КЕЙН
На Дванайсет не можеше да се вярва. А аз бях изигран от нея за последен път. Не станах командващ офицер, защото бях парче говна със слаба воля. Никога не трябваше да се хващам на глупостите ѝ. Но аз уреждах сметките по начина, по който се чуках. Твърдо, безмилостно и без емоции.
Беше се върнала откъдето и да е с „Осемдесет и осем“ и погледа ми беше вперен в нея от другата страна на столовата, докато играеше на карти с Вълчата си дружина, като всеки от тях стоеше пред масата и хвърляше карти върху нея. Всеки път, когато се появеше една или друга карта, цялата група падаше на местата си и започваше да вика. Изглеждаше, че това е някаква изкривена версия на музикални столове, защото който седнеше последен, беше принуден да напусне играта.
Дванайсет се разби от смях, когато тя и Бетата и се насочиха към едно и също място и двамата се сгромолясаха на пода. Останалата част от глутницата се хвърли напред, за да и помогне да се изправи, но тя изглеждаше, че се забавлява прекалено много, за да има нужда от това. Беше различен човек от онова нещастно нещо, което беше вчера, изпънала долната си устна, сякаш света щеше да свърши. Но точно това ме накара да я наблюдавам още по-силно.
Тя носеше емоциите си като маски, като лесно сменяше една със следващата, без да мигне. Чудех се кои от тях наистина докосват сърцето ѝ, или в гърдите ѝ живее просто студен камък. И ако случая беше такъв, определено можех да се свържа с нея.
Очите ми се присвиха, докато я наблюдавах, и ме изпълваше сладко удовлетворение, че днес аз ще бъда този, който ще изтрие усмивката от лицето ѝ. Никой не ме е направил на глупак и не му се е разминало, а аз си бях отлагал решението как точно ще се справя с нея.
Когато закуската най-сетне приключи, се придвижих до вратата, за да я изчакам, готов да я заведа долу в „Поддръжка“ за сутрешната ѝ работа. Тя беше сред последните, които си тръгнаха, минавайки през вратата, сякаш имаше цялото време на света, и аз я хванах за лакътя, изненадвайки я, докато я тласках към стълбите.
– Добро утро, офицер Гръмпс, днес пак ли станахте от грешната страна на леглото? Може би се нуждаете от някакъв знак, който да ви напомня накъде да вървите.
Стиснах челюст, без да казвам нищо, докато я водех надолу по стълбите, и усетих как ме оглежда с ъгълчето на окото си.
– Какво ядете за закуска, сър? Унчериос?
Челюстта ми се стисна по-силно, докато лицето ми започна да ме боли. Кътниците ми изтръпваха от очакването на лова и нямах търпение да повлияя на настроението ѝ като шибан метеор, който се разбива в нейния свят.
Най-накрая стигнахме до девето ниво и аз я поведох покрай изолационните килии към вратата, която водеше надолу към нивото за поддръжка. Бях наредил на един от пазачите да оставя всеки ден там долу почистващи препарати, за да не се налага повече да си правя труда да ги донасям.
Стигнахме до долната част на стълбите и аз пуснах Дванайсет, като се придвижих до количката с почистващи препарати и сгънах ръце.
– Започни да търкаш пода – заповядах, посочвайки го, а тя ме погледна объркано.
– Не искаш ли да ловуваш днес? – Подиграваше се тя, докато се придвижваше към мен с поклащащи се бедра.
– Започни да чистиш. Сега – изръмжах и веждите ѝ се свъсиха. Тя обаче не ме попита повече, което беше подобрение в сравнение с обичайното ѝ самоуверено поведение, и аз наблюдавах как тя взе кофа и четка за чистене от количката, като ги постави на пода.
Обърна се към мен, разкопча гащеризона си и го остави да падне в краката ѝ.
– Какво правиш? – Изръмжах.
– Просто не искам да се намокри – каза тя невинно и излезе от него само по ботуши, черен спортен сутиен и бикини. Откъснах поглед от нея, докато тя се обърна и сложи гащеризона върху количката.
Тя падна на колене, след което започна да търка пода, а косата ѝ падаше около нея. Докато работеше, тя се движеше по земята на четири крака, а перфектно заобленото ѝ дупе отново и отново привличаше вниманието ми.
Прочистих гърлото си и преместих погледа си към тавана, като стиснах ръце зад гърба си. Нямаше да ѝ позволя да ме разсейва отново. Имах план и това беше първата част от наказанието ѝ.
Оставих я да работи повече от час, докато не заблестя от пот, преди да ѝ кажа да спре.
Тя се изправи на крака пред мен, като отметна косата си зад ушите и прехапа устните си.
– Харесва ли ти да ме гледаш как работя за теб, Мейсън?
– Използвай още веднъж името ми и ще ти напиша акт за нарушение, дванайсет. – Открих зъбите си. – Мислиш ли, че съм глупак, който можеш да завъртиш около малкия си пръст?
Тя размаха мигли и поклати глава. – Не, сър.
Пристъпих напред с тихо ръмжене, движейки се, докато не се озовах право в лицето ѝ, като се наведех, за да я огледам.
– Мисля, че е така. Мисля, че играеш игри, за да накараш мъжете да правят това, което искаш. Но аз не съм твоята плячка, Дванайсет, аз съм ловеца. Така че по-добре бягай, преди да съм ти го доказал.
Тя преглътна силно, зениците ѝ се разшириха при думите ми, сякаш наистина се интересуваше от това. Но днес нямаше да се въздържа. Тя щеше да разбере какво е да се превърнеш във враг на върховния хищник.
– Бягай – изсъсках аз и тя се обърна, ускорявайки се в лабиринта от машини с див смях.
Поех си дъх, за да забавя учестения си пулс, и насочих ушите си към нея, докато бягаше. Ако исках, можех да я хвана със завързани очи и полузаспал. Бях експерт в това, но днес щях да и дам по-дълга каишка. Жертвата ми винаги имаше по-добър вкус, когато си мислеше, че е спечелила.
Насочих се към първия коридор, като си проправих бавна пътека през помещението, докато жаждата за кръв се надигаше в мен.
– Този път ще боли, Дванайсет! – Извиках и, а стъпките и все още достигаха до мен от далечния край на стаята. – Ще научиш с кого точно си играеш.
Стъпките ѝ затихнаха и аз се усмихнах, докато тя се скри някъде вдясно от мен. Направих пътека в тази посока, като туптящите ми ботуши огласяха стаята и ѝ подсказваха колко близо съм.
Завих зад следващия ъгъл и сърцето ми се разтуптя, когато я открих облегната на голяма тръба, която се простираше нагоре през стаята. Ръката ѝ беше в бикините и тя прехапа устните си, докато от нея се изтръгваше стон.
– Какво, по дяволите, правиш? – Изръмжах, а члена ми се втвърди от нужда, когато тя ме обезоръжи напълно.
– Тази игра е толкова гореща – изпъшка тя, а очите ѝ бяха разфокосирани, докато ме приканваше да се приближа. – Елате тук, офицере.
Преглътнах назъбената топка в гърлото си, отказвайки да помръдна и на сантиметър, просто стоях там с бушуваща ерекция и поглъщащата ме нужда да я поискам.
Тя отметна глава назад, въздишайки по името ми, а аз бях сигурен, че няма да и пиша за това.
– Дванадесет – изревах, докато тя издишаше. – Спри.
– Имам нужда от теб – умоляваше тя и аз се стрелнах към нея, изгубвайки себе си в тази шибано красива гледка пред мен.
Хванах я за кръста с ръмжене на желание, а тя посегна към катарамата на колана ми, дръпна го и плъзна ръка в боксерките ми. Тя погали болезнената ми дължина и аз проклех под носа си при усещането, че меката ѝ длан се свива в юмрук. Издърпах ръката ѝ от бикините и затворих уста около пръстите ѝ, засмуках ги, за да усетя вкуса ѝ, а очите ѝ се разшириха от изненада.
Усмихнах се и я завъртях, като притиснах гърдите си към гърба ѝ и принудих главата ѝ да се отдръпне настрани с шепа коса. Тя притисна дупето си към мен, когато кътниците ми се впиха в шията ѝ и тя изстена името ми още веднъж.
– Имам нужда от теб – умоляваше тя и сърцето ми заби в гърдите, докато ритах глезените ѝ по-широко.
– Ще крещиш за мен, Дванайсет – казах срещу ухото ѝ и тя кимна жадно.
Не чуках затворници, това правило беше вкоренено в мен, но тя ме беше хванала за топките. Не можех да спра да мисля за нея, да я сънувам. Всеки път, когато се опитвах да я натикам под себе си, тя надигаше глава и отхапваше. И това ме докарваше до лудост. Едно чукане нямаше да промени нещата. Ако не друго, то щеше да реши проблема ми. Щях да я изкарам от системата си. Тя вече имаше достатъчно патрони, за да ме уволни с ловните игри, които играехме, така че какъв беше смисъла да се въздържам?
– Имам нужда от това, Мейсън, толкова много се притеснявах. Толкова съм сама. Моля те, дай ми това.
– Защо се притесняваш? – Промърморих срещу врата ѝ, плъзнах ръката си по корема ѝ и я спуснах към ръба на бикините ѝ.
– Страхувам се да не полудея… какво ще стане, ако ме изпратят в психиатрията?
– Няма да го направиш – изръмжах аз, прокарах зъби по рамото ѝ и я накарах да трепне. – Ще те защитя. – Майната му, какво изобщо казвах в момента? Наистина ли исках да кажа това? Сигурно ми се струваше, че го казвам. Но аз не се привързвах към никого. И отдавна, отдавна не бях се чувствал защитнически от някого.
– Значи ти можеш да решаваш дали хората да бъдат изпращани там или не? Дори и да са луди? – Попита тя задъхано и посегна назад, за да погали члена ми.
Въздъхнах, прокарвайки кокалчетата си по бикините ѝ, и я накарах да се извие назад срещу мен с издишване.
– Не всички. Но ти си моя – изръмжах свирепо. Идеята тя да ми бъде отнета накара яростта да набъбне под кожата ми. Нямаше да позволя да я изпратят в психиатрията. Никога.
– Значи главните инспектори имат тази сила? – Попита тя точно когато се канех да потопя ръка в бикините ѝ.
Повдигнах глава от гърлото ѝ, като мислите ми се проясниха за миг.
Боже мой… тя отново си играе с мен.
Издадох рев на ярост, изтръгнах я от тръбата и я хвърлих на пода. Тя вдиша рязко от страх, докато ме гледаше, а трябваше да се страхува. Много шибано да се страхува.
Тя се изтърси на крака, а аз се хвърлих напред, като я хвърлих на земята още веднъж.
– Мейсън! – Изпъшка тя.
– Как смееш?! – Изръмжах, гордостта ми беше наранена толкова, колкото и шибаното ми достойнство.
Тя отново скочи изправена, опитвайки се да избяга, а аз се стрелнах пред нея, избутах я назад върху едно контролно табло и я задържах за гърлото.
– Аз съм просто някакво колелце в твоята игра, нали? – Избухнах. – Така че какво планираш, Дванайсет, защото ще се изправя пред гнева на Управителя, за да те сваля, ако се наложи, запомни ми думите.
Тя стисна ръката ми, докато се задушаваше, след което нанесе остър ритник в страната ми, принуждавайки ме да отстъпя крачка назад.
Тя се отскубна назад през другата страна на конзолата и започна да бяга, но аз скочих след нея с моята вампирска скорост, като я повалих на земята под мен. Притиснах лицето ѝ в студения под, а тя запрати лакът в корема ми със силата на таран. Изръмжах, когато нещо се счупи и бях принуден да отстъпя назад, но не се отпуснах.
– Какво планираш? – Поисках отново.
– Ти си луд! – Тя се мяташе като дива котка и успя да се освободи, скачайки изправена с умение, което можеше да бъде научено само от нея. Втурнах се след нея точно когато крака ѝ се заби в корема ми. Тя вдигна ръце като професионален боец, а аз се засмях и също вдигнах своите.
– Искаш да се биеш с мен ли, Дванайсет? – Свих рамене. – Давай.
Тя отново се хвърли към мен, като нанесе удар в главата ми, който аз отразих на скорост. Тя отправи удар встрани от мен и аз хванах глезена ѝ, обръщайки я от краката ѝ, така че гърба ѝ се удари в земята. Тя се изправи за миг и аз се стрелнах напред с вампирска скорост, хванах ръката ѝ и я завъртях, така че да се блъсне в една от машините. Тя отново се нахвърли върху мен с изгаряща сила в очите и сърцето ми заби от вълнението, че се бия с равен. Дори и без магия, тя беше могъщо същество и се опитах да не обръщам внимание колко много ми харесваше това в нея.
Тя изкрещя от гняв, докато нанасяше поредния си перфектен удар към корема ми, но аз го избегнах със скоростта си, втурнах се около нея и изритах в краката ѝ.
Тя се срина на колене, съскайки между зъбите си, докато се нахвърляше отново върху мен.
– Какво планираш?! – Изкрещях, като я хванах за косата и я издърпах за нея на крака.
Тя удари кокалчетата си в гърдите ми в бърза последователност и аз изръмжах, като се държах със силата на волята си.
– Планирам да ти сритам задника! – Засмя се тя и аз я запратих назад към друга тръба с ръмжене.
Тя се възстанови бързо и отново се втурна към мен. Не си направих труда да я избегна, исках да пирувам с гнева ѝ. Имах нужда от този отдушник. Беше ме побъркала прекалено дълго, дяволски дълго.
Юмрукът ѝ се удари в челюстта ми и главата ми се отметна назад. Прехапах езика си и между зъбите ми изтече кръв, а болките само ме подтикваха към действие. Знаех, че част от мен се въздържа да използва юмруците си срещу нея, но не знаех защо се въздържах след всичко.
Тя замахна към мен още веднъж и аз хванах китката ѝ, придърпах я към гърдите си и я обгърнах с ръце.
– Кажи ми какво искаш от мен или ще го изтръгна насила от устните ти – изръмжах аз.
Тя ме погледна, докато ударите на сърцето ѝ се удряха плътно в собствените ми гърди.
– Искаш ли да знаеш какво искам? Какво наистина искам сега?
– Да – изплюх се аз.
Тя се изправи на крака и притисна устата си към моята. Сърцето ми спря да бие за цяла шибана секунда когато усетих желанието на устните ѝ. Истинско шибано желание. За мен.
Хванах я за врата и вкарах езика си в устата ѝ, притискайки я към себе си със силата на моя орден. Тя изстена, прокара ръце по посинелите ми ръце и се вкопчи в мен, сякаш живота ѝ зависеше от това.
Завъртях я, за да я притисна с гръб към една колона, без да съм никак нежен, докато се домогвах до устата ѝ с яростни удари на езика си. Кътниците ми се врязаха в устните ѝ и кръвта на двама ни се разля между нас, карайки пулса ми да се ускори от глад.
Прокарах ръце по страните ѝ, а голата ѝ плът ме караше да изпитвам болка на места, за които не подозирах. Изпуснах светкавици от лечебна магия от дланите си, като премахнах синините ѝ, а собствените си наранявания оставих непокътнати. Исках да усетя ухапването на омразата ѝ, горещината на похотта ѝ и да потъна в болката, която тя остави в душата ми.
Пръстите ѝ се сплетоха в косата ми, а дишането ѝ се ускори от истината колко много ме искаше.
Най-накрая прекъснах целувката и магията между нас се разби като падащо стъкло.
Отстъпих крачка назад, избърсвайки кръвта, която бе покрила устните ми. Очите ни се втренчиха един в друг и реалността се сгромоляса около мен. Тя никога нямаше да ми каже истината. Тя беше престъпник, когото бях нает да задържа. А аз вече бях преминал толкова много граници, че значката ми вероятно щеше да бъде отнета, ако не спра скоро. Имах нужда от тази работа. Нямах нищо друго извън този затвор. Нямах дом, нямах нищо. Не можех да пожертвам единствения живот, който имах, заради едно момиче.
– Облечи се – изръмжах аз, като посочих коридора вляво от мен.
Тя облиза устни, поклати глава към мен, преди да тръгне.
– Майната ти, Мейсън Кейн.
Обърнах ѝ гръб, като прокарах ръка през косата си и най-накрая се излекувах от раните, които ми беше нанесла, знаейки, че трябва да се опитам да забравя, че това изобщо се е случило. Отсега нататък трябваше да се държа като проклет професионалист.
Въздъхнах, оправяйки колана си, като срама ме връхлетя като дъждовна буря.
– Да вървиш и ти там, Розали Оскура.