***
Сет хвана ръката ми и аз му се намръщих, докато ме дърпаше след себе си, но се предадох, желанието ми за кръвта му беше твърде силно, за да му устоя, а вниманието ми беше приковано към гърлото му, докато хватката му върху пръстите ми приличаше на единственото нещо, което ме привързваше на място в момента.
Той излая команда на глутницата си да се отдръпне встрани, за да ни пропусне, като ме прехвърли през басейна, преди да се промъкне под водопада със затоплена изворна вода и да ме отведе в уединената пещера зад него.
Сет ме пусна, когато влязохме в тъмното пространство, а блестящият басейн там караше стената на пещерата да блести с множество малки дъги, които танцуваха и по мократа му кожа, карайки го да изглежда като някакво неземно създание, доведено при мен от самата луна.
Той ми се усмихна, когато се настани във водата, наклони глава на една страна и ме изгледа с интерес.
– Все още се предпазваш – казах с тих глас, контролът ми висеше на острието на ножа, докато оставях кътниците си да потънат в долната ми устна и им предложих някакво малко облекчение.
Усмивката на Сет се разшири от това, че бях уличен, и той сви рамене, без да си прави труда да отрича.
– Донякъде ми харесва да виждам звяра в теб, Кал. Мисля да го разбуня още малко, само за да разбера колко мрачен ставаш, когато най-лошото от теб е примамено.
Думите му запалиха огън в мен и направих крачка напред, но преди да успея да скъся разстоянието между нас, едно момиче пристъпи през водопада в гърба ми и привлече вниманието ми към нея.
– Мислех, че Алис може да ни помогне да оживим това парти – обясни Сет, като я сочеше с пръст, а тя ми предложи широка усмивка, докато минаваше покрай мен, ръката и се плъзна по ръката ми, преди да се премести да седне в скута на Сет, целувайки го страстно, докато аз просто стоях и ги гледах.
Сет отвори очи, докато продължаваше да я целува, а в тях отново се появи онзи сребрист блясък, когато ме погледна – предизвикателството беше ясно.
– Искаш да играя на вълк ли? – Попитах, като гледах красивото момиче в скута му и намирах тази идея за почти толкова привлекателна, колкото и мисълта, че кръвта му гали езика ми.
– Да – съгласи се Сет, прекъсна целувката им и ми подари усмивката си на Вълк, докато тя започна да движи устата си по шията му, стенейки тихо.
Той ме подкани да се приближа с един пръст, точно както беше направил за Алис, и аз се изхрачих от идеята да му се подчиня, но все пак се приближих.
– Добре – съгласих се аз, а пенисът ми се втвърди, когато се приближих до тях и се преместих да седна до него, като кракът ми се допря до неговия и кожата ми се нагорещи от контакта. – Но по-добре да знаеш какво искаш, като вкарваш друг алфа в глутницата си.
Задържах погледа му, докато се протягах към Алис, хванах бедрото ѝ и я прехвърлих през крака си, така че тя беше наполовина разкрачена и от двама ни, а ръката на Сет беше притисната към моята.
Тя извърна глава, хвана устата ми на мястото на неговата и потопи език между устните ми.
Изръмжах, докато задълбочавах целувката, а ръката на Сет докосна тила ми и пръстите му се впиха в къдриците ми, докато и той се навеждаше.
Челюстта му се допря до моята и аз изръмжах, отчасти предупредително, отчасти от похот, когато Алис се обърна, за да посрещне целувката му още веднъж, оставяйки ме да преместя устата си отстрани на врата и.
Сърцето ми се разтуптя по-силно, когато призивът на кръвта и ме привлече, а кътниците ми се допряха до плътта и, карайки я да се задъхва, докато бедрата и се люлееха от нужда.
– Наклони глава, Алис – изръмжа Сет. – Дай му това, което иска, а ние ще ти дадем това, което искаш в замяна.
Алис кимна, главата и се отметна назад, докато се разкриваше пред мен, а аз оставих погледа си да се спусне към върховете на зърната и. Голямата ръка на Сет се премести, за да дръпне едното, а разгорещеният му поглед срещна моя, докато Алис пусна ръката си под водата и започна да помпа члена му в юмрука си.
Въздъхнах при вида на разширяващите се зеници, пулсът ми гръмна, а кътниците ме заболяха, което ме накара да се хвърля напред и да я захапя с дълбоко ръмжене.
Алис изстена, когато започнах да се храня, и аз въздъхнах, кръвта и беше много по-силна от другите, с които се хранех, откакто пристигнах на това парти, и се приближавах много повече до задоволяването на нуждата, която луната беше събудила в мен.
Преместих ръката си между краката и, като при това пръстите ми прокараха линия по бедрото на Сет и го накараха да изстене, докато гледаше между мен и Алис, наслаждавайки се на шоуто.
Алис изстена шумно, когато потопих два пръста в нея, още от кръвта и се търкулна в гърлото ми, когато започнах да ги вкарвам и изкарвам, обичайки начина, по който кръвта и пулсираше между устните ми, колкото повече се възбуждаше.
Ръката и се уви около члена ми и аз изстенах, чукайки я с ръка и пиейки още от кръвта и, докато ударите в главата ми се успокоиха малко.
Но колкото повече пиех, толкова по-ясно ми ставаше, че това все още не е достатъчно, изтръгнах ръмжене, когато ме изпълни разочарование, а мускулите ми се стегнаха от нуждата, която нямаше да бъде задоволена.
– Хайде, Алис, можеш да се справиш по-добре – изръмжа Сет и сърцето ми подскочи, когато ръката му се премести върху бедрото ми, а допирът на кожата му до моята накара животното в мен да се надигне и членът ми се разтрепери в хватката на Алис.
Ръката на Сет се присъедини към моята, пръстите му погалиха гърба на ръката ми, преди да се вмъкне в нея, като я накара да изстене силно, докато той намери ритъм с мен, докато тя викаше между нас, а сърцевината и се стегна около нас, когато започна да идва.
– Майната му – изпъшка Алис. – Ебаси, звездите, Алфа!
Вкарах пръстите си в нея с отчаяна нужда, кръвта и пулсираше по-бързо, докато тя достигаше върха си, дразнейки ме с обещанието за това, от което толкова отчаяно се нуждаех, докато тя викаше и тя се стягаше около моите и пръстите на Сет.
Оргазмът и изпрати прилив на кръв между устните ми и аз изръмжах яростно, тъй като освобождаването, от което се нуждаех, ми беше отказано, отблъснах ръката и от члена ми и изтръгнах зъбите си от гърлото и в знак на неудовлетвореност.
Сет издърпа пръстите си от нея, издърпа и моята ръка и ѝ излая команда да работи по-усилено, докато пръстите му се вкопчиха в косата ми и той ме дръпна, за да го погледна.
– Кажи ми, че ме искаш, Кал, и съм изцяло твой – каза той, очите му блеснаха с нахална сила, а аз изръмжах, като оголих окървавените си зъби срещу него.
– Тръгвай си – изръмжах, като прокарах ръка през къдриците си, опитвайки се да овладея жаждата за кръв, която заплашваше да ме завладее.
Сет захриптя с вълчи хленч, докато затварях очи, и изведнъж водата се размести около мен, тялото му се придвижи към моето и отблъсна Алис от нас, докато усещах как пуска въздушния щит от кожата си.
Нахвърлих се върху него, без дори да отварям очи, а от гърлото ми се изтръгна ръмжене, когато кътниците ми се забиха дълбоко в плътта му и аз изстенах силно, когато приливът на кръвта му най-накрая погали езика ми.
– По звездите – изстена Сет, докато го притисках назад към скалната стена, пенисът ми се забиваше в бедрото му, а похотта, разпалена от чистата сила, вплетена в кръвта му, ме караше да блъскам бедрата си срещу него, без да мисля.
Ръката на Сет се вкопчи в косата ми, стискайки я здраво, докато ме привличаше по-близо, а другата му ръка се спусна по ръката ми, вкопчвайки се в бицепса ми, докато се хващах за кръста му и мускулът се напрягаше.
Изгубих се във вкуса му, в усещането на тялото му, което се прекланяше пред моето, и в чистотата на силата му, която се вливаше в мен чрез кръвта му, докато преглъщах жадно, а силата на луната караше шибаната ми глава да се върти.
Пиех, докато не се опияних от него, а главата му падна назад, докато се задъхваше от жаждата за кръв, а приливът беше също толкова силен за него, колкото и за мен.
Палецът му се допря до страната на члена ми и аз изстенах главозамайващо, измъкнах зъбите си от него и без да се замислям обърнах глава към неговата.
Устните на Сет срещнаха моите, когато той също се обърна към мен, а сърцето ми подскочи от чуждото усещане за неговата четина, която се допираше до моята. Дълбокият звук на ръмженето, което се изтръгна от гърлото му, накара тръпки да преминат по гръбнака ми.
Устните му се разтвориха за мен и аз вкарах езика си между тях, стенейки дълбоко, когато той посрещна удара му със свой собствен, а палецът му отново проследи страната на члена ми и ме накара да загубя шибаната си глава от смесицата от похот и кръвно пиянство.
Сет ме приближи, целувката се задълбочи, докато мозъкът ми бавно осъзнаваше какво правим, накъде отиваме и колко много искам да продължим.
Притиснах бедрата си към него, усещайки как пенисът му се притиска към крака ми в отговор на силния натиск на моя към неговия, и се замислих за нещо, за което досега не бях мислил.
Отдръпнах се малко, погледнах го в очите и прочетох в тях същата похот, която, сигурен бях, той виждаше в моите.
– Сет? – Издишах, въпрос и предложение в тази дума, когато палецът му отново прокара път по дължината на члена ми, докато започнах да премествам ръката си от кръста му към неговата.
– Да – каза той, нуждата в него беше ясна и аз прехапах устните си, докато го попивах, исках това да продължи, толкова много да продължи.
Алис я нямаше и нямах представа кога си е тръгнала, но се радвах, че я няма тук. Не знаех дали това беше луната или кръвта му, някаква комбинация от двете или нещо много по-мощно, но знаех, че не искам да напускам тази пещера, докато не разбера.
Наведох се, устата ми беше върху неговата, а той облиза долната си устна, явно искайки още…
– Не ми обръщай внимание!
Дръпнах се назад от тревога при звука на гласа на професор Уошър зад гърба ми, завъртях се и го открих да излиза от водата в далечната част на пещерата, със сиренни люспи, покриващи кожата му, и с усмивка на устните, която беше всякакъв вид фалшиво смущение.
– Имам нужда само от малка глътка въздух, преди да се плъзна обратно надолу във влажните дълбини на тази дупка. Вие двамата знаете всичко за това, сигурен съм.
Той се плъзна обратно под водата точно когато Сет изкрещя проклятие и хвърли в главата му струя въздушна магия. Прокарах ръка по лицето си, докато лудостта на лунната сила избледняваше от крайниците ми, а на нейно място потъваше отвращението от нашия гаден дебнещ професор.
– По дяволите – казах, издишайки от смях, докато разменях неловък поглед с най-добрия си приятел. – Луната тази вечер е някаква прецакана.
– Е, да – съгласи се той. – Дори съм по-възбуден от обикновено, което говори за нещо.
Засмях се и погледнах настрани.
– Аз също. И жаждата за кръв ме е прецакала. Съмнявам се, че на сутринта ще си спомням и половината от тази нощ.
– Това, което се случва под кървавата луна, си остава под кървавата луна – предложи Сет с усмивка и аз кимнах.
– Да, звучи точно така.
Няколко секунди между нас цареше неловко мълчание и аз погледнах назад към мястото, където Уошър беше изчезнал.
– Изпитвам внезапно желание да се махна оттук – казах аз.
– Съгласен съм. – Сет ме последва, докато излизайки от пещерата, открихме, че басейнът отвъд нея също е празен, а участниците в партито са се преместили или са се прецакали и са си легнали за през нощта.
Погледнах нагоре към луната, открих, че тя се снижава в небето, а облаците се плъзгат над нея, за да я скрият от погледа, като най-силната и магия вече беше потисната и ми позволяваше да мисля малко по-ясно.
– Ще се видим на закуска? – Попитах, като погледнах назад към Сет и открих, че той също гледа към луната.
Ъгълчето на устата му се закачи и той кимна.
– Да. Закуска.
Извърнах се от него и се стрелнах през кампуса към моята къща и моето легло, оставяйки кървавата луна на гърба си и клатейки глава от лудостта, която тя събуди в мен тази вечер. От друга страна, всяка нощ, откакто бях започнал в Академия „Зодиак“, завършваше с една или друга безумна история, така че щях просто да го отдам на поредната пиянска нощ на лудост и да го оставя така. Сет беше най-добрият ми приятел, а аз така или иначе не бях привлечен от момчета.
Всичко това беше просто една малка лудост на Луната и знаех, че утре ще се върнем към нормалното. Това нямаше да промени нищо между нас. Бяхме си братя, така че майната му на Луната, че ни прецака. Дори тя не можеше да разруши връзката между мен и Сет, нищо не можеше. Нито луната, нито слънцето, нито всяка звезда на небето. Бяхме най-добри приятели и така щеше да бъде винаги.