ДАРСИ
Лежах на един стол, вграден в скалите, облегната на голите гърди на Орион, и гледах как Ксавие, Макс и Джералдин си играят с топка вода в един от бълбукащите басейни. Джералдин беше решила, че тази сутрин за мен и Тори е необходима женска баня в кралските покои – въпреки моите протести – но беше трудно да продължавам да се оплаквам, когато Орион прокарваше пръстите си многократно през косата ми и аз на практика започнах да мъркам като лъвска смяна от това колко съм доволна.
Тори и Дариус се бяха прибрали в стаята си, за да „донесат нещо“, и все още не се бяха върнали, така че реших да не мисля защо е така. Донякъде съжалявах, че оставих Сет да остане с мен и Орион, като се има предвид, че сега нямаше къде да се уединим. Въпреки че това място изглеждаше с безкрайни тунели, изглеждаше, че има и безкрайни феи, и когато се измъкнахме, за да се опитаме да прекараме малко време насаме снощи, само вампирските уши на Орион ни спасиха от това да бъдем хванати от няколко вълка от Оскура, които бяха излезли на разходка в променените си форми. Беше ми вдигнал гащите толкова бързо, че кълна се, че все още усещам прожулването, след което ни изстреля в тъмното, така че никой да не ни види.
– Има ли някакъв начин да се свържа с някой, който не е част от бунта, Джералдин? – Попита с намръщено чело Ксавие.
– Кой, скъпи ми Ксавие? – Попита тя, а големите и гърди подскачаха в миниатюрните зелени бански, които носеше и които бяха изпъстрени с малки цербери.
– София – каза той, а бузите му леко порозовяха, когато Макс му подхвърли топката с вода и той я хвана, преди да я хвърли на Джералдин.
– О, сладката София, нашата блестяща приятелка от галопи – въздъхна Джералдин. – Но не, Ксавие, не можем да установим контакт, освен ако не е крайно спешно. Самото говорене с нея може да я изложи на риск от разпит от циклопите.
Ксавие свеждаше глава и вниманието ми беше привлечено, когато Дариус и Тори влязоха в стаята. Тя носеше червени бикини, които съвпадаха с моите сини във всяко отношение, а повърхността им беше имитация на змийска кожа. Джералдин беше позволила на Тори да избере няколко неща за едно от минаванията за доставки вчера, но все още нямахме огромно количество дрехи, с които да работим.
Махнах ѝ и тя се затича към мен, ръката и се вкопчи в тази на Дариус, докато го дърпаше след себе си, черно-златистите му бански бяха единственото нещо, което носеше, и не можех да не се усмихна на еднаквите им татуировки. Сестра ми се беше размекнала с този дракон, дори и да беше избрала да го покаже по як, а не по сополив начин.
Орион се премести под мен, когато Тори се спусна на шезлонга до нашия и Дариус погледна към него, докато той оставаше да стои.
– Здравей, братко – каза той, като за секунда в очите му се появи несигурност.
– Здравей – каза Орион, прочиствайки гърлото си, и аз усетих неловкост между тях, която ме накара да се преместя на мястото си. Какво ставаше?
Тори сякаш не забелязваше, вдигна една кърпа, сгъната на края на шезлонга, и я пусна върху лицето си.
– Събуди ме за обяд. Имам нужда да наваксам със съня.
Въздъхнах със смях и погледнах към Дариус, който се задържаше там, а погледът му беше насочен към Орион и след това към останалите в басейна.
– Така не се играе на водна топка – каза той с насмешка и тръгна към тях, хвърляйки в дланта си огромна водна топка, която се въртеше и пръскаше вода навсякъде. Той я изстреля към Ксавие и тя се заби в лицето му, като го изхвърли от басейна и го повали на пода.
– Ах, ти, задник! – Скочи Ксавие, създаде в ръката си също толкова яростна водна топка и я хвърли силно към брат си.
Дариус се опита да се скрие, но тя го удари в гърдите и го накара да се препъне няколко крачки назад.
Макс избухна в смях и всички се впуснаха в жестока игра, към която Джералдин започна да се отнася много сериозно, хвърляйки експлозивни водни топки, които изпращаха всички в различни посоки, докато тя ревеше като амазонка-воин.
– Искаш ли да играеш? – Попитах остро Орион, докато седях, усмихвайки се на играта, докато се подготвях да се включа.
– Не… ти върви – каза той и аз го погледнах назад с намръщен поглед.
– Какво става? – Попитах, усещайки нещо тъжно в изражението му, а очите му отново се насочиха към Дариус, преди да се върнат към мен.
– Аз… – започна той, но веднага бе прекъснат от пристигането на другите двама наследници, когато Кейлъб се стрелна в стаята, носейки Сет.
– Убийство! – Изкрещя Сет и аз се обърнах към тях, откривайки го на гърба на Кейлъб с гол задник и широко отворени очи.
По бузата на Кейлъб имаше размазана кръв и за миг усмивката ми се дръпна от устата, тъй като очаквах някаква шега, но израженията им ме накараха да се изправя на крака.
– Какво имаш предвид? – Поиска Джералдин.
– Някакви стражи са били разкъсани на парчета в обора – каза сериозно Кейлъб, като пусна Сет.
– Майната му. – Орион беше на крака за миг, а аз се втурнах да събудя Тори, която вече беше мъртва за света.
– Какво се случи? – Промълви тя, докато я издърпвах на крака, а сърцето ми започна да бие неравномерно.
– Няколко стражи са били убити – казах аз и устните и се разтвориха от изненада.
– Трябва веднага да доведем баща ми! – Обяви Джералдин, докъто излизаше от басейна и капеше вода навсякъде, докато затича към вратата.
– Всички трябва да вземат оръжията си – казах бързо, а страхът, че враговете ни са тук, пропълзя под кожата ми.
– Чакайте тук – изръмжа Орион, преди да се изстреля от банята, и минаха едва няколко секунди, преди да се върне с оръжията на всички от „Феникс“ в ръка, за да ги раздаде, както и да забие чифт панталони в гърдите на Сет, с които да се прикрие.
– О, уау, благодаря, приятелю – каза той, преди да ги навлече.
– Аз правя услуга на всички останали, не на теб – промълви Орион.
– Заради това колко плашещ е моят мега член – съгласи се Сет със сериозно кимване, което накара Кейлъб да се обърне и да погледне члена му за момент, преди отново да отвърне поглед, сякаш изобщо не е искал да гледа. – Съжалявам, че те карам да се чувстваш по-нисш.
Орион изръмжа, но го пренебрегна, докато всички бързахме да излезем от банята в посоката, в която беше тръгнала Джералдин.
Дариус и Орион се отдръпнаха назад, за да вървят до мен и Тори, а ръката ми докосна тази на сестра ми, докато си разменяхме разтревожен поглед.
Когато стигнахме до тунела, който водеше към фермата, установихме, че той е претъпкан с обезумели хора.
– Какво се е случило?! – Извика някой.
– Тук ли е крал Лайънъл? – Изкрещя друг в паника.
– Той не е шибаният крал – изръмжа Тори раздразнено.
– Дръжте фланелките си на слаб огън! – Извика някъде отпред Хамиш. – Ще стигнем до дъното на това постфактум.
Пробихме се през тълпата и аз погледнах към Орион, който можеше да вижда над повечето хора пред нас.
– Какво става? – Попитах, а той ме погледна намръщено.
– Изглежда, че Хамиш се отправя навън с група феи – каза той, хвана ръката ми и ме придърпа по-близо, сякаш смяташе, че всеки момент може да бъда нападната.
Тъй като тълпата забеляза, че идваме, те направиха пътека, за да ни пропуснат, и ние стигнахме до предната част, чакайки Хамиш да се върне, докато Джералдин говореше на Каталина с тих глас. Когато той най-сетне се върна от фермата, лицето му беше бледо от притеснение, а пулсът ми се ускори.
– Има инцидент – извика Хамиш, като използва магия, за да изпрати гласа си, който отекна в целия Бъроуз. – Разпитът на циклопите ще започне незабавно. Моля, върнете се в стаите си и изчакайте да ви повикат.
– Можем ли да помогнем? – Попитах, пристъпвайки към него.
– Не, милейди Дарси – каза той. – Моля, върнете се в стаята си. Ще намерим виновника бързо.
– Да не мислите, че е свързано с Лайънъл? – Попита Тори, а дясната и ръка се сви в юмрук, докато гръбнакът на Каталина се изправи при името му.
– Засега няма признаци за по-нататъшно нападение – каза Хамиш. – Но, разбира се, ще бъдем много бдителни. – Той ни остави и Джералдин ни погледна със сълзи на очи.
– Мои дами, простете ми. Никога не бих ви завела умишлено на място, където има опасност и се лее кръв – изкрещя тя.
– Не си виновна – казах тихо, но тя само покри лицето си и се разплака, докато Орион ме хвана за ръката и ме издърпа настрани.
Пренесоха ни заедно с тълпата обратно в кралските покои и аз сдъвках тревожно устните си, докато останалите започнаха да се разделят по стаите си. Хванах Тори, преди да успее да си тръгне, и я прегърнах силно.
– Това не е той, Тор – казах и тя кимна.
– Ако е, ще му взема другата шибана ръка – изръмжа тя и силата в гласа и предизвика усмивка на устните ми.
– Ще отрежем и краката му и ще го хвърлим в реката да се удави – съгласих се, когато се разделихме.
Дариус ни кимна и я повлече през коридора по посока на стаята, която бяха направили своя след завръщането си. Всъщност не бях споменала нищо на Тори за факта, че тя направо е скочила да живее с новото си гадже. Бях почти сигурна, че ще се изплаши, ако и го посоча, а и не исках да го праща да си търси друга стая, защото се страхуваше да не скочи прекалено бързо в дълбокото. Цялото това нещо се беше случило отдавна и аз просто се радвах да я видя толкова усмихната.
Влязохме в стаята си със Сет близо до мен и вратата се затвори зад нас, като звукът на притеснените гласове все още се носеше от коридорите.
– Ем, Дарси? – Прошепна Сет и ме дръпна за ръкава, докато Орион се отправи към гардероба, за да вземе някакви дрехи.
– Да? – Попитах.
– Знам, че не точно сега е момента, но…- Той хвърли балон на заглушаване около нас и любопитството ми се засили. – Преди да намерим онези тела в плевнята, аз и Кал бяхме там и аз бях гол, а той беше на колене и напълно се изгаври с ерекцията ми.
– Какво? – Задъхах се. – Той го направи?
– Ами… не, но бузата му го направи. И ухото му малко.
– За какво говориш? – Намръщих се, не исках да съдя, но това някаква извратена гадост ли беше, за която не бях чувала? Защото пенис в ухото не звучеше особено забавно за никого.
– Той ме хапеше – каза той, поклащайки се на пръстите си. – Късаше ме точно тук. – Той смъкна панталоните си, за да ми покаже следата, но със същото движение разкри члена си и секунда по-късно сякаш го прегази товарен влак.
Орион го блъсна в стената зад мен и аз се озърнах със затаен дъх, докато той душеше Сет с една ръка, докато панталоните на Сет паднаха изцяло до глезените му и той му намигна невинно.
– Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? – Изръмжа Орион и в следващата секунда Сет го отблъсна с въздушен ураган, запращайки го да лети в отсрещната стена, предизвиквайки пукнатина, която разкъса центъра и.
Орион се хвърли на земята, но Сет продължи да го обстрелва с огромна въздушна буря, за да го задържи, и се обърна към мен с непринудена усмивка, докато вдигаше панталоните си със свободната си ръка.
– Както и да е, ерекцията ми беше точно там, докато ме хапеше, и се кълна, че той малко флиртуваше с нея. Ръката му се движеше по коремната ми преса и всичко останало – каза той замаяно и аз погледнах към Орион, несигурна дали трябва да продължа този разговор, докато той се бореше да стигне до нас със сатанински поглед на лицето си. Но Сет все пак продължи, хвърляйки заглушителен балон около Орион, когато започна да го обсипва с обиди, за да може да разкаже останалата част от историята си.
– И така, имах наистина добра идея как да направя следващия си ход – каза той и изглеждаше така, сякаш едва се сдържа. – Ще си играя с него на гей-пиле.
– Гейско пиле? – Намръщих се.
– Да, защото Кал е съревнователен, разбираш ли? Той не може да понесе да загуби. Така че просто ще го предизвикам да стане гей заради мен и той няма да може да се откаже от предизвикателството, защото ще трябва да признае поражението си по този начин. Тогава той ще стане пълен гей и ние ще ставаме все по-големи и по-големи заедно, докато един ден се оженим и минат десет години, а той все още е толкова отдаден на предизвикателството с четиринадесетте ни деца, които често питат защо татко Сет винаги ходи в онези стриптийз барове през уикендите с цицорестите дами и…
– Това е ужасна идея – прекъснах го аз, а той изглеждаше съкрушен, сякаш наистина си е мислел, че този път е успял. Съжалих го и с въздишка положих ръка на рамото му. – Просто му кажи истината, Сет.
Той се намръщи, въртейки палците си.
– Ами ако го попиташ дали ме харесва, докато аз се крия под една бъчва наблизо? И тогава, ако каже, че не ме харесва, ще мога да изскоча и да кажа, че това е шега. Трябваше да се съсредоточи за секунда, тъй като въздушната магия на Орион започна да пресича неговата и изражението му се напрегна.
– Ще поговоря с него, ако искаш, но той сменяше темата всеки път, когато се опитвах да я повдигна преди – казах тъжно.
– Знам, но това е така, защото вие двамата се нуждаете от повече време за сближаване. Прекарвай времето си с него, бъди новото му най-добро другарче и той ще говори с теб. – Очите му блеснаха като две огромни стотинки и аз кимнах в знак на съгласие. По дяволите, беше прекалено сладък, когато ми хвърляше кучешки очи.
– Добре, но трябва да спреш да нервираш Орион. И можеш ли да му бъдеш приятел? Той казва, че няма нужда от повече приятели, но аз го виждам да ви гледа, когато се забавлявате, и това ми къса сърцето, защото той просто стои отстрани, сам…- Казах с намръщена физиономия. – Мисля, че той се нуждае от вас повече, отколкото би си признал.
– Да, това е толкова тъжно, нали? Начинът, по който ни гледа, когато играем заедно – каза той с хленчене в гърлото. – Бедният, тъжен малък Ланс Орион. С отмитите си мечти, с две провалени кариери, а сега е посрамен от властта и изгонен за цял живот…
– Стига толкова – изръмжах предупредително и той кимна сериозно.
– Скоро ще бъдем най-добри приятели, Дарси. Обещавам. – Той закачи пръстчето си около моето. – Но точно сега ще го освободя и ще бягам, за да спася живота си, така че ако можеш да се гмурнеш на пътя му, ще бъде чудесно, бебе. – Той намигна, след което пусна бурята, която държеше Орион, разтвори вратата с въздушната си магия и излетя от нея върху облак с висока скорост, а кикотът му се понесе обратно към нас.
Орион се стрелна след него в размазана скорост, но аз хвърлих мрежа от лиани, за да го хвана, издърпах го назад и го хвърлих на леглото.
Той изръмжа, почти плюейки отрова, докато отърсваше мрежата от себе си и се опитваше да се изправи. Но аз се нахвърлих върху него като котка, разпънах се в скута му и притиснах устата си към неговата с усмивка, докато се спусках по хребета на члена му през панталоните.
– Знам какво правиш, Блу – предупреди той, когато ръката му се заклещи около Имперската звезда, висяща на верижка около гърлото ми, и я дръпна достатъчно силно, за да накара сърцето ми да се разтупти, докато вкарвах езика си между устните му.
– Аз също знам какво правя – подразних го, а той изруга, докато отново разклащах бедрата си.
Забравих всичко за разсейването, когато той използва два пръста, за да избута малките ми бикини настрани и ги потопи в мен с ръмжене в гърлото си. Може и да не беше добро време, но тъй като така или иначе трябваше да чакаме тук за разпита, а в наши дни смъртта сякаш дебнеше зад всеки ъгъл в живота ни, щях да открадна момент с моя човек и да го чукам без дъх.
Назад към част 7 Напред към част 9