ДАРСИ
– Сигурен ли си, че не си прекалил с Фейзина? – Попитах Сет подозрително.
Той беше донесъл със себе си сериозно количество от изключително запалителната течност и сега Джералдин се разхождаше наоколо, като я изливаше навсякъде като вода в дългата трева. Макс беше горе на едно дърво, стрелата му беше насочена към комплекса на FIB, който обграждаше високата планина, където се намираше цялата контрабанда в Солария.
– Донесох точното количество – настоя Сет. – Повярвай ми.
– Само недей да подпалваш света – казах с усмивка.
– Ще оставя това на Феникса – каза той.
Орион се появи в един миг, небрежно прибра косата си на мястото ѝ, докато рязко спираше до мен.
– Направих пълна обиколка, няма нищо нередно. Тук няма допълнителни части на FIB, а чух един от охранителите да казва, че куп агенти са болни от фейски грип. Избрахме идеалната нощ за удар.
– Звездите сигурно са благосклонни поне веднъж – казах аз, поглеждайки към блестящите малки задници, чудейки се дали така изглежда да не си прокълнат от отмъстителна звезда на име Клидиний.
Може би другите звезди компенсираха това, че той беше копеле, а може би тук имаше още скрити опасности, за които все още не знаехме. Щях да възприема оптимистичната гледна точка. Поне докато не се окаже, че греша.
Кейлъб се появи в прилив на движение, рамото му се допря до рамото на Орион, когато спря.
– Оградата е пробита. Тори и Дариус те чакат. Ще се погрижим огъня да се разгори тук.
– По дяволите, да – каза Сет развълнувано.
– Патрулът се движи насам – обади се Макс.
Около всички ни имаше солиден балон за заглушаване, така че не се притеснявах, че ще ни чуят, но силата на гласа му все пак ме накара да погледна към оградата в подготовка за бой.
– Да се движим – каза Орион и направи крачка към мен.
– Занимавай ги колкото можеш по-дълго – насърчих го аз.
– Ще бъде боздуган от пламък, скъпа Дарси – каза Джералдин, докато тичаше обратно с размахана от юмрука и туба с Фейзин.
– Успех – казах аз, след което позволих на Орион да ме преметне в прегръдките си, а Джералдин ме поздрави, преди да се поклони ниско.
Гледах през рамото на Орион как Кейлъб изпусна огнен пламък от ръцете си и тревата се издигна със свистене на топлина. Пламъците се издигнаха на десет стъпки и продължиха да се изкачват, а Фейзина се запали в големи пламъци. Ако това не привличеше вниманието на FIB, не знаех какво щеше да го направи.
Орион стигна до пролуката в оградата, където чакаха Тори и Дариус, като използва заклинание за прикриване, за да остане скрит в сенките.
– Сет прекали с Фейзина, нали? – Погледна към мястото Дариус, където огънят вече се въртеше в див вихър.
– Имам чувството, че не трябваше да го поставям начело – казах замислено аз.
– Определено лош избор – измърмори Дариус, след което се премести да се качи на гърба на Орион, а аз останах в ръцете му.
Орион ме намести под едната си ръка, а Тори се приближи с намръщена физиономия.
– Това е частта, в която се преструвам на твоя чанта, нали?
– Хайде – подкани я Орион. – Влез под мишницата ми като добра малка чантичка.
Тори му позволи да я прибере на мястото ѝ, а той се стрелна напред с цялата си скорост. Загубих представа за всичко, целият свят се превърна в бясно петно, червено-златният огън се превърна в мъгла.
Орион забави ход, като ни пусна, а Дариус скочи от гърба му и го потупа по рамото.
– Добро момче. По-късно ще ти дам една бучка захар.
– А аз ще ти я напъхам в задника – сухо каза Орион.
Бяхме пристигнали пред надвисналата сребърна врата във формата на триъгълник, която беше издълбана в основата на планината. Още четири триъгълника бяха разположени във вертикална линия на повърхността ѝ, два обърнати нагоре и два надолу, а през две от точките минаваше линия, така че всяка от тях представляваше елемент. Пристъпих по-близо с вдигната ръка, без да усещам тръпката на магията, която гали дланта ми. Защитите бяха паднали и изглеждаше, че каквото и да е държало тази врата заключена, също може да се е разбило.
– Блу – предупреди Орион, когато пристъпих още по-близо.
– Тя има това – каза Тори леко.
– Трябва да преценим тази врата, преди да тръгнем да я пипаме на сляпо – изръмжа Орион.
– Съгласен съм – каза Дариус.
– Изглежда като символите на Домовете, ами ако просто трябва да хвърлим елементарна магия върху нея? – Предложих и Ксавие заговори в слушалката ми за първи път.
– Звучи като добър залог. Мисля, че аз видях и четири символа на пода.
Погледнах надолу към земята, установявайки, че той е прав, и те бяха малко износени, показвайки къде са стояли Феи в миналото.
– Бих се обзаложила, че трябва да хвърлим и четирите наведнъж – каза Тори с увлечение.
Отидох да сложа длан на вратата и Орион се стрелна напред, хвана китката ми и ме погледна строго.
– Недей.
Усмихнах се невинно и той погледна надолу, откривайки, че другата ми ръка вече е върху нея вместо тази.
– Защо трябва да си толкова безразсъдна? – Въздъхна той, но усмивка докосна ъгълчето на устните му.
– Предполагам, че това е кръвта на Дивия Крал в мен – казах аз.
– Не знам. След като се запознах с майка ви, бих казал, че тя дава и на двете ви безразсъдната жилка – каза Дариус весело, сякаш беше нищо, но и двете с Тори се обърнахме към него с поглед, изпълнен с копнеж. – Ще ви разкажа повече за нея, когато приключим тук. А сега хайде. Да отидем да потърсим някое съкровище.
Преместих се да застана върху символа на въздуха пред вратата, докато Тори зае земята, Орион застана върху водата, а Дариус – върху огъня.
Всички вдигнахме ръце, а Ксавие пусна обратно броене в ушите ни.
– Три, две, едно…
Изстреляхме избраните от нас елементи към вратата, като огъня на Дариус се превърна в торнадо, докато се смесваше с моя въздух, преди водата на Орион да го потуши, и всичко, което остана, беше красива розова лоза, пълзяща по средата на вратата.
Всеки триъгълник се освети едновременно, червен за огъня, зелен за земята, бял за въздуха и син за водата.
– Сега последната част, бързо – подкани ни Ксавие и Орион извади пръстена на Франческа от джоба си.
Той го вдигна точно когато от вратата се разнесе светлинна струя, която ни сканира от главата до петите и накара пръстена на Франческа да светне. Светлината избледня и ние затаихме дъх, докато чакахме да видим дали ще ни бъде разрешен достъп.
Ксавие изсвири тихо в ухото ми, когато огромната триъгълна врата се спусна навътре като подвижен мост, разкривайки пещерен коридор отвъд, и в мен се разля облекчение. По дяволите, наистина го бяхме направили.
Дълбок стон се разнесе някъде дълбоко в корема на планината и по гръбнака ми премина тръпка.
– Това е само вятъра – каза Тори и уверено влезе вътре.
Затичах се, за да я настигна, като се вглеждах в блестящите минерали, преминаващи през високите стени от двете ни страни. Покривът на тази пещера беше толкова висок, че таванът се губеше в сянка.
– Или чудовище – каза Дариус, извади огнената си брадва „Феникс“ и тръгна след нас с Орион.
Вратата се затръшна в гърба ни с оглушителен трясък, от който сърцето ми заби. Очаквах мрака да ни погълне, но минералите в стените блестяха с мистериозно синьо сияние, пропускайки достатъчно светлина, за да не се налага да хвърляме повече.
– В края на този тунел завийте надясно – нареди Ксавие.
Когато стигнахме до разклонението на пътя, последвахме посоката му, насочвайки се по по-тясна пътека със също толкова високи стени от двете ни страни. Тук беше студено, студът хапеше откритата ми кожа и аз напълних огън във вените си, за да го прогоня.
Въпреки че стъпвахме внимателно, стъпките ни бяха болезнено силни, всеки звук се усилваше в празното пространство.
Пред нас се разрастваше непрекъснат рев, като прилив на огромно количество вода.
– В края на този проход трябва да има стълбище и първата ви защитна бариера – каза Ксавие.
Не след дълго стигнахме дотам и аз се загледах със страхопочитание в колосалния водопад, който се спускаше през центъра на спираловидното стълбище, което се извиваше около стените като навит питон. Беше достатъчно широко, за да се изкачи по него удобно един гигант, но за нас щеше да е адски трудно изкачване. Поне стъпалата бяха с нормален размер.
Далеч под нас, където падащата вода се разбиваше, се намираше широк бълбукащ басейн с тъмна вода и аз едва чувах нещо над какофонията от шум.
Орион махна с ръка и около водопада се разпростря заглушаващ мехур, който за миг открадна звука от него.
– Франческа имаше разрешение за този район, но до първото стъпало има бариера за сигурност – каза Ксавие.
Тори и аз се придвижихме напред, за да я оценим, и един общ поглед с нея ми подсказа, че мисли точно това, което и аз. Пристъпих напред и огънят на Феникса оживя в дланта ми, червените и сините пламъци се завъртяха в хипнотичен танц. Чувството за магия бръмчеше точно пред мен и аз позволих на силата си да се освободи в огнен ад.
Пламъците ми забиха право в бариерата, разтваряйки я в пращене на искри, оставяйки пътя напред широко отворен.
– Прекалено лесно – каза Тори.
– Почти като че ли искат да влезем и да откраднем всичките им съкровища – казах аз и двете споделихме усмивка, преди да тръгнем нагоре по каменните стълби.
– Даваш ли си сметка, че току-що преряза някои от най-мощните защити, които FIB са способни да измайсторят? – Обади се Орион.
– И вероятно е била подсилена с магията на най-добрите офицери от FIB – добави Дариус.
– Наистина трябва да поработят върху това – отвърнах аз. – Всеки може да влезе тук.
– Не, има само две феи, които биха могли да се справят с това – каза Орион и аз погледнах назад към него, откривайки, че е близо до петите ми.
Продължихме напред и краката ми горяха, докато се изкачвахме все по-високо, а стълбището изглеждаше безкрайно, извивайки се нагоре към най-високите части на планината.
– Колко високо отиваме, Ксавие? – Попита Дариус. – Това отнема твърде много време.
– Еми, петдесет етажа? – Каза Ксавие, а Тори прокле.
– Майната му на това. – Дариус хвърли брадвата си на Орион и започна да се съблича, като сви дрехите си на кълбо и предаде и тях. Той се хвърли от страната на стълбището и ние побързахме да се приближим до ръба, за да наблюдаваме как той се преобразява в зашеметяващата си форма на златен дракон, бие криле и прави кръг около водопада, преди да се издигне до нас, издавайки ръмжене, което беше ясна команда да скочим.
Орион сграбчи Тори и мен, хвърляйки ни към себе си с изблик на скорост, последван от въздушна струя в гърбовете ни, и аз изпуснах глас, когато се приземихме на гърба на Дариус.
Тори седна пред мен и аз я хванах за кръста, а Орион ме държеше отзад, като всички се плъзнахме назад с един сантиметър, докато Дариус летеше нагоре.
Стомахът ми се сви, а адреналина ме връхлетя, докато той се извиваше по спирала около водопада, а крилете му отразяваха бледосинята светлина, която се излъчваше от стените.
– Почти там – обади се Ксавие и крилете на Дариус забиха по-бавно.
Широките арки водеха към безкрайни проходи покрай стълбището и Ксавие ни насочи към един от тях с блестящ символ на гарван над него.
Дариус прелетя направо през него, като върховете на крилата му едва докосваха стените от двете ни страни, но проходът бързо се стесняваше и скоро той беше принуден да се приземи.
Слязохме бързо от дракона, след което Дариус се прехвърли назад, обличайки се в дрехите, които Орион му подаде. Продължихме през пещерата, подът се спускаше под краката ни и ни водеше до разклонение на пътя, един проход отляво и един отдясно, и двата толкова тъмни, колкото и другия.
– Ксавие? – Попитах.
– Заръжте – каза той в ушите ни. – Това не ми се струва правилно. Може би сте поели по грешния пасаж.
– Просто изпълняваме заповедите ти – каза Дариус.
– Сигурни ли сте, че над него имаше символа на гарвана?
– Напълно сигурен – каза Дариус.
– Доста сигурно или сто процента сигурно? – Каза Ксавие, като и двамата се дразнеха от другия.
– Доста сигурно. Както казах – измърмори Дариус.
– Това не помага – намеси се Орион. – Ще стрелям обратно и ще проверя символа.
– Чакай, не бива да се разделяме – казах аз.
– Ще се върна след по-малко от пет секунди, красавице – каза той с широка усмивка, след което изтича няколко крачки напред, неловко забавяйки ход, когато всъщност не отиваше никъде. – Майната му. – Той се извърна, а очите му се спряха над главата ми.
Последвахме линията на погледа му към един вентилационен отвор и Дариус прокле.
– Газ за потискане на ордена – казах с досада, опитвайки се да призова Феникса си, но той дремеше в мен.
– И камера. – Тори посочи малкото черно устройство над вентилационния отвор, като му предложи средния си пръст. – Те ни наблюдават и се опитват да ни хванат в капан.
– Да се върнем – казах бързо, но щом думите преминаха през устните ми, по пода премина трепет, който се разнесе право в костите ми.
Светкавично движение в периферията ми ме накара да се обърна и дъхът ми секна при вида на пет гигантски кълба пулсираща течност, които се движеха към нас от посоката, в която бяхме дошли.
Хвърлих стена от твърда пръст през прохода и Тори я втвърди с изблик на топлина, като я припичаше на място. Но това не беше достатъчно. Странните кълба се забиха в нея, разпръсквайки пръст навсякъде, докато се движеха по курса на сблъсък с нас.
– Те са водни феятони – въздъхна Орион в осъзнаване, след което взриви въздуха към тях, за да се опита да ги задържи.
Аз и Тори се присъединихме към него, а Дариус насочи един от тях с буря от свирепи пламъци, но нищо не се получи. Те изобщо не се забавиха. Обърнахме се, за да бягаме, но вече беше твърде късно и първият от феятоните се сблъска с Тори, цялата я обгърна и я отхвърли в тунела наляво.
– Тори! – Изкрещях, но в мен се блъсна още един и едва сега зърнах Орион и Дариус, приклещени в собствените си капани, докато бяха носени с огромна скорост.
Лепкавата субстанция беше толкова гъста, че почти не можех да се движа, преобръщайки се на колене, докато капанът се движеше. Изведнъж се сблъсках с капана на Орион, а моят се отклони от курса и се стрелна по десния проход вместо по левия. Започнах да се боря с всичко, което имах, за да се освободя. Не можех да дишам и почти нищо не виждах, тъй като задушаващият капан притискаше кожата ми.
Магията изгаряше по дланите ми, докато се борех да се измъкна, но тя се абсорбираше от течността като гъба, никаква частица от нея не правеше разлика.
Стомахът ми изведнъж спадна и усетих, че току-що съм се свлякла над перваза, а около мен се завъртяха ярки светлини. Страхът завладя сърцето ми и аз отчаяно се опитах да изхвърля въздух, сигурна, че скоро ще се ударя в земята.
Феятонът се удари в твърдия каменен под и се взриви около мен в пръски от гъста слуз. Той пое толкова голяма част от удара, че коленете ми се удариха в земята, без дори да разкъсат кожата, и се озовах заобиколен от дванайсет офицери от FIB, като най-големият от тях беше насочил искрящ електрошоков пистолет право към мен.
Вдигнах ръце, за да покажа, че се предавам, като придадох невинно изражение, и от косата ми се изплъзна гъсто кълбо от Феятона, което се приземи мокро в краката на най-близкия офицер. Той беше груб мъж, два пъти по-голям от мен, с очи, твърди като гранит.
– Ръцете над главата ти. Направи едно грешно движение и ще те изпържа. – Приближи електрошоковия пистолет до лицето ми, а пукотът на електричеството накара бузата ми да изтръпне.
Вдигнах ръцете си по-високо, разглеждайки кръглата камера, в която се намирах, с една голяма сребърна врата отляво и друга отдясно. По стените се издигаха рафтове, които бяха изпълнени с блестящи предмети, всеки от които се намираше над някакъв номер.
Големият човек се приближи, като извади от бедрото си чифт блокиращи магията белезници.
– Не правете нито едно движение, принцесо.
– Всъщност кралица – поправих го аз, без да прекъсвам зрителния контакт.
Той се изсмя, но няколко от агентите споделиха погледи, като нервно се местеха от крак на крак.
– Внимавайте, капитане – предупреди един мъж големия човек. – Видяхте какво направиха с онзи инквизиционен център на Небюла.
– Това не бяхме ние – изсъсках аз.
– Кой беше тогава? – Подкани капитана. – Други две близначки Феникс? Не знаех, че в кралството има такава зараза. – Той се хвърли към лявата ми китка, но аз бях по-бърза, с въздушен камшик изтръгнах електрошоковия пистолет от другата му ръка и го забих право в члена му.
Той изкрещя, когато електричеството се вля в него, а краката му се подкосиха и той се срина на пода, като се гърчеше и дърпаше.
Бях на крака, преди нито един друг офицер да направи крачка към мен, но няколкото секунди време, които си бях спечелил, се изпариха. След това към мен се насочи силна на вид жена, която ме удари с лоза като с камшик. Тя се закачи за ръката ми, но по кожата ми разцъфна огън, който се разнесе от мен във всички посоки и принуди всички агенти да се предпазят или да се наведат, за да се прикрият.
– Хвани я! – Излая жената, докато отново се приближаваше към мен, и още двама задници се втурнаха към мен отзад, въздушната магия се разкъсваше от тях и се опитваше да издърпа ръцете ми зад гърба.
– За Краля на драконите! – Извика един мъж зад мен и аз изтръгнах едната му ръка от въздуха, като го обстрелвах с лед и го замразявах на място. Завъртях се и изхвърлих огън във вихър, който принуди редицата намиращи се там агенти на FIB да избягат, за да се прикрият.
Жената се блъсна в мен отзад, избирайки грубата сила, като сграбчи китките ми и извика на останалите да ѝ помогнат.
Поисках кожата ми да стане толкова гореща, че да я опари, и тя отскочи назад с писък, не достатъчно бърза, за да избегне удара, когато се завъртях, а покрития ми с огън юмрук се издигна и се заби право между очите ѝ. Тя се спъна назад с вик и аз използвах предимството си, като я завързах с лиани, затиснах я с листа и я изпратих да лети към тавана, където висеше, ритайки и мятайки се.
След това към мен се приближи един мъж с медна коса, а в юмруците му бяха изляти ледени остриета, които той заби в мен с ужасяваща точност. Направих сребърен щит на ръката си, който поемаше основната тежест на ударите, но с див удар той разряза бузата ми. Изръмжах, хвърлих в ръцете си меч от обикновен метал и използвах тренировката, на която ме беше научила кралица Авалон в Двореца на пламъците, за да го изтикам на заден план.
Жената се нахвърли върху мен отзад, като заключи ръцете си около врата ми заедно с няколко лиани, свързващи ръцете ѝ на място, докато работеше, за да ме удуши.
Удрях меднокосия мъж отново и отново, докато се борех за дъх, агентът хвърляше леден щит, за да го защити, но острието ми го пропука веднъж, два пъти, после го разби.
Зрението ми се замъгляваше и аз изръмжах, като запалих огън по ръцете на жената, която се опитваше да ме удуши. Тя изкрещя диво, лианите ѝ изгоряха на пепел, докато падаше на земята. Тръгнах напред, притиснах меча си към гърлото на меднокосия мъж, преди да успее да ме удари отново, и той издъхна, вдигайки ръце в знак на капитулация. Завързах го с лиани заедно с жената, която бях свалила от гърба си, като изпратих и двамата да се издигнат към тавана заедно с другарката си.
Един писък ме предупреди за следващия ми нападател и една жена се сблъска с мен отстрани, като прецизно разсече две ледени остриета по мен. Отдръпнах се, като втвърдих кожата си със слой метал точно в момента, в който острите остриета се удариха в плътта ми и се разбиха при удара.
Хванах я за китката, преди да успее да се измъкне, от дланта ми пламна огън, който се завъртя спираловидно нагоре по ръката ѝ и я накара да изкрещи ужасено. Водата се блъсна в гърдите ми, изхвърли ме от нея и ме накара да се спъна толкова силно, че трябваше да използвам въздуха, за да се изправя. Завъртях се, докато тя се оттегляше, за да излекува изгарянето на ръката си, и изведнъж останалите агенти се втурнаха към мен като един.
В изблик на решение откраднах целия кислород от стаята, като вдигнах ръка към устата си, за да хвърля там мехурче въздух само за мен.
Всички, с изключение на въздушните елементали, изпаднаха в паника, ръцете им полетяха към гърлата, докато тримата с въздух създадоха дихателни мехури като моите. Не им дадох и секунда, за да помогнат на останалите, ангажирах и тримата, като изстрелях огнени топки по пътя им, принуждавайки ги да се защитават, докато приятелите им бавно изпадаха в безсъзнание.
Един от тях хвърли юмрук от въздуха, който се заби в мен от всички страни, и устната ми се разцепи, когато получих удар в лицето. Проклех, докато усещах вкуса на кръвта, изпратих бараж от собствения си въздух по техния път и притиснах мъжа към стената, като моят елемент далеч превъзхождаше неговия. Той се гърчеше под напора ми, но не можеше да се освободи и аз го изпратих да лети към тавана, вързан и заклещен заедно с останалите.
Хванах още един от въздушните елементали и също го хвърлих в небето, докато всички останали изгубиха съзнание. След това се насочих към последния все още стоящ мъж, който имаше сива коса и малка фигура, а мехурът с въздух около устата му все още беше непокътнат. Ръцете му се отпуснаха, докато ме гледаше с ужас в очите, и той изведнъж падна на колене, сплесквайки се на земята в краката ми в поклон.
– Всички да приветстват Истинските кралици! Ще ви служа оттук нататък до сетния си дъх. Моята вярност е ваша.
Веждите ми се извиха от изненада и аз погледнах наоколо към изпадналите в безсъзнание офицери на пода, към капитана, който се гърчеше под ударите на електрошоковия пистолет, все още прикрепен към пищова му от въздушната ми магия.
– Блу! – Гласът на Орион се носеше откъм лявата врата.
– Дарси?! – Изкрещя Тори и облекчението ме изпълни, когато разбрах, че са добре.
– Ако си мой, за да ти заповядвам, тогава отвори тази врата – наредих на агента на FIB.
Той се запъти към нея на ръце и колене, бъркайки в някакви ключове на колана си, изпускайки ги два пъти, преди да успее да вкара един в ключалката, след което притисна ръка към детектора за магически подписи на нея. Вратата се плъзна и Орион се стрелна в стаята с оголени кътници и маниакална ярост в лицето. Той огледа с поглед касапницата, после сграбчи сивокосия мъж на пода, вдигна го и го притисна към стената.
– Този ли ти пусна тази кръв, красавице? – Изръмжа той, когато Тори влезе в стаята и с усмивка разгледа агентите.
– Не, м… моля! – Изрева агента, когато Орион се втренчи в него.
– Той не ми е направил нищо. И се поклони – казах аз, но Орион не го пусна. – Къде е Дариус?
– Там отзад има огромен самороден къс злато. Той се опитва да го пренесе – каза Тори развеселено.
– Как се освободихте от тези капани? – Попитах, като избърсах още от слуста от косата си.
– Паднахме в една яма – каза Тори с гримаса. – Измъкнахме се точно когато FIB стигнаха дотам, а ние с Орион ги избутахме всички долу с въздух. Дариус хвърли пламъци отгоре, за да им е приятно и топло, докато някой дойде да ги вземе.
– Добре. – Погледът ми се плъзна към Орион, който все още изглеждаше така, сякаш обмисляше да разкъса гърлото на агента. – Ланс – казах аз, като се преместих, за да хвана ръката му, където той все още държеше мъжа, притиснат към стената. – Пусни го.
Той неохотно го пусна и мъжът падна на пода, като се свлече в поредния драматичен поклон и остана там, в краката ми.
Орион вдигна ръка, хващайки бузата ми с ръмжене в гърлото, а палецът му нежно премина по разреза, за да го заздрави, преди да докосне устната ми, за да заздрави и нея. – Кой направи това?
– Справих се с него – казах аз, макар че той не изглеждаше доволен от това, поглеждайки от един паднал офицер на друг, сякаш можеше да намери някаква улика за това кой ме е наранил. – Трябва да се движим. Скоро ще изпратят подкрепления. – Почуках по слушалката в ухото си. – Някой да е чувал за Ксавие?
– Не мисля, че слушалките работят толкова дълбоко в планината – каза Тори с намръщена физиономия, почуквайки своята.