КЕЙЛЪБ
Гръмката музика, която звучеше почти като племенна, ни въвлече още по-навътре в прегръдката на Блестящите извори, облаци пара се издигаха от басейните с нагрята вода и се разстилаха около нас, за да затъмнят погледа ни и да скрият приближаването ни.
– Кралската кръв не трябва да бъде забравена! – Гласът на Джералдин се разнесе силно, отеквайки от скалите под въздействието на усилващо заклинание. – Нито пък предназначението на Небесния съвет – да служи като недодяланите глупаци, каквито са!
Последва я шум, в който се задържаха няколко възгласа, няколко пиянски крясъка и цяла плеяда освирквания.
Облизах устни, сърцето ми се разтуптя от предстоящото предизвикателство и вкуса на кръвта на Сет, който танцуваше по езика ми.
От момента, в който се превърнах във вампир, ми предлагаха кръв от почти всяка фея, от която пожелаех, и през последните няколко години опитвах безкрайните разновидности на любимата си напитка, но нищо не можеше да се сравни с вкуса на другите наследници.
Нищо.
А с кървавата луна, която висеше ниско, дебела и червена в небето над главата ми, желанието ми за още и още от нея само нарастваше.
Мама ми се обади по-рано, напомняйки ми, че жаждата за кръв ще тече горещо във вените ми през цялата нощ, независимо колко често се храня, и знаех, че ще ми трябва много повече от този вкус, за да ме задоволи преди изгрева на слънцето, но това беше дяволски добро начало.
– Не се поддавайте на съблазънта на онези четирима ослепителни тъпанари, които се разхождат из най-престижната ни академия, сякаш са родени, за да седнат с недостойните си задници на трона на нашия паднал крал и неговите бедни, убити деца! Помнете, че те са само кучета без господар, които се разхождат на свобода сред полето с овце и се вкопчват в челюстите, за да вкусят от властта, която никога не им е принадлежала по право!
– И чия трябва да бъде тя тогава, Грус? – Извика Макс, когато се измъкна от ъгъла между два бълбукащи басейна, а останалите го последваха в откритата зона, където тя държеше малката си реч.
Джералдин се завъртя с лице към нас от позицията си, застанала на един пън, който трябваше да предположа, че е изработила с помощта на земната си магия, и експлозията от тюркоазена тафта, която беше увила около тялото си, се размаха от движението, докато тя вдигаше брадичка и ни гледаше надолу.
– О-хо! – Извика тя. – Говорете за клеветническите саламандри и те ще дойдат!
Тълпата от ученици, които се бяха събрали около нея, се скова, докато възприемаха пристигането ни, а около трийсетте от тях се разместваха, където стояха или седяха около скалистата местност, повечето от тях бяха по бански и изглеждаха така, сякаш са били тук, за да се наслаждават на изворите, а не са се появили специално за това събиране на бандата на Джералдин.
Погледнах плаката, който Джералдин беше залепила на една скала зад себе си, а думите на него предизвикаха забавно подсмърчане в устните ми.
Присъединете се към Поддръжниците на суверенните традиции на идеалистите – вземете значката си Х.О.Р.Е.С. още днес!
В долната част на плаката имаше място, където хората да добавят имената си, ако искат да се присъединят към нейния влажен клуб. Беше се записала точно една и това беше тя самата, голямата кафява значка Х.О.Р.Е.С. беше закачена гордо на гърдите на внушителната и рокля, а още една кофа от тях седеше и чакаше до нея с надеждата някой да си я поиска.
– Кого наричаш саламандър, Грас? – Излая Макс, приближи се до нея и издърпа ризата си, за да разкрие тъмните люспи, които пълзяха по кожата му.
Сет ме побутна с развълнувана усмивка и аз му отвърнах с усмивка, като и двамата чакахме да видим коя емоция ще използва, за да я накара да се озъби първа.
– Отдели малко време, за да се замислиш над отражението си, велика пъстърво – каза тя пренебрежително. – Тогава въпросът ти сам ще си отговори.
Страхът пропълзя по гръбначния ми стълб, когато Макс сви пръсти, и аз се отдадох на студенината за миг, преди да затегна умствените си щитове и да го блокирам.
Тълпата се отдръпна, щом усети натиска на даровете му, и четиримата бавно се запътихме напред, въздухът се тресеше от напрежение, докато всички чакаха да видят какво ще се случи по-нататък, а чувството на страх ставаше все по-силно.
Дариус протегна ръка, за да изключи музиката, взе една бутилка от масата с напитки, която беше събрана за това малко парти, и отви капачката, преди да отпие дълго от нея.
Очите му просветнаха, докато преглъщаше, и той се усмихна широко, точно когато едно от момичетата от дома му пристъпи напред и докосна ръка до ръката му.
– Ум, Дариус? Мислех, че трябва да знаеш, че в тази бутилка има Footloose Faraday – каза тя, прехапвайки устните си по начин, който определено беше опит за съблазняване, докато въртеше кичур червена коса около пръста си. Беше доста секси, но или Дариус не беше в настроение да се издокара, или просто не си падаше по нея, защото едва и хвърли дори един поглед, съсредоточил се върху Макс, който все още се изправяше срещу Грус, която му се хилеше, докато се бореше с ефекта от даровете на сирената.
– Благодаря, Мардж – пренебрежително каза Дариус, отърси се от нея и ми предложи бутилката. – Забелязах.
Повдигнах рамене, докато я приемах, решавайки, че съм готов да сваля задръжките си и да отпия дълго от магическата напитка, а топлината и ме згря чак до стомаха ми, докато преглъщах.
Сет я изтръгна от ръката ми още преди да съм приключил, а вълчият поглед на лицето му ме накара да се засмея, дори когато го проклех, а питието се разля по гърдите ми и се просмука през ризата ми.
– Изглеждаш малко напрегната, Грас – изръмжа Макс, докато се приближаваше към нея, но трябва да кажа, че не го виждах. Тя беше вдигнала високо брадичката си, на лицето и беше същият надменен поглед, който винаги имаше, когато погледнеше някой от нас, докато просто го гледаше и го предизвикваше да направи най-лошото.
– Не се страхувам от умствените игри на един дребнав паток, който си играе на владетел – изсмя се тя. – Никакви трикове с твоите фантастични перки няма да ме накарат да се разпищя, ти, капризно копеле.
Макс стисна челюст, докато се приближаваше към нея, и хората в предната част на тълпата се разбягаха, а един от тях изпищя от ужас и се срути между скалните басейни, тъй като преливането на даровете на Макс стана твърде голямо, за да се справи с него.
Сет изпи последното от „Футлоуз Фарадей“, очите му заблестяха сребристо с вътрешния му Вълк, докато хвърляше бутилката настрани, като я разбиваше в една скала и караше друг ученик да изкрещи силно, преди шумът да се превърне в уплашено хленчене, когато загуби контрол и се премести във формата си на Пегас, бикините и се взривиха и ластикът изхвръкна, за да удари Макс в окото.
Той изкрещя, докато губеше контрол над дарбата си, а вътрешностите ми се сринаха, тъй като неудържимият ужас се изля от него и се заби безцелно във всеки един човек, който ни заобикаляше. Сет нададе вой, когато бе почти стъпкан от бягащ грифон, а Дариус се изсмя, докато се провираше под ноктите на един мантикор, който се издигаше в небето, а от една от косматите му задници висяха наполовина разкъсани бански.
Изстрелях се встрани от касапницата и ридаещите ученици, подсилвайки умствения си щит, тъй като стената на ужаса се стовари върху всички и гледката на бягащите ги накара жаждата за кръв в мен да се покачи до нови висоти.
Профучах между телата, кътниците ми се оголиха и желанието да ги преследвам ме погълна, докато едно гласче в главата ми мърмореше защо не?
Гласът беше около три части от магическата напитка и четири части от животинските ми инстинкти и преди да успея да се спра, се стрелнах към момичето, което все още стоеше над хаоса в кичур тюркоазена тафта, докато крещеше на хората да си вземат значката Х.О.Р.Е.С., преди да си тръгнат.
Джералдин изпищя, когато се сблъсках с нея, но преди да успее да направи нещо, за да ме отблъсне, я бях притиснал към скалистия бряг на един от басейните, а кътниците ми потъваха дълбоко в плътта на гърлото и.
Въздъхнах от вкуса на кръвта и, която се търкаляше по езика ми, а юмруците ми се вкопчиха в марлената материя, която покриваше тялото и. Отпих дълбоко от нея и усетих прилива на влиянието на кървавата луна, което ме обливаше.
По дяволите, тя беше силна, а кръвта и представляваше смесица от аромати, която ми напомняше за онова объркващо усещане, когато слушаш три различни песни, докато всички звучат едновременно.
– Извади кътниците си от стомаха ми, ти, къдрокосият Лотарио, или ще бъда принудена да се защитя! – Извика Джералдин, а ръцете и се удряха в раменете ми със значително по-голяма сила, отколкото жертвата ми обикновено успяваше да постигне, когато беше под въздействието на отровата ми.
Изръмжах и, докато пиех по-дълбоко, а жаждата за кръв караше мускулите ми да се напрягат, докато вземах каквото ми трябваше, преглъщах жадно и игнорирах протестите и.
Тафтата зашумя като змия, която се промушва през дългата трева, и коляното и се сблъска с члена ми толкова внезапно, че аз се отдръпнах назад с проклятие, освободих я от захапката си и изхрипях, докато си притисках джаджите.
– При шибаните звезди – изсъсках миг преди юмрукът да се забие в челюстта ми и да бъда повален по задник от Макс, докато той оголваше зъбите си срещу мен.
– Отстъпи, задник, това е моята битка – предупреди той, а очите му блестяха с предизвикателство, на което нямах намерение да се поддам.
Заздравих топките си с прилив на магия и се изправих на крака, а по лицето ми се появи усмивка, докато се изправях срещу брат си и се подготвях за битката, която той ми предлагаше.
Но преди да успеем да влезем в нея, светкавично движение привлече вниманието ми отляво и очите ми се разшириха от тревога секунда преди Джералдин да хвърли огромно кълбо воняща, капеща кал право към нас.
Изстрелях се с вампирската си скорост половин такт преди ударът да успее да се приземи, но Макс нямаше такъв късмет, улови цялата купчина в лицето, докато се озърташе срещу заплахата и се оказа покрит от главата до петите в нея.
– Вземи това, ти, напомпана риба! – Извика Джералдин. – Аз ще бъда завинаги Х.О.Р.Е.С. и ти никога няма да ме спреш!
Тя разкъса роклята си, докато всички, които все още бяха останали, я гледаха шокирано, а аз зърнах огромните и цици около две секунди преди тя да се преобрази в огромната си форма на Цербер и да се истреля с лай на смях, който отекна навсякъде по скалите, които ни заобикаляха, а торбата със значките на Х.О.Р.Е.С. и роклята и бяха стиснати в челюстите на всяка от трите и глави.
Аз паднах от смях, хващайки се за страната, докато се облягах на ръба на скалния басейн, а Макс изрева предизвикателство, което накара въздуха около нас да вибрира от емоциите му. Смесица от гняв, похот и забавление напираше в мен и аз се отворих за нея, наслаждавайки се на усещането за неговата сила, която прогони собствените ми чувства за няколко минути и ми даде луд вид прилив.