към устните си и изпих достатъчно голяма доза от нея, за да ми се завърти главата. Беше дребнаво и донякъде безсмислено, но съперничеството между нас винаги изваждаше на показ правоимащия член в мен.
– И двамата с теб знаем, че нямам какво да губя, затова и обмислям да те убия само заради чистата тръпка – измърмори той.
Ревът ни прекъсна и Дариус се свлече от небето, като в последната секунда се премести и се приземи на два крака в пространството между нас.
– Ланс – поздрави той и забелязах, че не му бяха отнети домакински точки за това, че е извадил шибания си член.
– Дариус – отвърна Орион и ме стрелна с намръщен поглед, преди да продължи. – Имам следа за някои от онези неща, с които искаше да дойдеш и да ми помогнеш да се справя.
– Наистина? – Попита Дариус, а очите му просветнаха с яростен поглед, който накара мускулите ми да се напрегнат.
– Какво стана с нашата битка? – Попитах го, докато той се движеше, за да намери дрехите, които беше захвърлил по-рано, явно планирайки да ни изостави заради специалния си приятел. Орион изглеждаше все така самодоволен и от тази гледна точка и аз го стрелнах със смъртоносен поглед в отговор.
– Просто получих по-добро предложение – отвърна Дариус, нахлузи дънките си и обу обувките си, без да си прави труда да си търси ризата, докато се обръщаше да си тръгне с Орион. – На сутринта ще ти набия задника.
Отворих уста, за да извикам след тях, но звукът на името ми привлече вниманието ми към водата и се обърнах, за да видя група от четири момичета, които се кикотеха и ми махаха, всички бяха съвсем голи и поканата, която предлагаха, беше ясна.
В гърлото ми се разнесе ръмжене и аз отметнах глава назад, за да погледна към луната, която сега висеше пълна и дебела точно в центъра на небето, а притегателната сила на луната беше най-силна през цялата нощ и кръвта във вените ми напираше бързо и горещо, тъй като ме поглъщаше нуждата да се храня.
Изстрелях се във водата в един миг, като накарах момичетата да изпищят, когато ме откриха сред тях за по-малко от един миг, и се усмихнах на най-близката, която ме погледна.
– Изглеждаш гладен – каза тя, прехапвайки долната си устна, а червеният цвят на лунната светлина караше тъмната и кожа да блести с блясъка си и нуждата от моя вид се надигаше отчаяно в мен.
Кимнах веднъж, в следващия миг я сграбчих и забих зъби в гърлото и, карайки я да стене силно, докато голите ни тела се притискаха едно към друго.
Кръвта и плуваше по езика ми и аз я всмуквах с болка в гърдите, която по никакъв начин не беше задоволена от слабото жужене на силата, която тя държеше във вените си.
Приятелките и се преместиха, за да ме заобиколят, телата им се притискаха към моето от всички страни, плъзгането на твърдите зърна и блуждаещите пръсти танцуваха по плътта ми и събуждаха други нужди в мен, но това не беше достатъчно.
Издърпах кътниците си от врата на момичето, обърнах се и хванах китката на тази отляво, впих кътниците си дълбоко и изръмжах, докато усещах още по-малко сила във вените и, което накара сърцето ми да забие още по-силно от нуждата за още.
Една ръка се уви около члена ми, който полагаше някакви слаби усилия да се втвърди, но незадоволителната кръв беше сериозна откачалка, независимо колко момичета имаше около мен. Отново издърпах кътниците си на свобода, дори гледката на кръвта им, която се смесваше с бълбукащата вода, далеч не беше достатъчна, за да повиши интереса ми към тях.
Кълна се, че чувах как луната шепне в ушите ми, подтиквайки ме да взема още, да намеря това, за което ме болеше. Завъртях се толкова бързо, че момичетата изпищяха, макар че тази, срещу която се озовах, не се отдръпна, а вместо това наведе глава в знак на предложение и отметна брюнетските си къдрици настрани, за да ми осигури по-голям достъп.
Захапах я по-силно, отколкото исках, макар че силният стон, който тя издаде, говореше, че това и харесва, и ръката и отново намери члена ми под водата, помпайки го с надежда, докато аз поглъщах кръвта и на жадни глътки, само за да се разочаровам още веднъж.
– Майната му – проклех, докато изтръгвах зъбите си от плътта ѝ и отблъсквах ръката и настрани. – Трябва ми повече от това.
Обърнах се и погледнах последното момиче, което търкаше ръце по циците си и се бе облегнало на каменистия ръб на басейна, а бедрата и се бяха разтворили в знак на предлагане, докато ме чакаше с нужда в очите, която беше някак изкусителна.
Но преди да успея да и отделя повече внимание, огромен плясък огласи пристигането на Вълчата глутница, като всичките трийсет от тях се гмурнаха в басейна във формите си на върколаци и се преместиха под повърхността, карайки останалите феи да изкрещят от тревога.
Сет изплува точно пред мен, водата се стичаше по изрязаните му коремни мускули, докато той отмяташе дългата си кафява коса назад, сякаш играеше в някакво видео само за фенове, и ме накара да преглътна дебело, докато го гледах.
Тъмните му очи се срещнаха с моите, докато заглаждаше с пръсти косата си, за да я укроти далеч от лицето си, а дивото изражение на лицето му ми даде да разбера, че вълкът в него все още присъства под притегателната сила на тази красива шибана луна.
– Здравей, Кал – каза той, а гласът му беше груба ласка около името ми, която придърпа устните ми нагоре и разкри пред него кътниците ми. „Все още ли си жаден?“ – попита той изненадващо, въпреки че очите му светеха от тръпката на този факт.
– Звярът в мен няма да бъде лесно укротен тази вечер – отговорих, сърцето ми заби по-силно, докато той се приближаваше към мен, и не можех да не се вгледам в пулсовите точки по откритото му тяло, където кръвта му се изпомпваше горещо и бързо след вълнението от бягането.
– Обзалагам се, че мога да помогна за това – каза той, като се премести към мен и ме накара да оближа устни, докато вниманието ми се фокусираше върху пулсиращата вена, която се проследяваше през V-образната част в основата на коремната му преса, точно преди водата да се оттече около кръста му, за да я скрие.
Той спря пред мен, очите му се спуснаха по тялото ми и ме накараха да се усмихна, тъй като не си направи труда да скрие признателността си.
– По дяволите, сигурен ли си, че не си поне малко гей, Кал? – Засмя се той. – Защото изглеждаш наистина добре, целият мокър и жаден.
Отпих дълго от бутилката си с водка и свих рамене.
– Циците ти не са достатъчно големи за мен – казах, като му предложих бутилката за собственото му питие, макар че като погледнах към гърдите му, за да се убедя в правотата си, не можех да кажа, че все пак мразя изваяните линии на гърдите му.
Пръстите на Сет се допряха до моите, докато вземаше бутилката от мен, и аз се принудих да остана неподвижен, дори когато погледът ми се спря на врата му, а кътниците ми на практика пулсираха от желание да го ухапя. За да получа това, за което бях жадувал, а луната изискваше.
Сет допи бутилката и я подхвърли на един от другарите си, докато плуваше покрай нас, без дори да реагира, когато човекът изруга, когато бутилката го удари по главата и му пусна кръв.
Не спестих вниманието си на кръвта, сдържаността ми се пречупи, когато се хвърлих към него, хванах челюстта му с една ръка и насочих зъбите си към гърлото му толкова бързо, че Сет въздъхна изненадан. Но задникът явно го беше очаквал, преди да нанеса удара, така или иначе, и проклех, когато кътниците ми се удариха в твърдия въздушен щит, който той беше поставил на косъм от кожата си, което ме накара да се отдръпна отново с ръмжене.
– Уау, успокой се, голямо момче – засмя се Сет, когато земната магия пламна в дланите ми и лианите се извиха по ръцете ми, докато се готвех да се бия с него, за да си взема нужното питие.
– Дай ми да опитам, Сет – изсъсках, главата ми се завъртя от нуждата в плътта ми, докато усещах как погледът на луната ме притиска още по-силно.
– Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от секс, братко – засмя се той и махна с ръка към групата момичета, които все още се опитваха да си върнат вниманието ми, но аз на практика бях забравил, че изобщо са там.
– Те не могат да ми дадат това, от което се нуждая – изръмжах, оголвайки зъби срещу него в предизвикателство, което наистина бях на косъм да му наложа, а погледът му ме обходи, като изглеждаше, че отчита колко близо съм до ръба.
– Да… виждам това. Хайде тогава, имам те.