ЛЕОН
– Смятате ли, че кошницата с подаръци е прекалено голяма? – Попитах, като сложих ръце на хълбоците си и погледнах огромната кошница, която беше по-голяма от дивана и препълнена с толкова много подаръци, че трябваше да сложа половината от тях извън нея.
Бях поръчал на Минди да купи специално изработена опаковъчна хартия с малки василиски, лъвове, дракони, харпии и вампири върху люляково покритие. Работиха цяла нощ, за да опаковат всички тези подаръци. Аз също помогнах. Опаковах най-големия подарък, което беше много трудно, така че след това подремнах, а когато се събудих, беше девет сутринта и останалата част беше готова. Беше изтощително цялото това планиране на партита.
– Да – изръмжа Райдър от мястото си до прозореца. Той изобщо не беше мръднал оттам, докато окачвах последните декорации, които Минди ми бяха оставили – не, чакайте, беше мръднал веднъж, когато събори тематичната парти шапка „Цар Лъв“, която бях балансирал на главата му преди час с лицето на Скар. Сега бях направил заклинание за левитация върху нея, така че тя висеше на няколко сантиметра над него, и смятах да не я забележи, още повече че в момента беше зает с „Цар Лъв“ 2, който вървеше по телевизора.
– Не, ще им хареса. – Отхвърлих момента на съмнение и тъмнозелените очи на Райдър се плъзнаха из стаята, разглеждайки цялата ми украса.
– Прекаляваш, Муфаса. Защо ще правиш парти, базирано на „Цар Лъв“? Те няма да разберат значението на това за нас.
– Не и с това отношение – казах аз, като намачках една възглавница с лика на Зазу.
– Леон! – Изръмжа Гейбриъл от кухнята и аз извърнах очи от яростта в тона му.
– Какво? – Отвърнах му невинно.
– Знаеш какво – изръмжа той. – Ела тук.
Въздъхнах и погледнах гигантската купчина подаръци, докато обмислях дали да не се гмурна там, за да се скрия сред тях.
– Не се притеснявай – предупреди Гейбриъл и аз изсумтях. Проклет да е той и неговата проницателност. Не бях в час, трябваше да вземам решенията си по-случайно, да направя нещо непредсказуемо, за да отклоня вниманието му от себе си.
Вкарах краката си в кухнята с нацупено лице и го намерих да извива вежди към мен, с голи гърди и сгънати зад тях крила от скорошния полет, който току-що беше предприел.
– Какво е това, по дяволите? – Той посочи транспаранта, който висеше над арката, през която току-що бях преминал, и който бях поръчала да бъде направен специално за тази вечер, а аз го погледнах невинно и прочетох думите, изписани със сини и сребърни букви по него.
НЕ НИ ИНТЕРЕСУВА, ЧЕ СИ ПРЕЦАКАЛА ЕДИН УЧИТЕЛ И СИ ГО ВКАРАЛА В ЗАТВОРА, ДАРСИ!
– И това? – Гейбриъл посочи червено-златния транспаранта, който висеше над прозореца вдясно от мен.
ДА СЕ КРЪСТОСАШ С АКРУКС Е СИЛЕН ХОД, ТОРИ!
– Не виждам какъв е проблемът, Гейб? – Попитах с вдигане на рамене.
– Не ми казвай Гейб. – Той размаха пръст и хвърли лиани, които издърпаха транспарантите на пода. – Слушай, знам, че си развълнуван. – Кимнах няколко пъти.
– Но нека не ги стряскаме, като им посочим два от най-болезнените моменти в живота им, нали?
Започнах да мъркам, поклащайки се нагоре-надолу на пръстите на краката си.
– Добре, махни транспарантите. Просто исках да знаят, че сме напълно спокойни за това, което са. Мога да сложа илюзия на ирисите си, за да ги направя черни като тези на Тори? – Казах.
– Не – каза той с поклащане на глава.
– Бих могъл да разкажа на Дарси за времето, когато Райдър прецака една учителка и тя в крайна сметка беше арестувана, посрамена от властта и целият и живот беше разрушен?
– Недей да го правиш – предупреди той.
– Точно така, точно така, Орион очевидно не е такъв, но тя би могла да се сближи с Райдър заради общите им интереси. О, това ми напомня, че съм написал няколко реплики за разговорни точки. – Извадих купчината от джоба си. – Е, технически ги написа моята Миндис. Те проучваха всички любими неща на Тори и Дарси и съставяха досие за мен.
– Наистина не е необходимо да… – започна той, но аз го прекъснах, прочитайки една от моите невероятни опорни точки.
– И така, Тори, ти каза „не“ на звездите и отказа да се обвържеш със сина на най-психично болния човек в Солария. Обясни.
– Леон – изръмжа Гейбриъл и се запъти към мен с намерение, сякаш щеше да ми изтръгне репликите. Но аз щях да умра за картите си.
– Бебето ритна! – Елис се изстреля в стаята с вампирско движение, а люляковата и рокля се завъртя около краката и, преди отново да се разлети надолу, увиснала на малката подутина на корема и.
Данте влезе спринтирайки в стаята, мокър и с гол задник от душа.
Майната му на картите с реплики. Хвърлих ги в лицето на Данте, за да го заслепя, гмурнах се на пътя му, докато падах на колене и притисках ухото си към корема на Елиз заедно с ръката си, мъркайки още по-силно.
– Стронзо – изръмжа той, използвайки въздушната си магия, за да ги изблъска далеч от себе си, докато падаше на колене до мен, поставяйки главата си до моята, така че да се гледаме един друг.
– Леон, това гъделичка – засмя се Елис, пръстите и се впиха в косата ми и накараха очите ми да се изцъклят от това колко добре се чувствам.
Гейбриъл се премести зад нея, целувайки я по слепоочието, преди да сложи ръка върху горната част на корема и.
Райдър се появи с шапката „Шар“, която все още левитираше над главата му и се въртеше бавно, докато бързаше да се присъедини към нас, прокарвайки ръка между лицата на Данте и мен, преди да целуне силно Елис по устните.
– Колко силно ритна, Кариня? – Попита Данте. – Силно като буреносен дракон?
– Чувства ли се пухкав като малко младолъвче? – Поисках.
– Или студенокръвно като мен? – Попита Райдър, като се усмихна мрачно.
– Шшш, ще го направи отново – каза Гейбриъл развълнувано и всички затаихме дъх. Пръстите на Гейбриъл се преместиха в последната секунда, точно на мястото, където бебето риташе, и аз бързо преместих ръката си нагоре, за да го почувствам и аз, като малки пеперудени крилца срещу дланта си.
– Уау – въздъхна Елис, а очите и светеха от чиста магия.
Данте също премести ръката си там, точно когато то се раздвижи отново, и всички се разсмяхме, с изключение на Райдър, който изхъмка, че е пропуснал да го усети, и премести ръката си до моята, докато се опитваше да го усети.
– Ето. – Гейбриъл хвана китката на Райдър, премести ръката си малко по-надолу и очите на Райдър се разшириха, когато усети, че отново рита. Всички погледнахме към Елис, а сърцето ми се разтресе от силна енергия, от която имах чувството, че ще се пръсне.
Нещо меко и топло се притисна към крака ми, което ме накара да погледна надолу и осъзнах, че голият член и топките на Данте са точно върху коляното ми.
– Хм, пич…- Промълвих, докато той гледаше Елис, запленен от нея, докато устата му се разтвори и той се загуби в момент на пълно очарование. Не исках да го развалям, но и като че ли бях в криза на пениса и топките. Искам да кажа, не беше като да не съм бил в непосредствена близост с драконовия му донг преди, но не бях използван, за да подпирам донга преди. Беше тежък, целият този донг, и дори когато се опитвах да го игнорирам и да остана в момента, който всички споделяхме, очите ми все се връщаха към него.
Просто ще се преструвам, че го няма. Запази стила си.
Или може би ще успея да се отместя достатъчно назад, за да се плъзне от коляното ми…
Опитах се да го направя, гърбът ми веднага се удари в крака на Райдър, който ме блокираше, и се опитах да се съсредоточа върху дебата, който всички водеха за това как да кръстим бебето си – Леон Джуниър – и се съсредоточих върху дилемата си.
Може би, ако просто го повдигна внимателно, ще мога да го измъкна, без той да забележи. Но дали да го вдигна за топките, или за члена?
И двете. Определено и за двете.
Добре, мъниче, да те приберем у дома.
Тръгнах към движението „обгръщам топката“ с двете си ръце, като нежно притисках боклука му, но той моментално ме запрати с мълния, която ме хвърли в Райдър и ни повали и двамата по задници.
– Ебаси – изстена Райдър, докато се хранеше с болката и на двама ни, а кожата ми изсвистя от пращенето на буреносните сили на Данте.
– Dalle stelle(От звездите) – прокле Данте, като се изправи на крака. – Какво, по дяволите, правеше?
– Можеше да ме предупредиш, че ще го направи. – Сведох очи към Гейбриъл, който сега единствен беше с Елиз в ръце и целуваше врата и, сякаш нямаше представа какво се случва. Но когато погледна нагоре, на устните му се появи знайна усмивка, докато свиваше рамене.
– Бях разсеян – каза той.
– Глупости – обвиних аз, след което Елис започна да се смее, като ме посочи.
– Леон, косата ти – засмя се още по-силно тя, докато Райдър ме избута от себе си и се изтърколихме на крака. Потупах косата си с настървение, осъзнавайки, че статичното електричество я кара да стърчи във всички посоки, и рев на гняв ме напусна, докато тичах към огледалото на стената.
– Не! С часове си правих прическата! – Изкрещях, опитвайки се да я притисна с пръсти, но нямаше смисъл. Трябваха ми серуми, гребен за афро, спрей за разресване – не, нямаше време. Нямаше проклетото време на звездата. Спреят щеше да е достатъчен сам по себе си.
– Не драматизирай – каза Райдър с присвити очи, а късо подстриганата му коса беше също толкова скучно неподвижна, както винаги, след което на вратата се позвъни и аз завих, стискайки косата си с две ръце.
– Те не могат да ме видят такъв!
– Поне си шибано облечен, каза Данте и побърза да излезе от стаята, а аз се затичах след него, като едва не съборих голия му задник, докато спринтирах нагоре по стълбите, а паниката разкъсваше вътрешностите ми.
– Няма да им пука за косата ти – извика след мен Гейбриъл, но дори и да беше вярно, това беше въпрос на гордост. Косата ми показваше статута ми на лъв, а аз исках сестрите му да мислят най-доброто за неговия съратник.
Влязох в банята и се зарових в продуктите до мивката, докато търсех спрея за разресване.
– Малко чудовище, къде е спреят Marvelion?! – Изкрещях и.
– Използвах последния от него за косата ти тази сутрин – обади се тя.
– Не – изпъшках и поклатих глава от ужас, когато забелязах празното шише в кошчето за боклук. Паднах на колене, грабнах го от кутията и откъснах капачката от него, опитвайки се да изкъртя нещо от вътрешността му, но нищо не излезе.
Грабнах гребена си от мивката, оставайки на пода, докато го прокарвах през косата си, опитвайки се да изгладя кичурите, но нямаше достатъчно време, за да я направя перфектна.
Стъпките се носеха насам и аз се паникьосах, забивайки се назад по дупе, преди гърбът ми да се удари във ваната, и грабнах кърпата, хвърляйки я върху главата си половин секунда преди вратата да се отвори.
– При звездите, Муфаса – въздъхна Райдър. – Стани и престани да бъдеш смешен. Близначките са тук и искат да се запознаят с теб.
– Не – казах аз. – Не по този начин. Аз съм отвратителен.
Стъпките му заудряха по-близо и той отметна кърпата от главата ми, като ми се намръщи, докато сгъваше ръцете си. Тъмнозелената му риза открояваше очите му. Изглеждаше съвършен. Както би трябвало да изглежда един василиск с гневно лице, скриващо сладката малка гадинка вътре, която просто искаше да се гушне. Не беше честно. Аз също трябваше да изглеждам перфектно.
Втурнах се към него, като заплетох пръсти в ризата му, докато наполовина се изкачвах по тялото му, увисвайки на раменете му.
– Помогни ми – помолих.
– Ах, слез от мен. – Той се опита да разплете ръцете ми от себе си, но аз не го пуснах.
– Държиш се като младенец, събери си нещата.
Отпуснах се срещу него, заравяйки лице във врата му, като изпуснах траурно мяукане.
– Жалко за мен, Райдър. Жалко за мен. – Харизмата ми се отми от плътта ми и той въздъхна, потупа ме по гърба и ми отдели малко от вниманието, от което се нуждаех, за да се успокоя.
– Следвай ме, задник. – Той се отдръпна от мен и аз закрачих след него през вратата и в стаята отсреща, която той използваше като лаборатория за отвари. По стените имаше вентилационни отвори и голяма кръгла маса, на която в средата на стаята седеше котел, а върху него бяха подредени куп книги и няколко съставки. На задната стена имаше огромен стелаж, пълен с най-различни еликсири, билки и тоници в безкрайни цветове.
Той се пресегна към тях, взе три различни от тях от стелажа и се премести до казана, като започна да ги смесва. Надникнах през рамото му, наблюдавайки го отблизо как работи, а той дръпваше рамото си всеки път, когато опирах брадичка на него.
– Ето – обяви той след няколко минути, като ми предложи на върха на пръста си да си взема от кремообразната паста, която беше направил.
Наклоних глава към него в знак на предложение и той стисна устни за секунда, преди да се предаде и да втрие пастата в косата ми, като прокара пръсти през нея, за да се увери, че е разпределена равномерно. Чувствах се толкова добре, когато той прекарваше пръстите си по целия път през кичурите ми, а аз мърках шумно, което го накара да мърмори ругатни под носа си.
Когато свърши, вдигнах ръка към нея, усещайки копринената и гладкост, като устните ми се разтвориха от изненада. – Звездичките ми, как изглежда?
Той сви рамене.
– Като коса.
– Райдър – изръмжах на липсата му на стил, след което се обърнах и изтичах до банята, за да я проверя.
Тя. Беше. Пууррррефектна.
– Боже мой! – Извиках и се върнах, за да го намеря да върви към стълбите, с усмивка на устните, докато аз се движех в крачка с него. – Благодаря ти, Ридикинс.
Погалих го по лицето, а той ми отвърна с бутане на ръка, но усмивката му само се увеличи, когато слязохме долу.
– Не мога да повярвам, че сме наследници на трона на Солария – казах развълнувано.
– Не сме – отвърна Райдър.
– Пф, да, ние сме – настоях аз.
– Как разбра това? – Попита той объркано.
– Защото сме законни наследници. Ако близначките умрат и Гейбриъл умре, и Данте умре, и по звездите, не дай си боже, Елис умре, тогава ние ще сме следващите по ред.
– Това изобщо не е вярно – каза Райдър с поклащане на глава.
– Така е. Ти и аз щяхме да се борим за трона, а когато аз спечеля…
– Аз щях да спечеля – пресече ме Райдър, напълно уверен в това.
– Никакъв шанс – издекламирах аз. – В крайна сметка ще трябва да дойдеш и да ме убиеш, след като заема трона, защото след смъртта на Елис цялата тази власт щеше да ми се стовари върху главата и щях да се превърна в суперзлодей, който щеше да въведе закон всички да си боядисват косите в люляково. Щеше да имам Минди, които да служат на моите Минди, и щях да ги накарам да се обличат като теб, Гейб и Данте, за да си спомням за добрите стари времена, но после понякога толкова се натъжавам, като ви виждам в тях, че започвам да убивам Минди и…
Влязохме в кухнята и думите ми замряха в гърлото, когато погледът ми попадна върху тях. На двете близначки Вега. Момичетата, за които бях чувал толкова много, бях ги следил в новините, бях накарал Гейбриъл да ми разкаже всяка подробност за съществуването им, а сега те бяха тук, в моята кухня, пиеха лимонадата ми от тематичните чаши на „Цар Лъв“ и дишаха моя въздух.
– Поеми си дъх, Леон – насърчи ме Гейбриъл, обгърнал с ръка Елис, докато стоеше до сестрите си. Сестри от друг господин, но все пак виждах приликата. Приличаха на него дори повече, отколкото бях разбрал от снимките.
– Здравей – каза Дарси, синята и коса беше истинска красота, като махна с ръка за поздрав към мен и Райдър.
– Много сме чували за вас – каза Тори с окуражителна усмивка.
– Гейбриъл не млъква за вас двете – каза Райдър, като се придвижи напред, за да им стисне ръцете като неловка целина.
Данте се придвижи напред, за да ги поздрави със златната си чаша, усмихвайки се ярко. „Alla nuova famiglia“ (За новото семейство.)
Те отпиха за това, докато аз продължавах да зяпам, без да мога да накарам краката си да се движат, а Тори погледна към Гейбриъл, като едва доловимо дръпна глава към мен във вид на въпрос. Беше напориста тази, обзалагам се, че би искала да види колекцията ми от откраднати мечове. Може би дори щеше да поиграе с мен на stabfest – макар че Гейб ми беше забранил да играя отново, след като едва не отрязах крака на Данте. Той беше такъв гадняр. Обзаложих се, че Дарси ще хареса къщичката ми за скачане, но Гейб също не обичаше да играя на нея без надзор, тъй като бях накарал приятел на приятел на приятел да направи въздушно заклинание върху нея, което ме изпращаше на триста метра в небето, когато скачах. Но Дарси имаше въздушна магия. Тя можеше да бъде моята спасителна мрежа.
Звездичките ми, това ще е най-хубавият ден в живота ми. Само ако можех да се накарам да се движа, да говоря или да правя нещо друго, освен да гледам.
– Всичко е наред, Леон – насърчи ме Елис.
– Просто не – о, по дяволите – прокле Гейбриъл и се пресегна да ме пресрещне, но беше твърде късно, защото се освободих от транса си и се запътих към близначките с разперени ръце. Очите им се разшириха, преди да ги вкарам в най-жестоката мечешка прегръдка, позната на човека, по-добра от тази, която може да даде който и да е мечкар.
– Аз съм Леон – изрекох около едно силно мъркане. – Леон Найт от Нощите, най-добрите крадци в Солария и ваш нов брат.