Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 15

ДЖЕРАЛДИН

– О, на светлината на голямата, синя луна, един нарвал пееше в голямата лагуна. „Аз съм само риба, която се нуждае от целувка, и ви казвам това като мое предсмъртно желание“.
– Каква е тази песен? – Попита ме Анджелика, докато пеех моята песен на звездите, предлагайки им я с надеждата да ни купят малко късмет след дългия учебен ден.
Тук, между дърветата, беше тъмно и нямаше кой да ни чуе въпреки заглушителния балон, който бях използвал, за да скрия преминаването ни.
– Нищо, скъпа Анджелика – казах аз. – Само една песен, за да успокоя звездите в тази нощ – нощта на голямото трамбоване на В.С.О..
– СигурнА ли си, че искаш да се придържаш към това име? – Попита Анджелика с онзи съмнителен тон в гласа си, който използваше, когато повдигнах този въпрос.
– Анджелика, скъпа – започнах аз с въздишка. – Ще се срещнем или няма да се срещнем на тайно, смесващо порядките, пренебрегващо законите, събиране на най-големите В.С.О., които познаваш?
– Е, да, но…
– И дали сме, или не сме на път да вкараме нашата истина в гърлата на тези гнусни K.О.Р.Г.-и? – Продължих.
– Да. Но…
– И така, ние от В.С.О. ли ще трамбоваме или ще трамбоват K.О.Р.Г.-ите? Защото, помогни ми, Анджелика, не мога да се сетя за по-прост начин да формулирам нашето благородно дело.
Изглеждаше, че тя е на път да продължи безсмислените си доводи, когато заобиколихме завоя и се озовахме на мястото, където трябваше да се случи всичко. Първото официално събрание на В.С.О., откакто онова недостойно влечуго бе поставило люспестия си задник на трона на моите дами и го бе омърсило с отвратителното си присъствие.
Просеката в Гората на плача беше идеалното място за тайна среща на най-преданите роялисти, които познавах, и тази вечер щяхме да започнем нашето пътешествие в подкрепа, което щеше да доведе до това нашите дами да си върнат изконните права.
Поставих кутията с маслени багети, която носех, на удобен пън и въздъхнах, когато сладкият аромат на победа ме повика на вятъра.
Полумесецът беше ниско в небето, но Джъстин вече беше пристигнал и доблестно закачаше малки огнени кълба наоколо като усърден бръмбар, който неуморно работи, за да свърши работата.
– Здравей, Грус – каза той, когато избутах заглушителния си балон, за да обхване цялата поляна, и ми се усмихна като щастлива малка гъсеница.
– Какви хубави малки топчета имаш – похвалих го и той отвори и затвори устата си няколко пъти, преди да посоча огнените кълба, които беше създал. Понякога той наистина беше доста глупав.
– О… благодаря. Всъщност исках да поговоря с теб, Грус – каза той и направи крачка напред, докато Анджелика се занимаваше със създаването на малки чашки от лед, от които всички да пият шампанското си като добри агънца. Все пак това беше празник.
– Ами побързай, червейче, имам много работа и малко време да я свърша – казах аз, очаквайки обещаната му реч.
– Става дума за… нашето споразумение – каза той бавно, поглеждайки към Анджелика, която слушаше като любопитна невестулка, а аз се задъхах, като хвърлих втори заглушителен балон над нас, за да съм сигурна, че най-съкровената ми тайна ще бъде запазена в тайна.
– О, какъв момент да повдигнеш такъв въпрос! – Извиках. – В този най-важен ден! На тази най-важна среща! По време на трамбоването на В.С.О.! Защо бихте искали да саботирате моето В.С.О. трамбоване?
– Грус – настояваше Джъстин, явно без да обръща внимание на моето притеснение. – Знам, че се съгласихме да го запазим в тайна до завършването и да… играем на полето.
– Какво е това поле, за което говориш? – Попитах объркано.
– Имам предвид… нали знаеш, как си казахме, че ще прекараме времето преди брака си в сексуални отношения с други…
Захлупих с ръка разтворената му челюст и се огледах разтревожено, като забелязах осъдително вдигнатото чело на Анджелика, макар че тя не ни чуваше. Но тя винаги умееше да борави с интуицията си и без съмнение с това повдигане на една вежда ми казваше, че е разбрала. Знаеше за начина, по който семейството на Джъстин и моето се бяха съгласили да се сродят. Знаеше, че двамата трябваше да се венчаем след дипломирането си. Знаеше как се бяхме договорили и как междувременно бяхме направили и избора да поливаме тревните си площи с редица маркучи. ‘Играй на полето’ явно беше крайно обърканият начин на Джъстин да каже, че прекарвам времето си, яздейки Дългия Шърман, скачайки върху рибата на желанията, извивайки се с хлъзгавата морска змия и огъвайки сьомгата. Да, тази вежда казваше, че знае всичко, а сега и цялата академия щеше да знае.
– Какво те е накарало да повдигнеш въпроса за нашите уговорки точно сега, ти, досаден молец? – Попитах го недоверчиво.
– Защото смятам, че трябва да спрем да се срещаме с други хора и просто да излезем и да кажем на всички за нас – каза Джъстин, сякаш тук беше мястото за подобно изявление.
– И ти смяташ, че сега е най-подходящият момент да се опиташ да укротиш лейди Петуния? – Задъхах се. – Точно когато съм я подготвилА за блъскане?
– Вагината ти е подготвена за…
– Добри ми господине! Моля те, не бъди толкова груб. Не мога да водя този разговор точно сега. И не мога да се съглася на такова нещо в този момент. Не можеш просто да обявиш на ливадата в разгара на лятото, че оттук нататък ще вкусва само дъжд! Имам нужда от поливане на моравата си по повече начини. Какво да кажем за маркуча? Какво да кажем за досадната баракуда?
– Какво? – Джъстин се намръщи, а аз се изчервих, защото мислите за моята скъпа, мила, зле отгледана акула-баракуда заплуваха в съзнанието ми и за миг не можах да дишам.
От отговора на досадния щурец ме спаси пристигането на останалите членове на Всемогъщото Суверенно Общество, които започнаха да се появяват между дърветата, и аз се оттеглих набързо.
Обиколих набързо кръга, като се уверих, че всеки има багета от кутията ми, и ги раздадох така, че накъдето и да погледнех, в ръцете им имаше маслена багета, а на лицата им се четеше благоговейна преданост.
Тъкмо се канех да започна, когато Милтън Хюбърт се запъти през дърветата и сякаш не се стараеше да е тих.
– Седни, Милтън – насърчих го аз, като се въздържах да се пошегувам за биковете в порцелановия магазин, макар че идеята ми хрумна, предизвиквайки кикот в устните ми.
Той седна до една от малките топки на Джъстин и аз се захласнах, когато светлината на огъня попадна върху великолепния пръстен, който прясно висеше в основата на носа му.
– Най-скъпи Милтън! – Извиках, очите ми се разшириха, когато осъзнах какво означава това. – Имаш ли си стадо?
– На път съм да го направя – каза той гордо и вдигна брадичката си, така че пръстенът на носа му отново попадна на светлината. – През лятото семейството ми водеше преговори с още няколко минотавъра, а през уикенда изпреварих всички останали бикове в центъра на Гелопиевия лабиринт. За победата си получих пръстен в носа и скоро ще започна да се срещам с някои крави, за да мога да създам свое стадо.
– О, радостен ден! – Казах, като хвърлих ръце около врата му и го стиснах силно. – Всички трябва да вдигнем тост, преди да започне трамбоването!
Отвърнах се от него, за да намеря чашата си, но докато я вземах, атласът ми започна да бръмчи в джоба.
Освободих го и бузите ми се зачервиха, когато забелязах името на Макси Бой да се появява на екрана.
Джъстин хвърли любопитен поглед към мен и аз бързо изключих устройството, преди да го прибера отново и да вдигна чашата си, за да я видят всички.
– За Милтън, който получава пръстен в носа си! – Извиках и Милтън потропваше щастливо с крак, докато всички вдигаха чаши за наздравица.
Отпихме глътка от напитките си и аз се усмихнах топло на всички, докато мехурчетата гъделичкаха корема ми, а аз бях изпълнена с гордост при вида на толкова много разнообразни и чудни ордени, събрани на едно място.
– За мен е голяма чест да проведа тази донякъде тайна среща на В.С.О. въпреки нелепите закони на мошеника, който открадна короната от нашите прекрасни дами – започнах аз. – Развълнувана съм като пиле, което пресича пътя, да видя всички вас тук, пренебрегвайки крайно възмутителните ограничения, които той се опитва да наложи на нашия вид. И макар че нашите кралици в момента не са тук, знам, че те наистина биха се просълзили, ако видят толкова много хубави лица, които се изправят срещу този орденски каламбур!
Сред благородните В.С.О. се вдигнаха наздравици, а гордостта ме заля като слънце през най-пухкавите бели облаци.
– Всички ние тук сме обединени във вярата си в рода Вега. Ние се изправяме срещу преследването, неравенството и недостойните драконови мошеници. Това не е просто събрание на Обществото на всемогъщия суверен, както обикновено, а наистина е началото на бунта!
– Да живеят кралиците! – Извика София и още феи се присъединиха, предизвиквайки усмивка на най-голяма радост на лицето ми.
– Наистина! – Съгласих се с цялото си сърце. – Ние тук сме първите, които видяха светлината, а баща ми е намерил още повече съмишленици сред масите. Лайънъл Акрукс може и да е откраднал короната с тъмна магия и измама, но царуването му няма да е дълго. Не след дълго нашите дами ще го отхвърлят и ние ще доживеем да видим отново възхода на рода Вега. Кой от вас ще се изправи с мен срещу K.О.Р.Г.-ите? Кой от вас ще се бори за това, което е правилно?
Вдигнаха се радостни възгласи и аз се изпъчих, усещайки как цялата сила на тарана В.С.О. се натрупва около мен.
Отворих уста, за да продължа, но преди да успея, усетих натиск на магия върху защитите, които бях поставила, за да държат нежеланите нинджи настрана от нашата прекрасна и благородна среща, и се задъхах, докато се обръщах, ловувайки по дърветата за следа от натрапника.
Вдигнах ръце, отблъсквайки магията, която се опитваше да пробие моята, и изхърках, когато мошеникът, който идваше срещу нас, използва груба сила и ме изненада, пробивайки защитите ми.
– Нападнати сме! – Извиках, като погледнах към дърветата и изтръпнах, когато забелязах бяла светкавица, която се втурна към нас.
Извиках копие в ръцете си, докато се подготвях да се изправя и да се бия, а останалите от В.С.О. застанаха зад гърба ми, доблестни и непоколебими пред лицето на предстоящата гибел.
– Джери? – Гласът на Макси Бой ме повика и макар че нямах работа да се доверявам на наследник, стомахът ми се преобърна и напрежението ми спадна.
– Какво правиш, като нахлуваш на частна среща, ти, капризна мида? – Извиках в отговор, като изтръпнах, когато той се провря през дърветата, яхнал гърба на прекрасен бял върколак, приличащ на древен воин, който се втурва в галоп, за да спаси положението.
– K.О.Р.Г. идват – извика той. – Подслушахме Хайспел. Тя разбрала за срещата ви и те са на път да ви хванат всички. Трябва да бягате.
Притиснах ръка към сърцето си, докато оглеждах В.С.О., готови да се бият, ако това се налагаше.
– Има ли време да избягаме? – Поисках, когато Сет се строполи пред мен, а момчето Макси ме погледна откъм гърба си, без риза и солено, и накара съзнанието ми да се разсее за момент.
– Да. Ако всички се разделят сега. Пуснах река, която да се втурне по пътя им, за да ги забави, но магията ми няма да издържи още дълго и Нова ще изгони всички ви, ако ви хване на среща по този начин – измърмори той и аз забелязах напрежението в мускулите му, осъзнавайки, че наистина владее мощна магия, за да ни помогне в час на нужда.
– Чухте човека! – Извиках. – Бързо! Вдигнете се към небето, земята и морето, махнете се оттук, преди тази безмозъчна манекенка и нейният взвод от K.О.Р.Г.-и да са ни нападнали!
В.С.О. се вдигнаха на крак, много от тях се преместиха, групираха се в своите ордени и потеглиха в нощта. Летящите Ордени полетяха в небето и скъпата Анджелика спря, за да изгори всички останали дрехи с драконовия си огън, преди да излети след тях.
– Хайде, Грус – подкани ме Джъстин, изгасяйки малките си топки и свали ризата си, докато се готвеше да премине във формата си на Цербер, а аз знаех с всичкия си разум, че трябва да тръгна с него, но момчето Макси протегна ръка към мен и в момент на лудост пожелах да я взема.
Нерешителността ме замрази и гласът на Хайспел се обади през тъмнината.
– Искам всеки, който бъде открит тук, да бъде задържан за разпит от циклопите! Ако успеем да докажем, че са се срещали тайно, тогава ще можем да ги докладваме на краля!
– Махайте се, самохвалковци – изсъсках, плеснах Сет по косматия му задник и махнах на всички, като се обърнах към поляната, използвайки земна магия, за да отгледам нова растителност върху последните доказателства.
Джъстин изхлипа, преди да избяга сред дърветата, както бях настояла, а Сет изрева, докато също тичаше нанякъде.
Изтласках още сила от тялото си, докато накарах зеленината да порасне върху всяка улика, а отвратителният глас на Милдред извика, когато ме забеляза.
– Виждам един от тях! – Изкрещя тя, а подстриганата и муцуна се провираше през дърветата, докато бисерните и очи се взираха в мен.
– За истинските кралици! – Изкрещях, като изхвърлих ръцете си във въздуха и създадох огромен кратер под краката и, в който тя се свлече като изпражнение в тоалетна.
Бях напълно готова да отстоявам позицията си и да я накарам да си плати за това, че някога е избрала самозванеца Дракон вместо моите дами, но изведнъж бях изхвърлена от краката си във вихрушка от въздушна магия и светът около мен се преобърна.
Приземих се в силни ръце и сърцето ми подскочи, когато се озовах притисната до моя Макси Бой, докато Сет тичаше под нас, двамата бяха заобиколили обратно за мен и Сет нададе победен вой, докато се откъсвахме през дърветата.
– Имам те, Джери – промърмори той в ухото ми.
– О, ти, хитра сепия – изръмжах аз и се отпуснах обратно в него, докато се откъсвахме от K.О.Р.Г.-ите в посока на Кралската дупка.
Той се ухили зад гърба ми, докато ме държеше близо до себе си, и въпреки факта, че беше наследник и мошеник, аз се усмихнах. За човек, който твърдеше, че не подкрепя истинските кралици, той току-що се беше изложил на голям риск за В.С.О. и това означаваше за мен повече, отколкото той можеше да знае.
Така че може би в него имаше нещо повече, отколкото се виждаше на пръв поглед. Той току-що се беше присъединил към поддръжниците на кралската линия. И може би това означаваше, че за него все още има надежда.

Назад към част 14                                                        Напред към част 16

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *