ДЖЕРАЛДИН
Отметнах глава назад, очите ми бяха приковани към ярката и блестяща планета в небето, докато въртях бедрата си и пеех
Венера, която висеше над пълната луна, която се извисяваше над небето.
Чувствах как всяка пеперуда от общата им сила се влива в мен, а сърцевината ми се плъзгаше от опияняващата и тежест, докато двете небесни същества ме докарваха до неистова лудост.
От време на време виковете на Джъстин караха и мен да трепна и аз прехапах долната си устна, докато гледах как блестящо стадо пегаси се издига в нощното небе.
Излязох още по-далеч и пулсът ми се разнесе из самото море, а погледът ми се спря на една блестяща скала, която улавяше преливащите се лъчи на луната върху нея.
Бях роб на поривите на моята сладка лейди Петуния, ръцете ми блуждаеха диво, докато нощната треска ме обземаше и нуждите на плътта ми заличиха всичко останало.
Имахме нужда от това, всички имахме нужда след поредното поражение от ръцете на онзи подъл драгун, но нямаше да позволя неуспехът ни да помрачи светлината ми. О, не. Най-тежко изпълнените мисии винаги са били тези, които са най-достойни за песен. А аз вярвах, че тепърва ще възпеем победата си до самата луна, която сега се издигаше над нас.
Тя ни чакаше и ни предложи тази нощ на безразборно разпускане, защото разбираше нуждата ни от такова свободно веселие и освобождаване след толкова много загуби.
Това беше групово състрадание, нашата скръб, страх и мъка се съчетаваха под светлината на студената луна и звездите, когато ни предложиха тази кратка почивка от всичко това, начин да се преработи и да се продължи напред, преди утрешните нещастия отново да надигнат грозните си муцуни.
Краката ми стигнаха до скалата и на лицето ми се появи лукава усмивка, докато галех гладкия камък, достоен и за най-грешния морски обитател.
Само най-големите сирени биха се осмелили да се качат на подобна скала в нощ, обляна в лунна светлина и сенки, които са толкова силни. Само той… и неговата вярна дама.
Призовах магията си, докато се качвах на скалата, подреждайки дългите кичури на косата си така, че да покриват богатите ми гърди, и кръстосвайки краката си точно така. Сякаш бях денди момиче, непокътнато и свято, което просто очакваше някой изнасилвач да дойде да ограби морската ми пещера.
Прокарах ръка по пълната извивка на бедрото си и илюзията се разля по мен, а по кожата ми се появи дъга от люспи, достойни за Сирена, които блестяха на лунната светлина, докато се облягах на скалата си.
Макси бой държеше едната си ръка на главата на скъпия Джъстин, докато го държеше под вълните, а мятащите му се крайници се поклащаха нагоре-надолу, докато водата се разбиваше в него и той безсмислено се мяташе.
Но аз не обръщах особено внимание на борбата на давещата се водна конска муха, а съблазнителният ми поглед беше вперен в изкусителната пъстърва, която исках да уловя с мрежата си.
– Намирам се в нужда от мъжкото ти достойнство, ти, мошеник на морско конче – мърморех, гласът ми почти се губеше във вълните, но потъмнелият поглед в очите на момчето ми Макси ясно показваше, че ме е чуло.
Погледите ни се вкопчиха и той се запъти към мен, забравяйки Джъстин и оставяйки го да се люлее на повърхността като изгубена тапа, кашляйки и пръскайки се, докато се бореше за сладкия вкус на въздуха отново.
Наместих се, когато Макс се приближи, прехапах долната си устна и разтворих бедрата си, за да му разкрия пищната си градина.
– Спомняш ли си нощта, в която за първи път прегрешихме по този начин? – Попитах, като гледах как тъмносините му люспи се разливат по стегнатите му коремни мускули, където ризата му се беше разкъсала по време на кавгата, а тъмната му кожа молеше за докосване на езика ми с всяка стъпка, която правеше по-близо до мен.
– Знаеш, че ме побърква, когато разкриваш тялото си пред целия свят, Джери – изръмжа Макс, а похотта в изражението му беше примесена с ярост, която исках да усетя до самите си кокалчета.
– И ти много добре знаеш, че трябва да предложа пълнотата на плътта си на небето, когато то ми заповяда – отвърнах твърдо, неотстъпчива както винаги.
Челюстта на Макс се размърда, когато той падна неподвижно в подножието на безупречната ми скала, а звукът от вълчицата Оскура, която се сдвояваше като животното, което беше, за момент изпълни въздуха, докато Венера сякаш ни молеше да се присъединим към тях в тяхното шумно веселие.
– Мисля, че ти харесва да ме ядосваш – изръмжа Макс, а очите му се преместиха от голото ми тяло към водата зад него и плажа отвъд него, безбройните феи, които танцуваха и се забавляваха под звездите, всички те напълно способни да ни видят там, където се намирахме в морето.
– А аз мисля, че ти си баракуда с бъчвообразна глава, която понякога не вижда пясъка за плажа – изсумтях аз, бавно прокарвайки ръка по страната си, докато се опитвах да го примамя точно така, както неговият вид примамваше толкова много други.
– Какво означава това? – Поиска той, приближи се с една крачка до мен, а мощното му тяло пулсираше с мощна енергия, която накара безволевия стон да се надигне в гърлото ми. Знаех от какво се нуждая тази нощ, а още по-добре, знаех какво изисква и ревнивият звяр в гърдите му.
– Че се прехласваш по показването на моите извивки, защото се страхуваш, че някой друг злодейски кадър може да поиска това, което искаш да обявиш за свое.
– А защо да не си мисля това? – Поиска той, гневът му властваше над похотта му, силата му ме шибаше по дразнещ начин, докато даваше свобода на дарбите си и се опитваше да разбуни и мен. – Всеки шибаняк и неговото растение в саксия ни гледат и си мислят, че нямаме никакъв смисъл. Всеки член в твоя клуб „Задник“ се смее зад гърба ми и шепне, че си ме използвала, преди да намериш някой по-подходящ. Гледат ме и виждат преходна фаза, сладко разсейване, но не и заплаха. Те не виждат в мен и в теб дългосрочна връзка, защото ти си роялист, а аз съм наследник. И те обикалят около теб като шибани лешояди, надявайки се да нахлуят в момента, в който решиш да ме отхвърлиш.
Въздъхнах на вафления му изблик, пръстите ми отново се прокараха по страната ми, прогонвайки илюзията за люспи там и оставяйки ме точно таква, каквато бях; див звяр с кучешко сърце, което тупти единствено за сърцето на този келеш. Без значение колко неподходящи изглеждахме.
– Тогава може би вместо да се надуваш за това и да топиш глупави кученца, трябва да им покажеш, че това не е така – предизвиках аз, а водите ми потръпнаха по най-вкусния начин, докато се надигах на лакти и го поглеждах подигравателно. – Точно тук, на този плаж, пред целия свят. Защо не им покажеш колко дълбоко си завладял безволното ми сърце и колко дълбоко си пуснал корени в моята вярна душа? Не е нужно да виждат махалата на една медуза, която само се притеснява от ревността си. Те трябва да видят акула, която претендира за кръвта, която е нейна, само с груба сила и мъжки хитрости.
– Искаш… да те чукам тук, на открито ли, където всеки може да ни види? – Попита Макс и, по дяволите, ако луната беше само малко по-ярка, можех да се закълна, че руменината му щеше да се отрази в самите вълни.
– Добър гъдел, не бъди толкова груб – изпъшках аз и той се отпусна малко, преди лукавата ми усмивка да предаде играта и да се преместя на колене пред него, представяйки се в цялата си прелест, докато се оглеждах през рамо. – Просто ти предлагам да освободиш тази хлъзгава сьомга, която се опитва да разкъса ципа ти и да ме вземеш като разцъфнала градина на тази най-меркантилна скала, показвайки на целия свят как моята сирена-страничка може да накара този Цербер да изреве.
Макс ме зяпна за няколко секунди, а аз извих гръбнак, знаейки, че Венера одобрява, тъй като усетих четката на светлината ѝ върху кожата си, преди да позволя на умствените си бариери да паднат и да му позволя да зърне цялата ми същност с неговите сиренни дарби.
Позволих му да се види такъв, какъвто го виждах – могъщ, прекрасен морски звяр, дошъл да разграби моите скални басейни и да събере перлите от моята стрида. Позволих му да усети силата на любовта ми към него и болката, която сърцето ми изпитваше без него наблизо. Дадох му желанието си, нуждата си и сърцето си, а той изстена, когато позволи на чистотата на любовта и желанието си към мен да се разлее и от него, докато не я почувствах по-дълбоко, отколкото можех да почувствам каквото и да било друго.
Преследваше ме като звяр, какъвто го познавах, и аз стенех свободно, докато ръцете му заобикаляха задника ми. Макс проклинаше като чернодрешко, разкопча ципа си и смъкна панталоните си, когато най-накрая се поддаде на това и кадифеният му вал се притисна към лейди Петуния в целувка за поздрав.
– Да – въздъхнах, извих се назад в него и той изръмжа името ми, докато потъваше дълбоко, а усещането, че ме разграбва, беше точно толкова благотворно, колкото знаех, че ще бъде.
– Това е лудост – закле се Макс, когато започна да се движи в мен, неговата и моята похот се преплитаха във въздуха с любовта ни един към друг и усещах как тази комбинирана емоция се разлива от него, когато той загуби контрол, поемайки ме дълбоко и грубо като дивото същество, което беше.
Безброй погледи се обърнаха към нас, когато силата му се разля от него, а стоновете се разляха от устните на онези, които я почувстваха, и гърчещите се тела на плажа станаха все повече и повече, тъй като все повече и повече феи се поддаваха на силата на сирената, която ме яздеше толкова умело, намирайки своите партньори и присъединявайки се към нас в нашия съюз.
– О, велики галопиращи нарвали! – Извиках, докато той ме поемаше дълбоко и силно, като ме владееше, заявяваше, обозначаваше пред всички, докато се уверявахме, че всички знаят, че аз съм негова и той е мой.
Венера вкара ентусиазма си във вените ми, когато се разпаднах за него с вопъл на наслада, а той помпаше все по-бързо и по-дълбоко, докато се отдаваше, забравяйки за феите, които ни наблюдаваха, забравяйки за съмненията и несигурността си и помнейки нас. Само нас. Под светлината на луната, като едно цяло. Сега и завинаги.
Назад към част 77 Напред към част 79