Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Неспокойни звезди – Книга 9 – Част 36

ТОРИ

Издигнах се над Водното Езеро, използвайки магията си, за да насоча вятъра под пламтящите си крила и да се издигна на по-висока скорост, докато Лавиния насочваше свирепата си сила към мен.
Взривът, който тя изпрати към мен, накара въздуха да затрещи от неестествена енергия, от която се излъчваше топлина, която заплашваше да ме изгори, ако тя нанесе удар, Феникс или не.
Атаката се случи толкова бързо, че не направих нищо повече от това да скоча от леглото и да се впусна в битката. Нямах представа къде се намира някой. Дариус не беше там, когато се събудих, а Уошър бях видяла само за около трийсет секунди – достатъчно дълго, за да потвърди заповедите ни. Двамата с Джералдин имаха планове за подобна ситуация, тренировки, които бяха практикували с армията, и единственото, от което се нуждаеше, беше моето потвърждение, за да действа според това, което от тези планове отговаряше най-добре на ситуацията. Не че някой е можел да предвиди, че Лавиния може да се появи, разполагайки с непреодолима сила като тази.
Дарси обикаляше зад нея, червени и сини пламъци се натрупваха между ръцете ѝ, а аз хвърлих към Лавиния поток от ледено студена вода, за да задържа фокуса ѝ върху мен, като водата се превръщаше в ледени копия, докато се приближаваше към нея. По време на война всички обичаи на феите да се бият един срещу един бяха отхвърлени – в крайна сметка всичко беше справедливо в битката и кръвопролитието, което означаваше, че и аз, и сестра ми бяхме в състояние да се борим срещу сенчестата кучка като един.
Лавиния изкрещя, докато хвърляше още от тази неестествена сила към мен, а сенките блестяха толкова ярко, че не можех да ги погледна, без да ме заболят очите.
Прибрах крилата си и паднах от небето като камък, принуждавайки Лавиния да ме преследва, докато се бореше да хвърли новопридобитата си сила в моя посока.
Паднах в езерото, а водата съскаше и бълбукаше, когато пламъците на напълно променената ми форма се срещнаха с нея.
Под водата не бях нищо повече от пламтящ фар, който привличаше погледа ѝ право към мен.
С едно движение на китката си създадох илюзия за формата си на феникс, като я принудих да се отдалечи от мен, докато се преместих обратно във формата си на фея и използвах водната си магия, за да се движа в обратна посока със скорост през тъмното езеро.
Силата на Лавиния удари илюзията, разби я и, надявам се, спечели на Дарси миг време.
Очите ми се разшириха, когато се озовах лице в лице с Джералдин, която стоеше в една от подводните стаи в Аква Хаус, облечена в риза, която предполагах, че принадлежи на Макс. Очите ѝ бяха диви, докато ме гледаше, и аз посегнах към стъклото, използвайки магия, за да напиша една-единствена дума за нея върху дебелото стъкло.
Война.
Джералдин се изправи, кимна твърдо и притисна юмрук към сърцето си, давайки ми да разбера, че ще се присъедини към Уошър и ще поеме оттук командването на бунтовническата армия, доколкото може. Отвърнах на жеста, чудейки се дали някога ще видя отново скъпата си приятелка, преди да се обърна и да се задвижа към повърхността.
Използвах магията си, за да дишам, докато ускорявах към небето в новата си позиция зад Лавиния. Втурнах се от дълбините на езерото и се изстрелях във въздуха точно когато ударът на Дарси обгърна Лавиния в пламъци.
Почти извиках от победа, но от центъра на огненото кълбо изригна взрив от блестяща бяла светлина, който разби пламъците и изпрати ударна вълна от сила, която разкъса небето.
Тя удари първо Дарси, запращайки я в мен, и двете бяхме изстреляни надалеч през простора на езерото, където се сгромолясахме на земята в купчина крайници.
Проклех, докато се изправях на крака и помагах на Дарси да се изправи до мен.
– Каква, по дяволите, е тази магия? – Изръмжах, а небето над главата ми се озари от бурята на Данте, която разцепи облаците с безброй вилици от мълнии. За миг видях дракони, мантикори, харпии, пегаси и много други летящи ордени, осветени в гъстите облаци, които водеха битка в небето.
Беше хаос, касапница, нашите хора бяха хванати в неизвестност и нападнати в съня си. Но ние бяхме тренирали за това, те се сплотяваха, докато говорехме, в далечината се чуваха звуци на рогове от лагера на армията на остров Б.М.П.Б. Войниците ни бяха на път, но трябваше да стигнат по-бързо.
Един вой привлече вниманието ми към брега на реката, където сребърна върколачка водеше в битка жестоката си глутница, гмуркайки се между група бягащи деца и стадо нападащи кентаври.
Розали скочи към водача на жестоките зверове, като пренебрегна стрелата, която той изстреля право към сърцето ѝ, и някак я избегна, преди да впие зъби в гърлото му. Братята и сестрите на Сет се биеха заедно с нея във вълчата си форма, Хадли Алтаир се стрелкаше между пременените си другари и забиваше острието си във фланговете на кентаврите с точни удари, които ги пращаха да се сгромолясват на земята, за да се спусне глутницата.
Писъци изпълниха въздуха отвсякъде, армията ни се опитваше да реагира на внезапната атака, докато Лавиния и масата ѝ последователи се промушваха през разбитите ни защити. Не би трябвало да е възможно тя да ги разбие по начина, по който го направи, но нищо от това, което беше хвърлила тази вечер, не би трябвало да е възможно. Мислехме, че удара на Дарси по сенките ѝ е намалил силата ѝ, но тази непостижима магия промени всичко.
– Тя трябва да умре – изръмжа Дарси, отметна кичур синя коса от лицето си и разпери криле, докато се готвеше да се впусне отново в битката.
Кимнах в знак на съгласие и си разменихме мрачни погледи, като никой от нас не признаваше на глас онова, от което вече започваше да се страхува, защото трябваше да успеем да я победим. Войната не можеше да приключи така.
– Обичам те, Тор. – За кратко Дарси стисна пръстите ми между своите.
– Обичам те повече – отвърнах аз, стиснах гърба ѝ, докато се премествах отново, а крилете ми се върнаха, за да можем да се издигнем в небето заедно. От тялото ми излизаше пара, докато водата в езерото се изпаряваше под топлината на пламъците ми. – А сега да отидем да убием тази кучка.

Назад към част 35                                                        Напред към част 37

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!