Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 56

***

– Ракообразни върху крекер – изпъшка Джералдин. – И тогава къде отиде вторият Дълъг Шърман?
София се захили, като освободи конско хъркане, докато посочваше задника си, и всички паднахме от смях.
Бяхме си направили женска вечер в стаята на Джералдин, като използвахме изненадващо богатата колекция от лакове за нокти и козметични продукти на Анджелика, за да се поглезим. Джералдин току-що беше приключила с прясното боядисване на косата ми в синьо и тя блестеше около раменете ми, докато я изсушавах с въздушна магия, а свободните вълни падаха нежно по гърба ми.
– Може би ще боядисам косата си в по-пищен цвят – замислено каза Джералдин, докато седеше срещу мен и Тори на леглото.
– Ще ти отива алено – предложи Анджелика.
– Глупости! И косата ми да прилича на варен омар, за да привлича повече гладни чукове към бреговете ми? Говориш глупости, Анджелика – каза Джералдин и яростно поклати глава.
– Как стоят нещата с теб и Макс? – Попита Тори.
– О, моя госпожо – въздъхна Джералдин. – Аз съм отчаяна! Момчето Макси заяви, че е готово и желае да обслужва градината на моята лейди по мой зов. И колко ми се иска да му дам ключовете от нейните диви ливади и скитащи нарциси завинаги, но уви… опасявам се, че вместо това трябва да се омъжа за Джъстин Мастърс.
– Ерх – въздъхна Тори. – Но той е толкова мил. Буквално ми задържа вратата, докато бях на стотина метра от нея. Трябваше да вървя така, шибано, далеч. За да стигна дотам. А той все още чакаше. – Тя потръпна.
– Това не е съвсем лошо, Тор – измърморих аз. – И Дариус постоянно ти държи вратите.
– Ами да, но го прави приятно. Така че изобщо не е същото – каза тя, като разроши косата си, а аз се засмях.
– Разбирам какво имаш предвид, Джъстин няма никаква преднина. Той е…- Опитах се да намеря думата.
– Скучен? – Предложи Джералдин. – Скучен отвъд това, което би трябвало да е възможно в рамките на нашия вид?
– Еми, да – признах аз и Джералдин изрева като наполовина удушена коза.
– Не можеш ли просто да прекратиш годежа? – Предложи София. – Сигурна съм, че на баща ти няма да му пука.
– Татко ми е дал благословията си да прекратя годежа. Но аз съм дама, която държи на думата си, а какво съм аз без думата си, София? – Изтръпна Джералдин и притисна ръка към гърдите си от ужас.
– Ами ако го прекратим заради теб? – Предложих. – Като декларация на принцеси?
– Ще го направиш за мен? – Издъхна в ужас Джералдин. – Бихте застанали между мен и брака без любов с един нещастен червей и бихте го обявили за разтрогнат? Бихте прогонили червея в далечна страна, за да не ми се налага никога да се тревожа за загубата, която живее в бисерните му очи на охлюв?
– Еми, частта с прогонването ми се струва малко пресилена, но можем да направим това с декрета – казах с вдигане на рамене.
– По дяволите, нима през цялото време сме имали властта да издаваме декрети? – Задъха се Тори. – Искам да издам декрет, че не е позволено да се сервира шибано безкофеиново кафе до кофеиновото благо.
– И така е постановено. – Джералдин се плесна по коляното, въпреки че бях почти сигурна, че Дариус така или иначе получаваше всички кафета на Тори тези дни.
– Мога ли да постановя, че всички ще спрат да сочат с ужас към мен и Орион, когато се докоснем? – Измърморих.
Джералдин протегна ръка и потупа коляното ми със съчувствие в очите.
– Не, моя мила и нежна Дарси. Можеш да разпореждаш само неща, които са възможни в рамките на разумното.
Аз изръмжах, като обърках розовата боя, която бях нанесла върху ноктите си, и използвах магията на водата, за да я поправя.
– По дяволите.
– Мога ли да ви задам един въпрос? – Изпищя Анджелика и всички погледнахме към нея, а от ноздрите и за секунда се издигна дим, докато тя стана ярко червена. – Както знаете, имам връзка с един смахнат минотавър и всичко е чудесно в сексуално отношение, но снощи той поиска да направим нещо, за което никога не съм чувала, и аз казах, че ще помисля, но не съм сигурна… и може би някой от вас го е опитвал.
– Това ли е обръщащият се дипстикъл? – Попита Джералдин и Анджелика поклати глава. – Обратният блудник? Покълналата патешка опашка?
– Хм, не – каза Анджелика. – Каза, че иска да се преобразя във формата си на Орден, за да може да се качи на опашката ми и да ме язди като каубой.
Челюстта ми се отпусна, докато всички я гледаха в шокирано мълчание.
– Значи… някой от вас трябва да е правил секс във формата на Ордена, нали? – Попита тя с надежда, като погледна от София към Джералдин.
– Чакай, той иска да те чука, докато си огромен Дракон? – Изригна Тори.
– Като например във формата си на минотавър или на фея? – Попитах с ужас, без да знам защо това има значение или кой отговор би бил по-лош.
– Хм, втората – прошепна тя, а бузите и станаха розови. – Така че никой от вас никога не е…
– Да позволя на някого да обслужва петунията ми, докато аз съм гигантско триглаво куче? – Извика Джералдин. – Със сигурност не, Анджелика.
– Е, през това време съм си изваждала крилата, но нямам кучешка вагина… така че не е съвсем същото – добавих аз.
– О – въздъхна Анджелика.
– Веднъж позволих на Тайлър да вкара няколко бучки захар в задника ми, но не бях във формата си на Пегас – предложи София и всички се разпаднахме от смях.
Продължихме да се глезим през цялата вечер и в полунощ се отправих към леглото, ухаеща на ванилия и очакваща с нетърпение да събудя Орион. Бях си сложила копринено синьо плюшено бельо, което беше почти прозрачно, и затворих белия си халат около него, докато тичах по хладния коридор към стаята си. Бях подкупила един от бунтовниците да ми донесе още луксозно бельо и при последното им снабдяване, за да замени унищожените от Орион, но той вече беше разкъсал няколко от тях. Щеше да е доста дразнещо, ако не беше толкова горещо.
Съблякох халата, когато стигнах до вратата ни, захвърлих го на пода и отделих малко време, за да изтегля косата си напред по раменете и да я разроша малко, преди да вляза в стаята. Светлината на нощното шкафче светеше, но аз се намръщих, когато открих, че мястото е празно.
Взех атласа си от нощното шкафче и започнах да пиша съобщение на Орион, но се разсеях, тъй като в главата ми започна да барабани и ме обля абсолютното усещане, че трябва да отида някъде. Само че не бях сигурна къде е това място…
Хвърлих атласа си на леглото и се обърнах към вратата, бързайки да изляза от нея, тъй като спешността се засили и аз тръгнах по ледените тунели на боси крака, твърде разсеяна, за да искам огън във вените си, който да ме стопли.
Мигнах и се озовах навън, краката ми потъваха в калта, останала след снощната буря, а стражите ми крещяха отвъд надигащите се барабани в главата ми. Някак си бях изгубила представа за времето, което ми беше необходимо, за да изляза тук, и макар дълбоко в себе си да знаех, че нещо в това може да е опасно, все пак не можех да се откъсна от пътя на съдбата, която ме водеше напред.
– Принцесо! – Извика един от стражите, опитвайки се да изтича напред и да ме хване, докато се насочвах към бариерата, но аз щракнах с пръст, отхвърляйки го назад с порив на въздух.
Преминах през преградата и оставих крилете си да се разтворят на гърба ми, докато се взирах в невъзможно ясното небе, а звездите сякаш блестяха по-ярко от всякога, докато излитах към тях. Те шепнеха, заговорничеха, изричаха името ми и ме подканваха да продължа напред, докато летя далеч и бързо, като се напъвах силно, докато се носех над тъмната и спяща земя долу.
Отново изгубих представа за времето, когато се озовах над един град, чиито прозорци блестяха от светлини.
Заобиколих надолу, а дърпането в гърдите ми се засилваше, докато не забелязах тревист хълм, който се издигаше зад висока сграда в края на града, с осеяни по него дървета. Не се уплаших, докато се приземявах, краката ми притискаха златистите листа и хрущяха под тежестта ми. Вятърът се усили и понесе падналите листа около мен в кръг, очертавайки пръстен, който сякаш бръмчеше с очаквана енергия.
Крилете ми се огънаха на гърба ми, докато погледът ми се издигаше към звездите и усещах как невъобразимата им сила тегне над мен, карайки сърцето ми да бие в красив, гладен ритъм.
Съдбата ме зовеше и знаех, че стоя точно там, където тя искаше да бъда. Чувствах как съдбата ме обгръща, обвързвайки ме с този момент. И поне веднъж бях сигурна, че това не е някакво проклятие или жесток обрат на съдбата. Това беше подарък от звездите и те щяха да поискат нещо от мен, на което трябваше да отговоря. И докато наблюдавах небето, то започна да се променя, небето се пренареди, докато съзвездието Близнаци не се озова точно до съзвездието Везни, блестящо толкова ярко, че беше трудно да се задържи погледа.
Дишането ми стана повърхностно, докато се стелеше пред мен в мъгла, защото изведнъж разбрах какво се случва. Бях учила за това в класа, Тори ми го беше описала, дори понякога се осмелявах да се замисля дали Орион и аз не сме Елисейски партньори, но това, че наистина ми предложи тази връзка с мъжа, който притежаваше сърцето ми, все още ме оставяше без думи.
– Здравей, Блу.
Отпуснах глава и открих, че Орион е пред мен, а дъхът му е тежък, сякаш е пробягал целия път дотук, а аз предполагах, че е така. Той пристъпи в кръга на мира, издълбан за нас, и изведнъж светът отвъд пръстена от листа се разми и ние бяхме уловени в купол от звездна светлина, застанали един пред друг, без никой друг освен звездите да ни наблюдава. Въздухът в балона на спокойствието беше напълно неподвижен и всичко беше толкова тихо, сякаш светът беше увит във вата.
Пристъпих напред, ръцете ни се сключиха и очите му пламнаха, когато погледът му падна върху мен.
– Сигурно замръзваш.
– Не мога да почувствам нищо друго освен този момент – прошепнах, взирайки се в сродната си душа. Избраната за мен фея, съвършено проектиран да ми подхожда във всяко отношение. И докато гледах нагоре към звездите, трябваше да се запитам дали те наистина са злонамерени, или просто имат извратен начин да ни водят към съдбите ни.
– Те ни създадоха един за друг.
Той кимна, усмивка се разля по лицето му, докато ме приближаваше към себе си, а аз едва дишах от това колко много се нуждаех от него в този момент. Звездите шепнеха имената ни, караха ни да се съберем, предлагаха ни живот, обединен, обвързан и обещан един на друг във всяко отношение. И макар че не се нуждаех от признанието на звездите за нашата любов, за да бъда щастлива, сега, когато бяхме тук, не можех да отрека прилива, който изпитвах при идеята да го отбележа като свой. Да предявя постоянни претенции към този мъж, който беше донесъл толкова много добро в живота ми, че ме караше да се чувствам така, сякаш в плътта ми живеят слънчеви лъчи.
– Кажи ми, че това е истинско – промълви той, като прибра кичур синя коса зад ухото ми. – Защото се страхувам, че звездите отново си играят с мен.
– Истинско е – казах аз през усмивка.
– Е, тогава, Блу. – Той се приближи до мен, поглъщайки пространството, което ни разделяше, докато кръвта ми не загря и всяка част от тялото ми не зашумя от нуждата да съм още по-близо. – Ще ме целунеш ли и ще бъдеш ли моя по всеки възможен начин? Ще приемеш ли един мърморещ вампирски задник за свой истински партньор?
Усмихнах се нагоре към него, а пръстите на краката ми се раздвижиха в мъртвите листа под краката ми, докато крилата ми леко потрепваха.
– Ще го направя. Но само ако ти приемеш за своя партньорка едно тромаво момиче, което е принцеса.
Той се наведе, устните ни бяха на косъм една от друга, а шепотът на звездите изпълваше главата ми и ни подтикваше, молеше ни да бъдем заедно. Но те не трябваше да ме молят, бях избрала този мъж много преди този момент, това беше само черешката на тортата.
– Ще те обичам, докато светът стане на прах – издиша Орион и тези думи предизвикаха вкусен трепет до центъра на съществото ми.
– Ще те обичам и след това – отговорих аз и устните ни се сблъскаха, когато приехме тази връзка, а в тялото ми пламна вълна от сила, докато звездите свързваха душите ни.
Езиците ни се движеха в съвършен синхрон и аз изстенах, когато най-мощният порив ме тласна към него. Целувката ни се задълбочи и аз го усещах навсякъде, изпращайки тръпки, които прескачаха по кожата ми. Връзката изрева и аз изпаднах в лудост, когато той изстена, притисна ръката си към основата на гръбнака ми и ме придърпа здраво към себе си. Но имах нужда от повече, толкова много, по дяволите, повече.
Пръстите ми разкъсваха дрехите му, докато той ръмжеше в устата ми и издърпваше долната ми устна между зъбите си. Ръката му стисна гърдите ми и палецът му разтри втвърденото ми зърно през тънката материя, като изкара още един стон от устните ми. Но докато обмислях дали да не сваля дрехите му и да го чукам точно тук, на този хълм, звукът на сирените се втурна към мен и устните ни се откъснаха.
Мигащите червени и сини светлини ме накараха да замръзна и главата ми се завъртя, докато виждах редица след редица агенти на FIB, които стояха около нас на хълма с магически оръжия в ръка.
– Ланс Орион и Дарси Вега, останете на мястото си! – Извика един едър мъж, чийто глас бе усилен от магията. – Вие сте арестувани с указ на краля.
Орион ме дръпна по-близо до себе си и аз проклех факта, че нямахме звезден прах, докато линията на FIB започна да се приближава към нас.
– По дяволите – изръмжах, като оставих крилата си да се разперят, докато се държах за него и се подготвях за полет. Но тогава една стрела прониза шията ми и Орион изръмжа яростно, изтръгна я от кожата ми и я захвърли настрани точно в момента, в който една беше изстреляна в собствената му шия.
Срещнах погледа му с ужас, когато усетих как фениксът ми се заключва дълбоко в гърдите ми, докато потискащият орден се задейства, а крилете ми отпадат.
– Какво да правим? – Задъхах се, като вдигнах ръце в подготовка за бой, но той ги отблъсна, поклащайки глава с безумен израз на лицето си.
– Ще ни убият, ако се бием – предупреди той и изведнъж агентите бяха при нас, разкъсаха ни и щракнаха магически блокиращи белезници на китките ни.
Завъртях се и се озовах в ръцете на бившата на Орион Франческа Скай, чиято челюст се отпусна, докато ме гледаше в очите.
– Ти си неговият елински партньор – изръмжа тя невярващо, после ме повлече и аз уплашено се огледах за Орион, но с облекчение установих, че го водят точно зад мен. За миг бях запленена от сребърните пръстени, обграждащи тъмните му очи, които блестяха в мен като звездна светлина.
Кожата ми все още гореше и ме сърбеше от нуждата да бъда по-близо до моя елински приятел, а връзката между нас пламна толкова силно, че почти се интересувах повече от това да се върна в прегръдките му, отколкото от факта, че ни арестуваха и вероятно ни водеха към гибелта.
Франческа ме насочи към задната част на полицейската кола на пистата по средата на хълма, а Орион беше вкаран след мен, като вратата се затвори и заключи плътно.
Веднага се нахвърлих върху Орион, преметнах крака през скута му и той ме придърпа към себе си с ръмжене от нужда, пенисът му беше твърд между бедрата ми, а устите ни се сляха и се целувахме, сякаш единственият източник на кислород на света се намираше между нас.
– Ей! – Излая един мъж, който се спусна на шофьорската седалка, удряйки с палка по решетките между нас и предната част на колата. – Стига толкова.
Франческа се качи на другата седалка и се загледа в нас, докато аз обръщах глава, но Орион сграбчи лицето ми, принуди ме да се върна, за да го погледна, и отново потопи езика си между устните ми.
– Ланс! – Сгърчи се Франческа. – Това е сериозно. Разбираш ли какво се случва в момента?
– Прекрасно. Арестуват ме, докато се опитвам да чукам половинката си – изръмжа той срещу устните ми, а ръцете му се плъзнаха по гърба на малката ми нощница, хванаха дупето ми и ме накараха да изстена силно.
– Престани! – Изкрещя отново човекът, удряйки с палката по решетките за пореден път. – Ще бъдете разделени, ако не можете да се контролирате.
Ние го игнорирахме, животинските ни нужди блокираха всичко останало, докато се борехме да се доближим един до друг, целувахме се, хапехме се и се търкахме един в друг, докато колата потегляше по пистата.
– Знаеш ли, че се намираш точно пред участък на FIB? – Обади се Франческа.
– Ебати звездите – проклех, когато Орион плъзна пръсти между бедрата ми и ме намери гола и мокра за него.
– Мое – изръмжа той, вкарвайки два пръста в мен, а аз се задъхвах, яхнах ръката му и задъхвайки се, захапах долната му устна достатъчно силно, за да пусна кръв. Той вкуси собствената си кръв със стон и помпаше ръката си по-силно, двамата бяхме напълно изгубени един за друг, без да можем дори да помислим за факта, че се намираме в полицейска кола с двама агенти точно там, отпред.
– Ебаси, трябва да съм в теб – издиша Орион и аз посегнах към колана му, разкопчавайки дънките му, планирайки да му изпълня това желание, но тогава колата спря, вратата се отвори и аз бях издърпана от него.
Изръмжах и ритах като подивяла, като режех с нокти по ръцете на този, който ме държеше, но тогава в страната ми се заби електрошоков пистолет и аз изкрещях, коленете ми се удариха в бетона и се разцепиха, когато електричеството проби крайниците ми. Съзнанието ми беше замаяно, докато отминавах тъмнината, погледнах нагоре и откривах, че Орион удря човека, който ме беше пробол, и го биеше до смърт, докато той напълно озверяваше, а аз се усмихвах на дивия си приятел, докато някой ме издърпваше отново изправена.
Открих Франческа, която ме гледаше загрижено.
– Звездите са проклели всички ни, като са те довели тук – прошепна тя.
– Тогава ни пусни – изръмжах аз, а тя почти изглеждаше така, сякаш и се искаше да го направи.
Бяха нужни трима агенти, за да овладеят отново Орион, и аз погледнах към огромната сграда пред нас с щампа на FIB над вратата.
Вкараха ни вътре, ризата на Орион беше разкъсана наполовина, а раменете му се издигаха, докато ме гледаше, и някак си единственото, което почувствах, беше прилив на желание при вида на тези сребърни пръстени, които блестяха в мен, и плътската нужда в изражението му.
Преминахме покрай едно бюро и през няколко врати за сигурност, преди двамата да бъдем натикани заедно в една заградена килия. Осем агенти се взираха в нас, докато един от тях заключваше плътно вратата, а аз стоях на лунна светлина, която се процеждаше през решетъчния прозорец зад мен.
– Ще трябва да се свържем с краля – каза тревожно един от мъжете.
– Той е на пресконференция – каза друг загрижено. – Не трябва да го безпокоим.
За секунда сърцето ми се разтресе от страх, но после погледнах към Орион и партньорската връзка пламна отново, тласкайки ме към него.
Забравих за гледащите ме агенти и се затичах към него, скочих и обвих краката си около кръста му, а устите ни се събраха в яростна целувка, която ме запали отвътре.
– Сигурен ли си, че трябва да ги оставим заедно? – Несигурно каза един от агентите.
– Това е единствената свободна килия, която имаме след нападението над Сфинксовете, което направихме този следобед – отговори друг, когато Орион ме блъсна в решетките и в цялата килия се разнесе румжене. Свалих остатъците от разкъсаната му риза, стенейки от топлината на мускулестото му тяло, което се срещна с моето.
– Ще трябва да ни помогнете да попълним някои документи – опита се да се обърне към нас едно момче и Орион прекъсна целувката ни, устните ми бяха посинели и подути, но някак си исках още. Повече от неговата страст и сила, повече от всичко, което можеше да ми предложи.
– Излизай! – Изръмжа той. – Всеки, който остане, ще ме види как чукам половинката си. А ако останеш, ще те обявя за мъртъв, защото си хвърлил поглед върху кожата и. Ще те ловувам до края на света, за да съм сигурен, че ще си получа парчето месо от теб.
– Ланс – изсъска Франческа. – Трябва да се успокоиш, трябва да се съсредоточиш.
– ВЪН! – Изкрещях ѝ и тя се отдръпна, сякаш я бях ударил.
Всички агенти си поделиха погледи, след което свиха рамене и се изнизаха от стаята. Франческа си тръгна последна, като погледна към Орион с някакъв намек на загуба в очите, а аз и оголих зъби, ръката ми се плъзна притежателно по тила му, а тя наведе глава и се измъкна от стаята, оставяйки ни най-сетне сами.
Орион вече беше свалил панталона си и ме сложи на твърдата дървена пейка в задната част на килията, като хвана бедрата ми и насочи върха на члена си към входа ми.
– Позволи ми да видя тези очи, красавице – заповяда той и погледът ми се стрелна нагоре, за да се срещне с неговия, докато аз се задъхвах и раздвижвах бедрата си, искайки той да спре да ме дразни.
Той разгледа Елисейските ми пръстени със стон на желание, стискайки брадичката ми с ръка, докато въртеше главата ми наляво и надясно, за да ги разгледа, а после ме накара да извикам като обладано момиче, когато се заби в мен с разтърсващ тласък, като всеки сантиметър от него се впи дълбоко в мен. Той хвана бедрата ми, като ме разтвори още по-широко за себе си, докато се измъкваше от мен мъчително бавно, наблюдавайки ме като ястреб, който ловува в небето.
– Шибано перфектно – въздъхна той, след което отново се заби в мен, накара гърба ми да се извие към пейката и виковете ми изпълниха целия участък, когато той отприщи цялата сила на вътрешното си животно върху мен.
Бедрата ми работеха, за да посрещнат всеки негов тласък, и изведнъж той забави темпото, ръцете му бяха притиснати над главата ми и телата ни работеха по най-вкусния шибан начин заедно, бедрата му се търкаляха и въртяха, докато не видях звезди, главата ми падна назад, докато удоволствието се разливаше в мен и тялото ми трепереше в следствие на властта му над мен. Все още свършвах, когато той се отдръпна от мен, въпреки че не беше свършил, дръпна нощницата ми надолу, за да освободи гърдите ми, смучеше едното ми зърно, докато си играеше с другото.
Чувствах го навсякъде, кожата ми беше наелектризирана от него, сякаш магията му се плъзгаше под кожата ми, но знаех, че това не е възможно с магическите белезници, които блокираха силата ни.
Той се спусна още по-надолу по тялото ми, докато езикът му не нападна клитора ми, и се отдаде на пиршество, сякаш вагината ми беше извор на живот, бедрата ми се увиха около него, докато той ме ближеше, хапеше и дразнеше. Въртеше пръстите си в мокротата ми, засмукваше ги в устата си с бръмчене на удовлетворение, преди да вкара езика си в мен, повдигайки дупето ми с ръце, за да може да ме разтвори за него като шибан бюфет.
Свърших още два пъти, преди той да седне, да избърше лъскавата си уста с обратната страна на ръката си и да ми се усмихне като първокласен задник. Боже, тези сребърни пръстени му стояха добре. Бяха като диаманти, които инкрустираха зениците му, толкова ярки, че сякаш съдържаха лунна светлина в себе си.
Той отново се втренчи в мен, но аз се задействах бързо, скочих и притиснах ръце към раменете му, за да го накарам да седне на пейката, с гръб към стената. След това коленичих над него, хванах твърдия му член, като го гледах директно в очите и го насочих отново в мен.
Най-сексапилният шибан звук напусна устните му, когато го поех докрай и започнах да люлея бедрата си, устата ни почти се докосваха, докато просто се гледахме един друг, ръцете ни блуждаеха, галеха и огънят се разнасяше по гръбнака ми, докато удоволствието се разнасяше по тялото ми.
Не можех да мисля за нищо друго, освен за него, докато той смучеше палеца си, после го поставяше върху клитора ми, позволявайки ми да се търкалям върху ръката му, докато се изкачвах към поредния невъзможен връх, и изведнъж отново свършвах, тялото ми се стягаше около солидната му дължина, а той ме хващаше за дупето, насочвайки ме нагоре-надолу, докато се носех на вълната, принуждавайки ме да вървя с темпото, което той искаше, докато ме чукаше отдолу и поемаше пълен контрол над движенията ми. Вкарваше се в мен с интензивност, която ми подсказваше, че и той е на ръба да се разпадне, а сърцевината ми притискаше всеки сантиметър от него, докато той ме гледаше като божествено същество, родено да го управлява.
Главата му падна назад към стената, когато завърши с последен силен тласък на бедрата си, и аз усетих дълбоката топлина, която се разливаше в мен и се плъзгаше между нас, а дъхът му идваше тежко, докато стенеше, сякаш беше в нирвана.
Когато челото ми падна върху неговото, знаех, че дори не сме близо до края, защото тази нужда в мен все още пламтеше. Така че светът щеше да трябва да изчака да приключим един с друг, защото нямаше да се отделя от тялото му, докато не се наложи физически да спра.
Той заби палеца си между лопатките ми, когато бедрата ми започнаха да се движат, а на устните му се появи усмивка на злодей, докато ме караше да треперя.
– Това не ти ли беше достатъчно, партньорке?
– Дори не беше близо – изпъшках, усещайки как вече отново се втвърдява за мен и се наведох напред, така че да виждам само блестящите, надарени със звезди пръстени в очите му.
– Когато свърша с теб, Блу, никога няма да можеш да се отървеш от усещането за мен по кожата си.

Назад към част 55                                                                Напред към част 57

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!