КЕЙЛЪБ
Борех се бясно срещу гигантския кавказки орел, който беше забил ноктите си толкова дълбоко в мен, че се кълна, че е улучил кост, а болката в ръката ми ме заслепяваше, докато той си проправяше път все по-високо и по-високо към бушуващите буреносни облаци над мен.
Замахнах с кинжала си към краката му, но ъгълът, под който ме държеше, не позволяваше да направя контакт с плътта му.
– Пусни ме, грозно копеле! – Изревах, ритайки и мятайки се, а съзнанието ми ревеше от болка.
Претърколихме се през сивите облаци и капки ледена вода се втурнаха по кожата ми, а аз се оказах неспособен да видя каквото и да било в дълбините ѝ.
Гръмотевиците гърмяха, а яростните мехове и ревове на воюващите в небето зверове изпълваха въздуха, обграждайки ме в хорър от чудовища, които не можех повече да видя, отколкото да предвидя.
Огънят пламна в дланта ми и аз отправих бърза молитва към всяка звезда, която можеше да се смили над мен, преди да хвърля струя гладни пламъци към орела, който ме държеше.
Птицата преобръщач изпищя, когато пламъците я погълнаха, а краткотрайният ми триумф бе смазан от свирепото чувство в корема ми, когато внезапно се сгромолясах към земята.
Изкрещях, кръвта ми се изля в небето над мен, а в главата ми паниката на Орион се срещна с моята. Видението му, как си пробива път с нокти през мръсотията на бойното поле, докато агонията притиска счупеното му тяло, се наслагваше върху моето видение, докато той несъмнено ме виждаше да се сгромолясвам в небето към собствената си смърт. Връзката на завета призоваваше за помощ и за двама ни, но никой от двамата не можеше да я осигури.
– По дяволите! – Изкрещях, призовавайки земна магия и чудейки се дали има някакъв начин, по дяволите, да успея да смекча падането си достатъчно, за да се спася от смърт на тази височина – ако приемем, че не падна с лице напред върху копието още преди да съм се ударил в земята.
Облакът се озари от изблик на мълния и аз бях заслепен, преди да се сблъскам със сухожилния мускул на драконово крило.
Отскочих, преобърнах се и после проклех, когато искри от мълнии се впиха в окървавените ми длани, по които се плъзгах по дългия склон на драконовото крило.
– Данте? – Обадих се през смях, изпълнен с изненада и безкрайна благодарност.
Огромният Буреносен дракон изръмжа в потвърждение, преди да дръпне крилото си и да ме подхвърли на гърба си.
Смехът ми премина в крясък от вълнение, когато Данте се изпусна от облаците със скорост и аз почти се отхвърлих отново право от него.
Притиснах с ръка съсипаната си ръка и стиснах зъби срещу болката, докато лекувах раните, зрението ми се избистри и умът ми се съсредоточи, докато капки дъжд се плискаха по бузите ми.
– Позволи ми да ти помогна с това – казах аз, забелязах копието, забито в рамото на Данте, и го издърпах на свобода.
Хвърлих го право в гърдите на вражеската харпия, която се втурна към нас, и я пратих да се сгромоляса в земята далеч долу.
Данте изплю мълниите си върху рояк грифони, запалвайки козината им, а аз поставих длани върху тъмносините му люспи и се заех да лекувам многобройните му наранявания, получени по време на битките в небето. Той похърка с облекчение и аз се радвах, че мога да му помогна с нещо.
Видението на Орион отново се наслагваше върху моето, а болката и страхът му ме накараха да изтръпна от тревога, преди да мигна.
– Трябва да стигна до Орион! – Изкрещях. – Той е натам!
Изстрелях искра енергия пред нас, като връзката ми с Орион направи така, че да отбележа местоположението му толкова просто, колкото и да дишам, а Данте веднага потегли след следата от златни пламъци.
Втурнахме се през облаците, но ехото от рев разкъса въздуха вдясно от нас и един бронзов дракон се сблъска с нас с такава сила, че едва не ме изхвърли от гърба на Данте.
От ръцете ми се откъснаха лиани, които приковаха краката ми на място, за да мога да се съсредоточа върху магията си и да помогна в борбата, но когато в юмруците ми се оформиха чифт дървени копия, отгоре към нас се стрелна сив Дракон.
Данте се преобърна, мълниите се пукаха от плътта му в смъртоносна дъга, но между двамата Дракони не успя да се съсредоточи върху атаката и вместо това беше принуден да се защитава.
Опитах се да пренебрегна ужасното усещане, че стомахът ми е останал на стотина метра над нас, докато се спускахме към земята, и се прицелих в сивия звяр, хвърляйки първото от копията си право към него. Можех само да се моля Орион да издържи още малко, защото, докато в главата ми звучаха звуци от битките на драконите, знаех, че ще е дяволско чудо, ако успея да оцелея достатъчно дълго, за да му помогна.