Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 24

КСАВИЕ

Прегледах коментарите на безброй пегаси към публикацията на Тайлър във FaeBook, в която се казваше, че украсеният член е по-добър, макар че поне достатъчно хора бяха коментирали размера на члена ми, за да не разрушат напълно увереността ми. Не беше като да искам обикновен член. Всъщност, не толкова отдавна имах планове да го украся докрай, но после имаше битка и аз дойдох тук, а нямаше време да мисля как точно ще се справя с украсяването на члена си.
Въздъхнах, тръгнах към трапезарията и пъхнах атласа си в джоба, беше ми писнало да гледам красивия член на Тайлър онлайн. Снощи София се беше върнала в стаята му и аз отново се чувствах така, сякаш се провалям в цялата тази работа с Пегас. Инстинктите ми обаче не се отказваха, те изискваха да заема позицията на господар на стадото и да обявя София за своя. И точно това възнамерявах да направя. Но не можех да го направя с гол член, това беше сигурно.
Не, трябваше да подобря играта на члена си, да му направя промяна, която да го увенчае с титлата „крал на пенисите“. Това щеше да покаже на Тайлър. Той щеше да потръпне при вида на ослепителния ми П и тогава щяхме да видим кого иска да последва стадото. Тогава щяхме да видим…
Забелязах едно момче отпред, което бях видял да татуира феи в трапезарията, и сега тръгнах след него, копринената му черна коса беше прибрана на възел, а свободният потник, който носеше, показваше безкрайните татуировки „Дисни“, покриващи ръцете му. Беше едър мъж, мускулестите му ръце бяха загорели и изглеждаха достатъчно силни, за да смажат нечий череп, и в него се долавяше ужасяваща атмосфера, която беше достатъчна, за да ме накара да се поколебая в подхода си, макар че не исках да позволя това да ме откаже напълно. В края на краищата той можеше да е единствената надежда на моя член.
Усилих темпото си, прочиствайки гърлото си, за да се опитам да привлека вниманието му, но той не погледна назад.
– Извинете ме? – Попитах, а той се огледа намръщено, преди да продължи, сякаш не беше забелязал, че се усмихвам учтиво и го чакам да отговори.
Тръгнах да го настигна, движейки се откъм страната му и опитвайки се да се придържам към свирепото му темпо.
– Правиш татуировки, нали? – Попитах го, а той ме погледна с присвити очи.
– Може би – промълви той. – Искаш ли една?
– Не… всъщност искам няколко пиърсинга. Правиш ли и такива? – Попитах с надежда, а погледът му ме обходи по оценяващ начин.
– Не си ли ти момчето на Акрукс?
– Да – казах аз и вдигнах брадичката си. – И?
Той ме наблюдава още малко, след което сви рамене.
– Какво искаш – да ти пробият ушите? – Той се засмя при тази идея и топлина премина по тила ми, докато се подготвях да го помоля за това, което наистина исках.
– Не. Искам моите… знаеш ли. – Тръгнах с глава, за да покажа към члена си, и момчето се намръщи.
– Какво? – Попита той объркано.
– Знаеш ли… моя…- Намалих гласа си до шепот. – Пиърсинг на члена.
Той се разсмя, а топлината във врата ми се пренесе към бузите, докато се опитвах да изкажа това.
– Ами можеш ли да го направиш, или не? – Изсъсках.
Той прокара палец по кокалчетата на дясната си ръка замислено, след което поклати глава.
– Мога да го направя, но няма да го направя.
– Защо? – Тупнах с крак и веждите му се извиха към мен.
– Защото не искам. – Той се опита да ускори темпото си, но аз хванах ръката му, дръпнах го, за да го накарам да ме погледне отново, което той направи, а смъртният поглед, който получих, беше достатъчен, за да ме накара да го пусна, макар че все още продължавах с молбата си.
– Хайде, ще ти платя. А в замяна ще направя и нещо за теб. Какво искаш? – Попитах и той се замисли.
– Всичко, което искам? – Потвърди той и аз кимнах.
– Всичко – съгласих се аз и той помисли върху това за минута.
– Познаваш ли Габриел Нокс? – Попита той.
– Да, какво ще искаш за него?
– Ами той е мой стар приятел и обича да използва своята Прозорливост, за да ме изпревари. Като например онази сутрин, когато ми каза, че е предвидил, че ще се задавя с последната палачинка, ако я изям. Но след това той отиде и я изяде, така че знам каква е играта му. Той ме изигра като шибан глупак.
– Добре… и какво искаш да направя по този въпрос?
– Искам малко отмъщение – каза той с усмивка. – Но не мога да си го върна сам, защото той ще ме следи. Но той няма да гледа за теб…
– Значи искаш да направя какво точно? – Намръщих се.
– Не искам да знам нито едно нещо за това, което правиш, защото иначе той ще го види. Но искам да го шашнеш толкова добре, че никога повече да не се забърква с мен.
– Знаеш обаче, че той буквално може да види този разговор в момента, нали? – Отговорих, съзнавайки, че имам толкова голям шанс да изиграя Габриел Нокс, колкото и да се превърна в дракон, както винаги е искал добрият ми татко.
– Не, в момента е зает – каза той с веща усмивка. – И така, имаме ли сделка? – Той ми подаде мастилената си ръка.
– Първо пиърсинг на члена? – Потвърдих и той кимна, така че плъзнах дланта си в неговата и светкавица от сила звънна между нас, докато сключвахме сделката. Нямах представа как щях да изпълня своята част от тази сделка, но щях да опитам.
– Добре, ще получа това, което ми е необходимо. Знаеш ли къде се помещава кланът Оскура?
Кимнах в знак на съгласие, защото, да, всички знаеха къде се е настанила глутницата главорези върколаци – можеше да ги чуеш да вият, да се забавляват или да се чукат по всяко време на деня и нощта, освен ако не се поддържаха постоянно заглушителни мехури, а Розали и Данте Оскура пристигаха в трапезарията с огромната си глутница всяка сутрин, привличайки много внимание. Дори няколко пъти бях слизал там с наследниците и близначките, за да се забавлявам с тях, и беше сериозно забавление.
– Точно преди да стигнеш до стаите им, има няколко стаи за мен и семейството ми. Използвам първата вляво за работа. Ще се срещнем там след десет минути.
Кимнах и се отдалечих с развълнувано ръмжене, докато се движех в тази посока. Взех една ябълка и няколко моркова, докато минавах покрай бюфета, благодарен, че никой от познатите ми не беше наоколо, докато вървях по криволичещите тунели, които водеха към територията на клана Оскура.
Вътре в стаята, към която ме насочи татуистът, имаше малък салон с няколко дивана и столове, които изглеждаха като направени от втъкан мъх.
Отхапах ябълката си с развълнувано хленчене, преди да започна с морковите, като поставих краката си на дървената масичка за кафе, докато чаках да пристигне новият ми приятел. Когато той се появи с кутия в ръце, аз седнах изправен на мястото си, преглъщайки бързо морковите си.
– Не разбрах името ти? – Попитах весело.
– Карсън – каза той, постави кутията на масата и отвори капака.
Задъхах се, навеждайки се напред, докато разглеждах ужасяващата на вид игла вътре, която се намираше до пистолет за татуировки.
– Добре, нека приключим с това. Сваляй панталоните, лягай на дивана – нареди Карсън и през мен премина лек трепет от нерви, преди да сваля панталоните заедно с боксерките и да легна на мъхестите възглавници, оставяйки тениската с надпис „Horn and Raised“ и дъговите чорапи на мястото им.
– Ами пиърсингът? – Попитах. – Не трябва ли да избера нещо?
– Избери каквото искаш – каза той. – Аз съм земен елементал. Мога да направя метал и скъпоценни камъни, каквито искаш. Просто ми дай представа какво искаш да направиш тук. Принц Фаебърт?
Поклатих глава, знаейки точно какво искам.
– Стълба на Яков – казах без намек за съмнение в гласа си. – Дъгова.
Той ме погледна с тъмнозелените си очи, които блестяха от веселие.
– Сигурен ли си за това? Целият шибан пенис?
– Да – казах аз с кимване. – Целият. Отгоре до долу, отпред и отзад, толкова блестящ и лъскав, колкото можеш да го направиш.
Той прокара ръка по брадата на челюстта си, после извади голямата игла от кутията.
– Ами ще боли като дявол.
– Не можеш ли да я излекуваш, докато я правиш? – Изсъсках в знак на протест.
– Не, не е в мой стил. Ще го излекувам след това. – Той се усмихна жестоко, избута краката ми настрани, седна до мен на дивана и грубо хвана члена ми, като ме накара да изръмжа от тревога. – Готов ли си? На три.
Кимнах нервно, докато той подреждаше иглата до вала ми, и потиснах още едно хленчене, докато се готвеше да прониже с нея чудовищния ми член.
– Три. – Той прободе иглата през кожата и аз изревах толкова силно, че покривът се разтресе.
– Аххххххх!

***

– Вече можеш да излезеш изпод възглавницата – каза Карсън и аз най-сетне усетих как лечебната му магия протича по члена ми. Защо? Защо, по дяволите, защо го беше направил, без първо да накара да изтръпне проклетия ми член? Бях го молил да го направи, бях му обещал злато и богатство отвъд най-смелите му мечти, но той продължаваше да настоява, че това е негов метод, оставяйки ме в агония през цялото време.
Изпуснах тежък дъх, когато болката най-накрая отшумя и аз отблъснах възглавницата от главата си, чувствайки се така, сякаш щях да стана свидетел на шоу на ужасите, а членът ми щеше да бъде нарязан на парчета, поднесен като суши в скута ми. Защо се бях доверил на случаен непознат да го прободе с шибана игла? Нима си бях загубил ума? Той можеше да го разфасова, да го съсипе непоправимо.
Не свалях очи от скалистия таван на пещерата, страхувах се да погледна и да разбера каква съдба е сполетяла скъпоценния ми член. Защото бях някак си сигурен, че съм направил ужасна, ужасна грешка. Но когато се опитах да избягам по средата на клането на моята мъжественост, Карсън ме задържа и каза, че винаги мога да променя решението си, след като той приключи. Но можех ли? Дали лечебната магия някога щеше да възстанови члена ми, ако той го беше осакатил?
– Позволих си малко творческа свобода – каза Карсън. – Хайде, погледни го, задник. Ако не ти харесва, ще ги махна.
Вдишах дълбоко, молейки се, че той наистина може да поправи това, ако имам нужда от него, казвайки тиха молитва към звездите, докато се принуждавах да погледна надолу.
Дъхът заседна в гърдите ми, докато възприемах абсолютното съвършенство, което ме гледаше. Стълба от свързани помежду си решетки се издигаше по дължината на пениса ми, а по нея се изписваха най-красивите скъпоценни камъни, които някога бях виждал, и се виждаха цветовете на дъгата. През самата глава на пениса ми също беше прекарана пръчка с диамант на всеки край и когато хванах пениса си, усетих същата преплетена мрежа от пръчки, която минаваше и по долната му страна.
– О, мои звезди – въздъхнах, прокарвайки палец по всеки блестящ камък, който украсяваше члена ми, знаейки без сянка на съмнение, че официално имам най-добрия диамант в цяла Солария. Това беше дело на бог, който пробиваше пениса, на божество, което украсяваше пениса.
– Е? – Изръмжа Карсън и аз го погледнах, а благодарността ме заля на вълни.
Втурнах се към него, обгръщайки раменете му с ръце, а той застина в прегръдката ми и измърмори нещо за това, че животът му е изпълнен с прекалено приятелски настроени хора, преди да ме потупа неловко по гърба.
– Значи ти харесва?
– Харесва ми. – Отдръпнах се от него, скочих на крака и се запътих към една лампа, за да го разгледам по-добре на светлината. Той блестеше, сякаш в него живееха хиляди слънца, и ме напусна възглас на чиста радост. – Как мога да ти се отплатя за това? Мога да ти донеса злато, колкото искаш.
– Просто се заиграй с Гейбриъл и сме квит – каза той, лека усмивка се отскубна от устните му и аз кимнах, сигурен, че ще намеря начин да го направя, защото дължах на този човек толкова много, по дяволите.
Трябваше да го покажа на София и Тайлър точно сега. Трябваше да натъртя на Тайлър, че имам най-добрия член на света.
Избухнах в смях, хвърляйки плътен дъждовен облак около голия си задник и боклуците, преди да изскоча от стаята, да се промуша през трапезарията и да се затичам към стаята им, като се стрелвах наляво и надясно по тунелите, плъзгайки се по дъговите си чорапи всеки път, когато правех завой.
Когато стигнах до стаята им, блъснах вратата, без да почукам, и оставих облака да се разтвори, за да разкрие целия ми член, който вече беше твърд от възбудата ми и показваше всяко искрящо камъче в цялата му прелест.
– Ха! Погледни сега члена ми, Тайлър!
Но Тайлър и София не бяха сами. Тори и Дарси бяха там и потупваха Тайлър по рамото, докато София се беше свила в скута му, а всички наследници стояха отвъд тях. Орион също беше там и ставаше само по-лошо, защото очевидно Хамиш, майка ми, Джералдин и нейните шибани приятели от В.С.О. Анджелика и Джъстин също се бяха присъединили към това, за което ставаше дума на тази интензивно изглеждаща среща.
– Майката на Тайлър умря, Ксавие – ужасено каза София, като ме погледна, а очите и бяха пълни със сълзи, докато Тайлър ме погледна през мъглата на страданието на лицето си.
А членът ми просто си стоеше там, като бавно започваше да се изпуска, докато цялото това гадно шоу се разиграваше и аз поемах главната роля.
– На светлината на нечестивата луна! – Извика Джералдин, закривайки очите си. – Какво време да разкриеш своя Дълъг Шърман!
– Ксавие – изсъска Дариус. – Прикрий се, по дяволите.
– Ето, момченце. – Мама грабна едни панталони от леглото, подхвърли ми ги и аз се нахлузих в тях, като едва не паднах на задника си, докато всички ме гледаха, а бузите ми горяха горещо като слънцето.
Не.
Защо се случваше това?
Защо?!
Срамът от това, което бях направила, накара съзнанието ми бавно да навакса с мащаба на ситуацията, но когато Тайлър зарови лице във врата на София, а всички останали започнаха да обсъждат какво може да се направи, за да се отвърне на удара срещу Лайънъл, осъзнах, че тя не е умряла току-така. Баща ми я беше убил. И аз бях нахлул в стаята на Тайлър с изваден член само няколко минути след като той беше чул новината.
– Съжалявам – изригнах и побързах да отида при Тайлър, докато смущението, ужасът и тъгата ме заливаха на тежки вълни. – Толкова съжалявам. Не знаех.
– Нека им дадем малко пространство – каза Дарси тихо, а в очите и се появиха сълзи, докато гледаше Тайлър, и се протегна да хване ръката на Тори.
Всички започнаха да се изнасят от стаята и брат ми се опита да ме изведе с тях, но аз се откопчих, като му поклатих глава. Трябваше да кажа нещо, да направя нещо. Не можех просто да си тръгна след това, което бях направил. Трябваше да бъда до стадото си.
Дариус ме пусна и когато вратата щракна, аз се приближих до Тайлър, докато София прокарваше ръце по гърба му в успокояващи кръгове.
– Какво мога да направя? – Изревах.
– Нищо не можеш да направиш – каза Тайлър кухо и ме напусна хленчене на страдание.
Качих се на леглото при тях, имах нужда да предложа утехата си, да бъда близо до рода си, докато усещах как страданието им се преплита с въздуха в тази стая. Обгърнах с ръце и двамата и Тайлър вдигна поглед, а зачервените му очи срещнаха моите. Между нас все още имаше съперничество, но когато той изпусна тихо хъркане, разбрах, че е щастлив да го остави настрана точно сега, както и аз. И той се облегна на мен, докато аз се гушех в главата му, а сладкият аромат на София се сливаше с неговия по-богат аромат.
Главите ни паднаха една до друга и останахме в мълчание, докато тежестта на скръбта на Тайлър се стовари върху всички нас като меч върху гърба ни. А омразата ми към баща ми се превърна в почти осезаемо нещо, което молеше да бъде насилено.
Той беше нанесъл удар на стадото ми и аз се чувствах длъжен да забия рога си в сърцето му и да го накарам да кърви в знак на покаяние за това. Но засега единственото, което можех да направя, беше да предложа цялата си утеха и да се моля това да не сломи Тайлър. Защото той може и да беше мой съперник, но осъзнах, че и за мен е станал нещо повече от това. Грижех се за него по начин, който всъщност не разбирах, и борбата ни за надмощие никога нямаше да промени това. Той беше част от семейството, което бях открил за себе си, моето стадо, и аз приех тази връзка с него така, както бях приел собствения си Орден. А това беше нещо, което баща ми никога не можеше да ни отнеме.

Назад към част 23                                                     Напред към част 25

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!