Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 9

ТОРИ

Изпратих Дариус обратно към вратата на спалнята ни, целунах го силно и преместих ръцете си към колана му, докато сърцето ми биеше в панически ритъм, а аз се стараех наистина адски много да не допускам в главата си жестоките спомени за това, че съм във властта на чудовища.
– Рокси – изръмжа Дариус срещу устните ми, отдръпна се и прекъсна целувката ни, но аз просто преместих устата си на врата му и започнах да целувам по него, докато свалях шортите му. – Рокси – каза той с повече протест в тона си, ръцете му се преместиха върху ръцете ми, като се опита да ме побутне обратно, но аз отново го игнорирах, падайки на колене пред него.
– Искам да ме чукаш в устата, Дариус – отвърнах, като го погледнах нагоре, докато пъхах ръката си в шортите му, а той издаде драконово ръмжене, когато взех солидната му дължина в ръката си и облизах устни в очакване.
– По звездите – изстена разочаровано Дариус, проклинайки, когато посегна надолу и хвана китката ми, преди да успея да го дразня повече, и ме издърпа на крака, като отново ме задържа.
– Какво? – Избухнах, докато той ме фиксираше с поглед, и отново посегнах към члена му, но той вече беше придърпал шортите си обратно и ми клатеше глава.
– Разкажи ми за това – настоя той. – Видях онзи поглед в очите ти, когато Хамиш каза, че ще има разпит на циклопите, и знам, че Вард…
Изтръгнах се от хватката му, тъй като в стомаха ми се образува възел от напрежение, а спомените за това, което бях изтърпяла в нощта преди сватбата му, покриха езика ми с киселина, докато се опитваха да се промъкнат отново.
– Сега вече отново имам своя Феникс – отвърнах, опитвайки се да се отърва, докато се обръщах от него и се придвижвах към леглото, грабвайки една от ризите му от него и навличайки я върху бикините си, опитвайки се да не усещам ужилването на отхвърлянето от това, че ме отблъсква. Черната материя ме повличаше, но така се чувствах по-добре, скрила се под нея, сякаш бях увита в одеяло за сигурност. – Никой не може да влезе в главата ми, ако не искам да е там.
– Това не те прави по-спокойна – настоя той. – Знам какво са направили с теб. Знам как трябва да се чувстваш при мисълта, че някой друг може да влезе в главата ти.
– Всичко е наред – казах аз, а пулсът ми се удряше в тъпанчетата, докато си спомнях за отвратителното, натрапчиво усещане на онзи шибан гад, който пълзеше в главата ми, за всички неща, в които се опитваше да ме накара да повярвам, и за страха, който заплиташе с всички хубави спомени, които имах за човека в тази стая.
– Не е – изригна той, приближи се зад мен и хвана ръката ми, докато ме дърпаше. Сърцето ми подскочи при контакта и огънят оживя в юмрука ми, когато той ме накара да го погледна, а ехото от страха, който се бяха опитали да ме накарат да изпитвам към него, се задържа в кожата ми няколко секунди, преди да го прогоня.
– Можеш да поговориш с мен за това – настоя Дариус, а ръката му се сви около бузата ми, докато дишането ми се ускори и аз затворих очи, опитвайки се да се преборя със спомените. Но те не искаха да ме оставят на мира. И изведнъж не ми се стори, че ръката му е върху бузата ми, като тази на Лайънъл, който беше принудил погледа ми да се срещне с неговия, докато аз се задъхвах през агонията на плътта си и седях прикована пред него с кожа, нацапана със собствената ми кръв.
– Не ме докосвай – изръмжах, отдръпнах се назад и усетих как огънят пробягва нагоре по ръцете ми, за да обхване тялото ми, идвайки ми на помощ така, както не можа тази нощ.
Гърбът ми се удари в стената и смътно осъзнавах, че някой вика името ми, но единственото, което усещах, беше топлината на огнената магия, която бушуваше върху кожата ми, докато Фениксът ми беше заровен надалеч, и болката от ножа, плъзнал се между ребрата ми.
Една ръка се затвори около гърлото ми, поемайки изгарянията от огъня ми, докато той продължаваше да крещи името ми и изведнъж звукът от отваряща се врата се разби през писъка в черепа ми. Само че не беше в черепа ми и когато отворих очи, открих, че съм свита на кълбо на пода, а Дариус се е навел над мен, а очите му пламтят от загриженост.
– Всичко е наред, малка Вега – каза тихо Макс, ръката му се плъзна в моята, кожата му беше хладна от докосването на водната му магия, а в дълбоките му очи се четеше предложение за бягство, което приех с цялото си сърце, докато се борех да спра да се блъскам в стената.
Друга ръка пое свободната ми и аз се обърнах, за да открия сестра си там, намирайки покой в погледа и, докато ме стискаше силно, а огънят изобщо не успяваше да я изгори, докато аз продължавах да пламтя между тях.
– Хайде – каза Макс, гласът му беше изпълнен с очарованието на неговия вид, докато ме изтегляше от паниката и ми помагаше да свържа тези спомени с омраза и ярост вместо това. Защото отказвах да се гърча от страх пред маймуните, които ми бяха сторили това. Бяха ме упоили и обездвижили, за да го направят, и беше ясно, че нямаше да имат никакъв шанс да пробият защитата ми, ако имах достъп до моя Феникс.
Позволих на омразата и желанието за отмъщение да се надигнат в мен, докато не избухнах от тях, а после позволих на Макс да насърчи тези пламъци да затихнат, вместо да пламнат, като ме върна към момента, в който се намирахме, и ми предложи усещане за мир и спокойствие, което приех жадно, изпускайки дълъг дъх, когато огънят, който ме поглъщаше, най-накрая угасна.
Дариус плъзна ръката си от гърлото ми нагоре и в косата ми, погледът му беше предпазлив, докато следеше реакцията ми към него, а аз трябваше да се боря със сълзите, които се забиха в очите ми. Кожата му беше изцапана със сажди и на места шортите му бяха изгорели от кожата, но той вече беше излекувал всички изгаряния, които му бях направила, така че поне не ми се налагаше да се потапям във вината, която щях да изпитвам заради тях.
– Знам, че не си бил ти – заклех му се и той кимна, наведе се, за да натисне целувка в косата ми, докато Макс остави успокояващото усещане от магията му да премине през мен и пулсът ми най-сетне започна да се успокоява.
– Но това беше заради мен – отвърна той, отдръпна се и ме пусна, докато аз му се мръщех.
– Не вярвам в това – отвърнах твърдо и Дарси се плъзна по-близо до мен, обвивайки ръка около раменете ми, като все още държеше ръката ми.
– Всички знаем, че това се свежда до Лайънъл и неговите последователи – каза тя твърдо. – Не му позволявай да застане между щастието, което двамата сте намерили заедно, заради някакво глупаво чувство за вина, Дариус.
Една тъжна усмивка дръпна устните му, докато той се изпъваше на крака пред нас.
– Имаш хъс.
– Знаеш, че имам – потвърди тя. – И ще го докажа, ако дори помислиш да се отдръпнеш от това сега. Тори има нужда от теб. Така че махни от очите си тази гадост на самоомраза и бъди мъжът, от когото тя има нужда.
– Ауч – промълви Макс и хвърли усмивка към Дариус, докато той кимаше в знак на съгласие.
– Добре, добре. Но няма да позволя на нито един шибан циклоп да се доближи до теб, Рокси. Ще кажа на Хамиш, че може просто да вярва на думите ти за тези убийства, освен ако не иска да извърша ново.
Избухнах в смях и ъгълчето на устните му се повдигна, докато той издърпваше съсипаните си шорти и ги хвърляше настрани, преди да използва магията на водата, за да почисти кожата си. Дарси и Макс погледнаха настрани, явно не се интересуваха да го видят гол, но аз продължих да гледам към него. Беше нещо като да гледам личното си стриптийз шоу и прехапах устни, докато гледах как мокрите му коремни мускули блестят, докато търка кожата си.
Обхвана ме студеното усещане, че върху либидото ми е изсипана кофа с лед, и погледнах Макс, докато той свиваше невинно рамене.
– Трябва да се успокоиш за малко – каза той като обяснение. – Няма да чукаш с очи Дракона.
Дариус ми хвърли поглед, изпълнен с обещания за по-късно, след което навлече свежа риза и чифт дънки и се придвижи до вратата.
– Грижи се за нея, Дарси – каза той, преди да излезе, а Дарси му цъкаше с език.
– Мисля, че гаджето ти има нужда да му напомниш за мястото му в списъка с любимите ти хора – промълви тя.
– О, той знае – обещах и аз. – Още няколко оргазма и може би ще влезе в първата десетка.
Макс се ухили мрачно, докато освобождаваше ръката ми, а аз погледнах към него, докато и двамата чакахме да видим дали ще се справя сама. Но това не беше първото ни родео и вече бяхме доста синхронизирани, така че не се изненадах, когато сърдечният ми ритъм остана нисък и само омраза и желание за отмъщение ме изпълниха, когато си помислих за Лайънъл, Вард и Принцесата на сенките.
– Благодаря – промърморих аз и той ми се усмихна леко, макар да виждах напрежението около очите му, което преди го нямаше от тежестта на това да поеме моя страх и болка.
– По всяко време, малка Вега. – Той стана и излезе от стаята, а едно задушено хлипане отвъд вратата ми даде да разбера, че Джералдин се е мотаела наоколо, когато той излезе.
– О, ти, солен тюлен – похвали го тя. – Имаш истинско златно сърце под тази покрита с корали външност, нали, Макси?
– Еми… да? – Отговори той, а тонът му вече изглеждаше по-светъл.
– Ела да ти приготвя малко закуски, за да възстановиш силите си – предложи тя и звукът, с който тръгнаха заедно, се разнесе по коридора, докато накрая останахме сами.
– Какви са шансовете тук долу да има някой, който да не знае за моята лудост? – Попитах с тих глас и Дарси отвърна поглед от мен, като направи знак, че мисли за това.
– Ами… ти нямаше вдигнат балон за заглушаване, така че Ланс и Кейлъб определено са чули, а Сет беше този, който изтича да ме вземе, въпреки че вече бях на път, и очевидно Джералдин е чула, така че…
– Тогава да се надяваме, че е било само нашата група – промълвих, макар че не се смущавах от това. С удоволствие бих предизвикала всеки мерзавец, който си мислеше, че съм по-малко добра заради това, че съм си изпуснала нервите, да прекара една нощ в компанията на моите мъчители, да не говорим за времето, през което ги издържах, и да изляза печеливша от другата страна.
– Винаги можем да разпространим слуховете за гуляй в тунелите, ако се стигне дотам – съгласи се тя, стисна ме силно и аз знаех, че я боли за това, което бях преживяла.
– Сега съм тук – напомних и, макар че може би напомнях и на себе си. – Свободна. – Посочих ясното петно кожа на ръката си, където някога бе отбелязана марката „Овен“, и истинска усмивка озари устните и, когато тя кимна.
– Благодарение на Дариус – съгласи се тя и погледна към вратата за момент, след което се намръщи, като се обърна обратно към мен. – Той каза ли ти какво точно се е случило, за да накара звездите да те освободят от оковите?
– Каза само, че ги е молил да ги разкъсат и те са го послушали – отговорих аз и не успях да скрия усмивката, която се появи на устните ми при това. – Предполагам, че късметът ни е закъснял.
– По дяволите, да, така е – съгласи се тя, но веждите и се смръщиха и аз наклоних глава, тъй като разбрах, че тя крие нещо.
– Какво става? – Попитах.
– Надявам се, че нищо – отговори тя бързо.
– Но?
Дарси си пое дъх, карайки кичур тъмносиня коса да се развява пред нея, и въздъхна.
– Принцесата на сенките се опита да ме прокълне по време на битката.
– Какво? – Задъхах се, отдръпнах се от стената и седнах, за да мога да я гледам директно. Тя започна да обяснява всичко за това как истинската Принцеса на сенките се е казвала Лавиния и че е обладала тялото на Клара. Разказа ми как Орион е трябвало да забие острие в тялото на сестра си, за да освободи душата ѝ, и че кучката сянка е останала на нейно място. Но не можех да се отърся от думата „проклятие“.
– Какво ти е направила? – Поисках със страх.
– Честно казано, мисля, че е наред – каза тя бързо. – Имаше следа на ръката ми тук, когато тя остави проклятието. – Тя запретна ръкава си, за да ми покаже ръката си, но нямаше и една луничка на място. – Но тя отново изчезна и Ланс и аз мислим, че моят Феникс я е изгорил от мен.
– Наистина? – Попитах съмнително, хванах ръката ѝ и я завъртях напред-назад, за да я огледам по-внимателно, но нямаше какво да видя.
– Наистина – закле се тя. – Чувствам се абсолютно добре, а нашите феникси са изгорили цяла купчина глупости от телата ни, така че е логично да работи, за да ме предпази и от това.
Кимнах бавно, облекчението ме изпълни.
– И ти определено се чувстваш добре? – Потвърдих, ядосана на себе си, че не я попитах повече за битката по-рано, но честно казано, просто се радвах да си открадна малко отдих от ужасите на този ден.
– Да. Чувствам се чудесно. Надявам се, че онази кучка е тръгнала да плаче насън някъде, защото тъпото и проклятие не се е вкоренило в мен – пошегува се тя и аз се усмихнах.
– Това е така, защото ти си пълен победител – отвърнах многозначително.
– Е, това ни прави две – каза тя.
– Искаш ли да отидем да намерим някакви закуски, които да откраднем, и да гледаш някаква боклукчийска телевизия с мен, докато чакаме Хамиш да приключи с разпитите? – Предложих и усмивката и се разшири.
– По-добре да има шоколад в тези тунели.
– Ако няма, какъв е смисълът да живеем? – Оплаках се, а тя се засмя.
– Вече виждам заглавията: близначките Вега умират при съвместно самоубийство, свързано с шоколад – каза тя и аз се засмях.
– Мисля, че по-голямото ни притеснение тук е някой подъл бял вълк, който да открадне целия ни шоколад – добавих, като сведох очи към вратата, в случай че Сет вече се е притаил наблизо само при споменаването на сладки.
– Тогава е по-добре да отидем и да си ги вземем първи, Тор, защото, кълна се в Бога, ще призова армия от бълхи, за да повалят кучешкото момче, ако ни вземе шоколада.

Назад към част 8                                                          Напред към част 10

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *